Решение по адм. дело №60/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), във вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба № 11-00-428/15.02.2024г. по описа на Община Шумен, уточнена с молба рег.№ ДА-01-532/27.02.2024г. по описа на ШАдмС, депозирана от Община Шумен с Булстат *********, представлявана от кмета на общината проф.Х. Х., подадена против Решение за верификация на постъпило плащане и изменение на решение за верификация рег.№ BG05M9OP001-2.061/16 от 02.02.2024г. на ръководителя на УО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020. С атакуваното решение:

1. На основание чл.99, т.2 от АПК е изменено и допълнено Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане № BG05M9OP001-2.061-0001/4 от дата 25.08.2022г., както следва:

1.1. В точка първа е определен нов размер на верифицираните разходи по постъпилото искане за плащане: 149 332,87 лева.

1.2. Създадена е нова точка трета, с която е определен общ размер на неверифицираните разходи : 212 780,28 лева, поради наличие на следните обстоятелства:

- 198860,07 лева по бюджетен ред „VI.7.1 Разходи за строително-монтажни работи“ на основание чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ, във вр. с подт. „VI.7.1 Разходи за строително-монтажни работи“ на раздел 12.3 „Допустими разходи“ от Условията за кандидатстване по процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05M9OP001-2.061 „Подкрепа на лицата с увреждания“ – Компонент 2, във вр.с чл.7, ал.2, т.2 от ПМС 189/28.07.22016г. по правилата на ЕЕФР.

- 13920,21 лева по бюджетен ред „VII.8.1 Непреки разходи“ на основание чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ УО верифицира непреки разходи в размер на 7 на сто от отчетените допустими преки разходи на основание чл.55, ал.1, т.4 от от ЗУСЕФСУ, във вр.с чл.8, ал.1, т.1 от ПМС № 189/2016г., във вр. с чл.68, б.а от Регламент 1303/2013 във връзка с подт. „VII.8.1 Непреки разходи“ на раздел 12.3 „Допустими разходи“ от Условията за кандидатстване по процедурата.

2. Определен е общ размер на верифицираните разходи по постъпилото искане за плащане: 130528,39 лева.

3. На основание чл.64, ал.3 от ЗУСЕФСУ е определен общ размер на неверифицираните разходи по ИОП № 4: 934,84 лева, поради наличие на следните обстоятелства:

-934,84 лева по бюджетен ред „VII.8.1 Непреки разходи“ на основание чл.58, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ.

4. На основание т.3 от Решение за определяне на финансови корекции № BG05M9OP001-2.061-001/15 от 29.01.2024г. и чл.75, ал.1, изр. първо от ЗУСЕФСУ са извършени финансови корекции по ИОП № 4, в размер на 27858,07 лева БФП.

5. На основание т.3.3. от Решение за определяне на финансови корекции № BG05M9OP001-2.061-001/15 от 29.01.2024г. и чл.75, ал.1, изр. първо от ЗУСЕФСУ са извършени финансови корекции по ИП № 2, в размер на 16592,54 лева БФП чрез доброволно изпълнение.

6. Регистрирана е нередност в регистъра на нередностите по ОП РЧР.

7. Определен е общ размер на сума за възстановяване към УО: 281 917,51 лева. На основание чл.9, ал.2 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, размерът на сумата за възстановяване се изчислява, като от всички общо верифицирани разходи по проекта, финансирани чрез безвъзмездна финансова помощ (279861,26 лева), се приспадат отпуснатите авансово и междинни плащания (561778,77 лева) и се прибави начислените лихви от обслужващата банка за сметката, по която са превеждани средствата от БФП (0,00 лева). На основание чл.3.77 от Административния договор, във вр. с чл.43, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № Н-3/2018г. на МФ конкретният бенефициент Община Шумен е задължен да възстанови на УО платените в повече средства по проекта, в срок от 14 дни от датата на получаване на решението. Посочено е и, че в случай, че средствата не бъдат възстановени в указания срок, на основание чл.3.78 от Административния договор УО има право на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода на просрочието.

В жалбата е обективирано искане за отмяна на процесния административен акт. Оспорващият сочи, че решението е незаконосъобразно поради неговата немотивираност и поради противоречието му с материалния закон. Счита, че Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане № BG05M9OP001-2.061-0001/4 от 25.08.2022г. е влязъл в сила благоприятен за бенефициента акт, който е породил своето правно действие. В същото време в оспорваното решение е посочена разпоредбата на чл. 99, т. 2 от АПК, но не е ясно, категорично и мотивирано наличието на някоя от визираните в законовия текст хипотези за възобновяване на административното производство. Чл. 99, т. 2 от АПК изисква откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Сочи се, че административният орган не е страна в административното производство и не може да се позовава на чл. 99, т. 2 от АПК. Извежда се довод, че атакуваното решение е постановено при несъблюдаване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Въз основа на изложените съображения е отправено искане за отмяна на процесния административен акт.

В съдебното производство Община Шумен се представлява от процесуален представител адв.Г. И. от САК, който в хода на устните състезания и в представени писмени бележки заявява, че поддържа жалбата и отправя искане за отмяна на оспорения акт. Поддържа претенцията за присъждане на разноските по делото, съобразно представен списък.

Ответната страна - Главен директор на главна дирекция “Европейски фондове, международни програми и проекти“ при МТСП и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г., представляван в съдебно заседание от пълномощник Д. Д. – главен експерт в отдел «Управление на качеството» в Главна дирекция «Европейски фондове, международни програми и проекти» в Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и правоспособен юрист, застъпва тезата, че жалбата срещу точки 4, 5 и 6 от атакуваното решение е недопустима, тъй като в тази му част то не представлява индивидуален административен акт, защото не засяга права и задължения на граждани и организации. Застъпва становище, че извършването на финансови корекции, произтичащи от влязъл в сила акт, представляват фактическо действие, което не подлежи на съдебен контрол. Сочи, че няма пречка зоа приспадане и на финансови корекции, наложени с невлязъл в сила акт, предвид, че решенията за налагането им подлежат на предварително изпълнение. Въз основа на наведените доводи отправя искане за оставяне на жалбата срещу решението в частта му по точки 4, 5 и 6 без разглеждане. По отношение жалбата в останалата й част аргументира тезата за нейната неоснователност. Твърди, че в случая се касае за производство по верификация, което е различно от производството по налагане на финансова корекция, като в настоящото такова е допустимо възобновяването му при наличие на новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.99, т.2 от АПК. В производството по верификация се определя дали даден разход е допустим, т.е. дали отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗУСЕФСУ, в който случай този разход подлежи на верифициране. Ако във връзка с този разход се установи нарушение, за което се определи финансова корекция, със същата се коригира размера на допустимите разходи и административният орган е длъжен да намали плащането по допустимия разход, съответно да го коригира с размера на финансовата корекция. Твърди също, че ответникът е органът, компетентен да възобнови административното производство по чл.99, т.2 от АПК, като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като организацията – адресат на решението, е уведомена за започването им и й е била предоставена възможност да изрази становище. Община Шумен се е възползвала от тази възможност, а издателят на обжалвания акт го е взел предвид при формиране на своето волеизявление. Обосновава се и тезата за наличие на фактическите предпоставки за възобновяване на производството, тъй като при сключване на административният договор органът е определил добросъвестно размера на допустимите разходи, като не би могъл да знае дали ще бъдат допуснати и какви нарушения от страна на бенефициента, респективно не би могъл да знае какъв ще е размерът на верифицираните средства при окончателното плащане. Въз основа на изложените аргументи отправя искане за отхвърляне на жалбата в допустимата й част, както и за присъждане на юрискунсултско възнаграждение. Отправя и възражение за прекомерност на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между Министерство на труда и социалната политика и Община Шумен е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г., процедура чрез директно предоставяне на конкретен бенефициент BG05M9OP001 „Подкрепа за лицата с увреждания“ – компонент 2.

