№ 185
гр. Разград, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Г.а
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело №
20223300100113 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ал.1 и 2 ТЗ и чл.
86 ЗЗД.
Образувано е по предявени от ищеца "Банка ДСК" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище,
ул."Московска" № 19, с представители Д.Д.М., Ю.Б.Г., С.Л.С., А.Р.Ж.Л.,
ББ.Ф.С. Д.Н.Н-И., Т. Х.-К., начин на представляване: всеки двама измежду:
Главния изпълнителен директор, Изпълнителните директори и Прокуристи,
чрез пълномощника А. А. М. - старши юрисконсулт на "Банка ДСК" АД,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 430 ал.1 и 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, срещу:
ответника З. Н. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Разград, ул. ''Места" № 16,
да се приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца, следните сумите:
- 44 661,29 лв. /четиридесет и четири хиляди шестстотин
шестдесет и един лева/ - главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 20.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от
28.05.2021г. до окончателното й изплащане,
- 2 496,23 лева /две хиляди четиристотин деветдесет и шест лева
и двадесет и три стотинки/ - договорна (възнаградителна) лихва за периода
от 15.06.2020г. до 27.05.2021 г.,
- 173,95 лв. /сто седемдесет и три лева и деветдесет и пет
стотинки/ - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от
15.06.2020г. до 27.05.2021 г.
1
- 120,00 лв. /сто и двадесет лева/ - разходи при изискуем кредит,
всички суми - предмет на издадена Заповед № 745 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 01.06.2021г.
по ч.гр.дело № 1181/2021г. по описа на РС – Разград.
Претендират се разноски както в заповедното така и в настоящото
исково производство.
В исковата молба се твърди, че съгласно Договор за кредит за текущо
потребление от 20.02.2020г. ищецът предоставил на ответника кредит в
размер на 45 552,00 лева, с цел рефинансиране на задължения, произтичащи
от Договор за кредит за текущо потребление от 12.06.2018г., с размер 50 000
лв., отчитан по сметка 11/********* и Договор за овърдрафт от 18.06.2018г. с
размер 1000 лв., отчитан по сметка 02/24913866 които са били предоставени и
изцяло усвоени от кредитополучателя З. Н. С., със срок на издължаване на
кредита - 120 месеца,
За усвоените суми от кредита, предмет на договора, кредитополучателят
е заплащал променлив лихвен процент по условията на кредитна програма
„ДСК Престиж плюс", който към датата на сключване на договора е в размер
на 5,63 % годишно, формиран от стойността на референтен лихвен процент,
представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години"- 0.150 %,
който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 5,48 %. При нарушаване на Условията
по програма „ДСК Престиж плюс" правото за ползване на преференциите
отпада и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на
надбавката, съгласно Условията.
Съгласно т.12 от договора за кредит и т.8 от Общите условия е
предвидено, че кредитополучателят заплаща на кредитора такси и
комисионни, съгласно Тарифа на Банка ДСК за лихвите, таксите и
комисионните, които Банка ДСК прилага по извършваните услуги на клиенти.
Когато кредитополучателят не внесе дължимите суми, с размера им се
увеличава дълга.
Кредитополучателят е имал задължение, съгласно т. 13, 1 и 2 от Общите
условия да осигурява по разплащателната си сметка най-късно на падежната
дата сума най-малко в размер на дължимата погасителна вноска и да погасява
кредита, при условията на сключения договор за кредит.
Съгласно т.18.1 от Общите условия, при забава на плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора,
частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен : надбавка за забава в размер на 10 (десет)
процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна
2
вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага.
В т.18.2. от Общите условия е предвидено, че при допусната забава в
плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък
от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен
процент и с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.
Последиците по предходното изречение настъпват автоматично, а ако законът
го изисква - след уведомление до клиента, изпратено до последния посочен от
него адрес за кореспонденция. След предявяване на молбата за събиране на
вземането по съдебен ред, остатъка от главницата се олихвява със законната
лихва по чл.86 от ЗЗД.
Допуснати са нередовности в плащанията на вноските по кредита, което
е довело до настъпване на предсрочната изискуемост на вземането на
основание т.18.2 от Общите условия - при допусната забава в плащанията на
уговорени погашения по главница и/или лихва над 90 дни (общо 346 дни
забава).
