Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София,22.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на шестнадесети юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА
ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 9591
по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 95308/16.04.2019г. по гр.д. № 42294 по
описа за 2018г. на Софийски районен
съд, 145-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Б.И.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******** с адрес: *** заплащане
на сумата от 437,45лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението- 21.12.2017г., до изплащането й, представляващи стойност
на потребена топлинна енергия в апартамент
№ 92 в гр. София, ж.к. ********, за
периода 01.10.2014г. до 30.04.2017г., сумата от 46,12лв. представляващи стойност на възнаграждение за
дялово разпределение на енергията за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение
по заповедно дело 89105/2017г. на СРС, като неоснователни са отхвърлени исковете за главница за топлинна
енергия за сумата от 77,49лв., иска
за сумата от 71,28лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 514,94лв. за
периода от 16.09.2015г. до 12.12.2017г. , както и иска за забава на плащането
на възнаграждението за дялово разпределение на енергията за същия период в
размер на 8,72лв., като ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски от 56,57лв. по
заповедно дело и 132,01лв. по
исковото дело.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба вх. № 5080080/10.05.2018г. по
регистъра на СРС от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК
********, в частта са отхвърлени исковете
за главница за топлинна енергия за сумата от 77,49лв., иска за сумата от
71,28лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата
от 514,94лв. за периода от 16.09.2015г. до 12.12.2017г. Изложил е съображения, че решението било постановено в нарушение
на материалния закон. Страните били
обвързани от договор сключен при Общи условия и съгласно разпоредбата на чл. 32
от ОУ от 2002г., 2005г. 2006г., 2008г.
плащането на потребена енергия следвало да се извърши в 30 дневен срок от
изтичане на периода, за който е потребена енергията. Този срок бил настъпил и
ответникът бил в забава на плащането на енергията. Неправилно районният съд бил
приел, че не се дължи част от главницата от 77,49лв. поради плащането й. Приетите доказателства не установявали такова
плащане, погасени с плащане били текущи задължения, а не процесните. Претендирало
е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете- Б.И.К., ЕГН ********** не е изразил
становище в предоставения му срок за отговор на жалбата.
Третото лице
помагач на страната
на въззиваемия-ищец – Т.С.“ЕООД, ЕИК********не
е изразило становище по жалбата.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2018337/27.06.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** с
адрес: *** срещу Б.И.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която е поискало от съда на
основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 ,
чл.154 и чл. 155 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да
признае за установено, че Б.И.К.,
ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК******** заплащане на
сумите, както следва: сумата от 514,94лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението- 21.12.2017г., до изплащането й, представляващи стойност
на потребена топлинна енергия в апартамент
№ 92 в гр. София, ж.к. ********, за
периода 01.05.2014г. до 30.04.2015г. и от 01.05.2016г. 30.04.2017г., сумата от 54,84лв. представляващи стойност на възнаграждение за
дялово разпределение на енергията за периода сумата; сумата от 71,28лв., представляващи обезщетение
за забава на плащането на главницата от 514,94лв. за периода от 16.09.2015г.
до 12.12.2017г. ; сумата от 8,72лв.,
представляващи обезщетение забава на
плащането на възнаграждението за дялово разпределение на енергията за същия
период, за които е издадена заповед
за изпълнение по заповедно дело 89105/2017г. на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е ползвател на имота и като
такъв е потребител на топлинна енергия в имота, потребил е такава в количества
и на стойност за които е предявен иск, изпаднал в забава на плащането на сумите
с изтичането на 30-дневен срок, страните били обвързани от договор при Общи
условия, дължал и възнаграждение за
дялово разпределение на енергията.
Ответникът е оспорил исковете, като в заповедно дело е
посочил, че начислено като потребление е невъзможно да се потреби , защото
топлинна енергия се ползва само за битово горещо водоснабдяване, трите
радиатора били изключени, представил е и фискални бонове за платени суми, в хода
на исковото производство е посочил, че е платил задълженията.
Третото лице
помагач на страната
на ищеца – Т.С.“ЕООД, ЕИК********е подкрепило исковете.
По делото е приложено по делото заповедно дело № 89105/22.12.2017г. по описа на СРС, съгласно което по заявление вх. № 3098014/21.12.2017г.
е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено Б.И.К., ЕГН ********** да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК******** сумите, както следва: сумата от 514,94лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението- 21.12.2017г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 92 в гр. София, ж.к. ********, за периода 01.10.2014г. до 30.04.2017г.,
сумата от 46,12лв. представляващи
стойност на възнаграждение за дялово разпределение на енергията за периода сумата;
сумата от 71,28лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 514,94лв. за периода от 16.09.2015г.