С договора ръководителят на управляващия орган предоставил на конкретния бенефициент безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 915 365,39 лева по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г., Приоритетна ос № 2 „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“ за изпълнение на проект BG05M9OP001-2.061-0001 „Създаване на Дневен център за подкрепа на лица с увреждания и техните семейства, включително с тежки множествени увреждания в [населено място]“.

Проектът бил с основни дейности:

Дейност 1: Провеждане на обществени поръчки. Дейността включва подготовката и разработването на технически спецификации и задания за целите на провеждането на процедури за избор на изпълнители на конкретните проекти дейности по реда на приложимото национално и европейско законодателство в съответната област.

Дейност 2: Извършване на СМР на Дневен център за подкрепа на лица с увреждания и техните семейства, включително с тежки множествени увреждания в [населено място].

Дейност 3: Доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане, закупуване на едно транспортно средство и едно специализирано транспортно средство за нуждите на Дневен център за подкрепа на лица с увреждания и техните семейства, включително с тежки множествени увреждания.

Дейност 4. Подбор на персонал, провеждане на обучения и супервизии.

Дейност 5. Разработване на вътрешни правила, методика и процедури за организация в ДЦЛУТМУ.

Дейност 6. Разкриване на Дневния център за подкрепа на лица с увреждания и техните семейства, включително с тежки множествени увреждания, който да осигури комплексна подкрепа за целевите групи чрез предоставяне на интегрирани социално-здравни услуги в общността.

С договора били въведени и индикатори за изпълнение: хора с увреждания над 18г. – 35, както и индикатори за резултат: участници с увреждания над 18 години, получаващи услуги – 30; участници, получаващи консултативни и други подобни услуги – 60; участници над 18г., получаващи социални и здравни услуги в общността, след извеждането им от институция – 1.

Към административния договор били подписани Допълнително споразумение № 01/22.12.2021г., Допълнително споразумение № 02/25.08.2022г. и Допълнително споразумение № 03/13.12.2022г.

Във връзка с междинно Искане за плащане № 2 по Договор № BG05M9OP001-2.061-0001-C02 било издадено Решение за верификация на постъпило искане рег. № BG05M9OP001-2.061-0001/4 от 25.08.2022г., с което на основание чл.62, ал.3 от ЗУСЕФСУ бил определен общ размер на верифицираните разходи по постъпилото искане за плащане 378 705,69 лв. и общ размер на сумата за плащане 378 705,69 лв. Въпросното Решение било съобщено на адресата му на 25.08.2023г. и влязло в законна сила, като необжалвано.

Впоследствие с писмо рег. № BG05M90P001-2.061-001/14 от 15.12.2023г. Управляващият орган уведомил Община Шумен, че при извършена проверка на Искане за окончателно плащане № 4/25.10.2023г. по проект BG05M9OP001-2.061-С04 „Създаване на Дневен център за подкрепа на лица с увреждания и техните семейства, включително с тежки множествени увреждания в [населено място]“, е установил, че е налице основание за определяне на финансова корекция върху отчетените разходи по фактура № 1806/01.09.2022г., издадена от «ЕЕМ» ЕООД, на стойност 13045,60 лева с ДДС, в размер на 100% от отчетените и допустими разходи по тази фактура (т.1 от писмото). Посочил е също, че е налице основание за налагане на финансова корекция върху отчетените и допустими разходи по фактури № **********/14.09.2023г. и № **********/12.10.2023г. от «Енерго-Про енергийни услуги» ЕАД на стойност 309,31 лева с ДДС, в размер на 100% от отчетените и допустими разходи по тези фактури (т.2 от писмото). На трето място, Управляващият орган е посочил, че е установил неизпълнение на одобрен индикатор, свързан с постигането на целите на програмата, а именно неизпълнение в размер на 25%, явяващо се основание за налагане на финансова корекция върху предявените общи допустими разходи по проекта в размер на 313 663,53 лева (след евентуалното приспадане на предходните ФК по т.1. и т.2 от писмото, в размер на 10% от тези разходи (т.3 от писмото). Във връзка с направените констатации, Управляващият орган е уведомил Община Шумен, че има право в 14 дневен срок от получаване на писмото да представи възражение относно основателността и размера на предложените финансови корекции по т.1, т.2 и т.3, като представи аргументи и при необходимост, документални доказателства, като посочил, че след изтичане на този срок ще пристъпи към налагане на финансови корекции.

Същевременно в писмото е посочено, че с Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане № BG05M90P001-2.061-0001/4 от дата 25.08.2022 г. Управляващият орган е верифицирал и изплатил стойността на предявените допустими разходи за строително-монтажни работи (СМР) в размер на 353 930,55 лв. Съгласно раздел 12.3, т. VI от Условията за кандидатстване по процедура BG051P0001-2.061 „Подкрепа за лицата с увреждания“ - Компонент 2, допустими разходи за СМР са разходи в размер до 50% от общите допустими разходи по проекта. Крайната стойност на общите допустими разходи по проекта става известна на Управляващия орган едва след приключване на административната проверка на депозираното искане за окончателно плащане. Следователно, тази информация има характер на нововъзникнало обстоятелство за Управляващия орган по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК и обуславя изменение на постановеното решение за верификация в тази му част с цел спазване на горепосоченото процентно бюджетно ограничение за СМР. В допълнение е приел, че следва да се съобрази и друго свързано ограничение, а именно за непреките разходи, които съгласно раздел 12.3, т. VII от Условията за кандидатстване са 7 на сто от общия размер на преките допустими разходи. В обобщение е заявил, че информацията за цялостното изпълнение на проекта е станала известна на УО с постъпилото искане за окончателно плащане от 25.10.2023 г., поради което на основание чл. 99, т. 2 от АПК, в срока по чл.102, ал.2 от с.к., възобновява административното производството по чл. 62 от ЗУСЕФСУ по ИП № 2, по б. ред 7.1 и б. ред 8.1, по влязлото в сила Решение за верификация pег. № BG05M9OP001 - 2.061-0001/4 от дата 25.08.2022 г., като на основание чл.34, ал. 3 от АПК предоставил възможност на бенефициента да изрази становище по възобновеното производство в срок 7 дни от получаване на писмото.

Писмо рег. № BG05M90P001-2.061-001/14 от 15.12.2023г. на Управляващия орган било съобщено на Община Шумен на 15.12.2023г.

На 22.12.2023г. от кмета на Община Шумен било депозирано Възражение относно т. 4 от писмо с рег. № BG05M90P001-2.061-001/14 на УО, като били изложени съображения, че не са налице предвидените в АПК нормативни основания за възобновяване на производството.

С Решение № BG05M9OP001-2.061-0001/15 от 29.01.2024г., на основание чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, във връзка с извършена проверка на пакет отчетни документи в съответствие с чл. 62 и следващите от ЗУСЕФСУ, отнасящи се до Искане за плащане № 4 от ИСУН 2020, с отчетен период 01.05.2022г.-30.09.2023г., по проект „Създаване на Дневен център за подкрепа на лица с увреждания и техните семейства, включително с тежки множествени увреждания в [населено място]“, след извършен преглед на документацията във връзка с предявени разходи по: 1. Фактура № 1806/01.09.2022г. от „ЕЕМ“ ЕООД, фактури № **********/14.09.2023г. и № **********/12.10.2023г. от „Енерго-Про енергийни услуги ЕАД“ и преглед на документацията във връзка с отчетните индикатори, са установени извършени следните нарушения по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ:

1. При директно възлагане от страна на Община Шумен по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП на закупено обзавеждане по фактура № 1806/01.09.2022г. от „ЕЕМ“ ЕООД на стойност от 13 045,60 лева с ДДС е допуснато разделяне на възлагането на сходни дейности и прилагане на ред за възлагане за по-ниски стойности, в нарушение на чл. 21, ал. 15, във вр. с ал. 16, т. 2 от ЗОП;

2. При две процедури на пряко договаряне за доставка и балансиране на нетна електрическа енергия, по които са предявени за възстановяване фактури № **********/14.09.2023г. и № **********/12.10.2023г. от „Енерго-Про енергийни услуги ЕАД“ на обща стойност от 309,31 лева с ДДС е допуснато разделяне на възлагането на сходни дейности и прилагане на ред за възлагане за по-ниски стойности, в нарушение на чл. 21, ал. 15, във вр. с ал. 16, т. 2 от ЗОП.