„Банка ДСК" АД е уведомила съгл. изискванията на т. 18 от TP №
4/2013 г. на ОСГК на ВКС длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост,
видно от приложените документи за връчване на Уведомление изх. № 0050-
20-02712/10.08.2020г. до кредитополучателят З. Н. С.. Представяме
доказателства за надлежно уведомяване до длъжника за настъпване
предсрочна изискуемост на кредита, което уведомление е връчено чрез ЧСИ
съгласно чл.18, ал. 5 от ЗЧСИ. Уведомлението е връчено при условията на
чл.47 от ГПК чрез залепване на уведомление по постоянен/настоящ адрес, с
което ищецът спазил изискването за удостоверяване на изискуемостта на
вземането по чл.418, ал. 3 от ГПК, като уведомяването на длъжника
предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение.
Всички факти относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Вземането на Банка ДСК АД, произтичащо от
договора за кредит е станало изцяло изискуемо, предвид наличието на
неплатени дължими месечни вноски по кредита, както и предявената на
длъжника предсрочната изискуемост на цялото вземане. Банката е упражнила
правото си и е обявила целият остатък от кредита за предсрочно изискуем,
считано от 28.05.2021г.
В срока за отговор по 131 ГПК, назначения на осн. чл. 47, ал.6 ГПК на
особен представител на ответника – адвокат М. Б. Н. от АК – Разград,
депозира отговор на исковата молба. Оспорва исковата претенция и моли
същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Акцентира, че
искът е предявен без на длъжника да е била обявена предсрочната
изискуемост на кредита. Твърди, че обявяването на предсрочната изискуемост
с уведомлението връчено по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК не е редовно. Сочи,
че след обявяване на предсрочна изискуемост не се дължи договорената
3
възнаградителна лихва, а само законна лихва. Излага подробни съображения.
В открито съдено заседание, при редовност в призоваването, се явява
назначения на осн. чл. 47, ал.6 ГПК на особен представител на ответника –
адвокат М. Б. Н. от АК – Разград, която поддържа отговора на исковата молба
и излага допълнителни съображения.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата,
становището на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ал.1 и 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, като предмет на
исковата претенция са суми, представляваща непогасени от
кредитополучателя задължения по Договор за кредит за текущо потребление,
по който се сочи да е обявено за предсрочно изискуемо в цялост, поради
настъпване на предвидените в ОУ предпоставки за това. Правният интерес от
търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно
производство по ч. гр. д. № 1181/2021г. по описа на РРС, по което е била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, връчена при
условията на чл.47 ал.5 ГПК. По делото са приобщени материалите по ч. гр. д.
№ 1181/2021г. по описа на РРС, от което се установява, че в полза на ищеца в
настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК срещу ответника. С оглед указанията на съда на осн. чл.415 ал.1, т.2 ГПК
и възможността за предявяване на иск срещу ответника, ищецът е предявил
иск в законоустановения едномесечен срок.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца
установяване на следните твърдяни от него като възникнали факти: валидна
облигационна връзка по Договор за кредит за текущо потребление от
горепосочената дата сключен с ответника; усвояване отпуснатата сума по
него от кредитополучателя; настъпване на сочените предпоставки уговорени
в договора даващи основание на банката да обяви предсрочната изискуемост
на вземанията, произтичащи от договора, за което кредитополучателят е бил
уведомен надлежно; дължимост на сумите за главница, договорни,
наказателни лихви, такси и то в посочените от ищеца размери.
От представените по делото писмени доказателства се установява
следното:
Договор за кредит за текущо потребление от 20.02.2020г. ищецът
предоставил на ответника кредит в размер на 45 552,00 лева, с цел
рефинансиране на задължения, произтичащи от Договор за кредит за текущо
потребление от 12.06.2018г., с размер 50 000 лв., отчитан по сметка
11/********* и Договор за овърдрафт от 18.06.2018г. с размер 1000 лв.,
отчитан по сметка 02/24913866 които са били предоставени и изцяло усвоени
от кредитополучателя З. Н. С., със срок на издължаване на кредита - 120
месеца.
4
За усвоените суми от кредита, предмет на договора, кредитополучателят
е заплащал променлив лихвен процент по условията на кредитна програма
„ДСК Престиж плюс", който към датата на сключване на договора е в размер
на 5,63 % годишно, формиран от стойността на референтен лихвен процент,
представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години"- 0.150 %,
който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 5,48 %. При нарушаване на Условията
по програма „ДСК Престиж плюс" правото за ползване на преференциите
отпада и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на
надбавката, съгласно Условията. Към датата на сключване на договора за
кредит ГПР е бил в размер на 5.79 %. В чл. 8 ОУ е предвидено задължение за
плащане на такси и комисионни съгласно Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които ДСК прилага по извършвани услуги на клиента, с която
клиентът е декларирал, че е запознат към деня на сключване на договора.
