РЕШЕНИЕ
№ 5905
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. Г.А
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20211110174606 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от ищеца В. С. М., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ул. „***** осъдителен иск с правно основание чл. 76 ЗС за
осъждане на ответника „Весимед 2021“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Надежда 4“, бл. 441, вх. Б, ет. 2, ап. 11, да
възстановяване на ищеца отнетото по скрит начин владение върху част от 2,1 кв.м. от
дворното място, намираща се непосредствено до границата на имота с уличната
регулационна линия на недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор *****аходящ се в гр. София, *****
Ищцата В. С. М. твърди, че е държател на недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор *****аходящ се в гр. София, ***** като обосновава
това си качество с твърдения, че негов собственик е синът й *****, който отсъства
продължително от страната и е възложил на ищцата предприемането на всички
действия по стопанисването и управлението на имота. Поддържа, че ответникът е
наемател на Магазин 2, находящ се на партерния етаж на жилищната сграда, построена
в собствения на сина й имот. Твърди, че през м. юли 2021 г. ответникът, по скрит
начин, без нейно присъствие, влязъл зад поставената ограда и монтирал външно тяло
на климатик върху част от дворното място, в резултат на което е възпрепятстван
достъпът до английски двор. Поддържа, че с посочените действия е отнето държането
върху дворното място, доколкото чрез поставянето на външното тяло върху
процесната решетка, се възпрепятства отварянето на решетката, от където е
единствения възможен достъп до процесното място. Поради тези факти иска да й бъде
възстановено държането върху процесната част от дворното място. Претенедира
1
разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва
иска, като релевира възражение за недопустимост на предявения иск, доколкото
същият е предявен след изтичането на преклузивния шестмесечен срок предвид
обстоятелството, че процесният климатик е монтиран на 29.06.2021 г., а исковата
молба е подадена на 30.12.2021 г. Оспорва качеството държател на ищцата. Сочи, че
процесната решетка е част от конструктивните елементи на сградата и като такъв се
явява обща част от сградата, която ответникът има право да ползва въз основа на
сключения договор за наем. Оспорват твърдението на ищцата относно съществуването
на ограда, както и че са отнели владението на процесната част от дворното място.
Поддържат, че външното тяло е монтирано върху решетка, осигуряваща вентилацията
на сградата, в която се намира магазина.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото са представени Нотариален акт ************ от 04.08.1933 г.,
записка за вписване на нотариалния акт, договор за продажба на наследствени права от
16.02.1939 г., записка за вписването на договора за покупко-продажба на наследствени
права, договор за продажба на наследствени права от 10.06.1940 г. и записка за
вписването му, Удостоверение за наследници изх. № **** г., издадено от Столична
община – район „Триадица“ на *****, починал на 20.03.1905 г. и оставил единствен
наследник – ищцата Виолетка М. и завещание ( л.61-71), от които се установява, че
собственици на поземления имот, върху който е построена сградата, в която се намира
наетия от ответника Магазин 2, към онзи момент са били ищцата по наследство от
*****, и ****
От приложеното решение от 22.11.2000 г., постановено по гр.д. № 1830/1999 г.
по описа на СГС се установява, че ищцата и съсобственика й към онзи момент ****са
сключили с трето на спора лице договор за учредяване право на строеж срещу
задължение на суперфициара да построи жилищна сграда с един вход, с магазини,
офиси и жилищни етажи, който със същото решение е развален.
По делото е представено удостоверение от Столична община – ОП „Софийски
кадастър“ в уверение, че жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. София, *****е
геодезически заснет и нанесен в кадастралния план.
Представено е и споразумение от 12.03.2021 г., с което трето на спора лице
***** е възложил на ищцата да се грижи и опазва дворното място, находящо се в гр.
София, ***** собственост на първия.
Представен е договор за заем за послужване от 05.06.2015 г., по силата на който
ищцата е предоставила ползването на трето на спора лице част от дворното си място,
зад уличната регулация и находящо се пред витрината на магазин 2, разположен в
жилищна сграда с адм. адрес: гр. София, *****
Представени са и схеми на разположението на помещенията на партерния етаж и
сутерена на сградата.
От представения по делото Договор за наем на недвижим имот от дата
22.01.2021 г. се установява, че ответното дружество е наемател на Магазин 2 на
партерния етаж в сграда, находяща се в гр. София, бул. ***** Наемодател по договора
е собственика на процесния магазин – ****, видно от приложения Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № ********* г., с който са прехвърлени и 1,32% от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
2
По делото е представена Фактура № ******************* г., видно от която
ответното дружество е закупило климатик с посочени модел на вътрешно и външно
тяло на стойност 1583,54 лв.
От представения по делото приемо-предавателен протокол се установява, че
процесният климатик е предаден и монтиран на 29.06.2021 г.
В хода на делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
*********, *************** и ***************
В своите показания св. ****************** изнася данни, че се познава с
ищцата повече от 50 г. Познава имота на *****************, отзад имало незастроен
двор, има малка незастроена част и отпред, пред входа, пред площадката и пред двата
магазина, които са до входа. Посочва, че тази площ не е тротоар, а е площ на
равнището на тротоара. От ляво на входа има малка незастроена площ. Ищцата и синът
й, който е собственик на парцела, се грижат за дворното място, като го засаждат с
цветя. Св. виждала Виолетка отпред да мие площадката. Не я е виждала да извършва
дейности на мястото, където се намира климатика. При влизане във входа
незастроената площ се пада в дясно, а при излизане в ляво, в ляво е площадката и там е
ръба на другата сграда. Св. заявява, че има имот в съседен блок, но не живее там, има
наематели. Поддържа връзка с Виолетка, когато посещава имота си. Виолетка живее
там и доколкото знае синът й също живее там, но често отсъства.
В своите показания св. ************ изнася данни, че се познава с ищцата
повече от рождението си, живели са една до друга къщи в гр. София, на ул.
„******************5, а ищцата на № 33. И двамата започнали съвместен строеж,
като сградата на Виолетка била завършена през 2004 г., а неговата през 2006 г.
Запазили са правото върху земята, която е задния двор, а при Виолетка има
незастроено място и пред единия магазин. Виждал я да се грижи за задния двор, като
сади цветя коси, а предната площадка почиства от сняг и боклуци. Св. заявява, че
имало решетка, която М. поставила преди 6-7 години, когато били стелажите на плод-
зеленчука, която ограничавала нейната част навътре към магазина от тази на тротоара.
Пространството пред магазините представлява ниша, която следва фасадата –
външната част на магазините и на метър и двадесет, петдесет до тротоара, започваща
от фасадата на сградата. Една част от настилката е английски двор – на пода има
решетка, която служи за вентилация на сградата. Другата част е вход за единия магазин
и е покрита с тротоарни плочки. Оградата е само върху част от пространството.
Климатикът е зад тази ограда и се намира на територията на незастроената дворна
площ.
В своите показания св. *************** изнася данни, че се познава с В. и
цялото й семейство от 5-6 г. Знае, че има фирма на ул. „*************** и е ходил
няколко пъти като поддръжка. Тя извикала свидетеля, когато монтирали климатика,
ако някъде падне мазилка да я оправи. Това се случило преди около 2 години, било
след 24-ти юни, след рождения ден. Св. заявява, че бил там, когато монтирали
климатика. Външното тяло е сложено отвън на въздушната решетка – на 10 см. над
решетката, за да може да се използва решетката, закрепено е на метални скоби на
буквата „Г“, които скоби са поставени в ниската част на стената по прозореца, на 10-15
см. над земята – над решетката. Никой не е идвал при монтажа да прави забележка.
Ограждение няма, има малки парчета като винкелчета около см. и половина, вероятно
за да се вдига решетката. Тези винкелчета са на 50-60 см. от стъклото и са високи около
метър, 3-4 на брой. Св. посочва, че не знае дали климатикът е закупен в деня на
монтажа.
От приетото заключение по назначената СТЕ, изготвено от вещото лице инж. Г.
К. Й., която съдът кредитира изцяло като компетентно, професионално и обективно
изготвено, се установява, че външното тяло на климатика е монтирано в обема на
проектираната и построена сграда, върху метална решетка на английски двор пред
съществуващ прозорец на магазина. Вещото лице е дало заключение, че по
констурктивната си същност мястото, където е монтирано външното тяло на климатика
представлява част от сградата, чрез която се осигурява достъп до естествена слънчева
светлина до помещенията, разположени в сутерена. По предназначение ползваната
3
терминология е „английски двор“. Установило е при огледа, че между имотната
граница и до английския двор има монтирана метална конструкция (преграда), която
ограничава достъпа до прозореца на магазина. Същата е отдалечена от стената на
магазина на разстояние около 1 м и с такава височина. След направен оглед,
запознаване с приложената към делото документация, както и от документи от СО
НАГ, вещото лице дава заключение, че външното тяло на климатика е монтирано в
обема на построената сграда в имотната граница на дворното място, граничеща с
уличната регулационна линия, зад поставената преграда. Към заключението са
приложени екзекутиви за разпределение на помещенията на етажа.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
В тежест на ищеца по предявен иск с правно основание чл. 76 от ЗС е да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че същият има качеството на владелец
или държател на процесната вещ; тя да му е отнета чрез насилие, т.е. чрез употреба на
физическа сила по отношение на самата вещ или по скрит начин, т. е. да не е
осъществено в негово присъствие и посесорната защита да е потърсена в шестмесечен
срок от нарушението на упражняваното от него фактическо господство върху вещта.
Според чл. 76 ЗС владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие
или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска
връщането й от лицето, което я е отнело. Следователно за предявяването на иска по чл.
76 ЗС е предвиден преклузивен шестмесечен срок, поради което съдът следва да
извърши преценка за спазването му. В практиката на ВКС (Решение № 726/16.12.2009
г. по гр.д. № 1414/2008 г. на ВКС, Решение № 861/2008 г. по гр.д. № 3175/2007 г. на
ВКС) е застъпено становището, че срокът по чл. 76 ЗС започва да тече от отнемане на
владението. Определеният в закона шестмесечен срок за предявяване на иска е
съобразен с предназначението на владелческите искове да дадат бърза и своевременна
защита на нарушението и да предотвратят установяване на фактическа власт чрез
извършване на самоуправни действия. Предполага се, че ако владетелят или
държателят упражнява трайна фактическа власт върху вещта своевременно ще узнае за
нарушението, още повече че законът не изисква освен отнемането и владението да
остане скрито. Разбира се, не във всички случаи е възможно отнемането да стане
известно с оглед характеристиката на вещта и начинът на ползването й, като в такъв
случай следва да се има предвид момента на узнаването. Настоящият случай обаче не е
такъв. С оглед твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства,
фактическите действия по отнемане на владението/държането се изразяват в
монтиране на външно тяло на климатик пред Магазин 2 в процесната сграда, над
английски двор, непосредствено до входа на сградата. С оглед твърденията на ищцата
и събраните в хода на делото гласни доказателства може да се обоснове извод, че
ищцата има непрекъснат достъп до сграда, същата живее там (св. Траянска),
непрекъснато полага грижи за вътрешния двор и площадките отстрани на входа, и като
съобрази, че липсват твърдения и доказателства, че същата е отсъствала от имота за
определен период от време, което да възпрепятства узнаването, то следва да се приеме,
че датата на узнаването съвпада с датата на отнемането – монтажа на процесния
климатик. За да стигне до този извод съдът изходи и с начина на отнемането на
владението и спецификите на съответната част от недвижими имот, а именно външна
част на сграда, в непосредствена близост до входа, която е ясно видима за всички,
поради което са налице основания да се смята, че владението не е отнето по скрит
начин. Ето защо съдът приема, че в настоящия случай срокът по чл. 76 ЗС е започнал
да тече от датата на отнемането. В този смисъл по делото беше доказано с
представените фактура и приемо-предавателен протокол, че климатикът е монтиран на
29.06.2021 г. Съдът не споделя възражението на ищеца, че представените документи не
установяват датата на монтажа, доколкото обичайната търговска практика е приемо-
предавателен протокол да се изготвя и подписва при приемането на стоката, т.е. при
доставката на съответната стока. От показанията на св. Александров пък се установи,
че същият е присъствал на доставката и монтажа на климатика, поради което
единствения възможен извод е, че климатикът е монтиран именно на 29.06.2021 г.,
който е и моментът на отнемане на владението. Ето защо шестмесечния преклузивен
4
срок изтича на 29.12.2021 г., който е бил работен ден, поради което правилото на чл.
60, ал. 6 ГПК е неприложимо. Исковата молба е подадена на 30.12.2021 г. – след
изтичането на преклузивния срок по чл. 76 ЗС, което обуславя неоснователност на
иска.
Дори да се приеме, че срокът тече от по-късен момент, съдът намира, че по
делото не се доказа ищецът да има качеството на държател, каквото се твърди в
исковата молба. Това свое качество ищецът извежда от отношения със сина си по
силата споразумение, с което той й възлага да се грижи за имота му. Според съда, при
съвкупния анализ на събраните доказателства, може да се обоснове извод, че ищцата
пребивава в процесната сграда, включително в дворното място и площадки поради
изключително близката връзка със сина си, а представеното споразумение не я прави
държател, следователно касае се за т.нар. „съизволителни действия“. В този смисъл
последвателно в теорията и практиката се приема, че фактически състояния, при които
се извършват действия спрямо вещ, но които не произтичат от договор със собственика
или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като търпими, т.к. почиват на близки
приятелски или други лични отношения, не представляват държане по смисъла на чл.
68 ЗС. Търпими според правната теория са всички онези действия, които представляват
според обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на
един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на
владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват само
поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на
лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие. (в този
смисъл Решение № 483 от 11.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 493/2012 г., I г. о., ГК).
Липсата на качеството държател на самостоятелно основание обосновава
неоснователност на предявения иск.
Съдът намира също така, че по делото не се доказа владението/държането да е
отнето по скрит или насилствен начин. Отнемане на владението или държането по
„скрит начин” е налице, когато нарушението е осъществено по такъв начин, че да не е
могло да бъде известно на владелеца веднага, например като е използвано негово
отсъствие. Не е необходимо скритостта на отнемането да е спрямо всички, нито да е
осъществена при някакви особени обстоятелства. Достатъчно е отнемането да е
извършено по начин, така че да не може веднага да стане достояние на досегашния
владелец или държател съобразно обичайния начин, по който същия е осъществявал
фактическата власт, т.е. да не е осъществено в негово присъствие или в присъствието
на лица, чрез които съобразно нормалните отношения, той би бил уведомен незабавно.
(Решение № 490 от 26.11.2010 г. по д 1392/2009 г.). Предвид изложеното и като
съобрази, че по делото беше установено, че се касае за отнемане на владение/държане
върху външна част на имота – част от незастроено място пред Магазин 2,
непосредствено до входа на сградата и се изразява, чрез монтиране на външно тяло на
климатик, не може да се обоснове извод, че отнемането не е могло да бъде известно на
владетеля или държателя. Тъкмо обратното, по делото бяха събрани доказателства, че
мястото, където е монтирано тялото на климатика е достъпно за всеки, има видимост
при минаване по тротоара и влизане във входа на сградата, следователно и предвид
ангажираността на ищцата с поддържането на незастроените площи, отнемането
изобщо не е било скрито, а напротив – явно. От друга страна липсват твърдение и
доказателства в момента на монтажа, ищцата да е отсъствала.
На следващо място от приетата по делото СТЕ се установи, че процесната
незастроена част от земята (английски двор) се явява част от сградата, а не част от
терена. В този смисъл и доколкото предявения иск се основава на твърдения за
упражняване на държане върху дворното място, в което е построена сградата и не
представляващо част от сградата или обща част, то това обстоятелство представлява
още едно основание за отхвърляне на предявения иск.
Поради всичко изложено исковата претенция се явява неоснователна и следва да
се отхвърли.
5
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски имат
ответникът, който е направил своевремнно искане за присъждане на разноски
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, както следва: 400 лева – депозит за СТЕ
и 600 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да се понесат
от ищеца.
Така мотивиран настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца В. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „***** осъдителен иск с правно основание чл. 76 ЗС за осъждане на
ответника „Весимед 2021“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Надежда 4“, бл. 441, вх. Б, ет. 2, ап. 11, да
възстановяване на ищеца отнетото по скрит начин владение върху част от 2,1 кв.м. от
дворното място, намираща се непосредствено до границата на имота с уличната
регулационна линия на недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор *****аходящ се в гр. София, *****
ОСЪЖДА В. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Добри Войников“
№ 29 да заплати на „Весимед 2021“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Надежда 4“, бл. 441, вх. Б, ет. 2, ап. 11, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 1000 лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6