РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. Пловдив , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20215300501531 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
С Решение № 261139 от 12.04.2021 г. по гр.д.№ 2563 /2017 г. ,
Пловдивският районен съд е осъдил “Хеброс Бус” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Македония“ № 1 –
Автогара „Родопи“, ет.2, представлявано от Управителя В. Г. Д., със съдебен
адрес: гр. Пловдив, ул. „Парчевич“ № 2 – Бизнес център, офис 302, адв.
Х.М., ДА ЗАПЛАТИ НА Н. М. Г., ЕГН **********, от гр. Пловдив, бул. „***,
със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. “***, адв. Т.Ч. , СУМАТА 141, 90 лева,
представляваща неизплатено на ищеца нетно трудово възнаграждение за
месец ноември 2016 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за
периода от 01.12.2016 г. до 23.02.2017 г. В РАЗМЕР НА 3, 90 лева; СУМАТА
2 307, 40 лева, представляваща неизплатено нетно възнаграждение за
положени от ищеца общо 642, 40 часа извънреден труд в работни и почивни
дни през периода 08.03.2016 г. – 04.11.2016 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА
ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно
вземане – първо число на следващия месец до 23.02.2017 г. В РАЗМЕР ОБЩО
НА 150, 26 лева; СУМАТА 358, 10 лева, представляваща обезщетение за
неползван от ищеца платен годишен отпуск за 2016 г. – 16 дни, ЗАЕДНО С
МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от 17.11.2016 г. до
23.02.2017 г. В РАЗМЕР НА 9, 85 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА
ЛИХВА върху трите главници, НАЧИНАЯ ОТ 23.02.2017 г., ДО
1
окончателното им изплащане, КАКТО И направените разноски за
производството по делото В РАЗМЕР НА 750 лева, А в полза на бюджета на
съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив - 342, 30 лева ДТ за
шестте уважени иска и 1 080 лева за САТЕ и за ССЕ.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „Хеброс Бус“ АД с
ЕИК ********* / предишно“Хеброс Бус” ООД, ЕИК ********* /.
Жалбоподателят счита, че решението е необсновано и неправилно. Конкретно
излага оплаквания за нарушение на процесуалните правила при обсъждане на
доказателствата, както и за неправилно приложение на материалния закон.
Моли решението да бъде отменено изцяло и исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Претендира разноски.
Въззиваемият Н. М. Г. в отговор на въззивната жалба мотивира
подробно становище за правилност и законосъобразност на решението и
настоява то да бъде потвръдено. Също претендира резноски.
Пловдивският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, в
съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, прие следното:
Предмет на първоинстанционното производство са предявени от Н. М.
Г. против „Хеброс Бус“ ООД с ЕИК ********* / понастоящем „Хеброс Бус
„АД с ЕИК *********/ обективно съединени искове с правна квалификация
чл.245 КТ, вр.чл.270, ал.2 КТ, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, чл.150 КТ, вр.чл.262 КТ и
чл.224 КТ.
За да обоснове претенциите си, ищецът е посочил в исковата молба, че
е работил при ответното дружество по трудов договор на длъжност „****“
считано от 07.03.2016 г. до прекратяването му по взаимно съгласие на
осн.чл.325, ал.1, т.1 КТ със Заповед № 193/ 17.11.2016 г. Твърдял е, че е
изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, но ответникът не
изпълнил стриктно основното си договорно задължение да изплаща
полагащото се трудово възнаграждение в уговорения размер и своевременно.
Съгласно ал.2 и ал.5 от договора работодателят следвало да заплаща основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 470 лв. ежемесечно, т.е., до края
на текущия месец, за който възнаграждението се дължи. За м.ноември 2016 г.
работодателят далжал заплащане на 141, 90 лева, представляваща
неизплатено на ищеца нетно трудово възнаграждение, ведно с обезщетение за
забава за периода от 01.12.2016 г. до 23.02.2017 г. в размер на 3, 90 лева./ след
допуснато изменение на размера на исковете по реда на чл.214 ГПК/.
На следващо място е изложил твръдения, че през времетраене на
трудовото правоотношение непрекъснато е полагал извънреден труд както
през работната седмица извън установеното работно време, така и през
почивните дни- събота и неделя. Положеният от ищеца извърнереден труд не
бил заплатен от работодателя, поради което претендира сумата от 2 307, 40
лева, представляваща неизплатено нетно възнаграждение за положени от
2
ищеца общо 642, 40 часа извънреден труд в работни и почивни дни през
периода 08.03.2016 г. – 04.11.2016 г., ведно с обезщетението за забава за
периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на
следващия месец до 23.02.2017 г. в размер общо на 150, 26 лева. / след
допуснато изменение на размера на исковете по реда на чл.214 ГПК/.
Освен това при прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца
не било изплатено дължимото обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск на осн.чл.224, ал.1 КТ , поради което претендира сумата 358, 10 лева-
за неизползвани 16 дни отпуск пред 2016 г. / след изменение на размера на
претенцията по реда на чл.214 ГПК/.
Ответникът е оспорил исковете. Поддържал е, че на ищеца са изплатени
всички дължими трудови възнаграждения след направените нормативно
установени удръжки. Оспорил е твърденията за положен извънреден труд.
Мотивирал е становище за неприложимост на нормите на КТ, тъй като
работното време за лицата, извършващи транспортни дейности, се
регламентирали от специални норми за работното време, почивките и
отпуските- Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. за необходимите мерки за
изпълнението и прилагането на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 на Съвета и
Регламент /ЕИО/ № 561/2006 г. на ЕП и на Съвета, според която нормативна
уредба ищецът не е положил извънреден труд.
След събиранане на относимите доказателства първоинстанционният
съд е постановил атакуваното решение, с което е уважил изцяло предявените
искове/ съобразно изменението им по реда на чл.214 ГПК/.
Настоящият въззивен състав намира, че решението е валидно и
допустимо- постановено от законен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната власт на съда и съобразно предявените искания. По
същество, съобразно предметните предели на въззивната проверка, очертани с
въззивната жалба и отговора, обжалваното решение е правлино.
По делото не е било спорно, а и е документално установено с
представените Трудов договор № 27/07.03.2016 г. и Допълнително
споразумение № 790/07.09.2016 г., че ищецът е работил по трудово
правоотношение в ответното дружество като „***“ с място на работа
„Градски превози 2“ от 07.03.2016 г. до 17.11.2016 г., считано от която дата
трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.325, т.1 от
КТ – по взаимно съгласие, със Заповед № 193/17.11.2016 г. на Управителя на
ответното дружество, връчено на ищеца на 18.11.2016 г. – като със самата
Заповед е било разпоредено на ищеца да се заплати обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ за 16 дни неползван платен годишен отпуск, полагащи му се за
2016 г.
Съгласно чл.2 и чл.5 от сключения трудов договор на ищеца се дължи
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 470 лв., платимо
ежемесечно. Уговорено е между страните работно време от 5 дена седмично
3
при дневно работно време- 8 часов работен ден / чл.6 от договора/.
По исковете с правна квалификация чл.128, т.2 от КТ, вр.чл.245, ал.1 КТ
и чл.224, ал.1 КТ първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че
ищецът не е получил полагащото му се трудово възнаграждение за месец
ноември 2016 г. в нетен размер 141, 90 лева, а мораторната лихва върху тази
сума за посочения в исковата молба период е в размер на 3, 90 лева. Прието е
също така, че към момента на прекратяване на ТПО на ищеца са останали
неизползвани от него 16 дни платен годишен отпуск, за които му се полага
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в размер на 358,10 лв. с обезщетение за забава
в размер на 9,85 лв. Въз основа на тези факти е приел за основателни тези
претенции и ги е уважил. Във въззивната си жалба ответникът не е изложил
конкретни оплаквания по отношение на тези части от решението- нито по
отношение на приетите за установени факти, нито по отношение на правния
извод за основателност на претенциите. При това положение и с оглед
правилото на чл.269, изр.второ ГПК въззивният съд не дължи повторна
преценка по тези факти. Наред с това не се констатира нарушение на
императивна материалноправна норма, за приложението на която съдът следи
служебно. Следователно решението в тези части е правилно и следва да се
потвърди.
Спорът по делото, пренесен пред настоящата инстанция, е
концентриран относно въпроса за това полагал ли е ищецът извънреден труд
в процесния период, съответно дължи ли работодателят заплащането на такъв
на осн.чл.262, ал.1 КТ. В тази насока, от събраните по делото доказателства
се установява следното:
От показанията на свидетелката М., изпълняваща длъжност „****“ при
ответника през процесния период, се установява, че се е работело на две
смени- първа и втора , вкл.една след друга, вкл.в почивни и празнични дни.
