Р Е
Ш Е Н И Е
№ 40 11.07.2011
год. гр. Чирпан
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Чирпански
районен съд …………………….състав
На 05.07.2011
год.
В
публично заседание в състав:
Председател: АТАНАС ДИНКОВ
Секретар: Д.В.
сложи за разглеждане
докладваното от районен съдия Атанас Динков гр.дело № 7 по описа за 2011 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Производството по делото е образувано по искова молба (ИМ) на
И.И.Г., ЕГН:**********,*** против Г.А.Г., ЕГН:**********,***, с която се иска
от съда да прекрати сключения между страните граждански брак, като дълбоко и
непоправимо разстроен, по взаимна вина. В исковата молба се твърди, че съпрузите
са сключили граждански брак на 15.10.1997 год. от който са се родили децата А**
И.Г., *************** Г.. Ищеца твърди, че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен, поради това, че докато е изтърпявал наказание „Лишаване
от свобода” в затвора в гр.Пазарджик, ответницата е изоставила двете им деца,
като е заживяла с друг мъж, от който е родила детето ************* Г.. Твърди
се също, че страните са във фактическа раздяла от 2001 година, не поддържат
никакви отношения помежду си, като от началото на 2010 година двете деца ************
живеят при ищеца. В подкрепа на твърденията и исканията в молбата се ангажират
писмени и гласни доказателства.
В съдебно заседание, ищеца лично и чрез процесуалния си
представител, поддържа иска за развод и моли съда да прекрати гражданския брак,
като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответницата, като последната редовно призована, не се явява в
о.с.з. и не депозира становище по ИМ.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните
по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за
установено следното:
По делото не е спорно, че страните са съпрузи, като гражданският
им брак е сключен на 15.10.1997 год. в гр.Чирпан, което е видно и от
представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на
акт за граждански брак № 0089 от 15.10.1997
год. на Община Чирпан.
Между страните не се спори, че настоящият брак е първи и за
двамата съпрузи.
Между страните не се спори също, че от брака им са родени
децата, както следва – непълнолетният ******* И.Г., както и малолетните *************
Г., което е видно и от приетите, като писмени доказателства по делото –
удостоверение за раждане от *** год. на **************.Г., издадено въз основа
на акт за раждане № 0169 от 27.11.1995 год. на Община Велики Преслав, **************
И.Г. ***, удостоверение за раждане от *** год. на *********** Г., издадено въз
основа на акт за раждане № 0044 от 11.03.2005 год. и удостоверение за родствени
връзки № 000355 от 03.01.2011 год. на Община Чирпан (от което е видно, че **************
Г. е дъщеря на ищеца).
По делото са разпитани в качеството на свидетели *************
и ************ и двамата без родство със страните. От показанията на
свидетелите, преценени от съда съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК се установява,
че страните са във фактическа раздяла, като ответницата е напуснала семейното
жилище преди повече от пет години и от тогава съпрузите не са поддържали
никакви контакти помежду си.
В представеният и приет, като писмено доказателство по делото
социален доклад на ДСП гр.Чирпан се дава становище, че след прекратяване на
брака между страните, упражняването на родителските права по отношение на
детето ********* И.Г., следва да бъде предоставено на бащата, а упражняването
на родителските права по отношение на децата *********** И.Г. и ********************* Г., следва да бъде
предоставено на майката.
От представеният и приет, като писмено доказателство по
делото социален доклад на ДСП гр.Велики Преслав се установява, че основните
грижи по отглеждането и възпитаването на децата *********** И.Г., *************
И.Г. и ***************** Г. са поети от майката Г.А.Г., като от 2002 год.
бащата И.И.Г. не се е интересувал от децата и не е предоставял средства за
издръжката им. От доклада, който съдът възприема с доверие, като добросъвестно
и компетентно изготвен и неоспорен от страните се установява също, че през 2010
год. детето ************е живяло три месеца при баща си, след което е било
изгонено от него и се е върнало при майка си. Установява се също, че детето А***********
не е контактувало с баща си и не го познава, а детето ************** е родена
от съвместното съжителство на ответницата и *******************, с който последната
живее на съпружески начала.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
предявеният иск за развод за доказан по основание. Отношенията между съпрузите
не са изградени на основата на взаимно уважение, привързаност, разбирателство и
обща грижа за семейството, същите са се отдалечили и отчуждили един от друг.
Съпрузите са във фактическа раздяла от много години, същите живеят в различни
населени места, ответницата е във фактическо съжителство с друг мъж, което води
до извода, че между страните са изчезнали отношенията, характерни за нормално семейство.
С оглед на изложеното, съдът намира, че брачната връзка на
страните е изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание и
е останала да съществува само формално. Такава връзка е безполезна за страните
и е лишена от социалната си функция. Настоящото фактическо състояние в
отношенията между съпрузите е несъвместимо с целите и функциите на брака,
визирани в СК. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е
дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл.49, ал.1 от СК, което обуславя
извод за основателност на иска за развод и същия следва да бъде допуснат от
съда.
Относно вината за разстройството на брака:
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на
развода съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако
някой от съпрузите е поискал това. В случая, ищеца в с.з. е направил искане
съдът да прекрати гражданския брак, поради настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство в него, без съдът да се произнася по въпроса за вината за разстройството
на брачните отношения, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и
да взема отношение.