Съгласно чл. 18. 1 ОУ при забава на плащането на месечната вноска от деня
определен в Договора, частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта. Ако Кредитопълучателя погаси дължимата
месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката не се прилага.
Съгласно чл. 19.1.1 ОУ кредоторът има право да превръне кредита в
предсрочно изискуем в случай при всяко неплащане в срок на уговорените
погашения по лихва и/или главница. Съгласно т. 18.2 от ОУ – от датата на
изискеумостта на кредита – на краен падеж или предсрочна, целия непогасен
остатък от главницата се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД до
коночателното погасяване на задължението, включително и по принудителен
ред.
Представени са като приложение към договора погасителен план и
Тарифата на банката.
Видно от заключението на СИЕ, което съдът приема като пълно, ясно,
обосновано и правилно е че:
На 20.02.2020г. е извършено превод в размер на 45 552лв. по с/ка
№0000000025354703, т.е. е наредена сумата за рефинансирането на
кредита за текущо потребление от 12.06.2018г. /основанието на отпускане
на процесния кредит/. Това означава, че общия размер на усвоените средства
по договора от 20.02.2020г. е 45 552лв.
На 15.06.2020г., датата на падежа, на която е трябвало да се направи
поредното плащане по погасителния план, такова не е извършено, от което
следва, че на 16.06.2020г. е преустановено редовното погасяване на кредита.
Размер на непогасените задължения по договора за кредит:
-главницата към 08.10.2020г. – 44 661,29лв.
-договорната възнаградителна лихва за периода от 15.06.2020г. до
5
08.10.2020г. - 738,72лв. .
Съдът намира, че от доказателствата по делото безспорно се установява,
че кредитополучателят е усвоил пълната отпусната сума. Усвояването е
извършено еднократно по посочената в договора разплащателната сметка,
което е станало на 20.02.2020г., т. е. в деня на сключване на договора.
Поетото от банката задължение по договор за банков кредит за
отпускане/предоставяне на заемателя на парична сума и съответно
усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено от момента на
заверяване разплащателната сметка на заемателя, като за доказване на този
факт не е необходимо издаване на нарочен документ /така в решение № 125
от 12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т. о., ТК/.
В казуса, ищецът основава претенцията си на твърдения за настъпила
предсрочна изискуемост на вземането, за което кредитополучателя бил
надлежно уведомен. В т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК е
разяснено, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането
произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ,
правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В
случая ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че кредита е погасяван
редовно до м. май 2020г., когато започнало закъснение в плащането на
месечните погасителни вноски. Следователно, към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 28.05.2021г. /вж. дата на пощенско клеймо
напощенския плик/ са били настъпили предпоставките на чл. 19 от ОУ към
договора и в полза на банката е възникнало правото да обяви цялото си
вземане за предсрочно изискуемо. Това право на банката е било упражнено
преди подаване на заявлението. Изявената воля на кредитора в този смисъл е
достигнала до кредитополучателя, чрез надлежно връчено Уведомление
преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Връчването е извършено на
08.10.2020г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, от ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762
на КЧСИ, с район на действие ОС – Разград /л. 63-66/.
Моментът, в който е настъпила предсрочната изискуемост на кредита е
датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, при доказано
осъществени обективни предпоставки за изгубване на преимуществото на
срока. Т.е. релевантна е датата, на която изявлението на банката е достигнало
до длъжника - 08.10.2020г. Така от 08.10.2020г. следва да се приеме, че
длъжникът е редовно уведомен предвид, че в уведомлението липсва
предоставен срок за доброволно изпълнение, каквото право принципно има
6
банката.
Редно е да се посочи, че отнемането на преимуществото на срока по
договора е субективно право установено в полза на кредитора. Преценката
дали да го упражни и кога, принадлежи изцяло на титуляра му, от което
следва и че настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя
осъществяването на два юридически факта - неизпълнението на длъжника и
нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока
му.
По възражението на ищеца, че предсрочната изискуемост е нестъпила
на 28.05.2021г., съгласно счетоводните записвания, а не на 08.10.2020г. -
кагато е било връчено на ответника Уведомление, с което банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем.
По този въпрос съдебата практика е противоречива.
Според първото становище: Моментът на изявяването на волята на
кредитора по необходимост предшества довършването на фактическия състав
и разликата в момента на упражняване на преобразуващото изявление и
счетоводното отчитане на последиците върху задълженията не представлява
необосновано счетоводно записване. Следва да се отчете и обстоятелството,
че предсрочната изискуемост е едностранно право на кредитора и само той
може да се позовава на последиците му. Съответно дори и фактическият
състав, трансформиращ уговорката за начин на връщане на кредита да е
изпълнен по-рано, само кредиторът може да определи момента, в който да се
позове на ефекта му. Това становише е намерило израз в Решение № 56 от
17.01.2020 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 1025/2019 г.
Според второто становище: Нямат релевантно значение и
осъществените от банката счетоводни записвания, респ. счетоводното
отчитане на дълга като предсрочно изискуем или обратно. Счетоводните
записвания не са елемент от фактическия състав на предсрочната изискуемост
и нямат релевантно значение за спора. Определянето на датата на предсрочна
изискуемост е правен въпрос, а за приложимите договорни и законови
разпоредби, съдът следи служебно. Следва да се има и предвид, че няма
пречка съдът в исковото производство да формулира изводи за различни
модалители на задължението от това, което страните твърдят. Изискуемостта
не е правопораждащ юридически факт, а модалитет на дълга. Това становише
е намерило израз в Решение № 17 от 14.01.2020 г. на ВнАС по в. т. д. №
225/2019 г. недопуснато до касационно обжалване с Определение № 108 от
5.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1169/2020 г., II т. о., ТК.
Тази противоречива практика не е преодоляна с Тълкувателно решение
по реда на чл. 130 ЗСВ.
Настоящият съдебен състав споделя второто становище.
Съдът не приема, посочената в извлечение от счетоводните книги на
банката дата на предсрочна изискуемост – 28.05.2021г. Както вече се посочи,
изявлението на банката за обявяването на предсрочната изискуемост е
7
достигнало до длъжника на 08.10.2020г., поради което именно това е датата
на която е настъпила предсрочната изискуемост.
По възражението на особения представител на ответника, че тъй
Уведомлението, с което е обявена предсрочната изискуемост е връчено по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, то воляизявлението на банката за предсрочна
изискуемост не е достигнало до длъжника, поради и което кредита не е
станал предсрочно изискуем.
Нормата на чл. 47 ГПК предвижда, че ответникът се счита за редовно
уведомен, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно
да получи съобщението. В този случай връчителят залепва уведомление на
вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на
входната врата или на видно място около нея. Невъзможността ответникът да
бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три
посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях,
като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Цитираната
разпоредба в алинея 5 предвижда фикция, че е налице редовно уведомяване
при осъществяване на всички факти, предвидени в хипотезиса на алинеи 1 –
3, въпреки, че реално такова не е извършено. Фикцията е създадена от
законодателя с цел процесуална дисциплина и осигуряване движението на
исковото производство. Формирана е трайна и непротиворечива практика на
ВКС, че разпоредбата на чл. 47 ГПК е приложима и в нотариалните
производства при връчване на нотариални покани по реда на чл. 50 ЗННД и
чл. 592 ГПК, т. е. нотариусът може да фингира връчване на поканата, ако са
осъществени предвидените от чл. 47 ГПК факти. В случай, че те не са
осъществени, не може да се приеме, че е налице редовно връчване. При
формулирани възражения относно редовността на връчването съдът е длъжен
да провери дали действително са се осъществили всички предвидени от
сочената правна норма факти. С изменението на разпоредбата на чл. 47 ГПК
от 2017 г. се въведе задължението на съда служебно да проверява и
местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата,
съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска
дейност. В случаите, в които в договор между страните е посочен адрес за
кореспонденция, който съвпада с настоящия или постоянен адрес на
страната, при поето задължение от същата страна да уведоми писмено
насрещната страна за промяна в адреса, връчването на посочения адрес
по реда на чл. 47 ГПК на нотариална покана следва да се счита редовно,
като за лицето, изпращащо поканата не съществува задължение за
посочване на друг адрес, както и за нотариуса/ЧСИ не съществува
задължение да издирва друг адрес /освен настоящ или постоянен/ по
месторабота или местослужене или осъществяване на търговска дейност.
Така и Решение № 71 от 28.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2681/2021 г., IV г.
о., ГК.