Първата смяна е започвала около 5 -5,15 ч.сутринта, а вечерта е работата
продължавала до 21,30- 22 ч. Имало случаи и втората смяна да продължи до
22-23,30 ч. Случвало се е един шофьор да работи две смени последователно.
За всяка смяна са издавал отделен пътен лист, независимо дали шофьорите са
различни или е един и същ. Почивки между смените не е имало. Според
свидетелят практиката в дружеството била продължителността на работното
време като цяло да надвишава нормалната продължителност на работното
време съгласно трудов договор. Показанията на този сведетел кореспондират
с представените от двете страни пътни листове, издадени в процесния период,
същите са основани на преки и непосредствени възприятия, поради което
се кредитират изцяло. В тази насока са и показанията на свид.Г.а- съпруга на
ищеца, чиито показания, ценени при условията на чл.172 ГПК, също се
приемат от съда за достоверни, тъй като се подкрепят и от писмените
доказателства/ споменатите пътни листове/. Г.а посочва пред съда, че
съпругът й е тръгвал да работа сутрин в около 4,30 ч. и се прибирал около
полунощ. Така времето му за почивка било около четири часа и половина.
По-често често се случвало да работи цял ден- първа и втора смяна. В
4
рамките на една седмица съпругът й имал един почивен ден, но имало случаи,
при които дори след пълна седемдневна работна седмица да е отново на
работа в понеделник.
Ангажираният от ответника свидетел З. П.- служител в дружеството,
разясява за наличието на джипиес система, която следяла къде и кога се
движат автобусите и с каква скорост. Твърди, че е възможно работното време
да настъпи след отразеното в пътния лист и че то приключва с прибирането
на автобуса в гаража. Пътните листове се генерирали предварително от
програмата на дружеството, като липсвал механизъм, по който да се провери
реалната продължителност на работното време.
Данните от споменатата джипиес система са снети от вещите лица М.и
С.по назначените първоначална повторна и допълнителни СТЕ, като за
установяване реалната продължителност на полагания от ищеца труд през
процесния период и неговата стойност по делото са назначени и приети три
ССЕ.
Първоначалната ССЕ на в.л.С. е изготвена преди по делото да бъдат
снети данните от джипиес системата и е дала заключение, че през месеците
март, април и май 2016 г. положеният от Г. труд е по-малко от нормата
работно време за съответния месец- общо 65 часа за трите месеца. През
м.юни 2016 г. е положен извънреден труд от 70 часа и 30 минути, с който се
компенсирали по-малко отработените часове пред предходните 3 месеца. Или
оставал извънреден труд за този месец от 6 часа на стойност 24,03 лв. За
следващия период вещото лице е дало следните стойности: за м.юли-72 часа
извънреден труд на стойност 302,40 лв., за м.август- 64 часа на стойност
244,80 лв., за м.септември- 1 час на стойност 4,41 лв. и за м.октомври- 30 часа
на стойност 126 лв. Вещото лице посочва, че предоставя вариант, при който
извънредният труд е определев въз основа на Регламент 561/2006 , който се
прилага за автобусните превози. В с.з. експертът пояснява, че заключението е
изготвено само на база посочената продължителност на работното време в
пътните листове, представени по делото, както и тези, находящи се при
ответника. Също така посочва, че в дружеството работното време се
изчислява сумарно, като същевременно по делото подобни твърдения и
доказателства не са представени. Тъй като това заключение е изготвено при
непълнота на данните и на база документи, които не са били представени по
делото, в т.ч. и относно сумарно изчисляване на работното време, съдът не го
кредитира.
