РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Пловдив, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300503025 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗДР. К. СТ. с ЕГН ********** с адрес:
гр. София, ж.к. „***, против решение № 261519/20.05.2021 г., постановено по
гр.д. № 19487/2019 г., по описа на Пловдивски районен съд, Х гр.с-в, което се
обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него против В. Б. Ч.
ЕГН ********** с адрес с. К., общ. Казанлък, ул.*** и С.Г. Г. – Ч.а ЕГН
********** с адрес гр. Казанлък, бул. „****, иск за заплащане на основание
чл.31, ал.2 от ЗС на сумата от 8400 лв. представляваща обезщетение за това,
че в периода 02.12.2010 г. До 30.06.2016 г. са лишили ищеца от ползването на
1/2 ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. К., ул. ****, състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения със застроена площ 59,95 кв.м. Във въззивната
жалба се поддържа оплакването, че в тази част решението е неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови
въззивно решение по съществото на спора, с което субективно съединените
искове да се уважат.
Въззиваемите страни по тази жалба В. Б. Ч. и С.Г. Г. – Ч. не са
взели становище по същата.
Постъпила е въззивна жалба от В. Б. Ч. и С.Г. Г. – Ч. против
същото първоинстанционно решение, което се обжалва в частта му, с която
на основание чл.135 от ЗЗД е обявен за относително недействителен по
1
отношение на ЗДР. К. СТ. за размер до ½ ид.ч. от прехвърленото право на
собственост с договор от 07.04.2008 г. за покупко - продажба на апартамент,
находящ се в гр. Казанлък, ул. С****, състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения със застроена площ от 59,95 кв.м., сключен между К. С.
СТ. от една страна и В.Ч. и С. Ч от друга страна, обективиран в н.а. № 166,
том І, дело № 145 на Нотариус Катя Кискинова, както и на основание чл. 108
от ЗС е признато за установено по отношение на тези страни, че ищецът М.
ЗДР. К. е собственик на ½ ид.ч. от посочения недвижим имот и ответниците
са осъдени да му предадат на основание 108 от ЗС владението върху ½ ид.ч.
от този имот, както и на основание чл.108 от ЗС по отношение на тези страни
е признато за установено, че З.С. е титуляр на пожизнено право на ползване
по чл. 56 от ЗС върху ½ ид.ч. от посочения имот, като ответниците В.Ч. и С.
Ч. са осъдени да му предадат владението върху ½ ид.ч. от този имот. В
жалбата се поддържа, че в тази част решението е неправилно, като се иска
неговата отмяна и постановяване на друго решение по същество, с което
исковете да бъдат отхвърлени. Доколкото договорът, обявен за относително
недействителен е бил сключен между ответника К. С. СТ. като продавач и
ответниците В.Ч. и С. Ч. като купувачи и тези страни са задължителни и
необходими другари в производството, тъй като решението трябва да бъде
еднакво спрямо всички, на основание чл. 265, ал. 2 от ГПК К. С. СТ. е бил
конституирана като жалбоподател във въззивното производство на страната
на жалбоподателите СТ. Г. Г. и В. Б. Ч., които са подали въззивна им жалба
против първоинстанционното решение № 261519/20.05.2021 г., постановено
по гр.д. № 19487/2019 г., по описа на Пловдивски районен съд, Х гр.с-в, в
частта, с която е уважен иска на ЗДР. К. СТ. по чл.135 от ЗЗД.
Въззиваемите страни З. К. СТ. и М. З. К. оспорват тази жалба като
неоснователна.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лица,
имащи право на жалба и като такива са процесуално допустими.
По същество:
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи
и при служебна проверка за допуснато при постановяването му нарушение
на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се
произнесе по съществуващия между страните правен спор.
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск по чл.135 ЗЗД, като
е приел за доказано по делото от фактическа страна следното:
Ищецът З. К. СТ. е син на К. А. С. поч. на 15.04.2002 г. и З. А. С.а, поч.
2
на 09.11.2006г. С договор от 14.07.1993 г. за прехвърляне на недвижим имот
срещу издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 180, т.ХІІІ, дело №
3159/1993 г. по описа на нотариуса при Казанлъшкия районен съд,
наследодателите на ищеца са прехвърлили на другия си син – С. К. С., срещу
задължение за издръжка и гледане, притежавания от тях придобит по време
на брака в режим на СИО недвижим имот – апартамент в гр. Казанлък, ул.
С***, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена
площ 59,95 кв.м. Приобретателят С. С. починал на 21.11.2001 г., а негови
наследници по закон били съпругата му Р. Н. С. и децата двете му деца - К.
С. СТ. и Н. С. С. С договор за дарение от 31.07.2003 г., обективиран в н.а. №
167, т.І, рег. № 1451, дело № 173/2003 г. по описа на нотариус Невена
Бранчева с № 167 по списъка на Нотариалната камара, Р. Н. С.а и Н. С. С.а
дарили на К. С. СТ. собствените си 3/4 ид.ч. от имота.
След смъртта на родителите си ищецът З. К. СТ. подал на 27.03.2007г.
искова молба, с която предявил иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на
договора за издръжка и гледане, като било образувано гр.д. №564/2007г. на
КРС. Исковата молба била вписана в Службата по вписванията едва на
12.02.2009 г. По делото било постановено решение №522 от 12.08.2009г.,
влязло в сила на 01.11.2010 г., с което договорът за прехвърляне на имота
срещу задължение за издръжка и гледане бил развален до размера от ½ ид.ч.,
каквито са правата на ищеца в същия.
С договор за покупко-продажба от 07.04.2008г., обективиран в н.а. №
166, т.І, рег. № 1685, дело № 145 по описа на нотариус К. К., К. С. СТ. продал
апартамента на ответника В. Б. Ч., по време на брака му с ответницата С.Г. –
Ч. Този договор за покупко-продажба от 07.04.2008г. е сключен след
подаване на исковата молба за разваляне на алеаторния договор, но преди
нейното вписване.
С договор от 07.12.2010 г., сключен с н.а. № 184, т.ІІ, рег. № 3013,
дело № 314 на нотариус Иван Генов с № 440, ищецът З.. К. СТ. дарил ½ ид.ч.
от процесния апартамент на сина си – втория ищец М.З. С., като е запазил за
себе си пожизнено правото на ползване върху имота.
Пред настоящата инстанция тези фактически констатации и правни
изводи на първоинстанционния съд не са оспорени с въззивната жалба, като и
се установяват от доказателствата по делото.
Оплакванията във въззивната жалба на В. Б. Ч. и С.Г. Г. – Ч. са за
погасяване на иска чл.135 ЗЗД по давност, както и за недоказване на
фактическия му състав.
Настоящият съдебен състав на Пловдивския окръжен съд приема,
че в решението не следва да се разглежда въпросът погасен ли е иска по
чл.135 ЗЗД по давност, доколкото възражение в тази насока не е било
направено своевременно в първоинстанционното производство, а същото се
прави за пръв път във въззивната жалба. / В този смисъл са разясненията,
дадени с т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д.
3
№ 1/2013 г., ОСГТК/.
Другото оплакване се приема от съда за неоснователно.
С решението си първоинстанционният съд е приел, че атакуваната
сделка за покупко-продажба на процесния недвижим имот е осъществена,
след като ответникът в производството по разваляне на алеаторния договор
К. С. СТ. е получил призовка за първото по делото съдебно заседание и след
провеждането му на 05.03.2008г., като на същото е присъствувал лично и е
бил представляван от адв. Д. Г.. Последната е била пълномощник и на
втората ответница - Н. С.а. ПРС с решението си е приел е за установено
поради липсата на оспорване, че процесуалният представител на
прехвърлителя К. С. СТ. в посоченото исково производство - адв. Д. Г., е
майка на ответницата в настоящото производство С.Г. – Ч.а, която пък е
съпруга на приобретателя по продажбата от 07.04.2008г. – В.Ч.. Въз основа на
събраните по делото доказателства - публичните вписвания в регистъра на
адвокатските съдружия към АК Хасково, представени по приложеното гр.д.
№579/2016 г. на КРС, съдът е приел за установено, че адв. Д. К. Г. е
съдружник в адвокатско дружество с лицето, представлявало длъжника К.С.