Съгласно чл. 13.5 ОУ кредитополучателят е длъжен да уведоми
8
кредитора при промяна на местоживеенето си. В процесния договор е посочен
адрес на ответника – гр. Разград, ул. Места № 16. На този адрес е било
изпратено и процесното Уведомление за предсрочна изискуемост, това е и
постоянния и настоящия адрес на ответника, видно от приложените справки
от НБДН в заповедното производство. На този адрес са били изпращани,
както Заповедта за незабавно изпълнение, така и книжата по настоящото
производство, като ответникът никога не е бил намиран на този адрес.
Ето защо, съдът намира за неоснователно възражението на особения
представител, че воляизявлението на банката за предсрочна изискуемост не е
достигнало до длъжника – съдът намира, че същото е достигнало, предвид
редовното връчване на Уведомлението за предсрочна изискуемост, на осн. чл.
47, ал. 5 ГПК.
Искането за присъждане на главницата е доказано в целия заявения
размер от 44 661,29 лв.
Главница следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 28.05.2021г., така както е
било поискано.
Предмет на претенцията е и редовна договорна лихва претендирана в
размер на 2 496.23 лева за периода от 15.06.2020 г. до 27.05.2021г., вкл.
Договорната лихва се дължи на основание чл. 6 от договора, тъй като
кредиторът е предоставил определена сума на заемателя, който от своя страна
се е задължил да заплати възнаграждение под формата на лихва за времето,
през което заемодателят се е лишил от ползване на паричните средства, т. е.
от момента на предоставяне на паричната сума до датата на нейното връщане
в пълен размер. При трансформиране на вземането по договора за кредит в
предсрочно изискуемо обаче става изискуемо задължението за непогасена
главница, както и начислените, но неизплатени към момента на обявяване на
предсрочната изискуемост договорни лихви, такси и т. н. Съгласно ТР
3/27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, след момента на
обявяване предсрочната изискуемост на кредита, размерът на вземането по
договор за кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план,
съответно според клаузите на договора преди изменението му. Или за
периода 08.10.2020г. - 27.05.2021г. възнаградителна лихва не се дължи
предвид отпадналото преимуществото на срока, респ. правото на ползване на
кредита занапред. Затова и исковата претенция за възнаградителна лихва
следва да се уважи за периода от 15.06.2020 г. до 07.10.2020г. вкл., доколкото
за този период вземането е дължимо и надлежно падежирало преди
предсрочната изискуемост съобразно погасителния план. Видно от
заключението на СИЕ е, че размер на 173.12 лева Така дължимата договорна
9
лихва за периода 15.06.2020г. до 07.10.2020г. вкл., е сумата от 738.72 лева, до
който искът следва да се уважи, съотв. да се отхвърли за разликата до пълния
заявен размер от 2 496.23 лева и за периода 08.10.2020г. - 27.05.2021г.,
включително.
По отношение на наказателната лихва върху просрочената главница:
Същата се претендира в общ размер на 173.95 лв. начислена за перида
15.06.2020 г. – 27.05.2021г., вкл. Дължимостта й е предвидена в чл. 18 от ОУ
към договора и тя се дължи при просрочие в изплащането на главницата и е в
размер на 10% върху просрочената главница. Съобразявайки ТР 3/27.03.2019
г. по т. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, и по реда на чл. 162 ГПК, съдът
намира претенцията за основателна и по размер.
По отношение на сумата от 120 лева.
Ответникът дължи и уговорена такса при предсрочна изискуемост на
кредита, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които
"Банка ДСК"ЕАД прилага при кредити за текущо потребление, чл. 8 от ОУ и
чл. 12 от Договора, в размер на 120 лв. В конкретния случай посочената сума
в размер на 120 лева не може да бъде преценена като такса за управление на
кредита, защото не е свързана с допълнителна услуга, която
кредитополучателят да предоставя и за чието заплащане потребителят да е
задължен. Независимо, че приложение №3, неразделна част от договора, е
наименовано Такси по кредити за текущо потребление, конкретното вземане,
включено като т.5 е означено като „разходи при изискуем кредит“ /л.61/. Това
показва, че заплащането му е предвидено само в хипотезата, при която поради
неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателя да обслужва
кредита, съобразно договореностите, банката има право да пристъпи към
принудително събиране на вземането си. Последното, обаче, може да бъда
реализирано, едва след връчване на уведомление до длъжника. Това
изискване предпоставя извършването от страна на банката на действия, чието
изпълнение е свързано с допълнителни разноски. Следва да се има предвид,
че тези разходи не оскъпяват кредита, доколкото не са включени в
погасителните вноски и са дължими единствено при посочената хипотеза. На
следващо място сумата е начислена на основание чл.12 от кредитния договор
ичл. 8 ОУ. Съгласно разпоредбата на чл. 14 от договора кредитополучателят
изрично е заявил, че е запознат с тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които Банката прилага по извършени услуги на клиента.