3. Установено е извършено нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, а именно неизпълнение с 25% на одобрен индикатор „Участници, получаващи консултативни и други подобни услуги“.

На основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ с Решение № BG05M9OP001-2.061-0001/15 от 29.01.2024г. е определена финансова корекция по т. 1 в размер на 100% от отчетените и допустими разходи на стойност 13 045,60 лева; по т. 2 финансова корекция в размер на 100% върху отчетените и допустими разходи по фактури **********/14.09.2023г. и № **********/12.10.2023г. от „Енерго-Про енергийни услуги ЕАД“ на стойност 309,31 лева с ДДС и по т. 3 финансова корекция в размер на 10% от предявените общо допустими разходи по проекта.

Решение № BG05M9OP001-2.061-0001/15 от 29.01.2024г. било оспорено пред Административен съд - Шумен, който с Решение № 569/25.04.2024г. отменил Решението от 29.01.2024г., в частта му, с която за установено нарушение на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ при директно възлагане от страна на Община Шумен по реда на чл.20, ал.4, т.3 от ЗОП на закупено обзавеждане по фактура №1806/01.09.2022 г,. от „ЕЕМ“ ЕООД, на стойност 13 045,60 лв. с ДДС, е наложена финансова корекция в размер на 100% върху сумата от 13045,60 лева с ДДС, и в частта му, с която за установено извършено нарушение на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ при две процедури на пряко договаряне за доставка и балансиране на нетна електрическа енергия с номера в ЦАИС ЕОП № 00138-2023-0049/17.07.2023г. и № 00138-2023-0056/14.08.2023г., по които са предявени за възстановяване фактури № **********/14.09.2023 г. и № **********/12.10.2023 г. от „Енерго-Про енергийни услуги“ ЕАД, на обща стойност 309,31 лв. с ДДС, е наложена финансова корекция в размер на 100% върху сума на обща стойност 309,31 лева с ДДС, представляваща отчетените и допустими разходи по фактури № **********/14.09.2023г. и № **********/12.10.2023г., издадени от „Енерго-Про енергийни услуги“ ЕАД. Със същото Решение съдът е отхвърлил жалбата на Община Шумен срещу Решение за налагане на финансова корекция № BG05M9OP001-2.061-0001/15 от 29.01.2024г. в останалата му част.

Решение № 569/25.04.2024г. по адм.д.№ 53/2024г. по описа на ШАдмС е влязло в сила на 18.11.2024г., след оставянето му в сила с Решение № 14425 от 18.11.2024г. по адм.д.№ 6519/2024г. по описа на ВАС.

След издаване на Решение № BG05M9OP001-2.061-0001/15 от 29.01.2024г., с последващо Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане и изменение на решение за верификация № BG05M9OP001-2.061-0001/16 от 02.02.2024г., издадено на основание чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 3 и проведена процедура по чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, и във връзка с искане за окончателно плащане (ИОП) № 4 от ИСУН 2020 с отчетен период 28.02.2022г.-30.09.2023г., Управляващият орган на ОПРЧР:

1.На основание чл. 99, т. 2 от АПК изменил и допълнил Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане № BG05M90P001-2.061-0001/4 от дата 25.08.2022 г., както следва:

1.1. В точка първа определил нов общ размер на верифицираните разходи по постъпилото искане за плащане: 149 332,87 лв.

1.2. Създал нова точка трета, с която определил общ размер на неверифицираните разходи: 212 780,28 лв., поради наличие на следните обстоятелства:

- 198 860,07 лв. по бюджетен ред „VI.7.1 Разходи за строително-монтажни работи” на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ, във връзка с подт. „VI.7.1 Разходи за строително-монтажни работи“ на раздел 12.3 “Допустими разходи” от Условията за кандидатстване по процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051P0001-2.061 „Подкрепа за лицата с увреждания“ - Компонент 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от ПМС № 189/28.07.2016 г. по правилата на ЕФРР.

- 13 920,21 лв. по бюджетен ред „VII.8.1 Непреки разходи “ на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ.

2. Определил общ размер на верифицираните разходи по постъпилото искане за плащане: 130 528,39 лв.

3. На основание чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, определил общ размер на неверифицираните разходи по ИОП № 4: 934,84 лв., поради наличие на следните обстоятелства:

- 934,84 лв. по бюджетен ред „VII.8.1 Непреки разходи“ на основание чл. 57, ал. 1, т.4 от ЗУСЕФСУ.

4. На основание т. 3 от Решение за определяне на финансови корекции № BG05M90P001-2.061-0001/15 от 29.01.2024 г. и чл. 75, ал. 1, изр. първо от ЗУСЕФСУ извършил финансови корекции по ИОП № 4, в размер на 27 858,07 лв. БФП.

5. На основание т. 3.3 от Решение за определяне на финансови корекции № BG05M90P001-2.061-0001/15 от 29.01.2024 г. и чл. 75, ал. 1, изр. второ от ЗУСЕФСУ извършил финансова корекция по Искане за плащане (ИП) № 2, в размер на 16 592,54 лв. БФП чрез доброволно изпълнение.

6. Регистрирал нередност в регистъра на нередностите по ОП РЧР.

7. Определил общ размер на сума за възстановяване към УО: 281 917,51 лв. (двеста осемдесет и една хиляди деветстотин и седемнадесет лева и петдесет и една стотинки).

Цитираното решение е съобщено на Община Шумен на 02.02.2024г., видно от приложената разпечатка от ИСУН 2020 – л.189.

С жалба, заведена в деловодството на административния орган с вх.№ 2.061-001/22 от 16.02.2024г., Община Шумен оспорила постановеното Решение № BG05M9OP001-2.061-0001/16 от 02.02.2024г., с твърдения за неговата незаконосъобразност. Именно въз основа на тази жалба е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство е изискана и приложена цялата административна преписка по издаване на оспореното Решение № BG05M9OP001-2.061-0001/16 от 02.02.2024г.,

Изискани и приложени към делото са и материалите по адм.д.№ 53/2024г. по описа на ШАдмС, с предмет на обжалване Решение № BG05M9OP001-2.061-0001/15 от 29.01.2024г. От същите се установява, че Решение № 569/25.04.2024г. по адм.д.№ 53/2024г. по описа на ШАдмС, Решение за определяне на финансова корекция рег.№ BG05M9OP001-2.061-0001/15 от 29.01.2024г. е отменено в частта му досежно финансовите корекции, наложени по едва фактура за обзавеждане на стойност 13045,60 лева с ДДС и по две фактури за електроенергия, на обща стойност 309,31 лева, предявени за плащане с ИОП № 4 на Община Шумен. В останалата му част, с която е наложена финансова корекция в размер на 10% върху всички допустими разходи по проекта за неизпълнени индикатори, жалбата срещу Решението от 29.01.2024г. е отхвърлена, като неоснователна.

Решение № 569/25.04.2024г. по адм.д.№ 53/2024г. по описа на ШАдмС е влязло в сила на 18.11.2024г., след оставянето му в сила с Решение № 12425/18.11.2024г. по адм.д.№ 6519/2024г. по описа на ВАС.