при изповядване на процесната покупко-продажба - адв. Н. Х. Н.. При тези
констатации районният съд е формирал извод за това, че целта на
извършеното разпореждане с имота от страна на ответника К.С. с атакуваната
тук сделка след завеждането на делото с предмет иск по чл.87, ал.1 ЗЗД е била
да се предотвратят последиците на решението за разваляне на договора за
издръжка и гледане. Приел е още, че знание за обстоятелствата, свързани с
увреждането е съществувало и у лицето с което длъжникът е договарял –
ответника В.Ч., тъй като същият е бил зет на адвоката на длъжника в
производството за разваляне на договора.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло тези правни изводи,
възприема мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от
ГПК препраща към тях. Така формираните изводи съответстват на
установените факти по делото, като горните обстоятелства се установяват
категорично от материалите по приложените дела, а фактът, че адв. Д. Г. е
майка на ответницата в настоящото производство С.Г. – Ч., съпруга на
приобретателя - ответника В.Ч., не се оспорва и пред въззивната инстанция.
Ето защо съдът приема за правилен извода на първоинсатнционния съд,
че сделката, с която се прехвърля правото на собственост върху процесния
имот, обективирана в нот. акт № 166, т.І, рег. № 1685, дело № 145 по описа
на нотариус К. К. е относително недействителна по отношение на ищеца З.С.
досежно ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота. Като е уважил иска
по чл.135 ЗЗД, районният съд е постановил правилно решение, което ще се
потвърди.
Уважаването на иска по чл.135 ЗЗД и липсата на оспорване, че
ответниците са във владение на имота изцяло обуславя уважаването и на
исковете по чл.108 ЗС.
4
Следва да се отчете обратното действие на развалянето на договора за
прехвърляне на имота срещу задължение за гледане и издръжка, като поради
същото ищецът З.С. към момента на влизането му в сила като собственик на
1/2 ид.част от имота е имал правото да иска предаване на владението върху
тази част. След сключването на договора за дарение на тази ½ ид.ч. от имота,
правото му на собственост е преминало в полза на втория ищец – сина му
М.К., а З.С. е останал носител на ограниченото вещно право на ползване
върху тази 1/2 ид.част.
В първоинстанционното производство ответницата С.Г. – Ч.а е
направила възражение за придобиване на правото на собственост по силата на
продължило в период повече от десет години давностно владение, но във
въззивната жалба липсват оплаквания против тази част на решението, с която
е прието, че това възражение е неоснователно. Ето защо, на основание чл.269
ГПК, същото не се обсъжда от въззивната инстанция.
Ето защо съдът приема за правилно решението на районния съд и в
частта му, с която тези искове са уважени.
По иска по чл.31, ал.2 от ЗС:
ЗДР. К. СТ. е предявил против В. Б. Ч. и С.Г. Г. – Ч.а иск за заплащане
на сумата от 8400 лв., представляваща обезщетение за това, че в периода
02.12.2010 г. До 30.06.2016 г. са лишили ищеца от ползването на 1/2 ид.ч. от
процесния апартамент:
Съгласно чл. 31, ал.2 ЗС когато общата вещ не се използва лично само
от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. Писменото
поискване, или поканата, следва да бъде отправено към останалите
съсобственици, като да съдържа искане за осигуряване достъп до имота на
имота и за заплащане на обезщетение за неползването му, ако такъв не бъде
осъществен. Тази покана следва да бъде доведена до знанието на другите
съсобственици, т.е. трябва да има доказателства за надлежното и връчване. В
случая по делото е представена покана от 02.12.2010 г., изпратена от ищеца
З.С. до В. Б. Ч., но депозирана в Кметството на с.К., община Казанлък.
Поканата е направено искане до В. Б. Ч. да се яви в кметството и да му
предаде ключовете на апартамента. Не е отправено искане за заплащане на
обезщетение, дължимо поради лишаването на ищеца от ползването на имота.
Липсват данни по делото това искане да е било връчено на ответника Ч.. Ето
защо съдът приема за правилен извода на първоинстанционния съд, че не се е
осъществил фактическият състав на чл. 31, ал.2 ЗС, поради което търсеното
обезщетение не е дължимо от ответниците.
Въз основа на посочените мотиви съдът намира обжалваното решение
за правилно и законосъобразно, поради което същото ще бъде потвърдено.
По изложените мотиви, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261519/20.05.2021 г., постановено по
гр.д. № 19487/2019 г., по описа на Пловдивски районен съд, Х гр.с-в.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6