до 12.12.2017г. ; сумата от 8,72лв.,
представляващи обезщетение забава на
плащането на възнаграждението за дялово разпределение на енергията за същия
период, както и съдебни разноски от 75лв., за така издадена заповед длъжникът е
уведомен на 21.02.2018г., на
26.02.2018г. е оспорил задълженията, сочейки, че начислено като
потребление е невъзможно да се потреби , защото топлинна енергия се ползва само
за битово горещо водоснабдяване, трите радиатора били изключени, като е представил
и фискални бонове за плащане на суми, на
04.06.2018г. заявителят е уведомен за необходимост от представяне на
доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за
установяване вземанията по заповедта и такива е представил на 27.06.2018г.
По делото са
приети неоспорен от страните заповед Заповед
№ 98/29.01.2010г., Заповед № № 51/23.12.2014г. на кмета на СО, район Надежда“,
съгласно които в общинско жилище - апартамент
№ 92 в гр. София, ж.к. ******** със заповед от 2010г.са били настанени Б.К.
и М.К., като със заповедта от 23.12.2014г. поради настъпването на смъртта на М.К.,
настанителната заповед е променена, като в нея се сочи, че в това жилище остана
настанен само Б.К..
Приети са
неоспорени от страните договор от 02.07.2002г., протокол от 09.11.2001г., от
07.06.2002г., съгласно които ОС на ЕС в сграда в гр. София, ж.к. „*********е
избрало и възложило на Т.С.“ЕООД ад извършва дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата. В списъка на живущи за процесния апартамент е записано
името на М.К. заявила желание за монтиране в имота на 2 уреда на две отоплителни
тела , за което е положила подпис.
По делото са
приети Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02.2014г., съгласно чл. 33, ал. 6 от ОУ от които при наличие на две и повече дължими суми ,
включително и съдебни и присъдени
вземания, при плащане , което не е достатъчно да погаси всичко клиентът заявява
какво погасява, а ако не го е заявил-се погасява най-обременително, при еднакво
обременителни задължения – то погасява се най-старото, а при възникнали
едновременно задължения – се погасяват съразмерно. Съгласно чл. 33, ал.1 вр. с ал. 4 и ч. 32,
ал.2 от ОУ от 2014г. в забава на
плащането се изпада след публикуване на информацията за задълженията по
изравнителната сметка на интернет-страницата на ищеца.
По делото са
приети Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от 27.06.2016г.,
публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016г., чл. 33, ал.1 вр. с ал. 4 и
ч. 32, ал.2 от ОУ от 2014г. в забава на
плащането се изпада след изтичане на 45 дни от края на срока по изравнителната сметка.
Приети са ОУ
одобрени от ДКЕВР през 2008г.
Приета е
неоспорена от страните изравнителна сметка, съгласно които в периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. в имота с абонатен № 56007 е
потребена енергия на стойност от 240,04лв.
без ДДС в тежест на М.К. и 66,05лв. без ДДС за Б.К., двамата са
посочени като потребители на енергия в имота но всеки е с отделен номер начислена
е енергия за отопление с отоплително
тяло в банята без уред и в стаята с уред, както и за сградна
инсталация, уреди са отчетени реално. Прието е извлечение от сметка на ищеца,
съгласно което за този период но само за отоплителен
сезон от октомври 2014г. до края му, реално потребено е било 288,05лв. за реално потребено, няма
плащане на суми.
Приета е
неоспорена от страните изравнителна сметка, съгласно които в периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г.
в имота с абонатен № 56007 е потребена енергия на стойност от 244,90лв. без ДДС начислена е енергия за отопление с отоплително тяло в банята без уред и в стаята с уред, както и за
сградна инсталация, уреди са отчетени реално .
Приета е
неоспорена от страните изравнителна сметка, съгласно които в периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. в имота с абонатен № 56007 е
потребена енергия на стойност от 302,76лв.
без ДДС начислена е енергия за отопление с отоплително тяло в банята без уред и в стаята с уред, както и за
сградна инсталация, уреди са отчетени реално. Прието е извлечение от сметка на ищеца,
съгласно което за този период е било 363,31лв. за реално потребено, платено
е 136,42лв. и остава дължимо 226,89лв.
Приети са
фискални бонове издадени през 206,г. 2015г., 2017г., за платени суми за имот с абонатен
№ 56007 с основание топлинна енергия
в имота, както следва: по фактури за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. общо 513,10лв., а за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. и от
01.05.2016г. до 30.04.2017г. в размер на 241,60лв.
Във фискалните бонове изрично са посочени номерата на фактурите, които се
плащат, както и че основанието е топлинна енергия в имота с абонатен номер
56007.
Прието е
извлечение от АВписвания, съгласно които Б.К. е страна по съдебни дела за
апартамент № ******, вх. Д, ж.к. Т******“ гр. София.
Приети са
фискални бонове за имоти с абонатен № 56008 и с
абонатен № 56003 , които съдът приема за неотносими. Това е така, защото по
делото не се спори, а и се установява от приети по делото изравнителни сметки,
че процесният имот е с абонатен № 56007 .
Приети са и
фискални бонове за плащания на суми по фактури издадени след юли 2017г., поради
което и съдът приема същите за неотносими,
такива издадени за дялово разпределение които съдът приема за неотносими
за предмета на въззивно дело.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на
вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди,
за имот в сграда - етажна собственост,
отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което
ищецът се е задължил да доставя на ответника
топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й,
както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно
количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за
изпълнението му.
По делото не се спори,
а и се установи от приети книжа по заповедно дело, че по повод
на заявление по чл. 410
от ГПК е образувано заповедно производство
, по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя
„Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати процесните суми като дължима
стойност на потребена топлинна енергия за процесния имот
за процесния период в размерите на процесните суми за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от
ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл.
153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от
сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
По делото не се спори, а и се установява от приети
неоспорени доказателства, че през процесния период ответникът е бил потребител
/ клиент на енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ. Решението на СРС в
необжалваната част обвързва страните по делото със сила на пресъдено нещо.
Доколкото по делото не се спори, а и се установи, че
ищецът е публикувал общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
като се установи от приет изравнителни сметки, че ищецът е доставял енергия в
сградата, отчитана ежемесечно по общия топломер в абонатната станция, то съдът
приема за установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани
от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца, одобрени от ДКЕВР , както и от действащата към
съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Решението на СРС в необжалваната част обвързва страните по
делото със сила на пресъдено нещо.
Установява се от приети извлечения от сметки на ищеца ,
че претенцията по счетоводните записвания на ищеца е за 288,05лв.
за първия отчетен период от 01.10.2014г. до 30.04.2015г., както 226,89лв. за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2017г. (отчетен период за който е имало потребление за 363,31лв., но поради
плащане на 136,42лв. се претендира 226,89лв.)
Съдът приема, че от приети по делото неоспорени от
страните изравнителни сметки за период от 0.10.2014г. до 30.04.2015г. и от
01.05.2016г. до 30.04.2017г. потребена от ответника енергия е общо стойност от 651,36лв. За периода от 01.10.2014г. до 30.04.2018. потребена от
ответника енергия е на обща стойност от 896,26лв.
Тези изводи на съда съответстват на пирети изравнителни сметки при
съобразяване, че за първия отчетен период част от задължения са начислявани на
друг ползвател, различен от ответника – на М.К..За същите суми са и
начисленията на ищеца.По делото е установено че за този процесен период платени
от ответника суми като стойност на потребена енергия в имота е общо 513,10лв., от които: 241,60лв. са пратени за последния
отчетен период- 124,42лв. по фактура от
31.07.2016г.; 58,93лв. по фактура от 31.12.216г.; 58,25лв. по фактура от 30.11.2016г.; остатъка
от 271,50лв. в е платен за фактури,
издадени за отчетен период от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. – фактури от
31.07.2015г., от 31.10.2015г., от 31.11.2015г., 31.12.2015г. Приетите фискални
бонове установяват, че платени суми са с изрично посочено основание- топлинна
енергия по конкретно посочени фактури, попадащи в процесния период за имот с
абонатен № 560007. При така установено съдът приема, че правилно районният съд е
приел че иск за горница над 437,45лв. е неоснователен. Правилно е приложена разпоредбата
на чл. 76 от ЗЗД и чл. 33, ал. 6 от ОУ от 2014г., приложими за процесния
период.
С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните
изводи с тези на районния съд, то решението на СРС в обжалваната част за
главница следва да бъде потвърдено.
Следва да бъде потвърдено решението и в частта по иска
за лихва. Оплакванията във въззивната
жалба се обосновават с ОУ от 2002г.,
2005г. 2006г., 2008г. За процесните задължения не са приложими разпоредбите
на тези ОУ, поради което и твърденията и
оплакванията на въззивника обосновани с приложението на същите съдът приема за
неоснователни. При така възприето и като съобрази ограниченията по чл. 269 от ГПК, то съдът приема, че решението на СРС следва да се потвърди и по иска за
лихва.
По
отговорността за разноски по исково дело пред въззивния съд:
С оглед
изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се
постави в тежест на въззивника.
Въззиваемият
не е претендирал разноски и такива не му се следват.
На третото лице помагач разноски не се следват – арг.
по чл. 78, ал.10 от ГПК
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 95308/16.04.2019г. по гр.д. № 42294 по
описа за 2018г. на Софийски районен съд, 145-ти състав в
обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца – Т.С.“ЕООД,
ЕИК********Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.