РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 05.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, II-A въззивен състав в откритото съдебно заседание на 15.06.2023
г. в състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове: Мариана Г.
Димитър
Ковачев
При секретар Хр. Кръстева, като разгледа докладваното
от съдията-докладчик Димитър Ковачев въззивно гражданско дело № 4266 по описа за 2021г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивни
жалби от П.С. (починал в хода на въззивното производство и заместен от
наследника си по закон А.П.С. с ЕГН **********) и М.С. и двамата чрез особени
представители срещу Решение № 20246541/09.11.2020, постановено по гр. д. №
65188/2017г. по описа на Софийски районен съд, 57 с-в, в частта с която са уважени,
предявените от „Т.С.“ЕАД искове за осъждането им да заплатят на дружеството
суми, представляващи цена на доставена топлинна енергия за имот; апартамент *********,
ул. „*********в гр. София, абонатен номер 276495 за периода 01.09.2014-30.04.2015г.
С жалбата молят решението да се да се отмени като неправилно и исковете
да се отхвърлят.
От П.С. са изложени оплаквания за липса на доказателства
наследодателката на страните Р.С.да е била собственик, потребител на ТЕ на
имота. Нямало сключен договор, а доказателствата приложени в последното
заседание били преклудирани. Не била доказана облигационна връзка между него и
ищеца. Нямало доказателства да има приемане на наследство.
Идентични са оплакванията и на втория жалбоподател. Неправилно не било
разгледано възражение за нищожност на решенията на ОС на етажната собственост.
Постъпил е отговор на жалбите, с който те се оспорват и се иска
потвърждаване на решението.
С уточнителна молба по указания на въззивния съд ищецът е отстранил
нередовности на исковата молба по отношение периодите и сумите на претенциите
за главница за ТЕ. Съгласно уточнителната молба периода на претенциите за цена
на ТЕ е 01.05.2014г.-30.04.2015г, като от всеки ответник се претендира сума от 1537,32
лева.
Доколкото с решението на СРС всички искове за мораторни лихви и за цена
на услугата „дялово разпределение“ са отхвърлени и решението не е обжалвано от
страните в тези му части, то висящо пред въззивния съд е производството само по
отношение на уважената част от исковете за главници за цена на ТЕ.
СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за
валидно и допустимо в обжалваната му част, като СРС се е произнесъл в рамките
на периодите и сумите за цена на ТЕ уточнени пред въззивния съд, поради което
решението е допустимо.
По отношение на неговата правилност възивния съд е ограничен от
оплакванията в жалбите и императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на страните СГС намира
решението за правилно в обжалваната му част по следните съображения:
Установява се по делото от представеното удостоверение за наследници,
че М.С. и вторият първоначален ответник П.С. (заместен в хода на въззивното
поизводство от наследника си по закон А.П.С.) са деца на Р.С.С.С.. Следователно
те я наследяват в равни квоти по една втора.
Спорно е по делото дали Р.М.е била собственик на топлоснабдения имот и
съответно нейните наследници са станали такива и дали са приели наследството.
На първо място следва в тази връзка да се вземе предвид, че оплакванията
в жалбите и на двамата първоначални ответници М.С. и П.С., че липсват
доказателства за приемане на наследството на тяхната майка са преклудирани, тъй
като такива възражения не са направени в срока за отговор на исковата молба. По
тази причина СГС няма да ги обсъжда.
С определението по чл. 140 ГПК на ищецът не са давани указания
конкретно кои факти и обстоятелства следва да докаже и по конкретно, че следва
да докаже придобиването на собствеността от Р.С.и че не сочи доказателства в
тази насока. Не е указвано и че в първото заседание може да допълни и поясни
исковата молба. Такива указания не са давани и по-късно от СРС и не е била
налице преклузия за исканията на ищеца направени в следващите заседания за
снабдяване със СУ, които да му послужат
за снабдяване с доказателства за собствеността върху имота (нотариалния акт на
л. 139) и за удостоверени за наследници (л. 163) на Й. С..
Предвид горното правилно СРС е събрал посочените доказателства
установяващи собствеността на първоначалните ответници върху имота.
Следва също да се има предвид, че с исковата молба е представен
протокол от ОС на ЕС в който фигурира наследодателката Р.С.като собственик на
имота и има нейн подпис, който не е оспорен за автентичност и съставлява
извънсъдебно писмено признание за неизгоден факт- собствеността на наследодателката
върху имота, което обвързва и ответниците, като нейни универсални
правоприемници.
Оплакванията свързани с решенията на ОС на ЕС не могат да се приемат.
Оспорването на такива решения става само в сроковете по ЗУЕС и отменения ПУРНЕС
и е недопустимо инцидентно да се въвеждат в друг процес, в който смисъл е
трайната съдебна практика.
Поради липсата на други релевантни оплаквания решението следва да се
потвърди в обжалваната му част.
По разноските: при този изход на делото само въззиваемото дружество има
право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100,00
лева, от които всеки ответник дължи 50,00 лева.
Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20246541/09.11.2020, постановено по гр. д. №
65188/2017г. по описа на Софийски районен съд, 57 с-в в обжалваните части.
ОСЪЖДА А.П.С. с ЕГН ********** и адрес ***- заместил в хода
на делото първоначалния ответник П.Й.С. да заплати на „Т.С.“ЕАД сумата от 50,00
лева –разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното дело.
ОСЪЖДА М.Й.С. с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ЕАД
сумата от 50,00 лева –разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
дело.
Решението е постановено при участие на „Т.с.“ЕООД като
трето лице помагач на ищеца.
Въззивното
решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.