По делото е изслушана и приета без оспорване от страните, съдебна финансово-икономическа експертиза (СФСчЕ). Със същата вещото лице детайлно е проследило направените от РУО изчисления в обжалвания акт, разяснявайки подробно по какъв начин и на какво основание са формирани същите, като е заключило, че тези изчисления са математически верни. Съдът кредитира експертното заключение като обективно и компетентно, приемайки го за достоверен източник на правно релевантна информация.

Изложената фактическа обстановка се установява от представените от страните и приети по делото писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка по издаването на оспореното решение, както и от приобщената без оспорване от страните, СФСчЕ. Фактите по делото по същество не се оспорват от жалбоподателя. При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на обжалване по делото е Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане и изменение на решение за верификация № BG05M9OP001-2.061-0001/16 от 02.02.2024г., издадено от Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма «Развитие на човешките ресурси», с което:

1. На основание чл.99, т.2 от АПК е изменено и допълнено Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане № BG05M9OP001-2.061-0001/4 от дата 25.08.2022г., както следва:

1.1. В точка първа е определен нов размер на верифицираните разходи по постъпилото искане за плащане: 149 332,87 лева (вместо първоначално определения размер от 378 705,69 лева).

1.2. Създадена е нова точка трета, с която е определен общ размер на неверифицираните разходи : 212 780,28 лева, поради наличие на следните обстоятелства:

- 198860,07 лева по бюджетен ред „VI.7.1 Разходи за строително-монтажни работи“ на основание чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ, във вр. с подт. „VI.7.1 Разходи за строително-монтажни работи“ на раздел 12.3 „Допустими разходи“ от Условията за кандидатстване по процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05M9OP001-2.061 „Подкрепа на лицата с увреждания“ – Компонент 2, във вр.с чл.7, ал.2, т.2 от ПМС 189/28.07.22016г. по правилата на ЕЕФР.

- 13920,21 лева по бюджетен ред „VII.8.1 Непреки разходи“ на основание чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ УО верифицира непреки разходи в размер на 7 на сто от отчетените допустими преки разходи на основание чл.55, ал.1, т.4 от от ЗУСЕФСУ, във вр.с чл.8, ал.1, т.1 от ПМС № 189/2016г., във вр. с чл.68, б.а от Регламент 1303/2013 във връзка с подт. „VII.8.1 Непреки разходи“ на раздел 12.3 „Допустими разходи“ от Условията за кандидатстване по процедурата.

2. Определен е общ размер на верифицираните разходи по постъпилото искане за плащане: 130 528,39 лева (вместо първоначално определения такъв в размер на 378 705,69 лева).

3. На основание чл.64, ал.3 от ЗУСЕФСУ е определен общ размер на неверифицираните разходи по ИОП № 4: 934,84 лева, поради наличие на следните обстоятелства:

-934,84 лева по бюджетен ред „VII.8.1 Непреки разходи“ на основание чл.58, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ.

4. На основание т.3 от Решение за определяне на финансови корекции № BG05M9OP001-2.061-001/15 от 29.01.2024г. и чл.75, ал.1, изр. първо от ЗУСЕФСУ са извършени финансови корекции по ИОП № 4, в размер на 27858,07 лева БФП.

5. На основание т.3.3. от Решение за определяне на финансови корекции № BG05M9OP001-2.061-001/15 от 29.01.2024г. и чл.75, ал.1, изр. първо от ЗУСЕФСУ са извършени финансови корекции по ИП № 2, в размер на 16592,54 лева БФП чрез доброволно изпълнение.

6. Регистрирана е нередност в регистъра на нередностите по ОП РЧР.

7. Определен е общ размер на сума за възстановяване към УО: 281 917,51 лева, като от всички общо верифицирани разходи по проекта, финансирани чрез безвъзмездна финансова помощ (279861,26 лева), се приспадат отпуснатите авансово и междинни плащания (561778,77 лева) и се прибави начислените лихви от обслужващата банка за сметката, по която са превеждани средствата от БФП (0,00 лева).

Жалбата е допустима за разглеждане, като подадена против акт, който подлежи на оспорване, от адресата на този акт, в рамките на законоустановения за това преклузивен срок. Видно от приложената по делото разпечатка от ИСУН 2020, решението е съобщено на Община Шумен на 02.02.2024г., поради което жалбата, заведена в деловодството на административния орган на 16.02.2024г., се явява депозирана в 14 дневния преклузивен срок.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че жалбата е подадена от ненадлежна страна. Действително първоначалната жалба с № 211-00-428/15.02.2024г. по описа на Община Шумен е подадена от името на кмета на Община Шумен, а не от адресата на Решението - юридическото лице Община Шумен. С определение № 283 от 27.02.2024г. по адм.д.№ 60/2024г. по описа на ШАдмС обаче жалбата е оставена без движение, с указание оспорващият да уточни дали същата следва да се счита депозирана от кмета на Община Шумен или от представляваното от него юридическо лице. В изпълнение на дадените указания и в рамките на определения от съда 7-дневен срок е депозирана Уточняваща молба рег.№ ДА-01-532/27.02.2024г. по описа на ШАдмС, подписана от Н. К. - заместник-кмет «Икономическо развитие», с която последният е заявил изрично, че жалбата следва да се счита депозирана от юридическото лице Община Шумен. По този начин нередовността в жалбата е отстранена. Обстоятелството, че въпросната Уточняваща молба е подписана от заместник кмет, а не от кмета на Община Шумен, не променя извода за изправяне на установените от съда нередовности, тъй като от приложената към нея Заповед № РД-25-595/26.02.2024г. на кмета на Община Шумен (т.1, л.24) е видно, че в периода от 12:00 часа на 26.02.2024г. до 28.02.2024г. титулярът отсъства от територията на общината и през този период е възложил на заместник кмета «Икономическо развитие», да го замества. Въпросната заповед удостоверява както факта на отсъствие на титуляра, така и надлежното овластяване на неговия заместник към датата на подписване и подаване на Уточняващата молба, поради което съдът приема, че нередовността в първоначалната жалба е изправена по надлежния ред. В допълнение следва да се посочи, че в проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на Община Шумен, адв.Г.И., също изрично заяви, че жалбата срещу атакуваното Решение № BG05M9OP001-2.061-0001/16 от 02.02.2024г., е подадена от името на юридическото лице Община Шумен, поради което, дори и да се приеме тезата, че Уточняващата молба не е подписана от надлежен представител на общината (която не се споделя от съда), този порок следва да се счита преодолян и посредством изрично направеното изявление на пълномощника на Община Шумен, протоколирано в протокола от проведеното на 26.03.2024г. съдебно заседание (т.VІІ, л.442). В този ред на мисли, възражението на ответника за недопустимост на оспорването, е неоснователно.

Неоснователна е и тезата за недопустимост на оспорването в частите, с които административният орган е определил новия размер на верифицираните суми по ИП № 2 и ИОП № 4, тъй като в резултат на преизчисляването им, направено с оспорваното Решение, техният размер е редуциран и бенефициентът е задължен да възстанови вече изплатени му суми, т.е. Решението се явява неблагоприятно за него и в частите по точки 1.1 и 2. Аналогичен извод следва да се направи и по отношение на точки 4, 5 и 6 от Решението, с които е определен конкретен размер на финансовите корекции, определени с предходно Решение № BG05M9OP001-2.061-0001/15 от 29.01.2024г. и е регистриран сигнал за нередност, тъй като, макар и произтичащи от финансови корекции, чието основание е установено с предходен ИАА, техният конкретен размер е определен именно с Решение № BG05M9OP001-2.061-0001/16 от 02.02.2024г., предмет на оспорване по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните съображения:

На първо място следва да се посочи, че в действалия към сключване на административния договор (21.12.2020г.), Закон за управление на средствата от Европейските структурни иинвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) са настъпили изменения, обнародвани в ДВ бр. 51/2022 г., като в т.ч. е изменено и наименованието на нормативния акт на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). §70 от ЗИД на ЗУСЕФСУ постановява, че до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Съгласно § 71, ал.2 от ЗИД на ЗУСЕФСУ (загл.изм. ДВ бр.51/2022г.), приетите от Министерския съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 – 2020 г. Тъй като административният договор с бенефициент Община Шумен е сключен за програмен период 2014-2020г., от това следва, че в процесния случай са приложими разпоредбите на ЗУСЕФСУ, действали преди изменението му през 2022г. В този ред на мисли, при цитиране на разпоредби на обсъждания закон, съдът ще цитира актуалното му наименование, но по отношение на разпоредбите, претърпели изменение или допълнение, ще има предвид нормите в редакцията им, относима към процесния казус.

Оспореното решение е издадено на основание чл. 62, ал.1, във вр.с ал.3 и проведена процедура по чл.63, ал.1 от ЗУСЕФСУ, както и на основание чл.75, ал.1, изр.първо, във вр.с чл.73, ал.4, във вр.с чл.27, ал.2 от ЗУСЕФСУ, във вр. с § 70 от ЗИД на с.з.

Съгласно чл.62, ал.1 от ЗУСЕФСУ, междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта, като управляващият орган извършва плащането в 90-дневен срок от постъпване на искането за плащане на бенефициента. В ал.2 на същия законов текст е посочено, че чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган, а според чл.62, ал.3 от ЗУСЕФСУ, управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо. В чл.63, ал.1 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че управляващият орган може да изисква допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от бенефициента, когато: сума, включена в искането за плащане, не е дължима (т.1); не са предоставени заверени фактури и/или счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност, или други изискуеми документи, доказващи извършване на дейностите в съответствие с условията за допустимост по раздел І (т.2); има съмнение за нередност, отнасяща се до съответните разходи (т.3); представените документи за физическия и финансов напредък на проекта са некоректно попълнени или не съдържат цялата задължителна информация (т.4). Съгласно чл.64, ал.3 от ЗУСЕФСУ, ръководителят на управляващия орган издава отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост.

В чл.75 от ЗУСЕФСУ е посочено, че финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи, като в случаите, когато решението за определяне на финансовата корекция е издадено след съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициента в в предвидения в закона 14 дневен срок, след изтичане на който финансовата корекция се извършва от следващо плащане по проекта заедно с дължимите лихви за просрочие, а когато това е неприложимо – чрез упражняване на права по дадените от бенефициента обезпечения по чл. 61, ал. 2, по ред и начин, определени в нормативния акт по чл. 7, ал. 4, т. 4.

В случая оспореният ИАА инкорпорира в себе си както производство по верификация на допустими разходи по повод постъпило искане за окончателно плащане, така и такова за изпълнение на наложени финансови корекции върху суми, които вече са изплатени и такива, чието плащане не е извършено.

Съгласно чл. 29, ал. 1, т.1 от Устройствения правилник на Министерство на труда и социалната политика, Главна дирекция "Европейски фондове, международни програми и проекти" изпълнява функциите на управляващ орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР) и Програма "Развитие на човешките ресурси" и отговаря за управлението и изпълнението им в съответствие с принципа за правилно финансово управление. Със Заповед № РД-03-2/01.12.2020г., изменена със Заповед № РД-03-7/20.04.2021г. (приложена по адм.д.№ 53/2024г.) на основание чл.9, ал.5 от ЗУСЕФСУ и чл.4, т.7 и чл.29, ал.1 от Устройствения правилник на МТСП, министърът на труда и социалната политика е оправомощил Ц. И. С. - Главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове, международни програми и проекти" и Ръководител на Управляващ орган на Оперативна програма «Развитие на човешките ресурси» 2014 – 2020 г., и му е възложил функции по ръководство и организация на дейността на Управляващия орган на ОПРЧР 2014-2020г. Доколкото оспореното решение е издадено именно от посоченото в цитираната заповед лице, същото е постановено от компетентния за това административен орган.

Решението е издадено в изискуемата от закона писмена форма. От формална страна актът съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване и ясно формирано волеизявление на издателя му, с унисон с изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В оспорвания акт са посочени правните основания за издаването му, които кореспондират с направените от органа правни изводи. Изложеното обосновава извода, че решението не страда от порока, визиран в чл.146, т.2 от АПК.

На следващо място, Решението е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. В настоящия казус е спазена процедурата по издаване на оспореното решение, като е било осигурено участие на бенефициента в производството. В хода на същото административният орган е дал възможност на бенефициента да се запознае с направените от него констатации и да ангажира доказателства, които ги оборват, като Решението е постановено след обезпечаване правото на Община Шумен да вземе участие в административното производство и при обсъждане на наведените от нея възражения и доводи.

Предвид горното съдът приема, че процесното решение е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

Решение № BG05M9OP001-2.061-0001/16 от 02.02.2024г. е издадено в унисон с приложимия материален закон и целта на закона. Същото е постановено след извършена проверка на комплект документи по постъпило Искане за плащане № 4 от ИСУН с отчетен период 28.02.2022г.-30.09.2023г.

По делото няма спор, че към датата на издаване на въпросното Решение от 02.02.2024г. на бенефициента са изплатени общо 561 778,77 лева по искания за междинно плащане, в това число 183 073,08 лева - платени на 15.04.2021г. и 378 705,69 лева - платени на 30.08.2022г.

Безспорно е установено и, че сумата от 378 705,69 лева, платена на 30.08.2022г., е верифицирана с Решение за верификация по постъпило искане за междинно плащане от 25.08.2022 г. (ИП № 2 от ИСУН), което е влязло в сила, като със същото са верифицирани в пълен размер заявените от Община Шумен, суми.

Няма спор и относно обстоятелството, че с Искане за окончателно плащане № 4 Община Шумен е поискала да бъдат верифицирани суми разходи на обща стойност 159 321,30 лева.

Безспорно е установено също, че с Решение за определяне на финансова корекция от 29.01.2024г. РУО е установил две нарушения по чл.70, ал.1,т.9 и едно нарушение по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ, в резултат на което е наложил финансови корекции, както следва: в размер на 13045,60 лева с ДДС във връзка със закупено обзавеждане по фактура № 1806/01.09.2022г., издадена от «ЕЕМ» ЕООД; в размер на 309,31 лева с ДДС по фактури № **********/14.09.2023г. и № **********/12.10.2023г., издадени от «Енерго-Про енергийни услуги»ЕАД; както и в размер на 10% от предявените общо допустими разходи по проекта.

Въз основа на Решение за определяне на финансова корекция от 29.01.2024г. РУО законосъобразно е предприел изпълнение на наложените финансови корекции, независимо, че Решението от 29.01.2024г. не е влязло в сила, тъй като по силата на чл.73, ал.4, във вр.с чл.27, ал.2 от ЗУСЕФСУ, оспорването на ИАА по ЗУСЕФСУ, в това число и тези по чл.73, ал.3 от с.з., не спира тяхното изпълнение.

С Искане за окончателно плащане № 4 Община Шумен е предявила за верифициране разходи в размер на 159 321,30 лв. С обжалваното Решение РУО:

- е определил общ размер на верифицираните разходи по постъпилото искане за плащане: 130 528,39 лв. (т.2);

- е определил общ размер на неверифицираните разходи по ИОП № 4: 934,84 лв., поради наличие на следните обстоятелства: 934,84 лв. по бюджетен ред „VII.8.1 Непреки разходи“ на основание чл. 57, ал. 1, т.4 от ЗУСЕФСУ (т.3);

- е извършил е финансови корекции по ИОП № 4, в размер на 27 858,07 лв. БФП, на основание т. 3 от Решение за определяне на финансови корекции № BG05M90P001-2.061-0001/15 от 29.01.2024 г. и чл. 75, ал. 1, изр. първо от ЗУСЕФСУ (п.4).