Относно упражняването на родителските права:
Съдът взе предвид родителските и възпитателските качества на
майката и бащата, грижите им за децата, интересите на децата, условията им за
живот при всяка от страните, привързаността на децата към родителя, тяхната възраст
и пол, помощ от трети лица, като съобразно тези обстоятелства намери, че
майката е по-пригодният родител. Същата от раждането до настоящия момент отглежда
децата, силно е привързана към тях, осигурила им е нормални условия за живот,
съобразно доходите си, осигурила им е потребностите от храна, облекло, подкрепена
е в грижите за децата от мъжа, с който съжителствува на съпружески начала. Децата
се в ниска възраст и имат по-голяма нужда от ежедневна майчинска ласка. Поради
това упражняването на родителските права по отношение на децата, следва да бъде
предоставено на майката, като местоживеенето на децата следва да бъде
определено да е при нея.
На бащата, с цел да не се прекъсва връзката между него и
децата, следва да бъде определен режим за лични отношения, подходящ от гледна
точка интересите на децата, както следва - всяка първа и трета събота от месеца от 9 часа до 17 часа, както и един месец през лятото,
когато майката не е в платен отпуск.
Относно издръжката:
Съгласно
чл.142 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
като размерът на издръжката се определя според нуждите
на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. При определяне размера на издръжката, съдът съобрази възрастта на
децата, техните потребностите, доходите на родителите (и двамата са
безработни), както и обстоятелството, че и двамата родители са в трудоспособна
възраст. Минималната издръжка на едно
дете следва да се определи, като една четвърт от размера на минималната работна
заплата за Република България, към момента на завеждане на ИМ. Актуалният към
настоящия момент размер на минималната работна заплата, установен за страната е
240 лева, което означава, че минималната издръжка за едно дете е равна на
сумата 60 лева. След преценка на материалните възможности на родителите, съдът
счете, че за пълното задоволяване нуждите на децата, с оглед правилното им
отглеждане, възпитание и хармонично развитие е необходима сумата от 100 лева на
месец, за всяко едно от децата. Съдът намира, че бащата съобразно неговите
възможности следва да бъде осъден да заплаща за издръжка в размер на 60 лева
месечно, чрез тяхната майка и законен представител на първо число на месеца, за
който се дължи, считано от подаване на исковата молба, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Останалата част
от издръжката, в размер на 40 лева, следва да се поеме от майката, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на децата.
С оглед изчерпателност следва да се отбележи, че независимо,
че в ИМ са наведени доводи, че детето ************* е родена от съвместното
съжителство на ответницата и *******************, с който последната живее на
съпружески начала, законоустановената в чл.61, ал.1 от СК презумпция е, че „баща
е този, който брака посочи”, която не беше оборена от ищеца в хода на
производството.
Относно
ползването на семейното жилище:
Предвид обстоятелството, че към момента на подаване на
молбата за развод страните са декларирали, че не притежават недвижимо имущество
(в частност семейно жилище), то съдът не следва да се произнася по въпроса
относно ползването на семейното жилище.
Относно фамилното име на съпругата:
Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, съпругът може да
възстанови фамилното си име преди брака. С исковата молба е направено искане за
възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата, поради което и на
основание чл.326 от ГПК съдът следва да постанови с решението си, че след
развода съпругата Г.А.Г. ще носи предбрачната си фамилия - **************.
При този изход на делото,
съдът намира, че на осн.чл.329, ал.1 от ГПК, съдебните разноски остават в
тежест на страните така, както са ги направили. Поради това съдът, определя
окончателна държавна такса в размер на 50 лева, която следва да се внесе по
сметка на ЧРС, от която следва да се приспадне внесената от страна на ищеца
такса в размер на 25 лева, като ответницата следва да бъде осъдена да довнесе останалата
част в размер на 25 лева. Съдът определя и държавна такса, в размер на 129.60
лева, определена върху тригодишните платежи на издръжката за децата, която
следва да се заплати от ищеца.
Водим от гореизложените мотиви и на основание чл.49 от СК,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
сключения на 15.10.1997 год. в гр.Чирпан с акт ******************* год. на
Община Чирпан, граждански брак между И.И.Г., ЕГН:**********,*** и Г.А.Г., ЕГН:**********,***,
без да се произнася по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца - непълнолетният
************ И.Г., ЕГН:**********, както и малолетните А****** И.Г., ЕГН:**********
и ***************** Г., ЕГН:********** на майката Г.А.Г., ЕГН:**********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата И.И.Г., ЕГН:**********
с децата както следва - всяка първа и трета събота от месеца от 9 часа до 17 часа, както и един месец през лятото,
когато майката не е в платен отпуск.
ПОСТАНОВЯВА родените от брака деца - непълнолетният *****************
И.Г., ЕГН:********** и ****************** Г., ЕГН:********** да живеят на
адреса на тяхната майка Г.А.Г., ЕГН:**********.
ОСЪЖДА бащата И.И.Г., ЕГН:********** да заплаща на децата - непълнолетният
********** И.Г., ЕГН:**********, както и малолетните А И.Г., ЕГН:**********,
чрез тяхната майка и законна представителка Г.А.Г., ЕГН:**********, месечна
издръжка в размер на 60 лева, за всяко едно от децата, на първо число на месеца, за
който се дължи, считано от подаване на исковата молба, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената Г.А.Г., ЕГН:**********
да носи предбрачното си фамилно име – Б.
ОСЪЖДА Г.А.Г., ЕГН:********** да заплати окончателна държавна
такса в размер на 25 лева (двадесет и
пет лева) по сметка на ЧРС.
ОСЪЖДА И.И.Г., ЕГН:********** да заплати сумата от 129.60
(сто и двадесет и девет лева и шестдесет стотинки) държавна такса, върху
тригодишните платежи на определената издръжка, по сметка на ЧРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Старозагорският
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: