Решение по дело №255/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 270

гр. Видин, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав

в публично заседание на

Тринадесети декември

през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Касационно АНД №

255

По описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от К.Т.Т., против решение № 51 / 13.09.2021г. по АНД № 20211320200503/2021г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 20-0953-001116/ 16.09.2020г. на Началник сектор ПП към ОД МВР Видин, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, на основание чл.178е от Закона за движение по пътищата.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно. Твърди се от касатора, че ВРС е направил неправилни правни изводи.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и НП.

Ответната по делото страна оспорва жалбата и иска решението на ВРС да остане в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва решението да бъде потвърдено.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства , преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата , Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е основателна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

Установено е пред ВРС, че на 22.08.2020 г. около 17:00 ч. в гр. Видин на ул. „Баба Вида“ на лек автомобил - „РЕНО Меган“ с рег. № ВН ***ВН е оставен фиш за това, че лекия автомобил, собственост на Л. Л. Й. - К. е паркиран в крайдунавски парк до хотел „Ана Кристина“. Фишът с № Н - 388119/22.08.2020 г. е съставен в отсъствието на водача. На 24.08.2020 г. в сектор „Пътна полиция“ ОДМВР Видин е постъпила жалба от К.Т., с която същата оспорила извършването на нарушението. Същата е подала декларация, че именно тя е управлявала автомобила. Декларация е подадена и от дъщеря й. На 24.08.2020 г. св.О.на длъжност началник група към ОДМВР Видин, сектор „Пътна полиция“ съставил акт за установяване на административно нарушение Д657140. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение на чл. 15 ал.7 от ЗДвП, на основание чл. 178 е от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 50 лева. По делото са разпитани св.О.- актосъставител и св.А. - съставил фиша.

По отношение на извода на ВРС за доказаност на извършването на нарушението от субективна и обективна страна, административният съд не споделя становището и приема следното:

Съгласно чл. 107, ал. 2, ал. 3 и ал. 5, във вр. с препращането от чл. 317 НПК, съдът следва да събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина, като събираните и проверявани доказателства, следва да са такива както разобличаващи наказания, така и доказателства, които го оправдават, като всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка.

Разпоредбата на чл. 13 от НПК повелява, че съдът в пределите на своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в НПК. Решенията си съдът следва да взема (по арг. от чл. 14, ал. 1 и ал. 2 НПК) по вътрешно убеждение, но вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона.

В съдебното производство, образувано по жалба срещу НП, тежестта да се докаже извършването на вмененото нарушение е на административнонаказващия орган (по арг. от чл. 103, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 317 НПК и чл. 84 ЗАНН).

В случая според НП касаторът е наказан за това, че е паркирал в парк, извън обозначените за това места.

Още с възражението срещу съставения фиш Т. оспорва определянето на мястото, където на 22.08.2020 г. е бил паркиран автомобила, като парк, доколкото нито визуално, нито документално не се установява това. След съставяне на АУАН на 24.08.2020 г. към административнонаказателната преписка са приобщени само две декларации по чл.188, за това кой е управлявал автомобила, фиша и възражение от Т..

В показанията си пред ВРС свидетелят А., съставител на първоначалния фиш срещу Т., заявява, че това е входа на парка и няма знак и не следва да има. Свидетелят не сочи повече подробности относно мястото, дали е било обозначено по никакъв начин, разчертано, заграден имот, поставени знаци дали може да се паркира, бордюр, терен и т.н.

В ЗДвП не е налице легална дефиниция на ползваните в чл. 15, ал. 7 и чл. 178е понятия – паркове и градини. По аргумент от чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Закона за нормативните актове, следва да се съобрази, че този вид обекти са уредени в ЗУТ и са наименувани "паркове и градини", като същите съобразно чл. 61 ЗУТ съставляват озеленени площи за широко обществено ползване - основа на зелената система на територията на общините и предвидени като местоположение и площ с подробните устройствени планове. Следователно, не всяка дори и съществуваща зелена площ на територията на общината може да бъде обект на разглежданото административно нарушение (паркиране). По разбиране на настоящия състав на съда, както и ВРС е посочил, следва освен озеленени площи да са предвидени с плана като парк или градина, същите следва да са и реализирано мероприятие (да е приложен плана по смисъла на § 22, т. 1 ЗР на ЗУТ), за да се приеме, че при паркиране в тези площи е осъществено деянието, обявено за наказуемо с разпоредбата на чл. 178е ЗДвП.

В случая по делото на ВРС не са изяснени въпросите дали мястото, където е бил паркиран автомобилът на Т. е отредено с устройствен план въобще за парк – озеленена площ, представляваща общинска собственост, дали е приложен съответно подробният устройствен план с реализиране на мероприятието – парк, на процесното място (доколкото ОУП няма пряко приложение), както и нанесено ли е съответно в кадастъра мястото с предназначение за озеленяване и с начин на трайно ползване като парк /зелена площ/. Какъв е бил характера на настилката, имало ли е бордюр и т.н.

Въпреки доказателствената тежест на наказващия орган в съдебното административнонаказателно производство не са представени доказателства, изясняващи устройствения статут на площта, където е паркирало наказаното лице. От посочените по-горе свидетелски показания не се установява ясно, точно и недвусмислено, че става въпрос за паркиран автомобил в парк, а и този факт следва да се установи и с представяне на доказателства за устройствения статут на процесното място.

Постановявайки съдебния си акт без да са изяснени посочените по-горе релевантни за спора въпроси, ВРС е допуснал неправилно приложение на материалния закон (касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 НПК) и е постановил незаконосъобразно решение. Както се посочи, по аргумент от чл. 107, ал. 2, във вр. с чл. 317 НПК преди да се произнесе въззивният съд е длъжен да събира доказателства и служебно (по свой почин), когато това се налага за разкриване на обективната истина и да изгради вътрешното си убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Изложеното обосновава извод, че потвърждавайки наказателното постановление, ВРС е допуснал неправилно приложение на материалния закон. Касационната жалба се явява основателна, поради което следва да се отмени обжалваното съдебно решение и да се реши по същество.

При това положение решението на ВРС следва да бъде отменено, респ.НП също.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК , Административен съд - Видин

                                        Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 51 / 13.09.2021г. по АНД № 20211320200503/2021г. по описа на Районен съд – Видин.

ОТМЕНЯ НП № 20-0953-001116/ 16.09.2020г. на Началник сектор ПП към ОД МВР Видин, с което на К.Т.Т. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, на основание чл.178е от Закона за движение по пътищата.

             Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                  2.