За да постанови този резултат РУО е приел, че съгласно т. 3 от Решение на Ръководителя на УО на ОПРЧР за определяне на финансова корекция с peг. № BG05M90P001-2.061-0001/15 от 29.01.2024 г., са определени следните финансови корекции за част от допустимите разходи по ИОП № 4:

-за обзавеждане: в размер на 100% по фактура №**********/01.09.2022 г., издадена от „ЕЕМ“ ЕООД и предявена по б. ред 4.1 „Разходи за оборудване и обзавеждане“. По тази фактура са предявени в ИОП № 4 - 13 045,60 лв. с вкл. ДДС, като същите са допустими;

-за електроенергия: в размер на 100% по фактури №**********/14.09.2023 г. и №**********/12.10.2023 г., издадени от „Енерго-Про Енергийни Услуги“ ЕАД и предявени по б. ред 6.1 „Режийни разходи“. По тези фактури са предявени в ИОП № 4 - 309,31 лв. с вкл. ДДС, като същите са допустими;

-за неизпълнение на индикатори: 10% от предявените общи допустими разходи по проекта, в размер на 14 503,16 лв., изчислени върху сумата от 145 031,55 лева, представляваща допустимите разходи по настоящото искане за плащане. Въпросната сума е получена, като от общата стойност на предявените разходи в размер на 159 321,30 лв., са приспаднати извършените финансови корекции 13 045,60 лв. и 309,31 лв., както и съответните недопустими непреки разходи в размер на 934,84 лв., изчислени в процентно съотношение спрямо допустимите преки разходи след приспадане на наложените финансови корекции за обзавеждане и електроенергия.

Така формираното волеизявление е издадено при съблюдаване на относимите материалноправни разпоредби.

На първо място, законосъобразно РУО е приспаднал от предявените с ИОП № 4 разходи наложените с Решение peг. № BG05M90P001-2.061-0001/15 от 29.01.2024 г. финансови корекции, тъй като въпросното решение представлява ИАА по чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ и подлежи на предварително изпълнение по силата на чл.27, ал.2 от ЗУСЕФСУ, във вр.с чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, спрямо който по силата на чл.73, ал.4 от с.з. се прилага чл.27, ал.2 от ЗУСЕФСУ, разпореждащ предварително изпълнение на акта. При това положение, независимо, че към датата на издаване на обжалваното Решение рег.№ BG05M9OP001-2.061-0001/16 от 02.02.2024г., Решението за определяне на ФК от 29.01.2024г. не е влязло в сила, същото е подлежало на изпълнение по силата на чл.27, ал.2 от ЗУСЕФСУ, респективно като е изчислил и приспаднал от ИОП № 4 наложените ФК, засягащи предявените с това искане разходи, РУО го е сторил в унисон с относимите материалноправни разпоредби.

Тъй като финансовите корекции в размер на 13 045,60 лв. и 309,31 лв. засягат допустими разходи, предявени с ИОП № 4, със същите обосновано е редуцирана заявената за плащане сума.

В резултат на намаляване размера на допустимите преки разходи с двете финансови корекции, се е нарушило съотношението между преки и непреки допустими разходи.

Съгласно Условията за кандидатстване по процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051РО001-2.061 „Подкрепа на лицата с увреждания“ – Компонент 2, Раздел 12.3 „Допустими разходи“, подт.VІІ.8.1 „Непреки разходи“, и предвид разпоредбата на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ, непреките разходи са определени като единна ставка, представляваща процент спрямо преките допустими разходи, като при проектно предложение на стойност от 600 001 до 1 000 000 лева непреките разходи не следва да надхвърлят 7% от общия размер на допустимите преки разходи. Настоящият проект е на стойност 915365,39 лева, увеличена впоследствие на 933 606,85 лева, от което следва, че непреките разходи могат да бъдат на стойност не повече от 7% спрямо преките допустими разходи. И доколкото преките разходи по ИОП № 4 от 159 321,30 лв. са намалени със сумите 13 045,60 лв. и 309,31 лв., РУО обосновано е определил нов размер на непреките разходи по ИОП № 4, в размер на 7% от допустимите преки разходи, при което е установил, че предявените за верифициране непреки разходи надхвърлят допустимите такива със сумата от 934,84 лв. По тази причина въпросната сума също е приспадната от предявените за верификация с ИОП № 4, разходи. Съдът приема, че определеният от РУО нов размер на непреките разходи по ИОП № 4 е изчислен при съблюдаване на Условията за кандидатстване, според които, непреките разходи не трябва да надхвърлят преките такива с повече от 7%, което води до извода, че непреките разходи в размер на 934,84 лв. представляват недопустими такива и не подлежат на верификация. Ето защо, като е отказал тяхното верифициране, РУО е постановил този отказ при съблюдаване на чл.64, ал.3 от ЗУСЕФСУ, задължаващ го да издаде отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост.

На следващо място, законосъобразно РУО определил и размера на ФК за неизпълнение на индикатори, на стойност 10% от предявените общи допустими разходи по ИОП № 4, приспадайки наложените ФК за обзавеждане и електроенергия, както и установените недопустими непреки разходи, като полученият остатък на стойност 145 031,55 лв, представлява размера на допустимите разходи по ИОП № 4, респективно ФК за неизпълнение на индикатори по ИОП № 4 е в размер на 14 503,16 лв.

Следва да се отбележи, че обсъжданите финансови корекции са извършени именно от предявени за верификация и плащане на суми по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи, от което следва, че ФК са извършени при наличие предпоставките на чл.75, ал.1 от ЗУСЕФСУ, съгласно чийто текст, финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи.

В допълнение следва да се посочи, че заключението по СФСчЕ проследява детайлно начина на изчисляване на размера на наложените ФК и на недопустимите непреки разходи, като от същата става ясно, че тези изчисления са извършени при спазване на законовите изисквания за това, както и, че същите са математически точно изчислени.

В обобщение на изложеното, като е приел, че от предявените с ИОП № 4 разходи в размер на 159 321,30 лв., сумата от 934,84 лв. представлява неподлежащ на верифициране недопустим разход, а сумата от 27 858,07 лв. представлява финансови корекции, произтичащи от Решение за определяне на финансови корекции № BG05M90P001-2.061-0001/15 от 29.01.2024 г. в частта, засегната от предявените с ИОП № 4 разходи, респективно като е верифицирал допустими разходи на стойност 130 528,39 лв. по ИОП № 4, РУО е формирал законосъобразно властническо волеизявление в обсъжданата част.

На следващо място, във връзка с Искане за плащане № 2 на Община Шумен, с Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане № BG05M90P001-2.061-0001/4 от дата 25.08.2022 г. РУО е верифицирал и платил стойността на предявените допустими разходи за строително-монтажни работи (СМР) в размер на 353 930,55 лв. Според Условията за кандидатстване по процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051РО001-2.061 „Подкрепа на лицата с увреждания“ – Компонент 2, Раздел 12.3 „Допустими разходи“, подт. „VІ.7.1 Разходи за строително-монтажни работи“, по процедурата са допустими разходи за СМР до 50% от общо допустимите разходи по проекта. В хода на административната проверка по депозираното искане за окончателно плащане обаче е установено, че стойността на разходите за СМР надхвърлят 50% от общите допустими разходи по проекта със сумата от 198 860,07 лв., което обуславя извод, че разходите за СМР на стойност 198 860,07 лв. представляват недопустими такива, тъй като са направени в нарушение на условията за кандидатстване и условията на сключения административен договор, респективно са незаконосъобразни. Наличието на недопустими преки разходи рефлектира и върху допустимостта на непреките разходи, които, както беше посочено при обсъждане на ИОП № 4, не следва да надхвърлят 7% от отчетените допустими преки разходи. В резултат на това верифицираната сума от 13 920,21 лв., заплатена за непреки разходи, се явява верифицирана и заплатена за недопустими разходи, неподлежащи на верифициране. В резултат на това разходите на обща стойност 212 780,28 лв. се явяват недопустими такива и не подлежат на верификация. Доколкото обаче същите вече са верифицирани и платени, същите подлежат на възстановяване. В тази връзка в чл.75, ал.1, изр.2 е посочено, че когато решението за определяне на финансовата корекция е издадено след съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициента в 14-дневен срок. След изтичане на срока за доброволно плащане финансовата корекция се извършва от следващо плащане по проекта заедно с дължимите лихви за просрочие, а когато това е неприложимо – чрез упражняване на права по дадените от бенефициента обезпечения по чл. 61, ал. 2, по ред и начин, определени в нормативния акт по чл. 7, ал. 4, т. 4. С обжалваното Решение рег.№ BG05M9OP001-2.061-0001/16 от 02.02.2024г. РУО, след като е отказал да верифицира установените от него недопустими разходи в размер [рег. номер],28 лв., формирани от стойността на установените недопустими преки и стойността на установените недопустими непреки разходи, е разпоредил на бенефициента да ги възстанови доброволно в 14 дневен срок, като по този начин неговото волеизявление е формирано в унисон с предвиденото в чл.75, изр.второ от ЗУСЕФСУ.

Тъй като установените недопустими разходи в размер на 212 780,28 лв. са верифицирани с Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане № BG05M90P001-2.061-0001/4 от дата 25.08.2022 г., което е влязло в сила като необжалвано, а в хода на проверката по ИОП № 4 е установена тяхната недопустимост, законосъобразно РУО е приел, че тази информация има характер на нововъзникнало обстоятелство за него по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК и се явява основание за възобновяване на производството по издаване на Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане № BG05M90P001-2.061-0001/4 от дата 25.08.2022 г., респективно за изменение на постановеното решение за верификация, с цел спазване на горепосочените бюджетни ограничения за СМР и непреки разходи, като вместо първоначално верифицираните/платени такива в размер на 378 705,69 лева, се определя нов размер на верифицираните разходи на стойност 149 332,87 лева; както и за допълване на обсъжданото Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане № BG05M90P001-2.061-0001/4 от дата 25.08.2022 г., с нова точка трета, с която се определя общ размер на неверифицираните разходи - 212 780,28 лева.

Наред с това, тъй като с Решение за определяне на финансови корекции № BG05M90P001-2.061-0001/15 от 29.01.2024 г. е наложена ФК за неизпълнение на индикатори в размер на 10% от допустимите разходи по проекта, от това следва, тази корекция засяга не само допустимите разходи по ИОП № 4, но и останалите верифицирани и платени до момента, разходи. В тази връзка обосновано РУО е извършил финансова корекция по ИП № 2 в размер на 16 592,54 лв., определяйки я въз основа на новоустановения размер на верифицираните разходи по ИП № 2 и авансово платените суми по проекта.

В тази връзка СФСчЕ проследява детайлно начина на изчисляване на размера на наложените ФК и на недопустимите непреки разходи, като въз основа на същата съдът установи, че тези изчисления са извършени при спазване на законовите изисквания за това, както и, че същите са математически точно изчислени.

С оглед изложеното, съдът приема, че РУО е спазил материалноправните разпоредби с издаване на Решение рег.№ BG05M9OP001-2.061-0001/16 от 02.02.2024г. и по отношение на разходите, верифицирани и изплатени по ИП № 2. Този извод следва от чл.75, ал.1 от ЗУСЕФСУ, който изрично сочи, че финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи, като в случаите, когато решението за определяне на финансовата корекция е издадено след съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициента в 14-дневен срок (тъй като в случая не се касае за финансиране по програмите за Трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз); след изтичане на срока за доброволно плащане финансовата корекция се извършва от следващо плащане по проекта заедно с дължимите лихви за просрочие; а когато това е неприложимо – чрез упражняване на права по дадените от бенефициента обезпечения по чл. 61, ал. 2, по ред и начин, определени в нормативния акт по чл. 7, ал. 4, т. 4. В настоящия казус се касае за суми, които вече са верифицирани и изплатени, поради което обосновано РУО е приел установяването на недопустимост на верифицирани и платени разходи и налагането на ФК като нововъзникнало обстоятелство, което не му е било известно към датата на верифициране и на плащане плащане, респективно, че са налице условията на чл.99, т.2 от АПК за възобновяване на административното производство по издаденото и влязло в сила като необжалвано, Решение за верификация по постъпило искане за междинно плащане рег.№ BG05M9OP001-2.061-0001/16 от 02.02.2024г. Според цитираната разпоредба, влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато: се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Решението за верификация не подлежи на обжалване по административен ред (по арг. от чл.27, ал.1 от ЗУСЕФСУ), от което следва, че възобновяването на производството е в прерогативите на органа, който го е издал, в случая - РУО; същият има право да възобнови административното производство по своя инициатива (чл.100 от АПК); Решението, което се възобновява, не е било оспорвано пред съда, още повече, че актът е благоприятен за адресата му, тъй като удовлетворява в пълен размер неговото искане за плащане; установяването, че част от верифицираните разходи са недопустими и определянето на финансови корекции представлява нововъзникнало обстоятелство, което няма как да бъде известно, респективно съобразено от административния орган към датата на издаване на решението за верификация по постъпилото искане за междинно плащане.

Както РУО, така и бенефициента, са могли към датата на определяне на допустимите разходи по ИП № 2 да предвидят допустимите разходи единствено до края на отчетния период на конкретното искане за плащане, но не и техният размер на ниво проект (общо всички разходи по този проект). Нещо повече - отчитането на разходи от страна на конкретния бенефициент не ги превръща автоматично в допустими. За целта е необходимо същите да бъдат определени за допустими (в рамките на нарочно производство по чл. 62 и следващите от ЗУСЕФСУ), защото именно допустимите разходи по проекта са основата, спрямо която се изчисляват свързаните разходи. В тази връзка със същото писмо, УО е стартирал процедури за определяне на финансови корекции, чието евентуално извършване също може потенциално да повлияе върху търсения размер (по аргумент от чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕФСУ). Следва да се допълни и, че условието за възстановяване на тези две категории разходи (тяхното процентно обвързване с друга категория разходи) е било добре известно на конкретния бенефициент през цялото време - от подготовката на проектното предложение, през кандидатстването, сключването на административния договор и в последствие при изпълнение на одобреното проектно предложение.

Предвид изложено правилно УО е приел, че не е знаел, нито е могъл да узнае точният размер на общо допустимите разходи на ниво проект за целия период на допустимост на разходите. В този смисъл този размер се явява нововъзникнало обстоятелство за всички участници - включително за конкретния бенефициент, който безспорно е страна в производството по верификация.

На следващо място, Решението за верификация peг. № BG05M90P001-2.061-0001/4 от дата 25.08.2022 г. е изпратено на бенефициента на 25.08.2022 г. чрез модул „Кореспонденция“ в ИСУН 2020, не е обжалвано и е влязло в сила. Както беше посочено по-горе, при верифициране на разходите по СМР и свързаните с тях непреки разходи, Управляващият орган не е можел да предположи крайната стойност на общите допустими разходи по проекта, включително евентуално прекъсване и/или удължаване на проектните дейности и/или анексиране на общата стойност на проекта. В тази връзка РУО обосновано е приел, че доколкото административното производство по верификация започва по инициатива на бенефициента и нему е задължението да докаже постигнатия напредък, информацията за цялостното изпълнение на проекта става известна на органа в рамките на 90 дневния срок съгласно чл.62, ал.1 от ЗУСЕФСУ от датата на постъпване на искането за окончателно плащане на бенефициента – 25.10.2023г., в т.ч. броя на дните за представяне на документи и разяснения съгласно чл.63, ал.2 от ЗУСЕФСУ. Именно в производството по подаденото искане за окончателно плащане РУО е в състояние да прецени размера на допустимите разходи на ниво проект.

Ето защо в рамките на това производство и на основание чл. 99, т. 2 от АПК, с писмо № BG05M90P001-2.061-0001/14 от 15.12.2023 г. Управляващият орган е възобновил административното производството по чл. 62 от ЗУСЕФСУ по ИП № 2, по б. ред 7.1 и б. ред 8.1, по влязлото в сила Решение за верификация per. № BG05M9OP001-2.061-0001/4 от дата 25.08.2022 г. За горните обстоятелства и на основание чл. 26, във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, УО е предоставил възможност на бенефициента да представи становище по така възобновеното производство (посредством модул „Кореспонденция“ в ИСУН 2020, peг. № BG05M90P001-2.061-0001-C04-M086 от 15.12.2023 г., писмо с изх. № BG05M90P001- 2.061-0001/14 от същата дата). В отговор, на 22.12.2023 г., Община Шумен е представила становище, с което възразява срещу възобновяването, считайки го за необосновано и неправилно.

В този смисъл, в унисон с тезата на РУО, съдът приема, че към датата на възобновяване на административното производство по Решението за верификация по постъпило искане за междинно плащане peг. № BG05M90P001-2.061-0001/4 от дата 25.08.2022 г. във връзка с установените недопустими разходи за СМР и непреки разходи, не е изтекъл нито тримесечният, нито едногодишният срок, предвиден в чл.102, ал.2 от АПК, тъй като най-ранният момент, в който РУО е могъл да узнае за наличието на верифицирани допустими разходи, е датата на подаване на искането за окончателно плащане – 25.10.2024г., а производството е възобновено с писмо от 15.12.2024г., т.е. преди изтичане на 3 месеца от възникване, респективно узнаване на обстоятелството.

Аналогичен извод следва да се направи и относно определянето на финансова корекция върху верифицирани и платени разходи. Безспорно актът за определяне на нередност по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ също може да представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК, респективно основание за изменение на предходен влязъл в сила административен акт на ръководителя на УО, като сроковете по чл.102 от АПК и по отношение на това нововъзникнало обстоятелство не са изтекли, тъй като Решението за определяне на ФК е издадено на 29.01.2024г., което е най ранният възможен момент за установяване наличието на наложена финансова корекция, а обжалваното Решение е издадено три дни по-късно.

По изложените съображения, обосновано РУО е отхвърлил всички възражения на Община Шумен за липса на предпоставките за възобновяване на приключилото с влязъл в сила акт за верификация, административно производство.

На следващо място, с т.6 от обжалваното Решение от 02.02.2024г. РУО е регистрирал нередност в регистъра на нередностите по ОП РЧР, което е съобразено с изискванията на ЗУСЕФСУ, предвид установените с Решението от 29.01.2024г. и извършени с обжалваното Решение от 02.02.2024г., финансови корекции.

Обжалваното Решение рег.№ BG05M9OP001-2.061-0001/16 от 02.02.2024г. е материално законосъобразно и в частта, с която е определен общ размер на сума за възстановяване към УО в размер на 281 917,51 лева. Размерът на сумата за възстановяване е изчислен, като от всички общо верифицирани разходи по проекта, финансирани чрез безвъзмездна финансова помощ (279 861,26 лв.), са приспаднати отпуснатите авансово и междинни плащания (561 778,77 лв.) и са прибавени начислените лихви от обслужващата банка за сметката, по която са превеждани средствата от БФП ( които в случая са 0,00 лв.). Това е сторено в унисон с разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, според която, окончателното плащане се изчислява, като от общо верифицираните допустими разходи, финансирани с безвъзмездна финансова помощ по проекта, се приспаднат извършените авансови и междинни плащания като размерът и условията за плащането му се определят в акта по чл. 2, ал. 1 от с.н. (договор; заповед за предоставяне на финансова подкрепа; финансово споразумение в случаите на финансова подкрепа за финансови инструменти).

В случая РУО е съобразил размера на извършените до момента плащания по проекта, размера на действително дължимите такива и стойността на наложените финансови корекции, при което е установил наличието на недължимо платени и подлежащи на възстановяване суми. Това е сторено законосъобразно и правилно, което се потвърждава и от СФСчЕ, която е проверила направените от РУО изчисления, констатирайки, че същите са извършени аритметично точно и при съобразяване на релевантните за установяването им, основания.

В заключение съдът приема, че обжалваното Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане и изменение на решение за верификация рег.№ BG05M9OP001-2.061-0001/16 от 02.02.2024г. е постановено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при съблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Без значение за този извод е обстоятелството, че Решението за определяне на финансова корекция от 29.01.2024г. е отменено в частта досежно финансовите корекции, наложени за обзавеждане (13045,60 лева) и за електроенергия (309,31 лева), с влязло в сила на 18.11.2024г. Решение № 569/25.04.2024г. по адм.д.№ 53/2024г. по описа на ШАдмС. Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към датата на издаване на обжалваното Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане и изменение на решение за верификация рег.№ BG05M9OP001-2.061-0001/16 – 02.02.2024г., Решението по чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ е било постановено и е подлежало на предварително изпълнение по силата на закона (чл.73, ал.4, във вр.с чл.27, ал.2 от ЗУСЕФСУ). Поради това и доколкото от материалите по адм.д.№ 53/2024г. по описа на ШАдмС се установява, че не е отправяно искане за спиране на предварителното му изпълнение, нито е постановено такова спиране), към 02.02.2024г. Решението за определяне на финансова корекция подлежи на изпълнение в неговата цялост, респективно РУО е бил длъжен да съобрази и приспадне определените с него финансови корекции. Като го е сторил, РУО е постановил своето Решение при съобразяване на относимите законови разпоредби. Последвалата след издаване на Решение рег.№ BG05M9OP001-2.061-0001/16 от 02.02.2024г. отмяна на част от определените финансови корекции не се отразява на законосъобразността на същото. В тази връзка следва да се има предвид, че със специалната разпоредба на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ е предвидена възможност при започната процедура по администриране на нередност, органът да постанови отказ за верификация, предвид което частично отмененото Решение за определяне на финансова корекция от 29.01.2024 г., не представлява нов факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като не заличава с обратна сила факта на започналата процедура по администриране на нередност (респективно факта на регистриран сигнал за нередност). С постановяване на съдебното решение по адм.д.№ 53/2024г. по описа на ШАдмС се решава въпросът относно законосъобразността на издадения след започналата процедура административен акт, но последното не заличава с обратна сила и не отменя акта, с който е стартирала процедурата и е регистриран сигнал за нередност (в т.см.Решение № 1629/13.02.2024г. на ВАС по адм.д.№ 5915/2023г., VІІ отд.; Решение № 13841/19.12.2024г. на ВАС по адм.д.№ 9534/2024г., VІІ отд.).

С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 143, ал.4 от АПК, ответникът има право на сторените в производството съдебно-деловодни разноски, които съдът определя на основание чл.78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, Административен съд – град Шумен, на основание чл. 172, ал. 2 АПК,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата, депозирана от Община Шумен с Булстат *********, представлявана от кмета на общината проф.Х. А. Х., против Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане и изменение на решение за верификация рег.№ BG05M9OP001-2.061-0001/16 от 02.02.2024г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г.

ОСЪЖДА Община Шумен с Булстат *********, представлявана от кмета на общината проф.Х. А. Х. да заплати на Министерството на труда и социалната политика – [населено място] направените по делото разноски в размер на 200 (двеста) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България - [населено място] в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.