След приемане на заключенията на СТЕ е изготвено заключение по
повторно назначена ССЕ, извършена от в.л.И. С.. Същата анализира в
пълнота събраните по делото данни относно реалната продължителност на
работното време на ищеца и дава варианти за положен извънреден труд
съобразно уговореното в трудовия договор работно време, изчислен
съобразно пътните листове и съобразно GPS системата. По искане на
ответника е предложен и вариант в допълнителното заключение за
продължителност и стойност на извънредния труд съобразно Наредба № Н-3/
5
07.04.2009 г., съгласно която дневното управление на автобус не трябва да
надвишава 10 часа, а общото време на управление за период от две
последователни седмици не може да надвишава 90 часа. Въззивният съд
намира, че следва да се възприеме вариант втори от първоначалното
заключение на в.л.И. С., който съобразява уговорената между страните
продължителност на работното време в трудовия договор- 8 часа дневно при
петдневна работна седмица и реалната му продължителност съгласно данните
от GPS системата, а именно общо 642 часа и 40 минути извънреден труд за
периода 08.03.2016 г.- 04.11.2016 г. на стойност 2307,40 лв. Неоснователни са
доводите на въззивника, че положеният извънреден труд следва да бъде
съобразен със заложената продължителност на работното време в Наредба №
Н-3/ 07.04.2009 г. Принципно е вярна тезата на жалбоподателя, че този
нормативен акт е специален и урежда продължителността на работното време
, почивки и отпуски на лицата, извършващи транспортна дейност. В същата е
въведена с императивни норми максималната продължителността на
работното време - дневното управление на автобус не трябва да надвишава 10
часа, а общото време на управление за период от две последователни седмици
не може да надвишава 90 часа, което обаче не означава забрана страните да
уговорят в трудовия договор по-малка продължителност, както е в
разглеждания случай. Това е така, защото ограниченията са въведени за
защита интересите на работника, а не предвиждат задължителна
продължителност на рабтното време. Според трудовия договор общата
продължителност на работната седмица на ищеца е 40 часа, а на работния
ден- 8 часа и отработеното време над тези стойности съставлява положен
извънреден труд по смисъла на чл.143 КТ. Тези стойности са дадени от
в.л.Стоянова в първоначалното заключение / вариант втори/, и в тези размери
претенцията е основателна и доказана. Затова правилно
първоинстанционният съд е уважил изцяло иска и решението му и в тази част
следва да се потвърди.
При този изход на делото на въззиваемия следва да се присъдят
направените деловодни разноски пред настоящата инстанция, които се
констатираха в размер на 692 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд, VІ гр.състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 261139 от 12.04.2021 г. по гр.д.№
2563 /2017 г. на ПРС, с което “Хеброс Бус” ООД, ЕИК *********, /
понастоящем „ХЕБРОС БУС“ АД с ЕИК *********/ със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Македония“ № 1 – Автогара „Родопи“, ет.2,
представлявано от Управителя В. Г. Д., със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул.
„Парчевич“ № 2 – Бизнес център, офис 302, адв. Х.М., е осъдено ДА
ЗАПЛАТИ НА Н. М. Г., ЕГН **********, от гр. Пловдив, бул. „****, със
съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. ***, офис № *, адв. Т.Ч., СУМАТА 141, 90
лева, представляваща неизплатено на ищеца нетно трудово възнаграждение
6
за месец ноември 2016 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума
за периода от 01.12.2016 г. до 23.02.2017 г. В РАЗМЕР НА 3, 90 лева;
СУМАТА 2 307, 40 лева, представляваща неизплатено нетно възнаграждение
за положени от ищеца общо 642, 40 часа извънреден труд в работни и
почивни дни през периода 08.03.2016 г. – 04.11.2016 г., ЗАЕДНО С
МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на
всяко едно вземане – първо число на следващия месец до 23.02.2017 г. В
РАЗМЕР ОБЩО НА 150, 26 лева; СУМАТА 358, 10 лева, представляваща
обезщетение за неползван от ищеца платен годишен отпуск за 2016 г. – 16
дни, ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от
17.11.2016 г. до 23.02.2017 г. В РАЗМЕР НА 9, 85 лева, ЗАЕДНО СЪС
ЗАКОННАТА ЛИХВА върху трите главници, НАЧИНАЯ ОТ 23.02.2017 г.,
ДО окончателното им изплащане, КАКТО И направените разноски за
производството по делото В РАЗМЕР НА 750 лева, А в полза на бюджета на
съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив - 342, 30 лева ДТ за
шестте уважени иска и 1 080 лева за САТЕ и за ССЕ.
ОСЪЖДА „ХЕБРОС БУС“ АД с ЕИК *********/ със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Македония“ № 1 – Автогара „Родопи“, ет.2
ДА ЗАПЛАТИ НА Н. М. Г., ЕГН **********, от гр. Пловдив, бул. ****,
сумата от 692 лв. деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл.280, ал.2, т.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7