Наред с това тази клауза е инкорпорирана в съдържанието на кредитния
договор, подписан на всяка страница от кредитополучателя, а стойността на
разхода е предварително ясно и конкретно определен с подписването от
страна както на кредитора, така и на кредитополучателя, на приложение 3 към
договора. Така и Решение № 223 от 11.03.2020 г. на ОС - Варна по в. т. д. №
1594/2019 г.
Плащане на така установените по размер задължения ответникът не е
твърдял, нито се събраха доказателства в този смисъл. Ето защо, исковата
10
претенция следва да се уважи в посочените горе размери.
По разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и
доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който
реализираните такива в настоящото производство са 949.03 лв - доплатена
дължима държавна такса, 1 953.54 лв. – депозит за възнаграждение на особен
представител, 600 лв. – депозит за въ знаграждение на вещо лице. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ и чл. 25, ал. 1 вр. Наредба
за заплащането на правната помощ съдът определя юк. възнаграждение в
полза на ищеца в размер на 100 лева /колкото ищеца изрично е и поискал /.
Или общо размерът на разноските става 3 602.57 лева. Съобразно уважената
част от исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
в размер на 3 469.59 лв., за разликата до претендирания размер искаето за
разноски следва да се отхвърли като неоснователно.
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се
присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното
производство. Претендираните разноски са в размер на 949.03 лева за платена
ДТ и 150 лева юк. възнаграждение, общо 1 099.03 лева. От тях и съобразно
изхода на спора, за заповедното производство следва да се присъдят разноски
в размер на общо 1 058.46 лева, за разликата до претендирания размер
искаето за разноски следва да се отхвърли като неоснователно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в
полза на ищеца "Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1036, р-н Оборище, ул. Московска № 19,
представлявано от Д.Д.М., Ю.Б.Г., С.Л.С., А.Р.Ю.Л, Б.Ф.С., Д.Н.Н-И., Т.Х-К.,
начин на представляване: всеки двама измежду: Главния изпълнителен
директор, Изпълнителните директори и Прокуристи, СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ срещу ответника З. Н. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: гр. Разград, ул. ''Места" № 16, като ответникът дължи на ищеца,
следните сумите:
- 44 661,29 лв. /четиридесет и четири хиляди шестстотин шестдесет
и един лева/ - главница по Договор за кредит за текущо потребление от
20.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2021г. до
окончателното й изплащане,
- 738.72 лева седемстотин тридесет и осем лева и седемдесет и
две стотинки/ - договорна (възнаградителна) лихва за периода от
15.06.2020г. до 07.10.2020 г.,
11
- 173,95 лв. /сто седемдесет и три лева и деветдесет и пет
стотинки/ - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от
15.06.2020г. до 27.05.2021 г.
- 120,00 лв. /сто и двадесет лева/ - разходи при изискуем кредит,
всички суми предмет на издадена Заповед № 745 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 01.06.2021г.
по ч.гр.дело № 1181/2021г. по описа на РС – Разград,
като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва за разликата над присъдената
сума от 738.72 лева до пълния заявен размер от 2 496,23 лева и за периода
08.10.2020г. - 27.05.2021г., включително, като неоснователен и недоказан, на
осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ал.1 и 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА З. Н. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Разград, ул. ''Места" № 16 ДА ЗАПЛАТИ на "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК
********* сумата от 3 469.59 лева /три хиляди четиистотин шестдесет и
девет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща сторени съдебно -
деловодни разноски пред настоящата инстанция съразмерно уважената част
на исковата претенция, като отхвърля искането за разноски за разликата до
пълния претендиран размер от 3 469.59 лева, като неоснователно, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА З. Н. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Разград, ул. ''Места" № 16 ДА ЗАПЛАТИ на "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК
********* сумата от 1 058.46 лева Хиляда петдесет и осем лева и
четеридесет о шест стотинки/, представляваща направени в производството
по ч.гр.дело № 1181/2021г. по описа на РС – Разград, съдебно- деловодни
разноски съразмерно уважената част на исковата претенция, като отхвърля
искането за разноски за разликата до пълния претендиран размер от 1 099.03
лева, като неоснователно, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
12