Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 16.12.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:                             

                                                       

                                                                Председател:  Дарина Байданова

 

при секретаря Марияна Суркова  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 278 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл. 422,  ал.1 от ГПК.

         Предявена е искова молба от Агенция за събиране на вземания ЕАД гр.София, в която сочи, че ответникът не изпълнил в срок задълженията си по сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД Договор за паричен заем № 2830355/13.06.2017г., което вземане „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило /цедирало/ на 01.01.2018г. с подписване на Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. на „Агенция за събиране на вземания” ООД, с ЕИК ***. Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е правоприемник на цесионера „Агенция за събиране на вземания” ООД, с ЕИК *** и за извършените прехвърляния на вземането длъжникът бил уведомен  по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. Претендира в настоящото производство сумата в общ размер на 960,01 лв., от които главница в размер на 500,00 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 51,10 лв. за периода от 14.07.2017г. до 11.11.2017г. /падеж на последна погасителна вноска/, неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 303,30 лв., обезщетение за забава в размер на 60,61 лв. за периода от 15.07.2017г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда-06.12.2018г. и такса разходи в размер на 45,00 лева, за които суми била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1821/2018г. по описа на КРС. Поради връчване на ЗИ на ответника при условията на чл. 415, ал.1 , т.2 от ГПК, счита ,че е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск по чл. 422, ал.1 от ГПК, с който моли да се признае за установено спрямо ответника , че дължи на ищеца заплащане на процесните суми. Претендира разноски по представен списък на разноските, в т.ч. в заповедното и в исковото производство. В съдебно заседание чрез упълномощен представител поддържа исковете.

         Ответникът Н.Г. *** чрез назначения особен представител намира исковете за неоснователни и недоказани, поради липса на реалното предаване на заемната сума на ответника. В съдебно заседание особеният представител не оспорва сключването на заемния договор за посочените в него параметри и извършената цесия. Моли съдът да отхвърли исковете.

         Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

С доклада по делото е признато за безспорно между страните сключването на 13.06.2017г. на Договор за паричен заем № 2830355 между праводателя на ищеца „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател и Н.Г.Г.О., в качеството на заемател, за сумата от 500,00 лв. , дължима за връщане в срок до 11.11.2017г. на 5 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 110,22лв. и обща сума по договора за връщане – 551,10лв. Признато е за безспорно валидно извършената на 01.01.2018г. Цесия между ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД , на която дата е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. , с което е прехвърлено в собственост на ищеца, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, вземането към ответника по Договор за паричен заем  № 2830355 /13.06.2017г.   

Установява се по делото, че по подадено заявление вх.№ 11566/07.12.2018г.  по чл.410 от ГПК е образувано  ч.гр.д.№ 1821/2018 г. на РС-Кърджали и издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 831/10.12.2018г. по описа на КРС, с която е разпоредено длъжникът Н.Г. Шишкова да заплати не на заявителя-кредитор, а на трето по делото лице  - „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД процесната сума, като по делото не се установява това трето лице да е праводател на ищеца.  Доколкото предмет на установителния иск по чл.422,ал.1 от ГПК е установяване дължимостта на вземането именно по издадената заповед за изпълнение на парично задължение в тежест на ищеца е доказването на издадена в негова полза заповед за изпълнение, които по размер и основание на вземането следва да бъдат идентични с тези по издадената заповед за изпълнение. В случая е видно наличието на техническа грешка относно посочения в заповед № 831/10.12.2018г. , издадена по ч.гр.д. № 1821/2018г. по описа на КРС, кредитор – „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, вместо заявителя  и ищец в настоящото производство -  „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, която очевидна фактическа грешка не е поправена към датата на предявяване на установителния иск, което е пречка за уважаване на иска, а отстраняването на грешка в заповедното производство във фазата на висящия исков процес, е процесуално недопустимо и също пречи да бъде уважен искът, доколкото действителното и доказано вземане не е предмет на заповедта, а вземането по заповедта не е доказано, тъй като не съществува.

С оглед изложеното, предявеният установителен иск следва изцяло да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на делото разноски за ищеца не се следват.

         Водим от горното, съдът

 

                                                        Р  Е  Ш  И  :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** срещу Н.Г.О., с ЕГН **********,***, установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 960,01 лв. по Договор за паричен заем № 2830355/13.06.2017г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, което задължение е прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт” АД на „Агенция за събиране на вземания” ООД с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г. и Приложение № 1/01.01.2018г. към Рамковия договор, от които 500,00лв., представляващи главница, ведно със законната лихва за забава от датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда-07.12.2019г. - до окончателното изплащане на задължението, 51,10лв.  - договорна лихва за периода от 14.07.2017г.  до 11.11.2017г. /падеж на последна погасителна вноска/, 303,30лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 14.07.2017г. до 11.11.2017г. /падеж на последна погасителна вноска/, 60,61лв. - обезщетение за забава за периода от 15.07.2017г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 06.12.2018г. и 45,00лв. -такса разходи, за които суми е издадена Заповед №831/10.12.2018г.  за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1821/2018г. по описа на КРС.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  Съдия: