Решение по дело №1290/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 161
Дата: 2 юли 2020 г. (в сила от 24 юли 2020 г.)
Съдия: Николай Илиев Уруков
Дело: 20205500501290
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2020 г.

Съдържание на акта

          

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 161/02.07.2020г.                                             Град С.З.В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                І Граждански състав

На 02.07.                                                                                Година 2020

в  закрито заседание, в следния състав:

                                                         

                                       Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА -ЯНЧЕВА

 

                                            Членове: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                  

                                                                АТАНАС АТАНАСОВ

           

                                                                    

Секретар

като разгледа докладваното от съдията - докладчик Н. УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1290 по описа за 2020 година

 

 

Производството е на основание чл. 462, ал.2 и сл. от ГПК.

 

Производството е образувано по постъпила жалба, с правно основание чл. 462, ал.2, от ГПК от жалбоподателите Д.И.Ж. ЕГН ********** ***, и С.Р.Ж., ЕГН ********** против Разпределението по ИД 20198680400245 по описа на ЧСИ Румяна Манджурова, peг. № 868 с район на действие Района на Окръжен съд Стара Загора, като заявяват, че така изготвеното разпределение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.

Твърдят, че Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания и на кои лица подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. ЧСИ Следвало да посочи какви са вземанията на всички взискатели, какви са разноските, извършени от тях по отделно и то по пера, както и основания и размери на всяка една от направените такси и разноски по ТТРЗЧСИ до момента на разпределението. В случая е налице невъзможност да се определи дали същите са правилно начислени и как се удовлетворяват вземанията на кредиторите. В разпределението е посочено задължение на взискателя, обявен за купувач да внесе сумата от 2 500 лв. с ДДС за ЧСИ, без да се сочи какво представлява същата. С оглед посочената привилегия - вземания за разноски - Разноски на ЧСИ може да се направи извод, че авансови такси по това изпълнително производство не са внасяни, т. е. взискателят не е извършил никакви разноски. Несъбирането от ЧСИ на авансово дължимата такса от взискателя, а събирането й направо от длъжника, съставлявала осъществено от обективна страна дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 от ЗЧСИ. Следователно, за да действа правомерно, поначало ЧСИ е длъжен да извърши поисканото от взискателя изпълнително действие, едва след като последният вече е внесъл дължимата за него авансова такса. В противен случай твърдят, че ЧСИ е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 433, т.6 от ГПК, още повече, че не са налице условията по чл. 83 ГПК.

Също жалбоподателите твърдят, че Съгласно т.13 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на разпределение се събира такса от ЧСИ в размер на 30 лева. Тази такса е за изготвяне и предявяване от ЧСИ на разпределението независимо от това дали същото е влязло в сила, поради което се явява дължима. Същата не е внесена, а взискателят е бил длъжен и е трябвало да я внесе. Предприемането на изпълнителни действия, без да са платени авансовите такси е незаконосъобразно. Тази теза се споделя и по съображения, че несъбирането на авансово дължимите от взискателя такси водила до прекомерност на разноските, с които се натоварва длъжника. Приема се също, че разпоредбата на чл. 79, ал.2 ГПК има предвид единствено хипотезата на субсидирани такси по смисъла на чл. 81 ЗЧСИ, които се изплащали от бюджета на съответния окръжен съд.

Към разпределението липсвала и сметка на дълга - т. 12. Сметката включвала пълна информация за размера на постъпилите суми, за начина на погасяване на дълга и за неговия остатък.

 

Считат, в тази връзка, че е налице съществено нарушение на процедурата по извършване на процесното разпределение по изпълнителното дело, по съображенията подробно изложени в писмената жалба на жалбоподателите с вх. № 1810/04.02.2020г.

 

Предвид изложеното, считат така направеното разпределение за незаконосъобразно, и във връзка с гореизложеното молят съда да постанови Решение, с което да ОТМЕНИ като неправилен и незаконосъобразен Протоколът за разпределение на суми, изготвен  на 30.01.2020г. от ЧСИ Румяна Манджурова по ИД № 20198680400245 по описа на ЧСИ Румяна Манджурова, рег. № 868, както и да ЗАДЪЛЖИ частния съдебен изпълнител да извърши ново разпределение на сумите съгласно указанията, дадени в мотивите на решението на съда.

В законоустановения срок не е постъпило писмено възражение от  другите страни по делото.

 

На основание чл. 436, ал.3 от ГПК по делото са постъпили писмени мотиви /обяснения/ по обжалваните действия от ЧСИ Румяна Манджурова, с което моли жалбата на жалбоподателите да бъде оставена без уважение като неоснователна, процесуално недопустима и недоказана. Подробни съображения са изложени в писмените мотиви на ЧСИ Румяна Манджурова.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за установено следното:

 

По допустимостта на жалбата Окръжният съд намира, че жалбата се явява процесуално допустима, поради следните съображения:

 

Настоящата жалба е допустима и е подадена в срок на 04.02.2020 год. съгласно чл. 462, ал.1 от ГПК, който гласи, че съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден.  Според ал.(2) Ако в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не бъде подадена жалба, то се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по разпределението. Съобразно Чл. 463. (1) В случай че разпределението бъде обжалвано, делото заедно с жалбата се изпраща на окръжния съд, който я разглежда по реда на чл. 278 .

 

В тази насока жалбата следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.

 

Въззивният съд намира, че жалбата се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

 

На датата 22.07.2019г. в кантората на ЧСИ Манджурова с молба вх.№ 10375/22.07.2019г. е образувано и.д. под № 20198680400245 с Взискател -Спейс ЕООД ЕИК *********, и длъжник Г.Г.ЕГН **********, за заплащането на олихвяемата сума в размер на 11360,29 евро, ведно със законна лихва, както и неолихвяемите суми по ИЛ възлизащи на 1449,75 евро и 5502,16 лв. По делото е наложена възбрана на ипотекирания в полза на Взискателя недвижим имот : Самостоятелен обект в сграда 68850.509.3171.1.111 по кадастралната карта и по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З.одобрени със Заповед № РД-18-1/07,01,2008г на Изпълнителния директор на АГКК, без последващи изменения, ***, с предназначение - за стопанска дейност, на първи жилищен етаж, със застроена площ от 22,66 кв.м., принадлежащ на ипотекарните длъжници С.Р.Ж. и Д.И.Ж..

 

На длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение 04.09.2019г., като уведомления до ипотекарните длъжници са връчени / при отказ / 11.09.2019г. На 04.10.2020г. е връчена Призовка за принудително изпълнение, с дата за насрочване на опис, с посочване на дата за предявяване на разпределение, за 04,11,2019г. На 09.10.2020г. е извършен описа на недвижимия имот, като е насрочена съответно и публична продан от 06.12.2020г. до 06.01.2020г. Поради твърденията на ипотекарните длъжници, че същите са нередовно уведомени за насрочената продан, същата е пренасрочена от 10.12.2020г. до 10.01.2020г. След обявяване на наддавач - Взискател за купувач от публичната продан, е насрочено и процесното разпределение за 31.01.2020г. , за която дата страните по изпълнителното дело са редовно призовани.

 

В срока за жалба против Разпределението, е постъпила Частната жалба с вх.№ 1810/04.02.2020г., от ипотекарните длъжници по изпълнителното дело, която е оставена без движение, и указания срок е внесена само таксата за разглеждане на жалба само за Окръжен съд Стара Загора.

 

Жалбата е постъпила в определения срок, от лице, имащо право на такава, но по съществото си е неоснователна поради следните съображения:

 

Вземанията на всички Взискатели са определени по размер, с точно посочване на размери на задълженията на всеки един Взискател, като за всеки един взискател е посочено дали същия е присъединен по право , или с удостоверение, или не следва да бъде включван в разпределението. Подробно са описани всички дължими се обикновени такси , които са начислени по делото, с посочването както на основание за начисляване на дължимите се такси, така и на техния надлежен размер.

 

Поради това, че по делото само Взискателя “Спейс” ЕООД е направил разноски по реализиране на вземането, само направените от него са начислени по задължението. По отношение на твърдението, че Взискателя не е заплащал такси, по делото има заплатени авансови такси, като съгласно ТР под № 2/13 г на ОСГТК на ВКС, / т.11 / е посочено, че когато Взискателя не е внесъл авансова такса, същата се събира от Длъжника и е за негова сметка, когато отговаря за тази такса. В конкретния случай, начислените такси са само за реализацията на обезпечението в полза на Взискателя, и следва да бъдат възложени в тежест на Длъжника. На размера на задължението, точно е определена и т.2б ТТРЗЧСИ. На основание представеното от Община С.З.удостоверение, е определена и точно размера на данък недвижим имот.

 

На основание изложеното по- горе, Окръжният съд следва да остави без уважение Частната жалба на ипотекарните длъжници С.Р.Ж. и Д.И.Ж. против Разпределението по и.д. № 20198680400245 без уважение.

 

Съдът приема, че подадената жалба е неоснователна и поради следните съображения:

 

Съгласно разпоредбата на Чл. 26. (1) от ГПК Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Според ал.(2) Освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.

 

С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че с процесната частна жалба на жалбоподателите – ипотекарни длъжници са наведени оплаквания касаещи правата и правните интереси на кредиторите по делото и на ЧСИ, а не на самите длъжници.

 

С оглед на гореизложените съображения и доводи въззивният съд счита, че частната жалба на жалбоподателите се явява неоснователна и недоказан и като такава следва да бъде оставени без уважение, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл. 463, ал. (2) от ГПК Решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване пред апелативния съд. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 274 . Решението на апелативния съд не подлежи на обжалване.

       

Водим от горното, Окръжен съд – гр.С.З.в настоящият си състав и на основание чл. 463, ал. 1 и ал.2, във вр. с чл. 458, ал. 1 от ГПК и чл.136, ал.1, т.1, 2, 3 и 6 от ЗЗД

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 1810/04.02.2020г., с правно основание чл. 462, ал.2, от ГПК, подадена от жалбоподателите Д.И.Ж. ЕГН ********** ***, и С.Р.Ж., ЕГН ********** против Разпределението от 30.01.2020 год. по ИД 20198680400245 по описа на ЧСИ Румяна Манджурова, peг. 868 с район на действие Района на Окръжен съд Стара Загора, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

РЕШЕНИЕТО на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване пред Апелативния съд- Пловдив с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

 

                                                                                  2.