Решение по дело №229/2021 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 71
Дата: 26 август 2021 г. (в сила от 19 април 2022 г.)
Съдия: Николай Светлинов Василев
Дело: 20211890200229
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Сливница , 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20211890200229 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „А.С.“ ООД, с която на основание чл. 59, ал. 1
и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 23-003707/15.04.2021
г., издадено от Е.И.А. – *** Дирекция „Инспекция по труда – Софийска
област“ към ИА „Главна инспекция по труда“, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000
лева за нарушение на чл. 63, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1 от КТ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява
от адв. М., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. В-, който оспорва
жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери изцяло
атакуваното наказателно постановление, анализира събраните
доказателствени материали (изцяло и в съвкупност), взе предвид законовите
разпоредби, намира за установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
На 10.02.2021 година свидетелите Ж.П., П. ЕЛ. и С.М. - служители при
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” извършили проверка по
спазването на трудовото законодателство на строителен обект: „Изпълнение
на части „Водоснабдяване“, „Канализация“, „Електротехническа“, „УО и
1
газоснабдяване“ на обект: „Инженеринг-СМР за изпълнението на
инфраструктура и инженерни мрежи на обект: улици № 13, 19, 24, 25, 26 и
свързани с тях съоръжения в Икономическа зона Божурище““, находяща се в
гр. Божурище, Индустриална зона. При проверката е констатирано, че В.В.Р.
е полагала труд като общ работник, строителство на сгради в обекта на
контрол при жалбоподателя в качеството му на работодател. Между В.В.Р. и
жалбоподателя „А.С.“ ООД е бил сключен трудов договор № 133/10.02.2021
г. като уведомление с вх. № 22388213056536/10.02.2021 г. е заверено на
10.02.2021 г. в 12:27 часа след като В.В.Р. вече е бил започнал полагането на
труд при жалбоподателя.
За констатираното нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ на 16.02.2021 г.
свидетелката С.А.М. – **** при Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област” съставила срещу „А.С.“ ООД Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 23-003707.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е представил писмени
възражения, с които оспорва нарушението.
Въз основа на съставения АУАН, на 15.04.2021 г. инж. Е.И.А. – *** на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” - С. издала и процесното
НП, в което били отразени обстоятелствата по нарушението, фактическото
описание на нарушението и неговата правна квалификация по чл. 63, ал. 2 от
КГ, като с този административно-наказателен акт на жалбоподателя било
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
2000 лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ.
Фактическите обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните по делото свидетели – С.А.М., Ж. Г. П., П. ЕЛ.;
събраните по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК писмени
доказателства: съставеният АУАН № 23-003707 от 16.02.2021 г., протокол
№ 2105330 за извършена проверка от 16.02.2021 г., трудов договор №
133/10.02.2021 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5
от КТ с вх. № 22388203356536 от 13.08.2020 г., декларация от 05.02.2021 г. от
В.В.Р. за съгласие за съхрание и обработка на лични данни, декларация от
05.02.2021 г. от В.В.Р. за банкова сметка за изплащане на парични
обезщетения, декларация по чл. 348, ал. 2 от КТ на В.В.Р., заявление от В.В.Р.
до „А.С.“ ООД за назначаване на длъжност „общ работник“, граждански
договор № 1973 от 05.02.2021 г., личен картон на В.В.Р. от 10.02.2021 г.,
списък за извършен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа,
заповед № 3-0024/08.01.2019 г. на изпълнителния *** на ИА „Главна
инспекция по труда”, заповед № 3-0025/08.01.2019 г. на изпълнителния *** на
ИА „Главна инспекция по труда”, заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г. на
изпълнителния *** на ИА „Главна инспекция по труда”, служебна бележка
изх. № 21046717 от 10.06.2021 г., заповед № ЧР-1065/13.07.2018 г. на изп. ***
на ИА „Главна инспекция по труда“, заповед № ЧР-1573/25.09.2019 г. на изп.
2
*** на ИА „Главна инспекция по труда“, служебна бележка изх. № 21042923
от 21.05.2021 г.
Настоящият състав кредитира показанията на свидетелите, които са
очевидци на нарушението. Показанията са категорични, ясни,
непротиворечиви, логически последователни и кореспондират с всички
писмени доказателства по делото. От показанията се установява, че при
извършената проверка е констатирано нарушението. В показанията на
свидетелите се съдържа подробна информация за времето, мястото и
обстоятелствата около нарушението.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира изцяло
и основава своите фактически изводи върху тези доказателства.
При така изяснените фактически обстоятелства съдът от първа
инстанция формира следните свои правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано лице, при
спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, като е
насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-
наказателен акт, и в тази връзка се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна поради
следните съображения:
При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, съдебният състав
не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до
отмяна на НП – спазена е компетентността (материална и териториална) на
длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални
документа. Компетентни длъжностни лица са съставили АУАН и НП /видно
от представените по делото заповеди, длъжностни характеристики и
служебни бележки/.
Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец, и съгл. разпоредбата на чл.43, ал.1 и ал.4
от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя и е изпратен за подписване и
предявяване до нарушителя. Спазени са и сроковете по чл.34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно
реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на
съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя,
свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на
нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както
и нарушените разпоредби. В допълнение, в издаденото НП също ясно и
3
недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога, като
настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите
съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите
данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера
на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на
нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е
нарушен, както и вида на наложеното наказание и неговият размер.
По съществото на нарушението следва да се има предвид, че
законодателят е предвидил писмена форма за действителност за трудовия
договор /арг. чл. 62, ал. 1 от КТ/. Според чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок
от сключването или изменението на трудовия договор работодателят или
упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Същевременно съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. Работодателят няма право да допуска
работника до работа преди да му е предоставил тези документи /чл. 63, ал. 2
от КТ/. В случая в НП е посочено, че жалбоподателят в качеството си на
работодател е нарушил именно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ като е
допуснал до работа В.В.Р. на длъжност „общ работник” преди да му
предостави копие от уведомлението за сключен трудов договор, заверено от
НАП.
По делото се установи, че на 10.02.2021 г. между жалбоподателя „А.С.”
ООД и В.В.Р. е сключен трудов договор № 133/10.02.2021 г., по силата на
който на последната е възложено да полага труд при жалбоподателя на
длъжност „общ работник”. По делото е представена и справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388203356536 от
10.02.2021 г., 12:27 ч. От показанията на свидетелите се установява, че
проверката по прилагането на трудовото законодателство е била извършена в
11,00 часа и към този момент В.В.Р. е бил допуснат до работа. От показанията
на свидетеля Р. също се установява, че на 10.02.2021 г. е отишъл е започнал
работа при жалбоподателя около 9:00 часа. Посочва, че е полагал труд 3-4
дни преди проверката. Следователно при анализа на събраният по делото
доказателствен материал, настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено по делото, че дружеството жалбоподател, в качеството си на
работодател по смисъла на КТ, е допуснал до работа лицето, описано в АУАН
и НП, без да му предостави копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ от ТД
на НАП. Този установен по делото факт, дава основание да се приеме, че
дружеството е осъществило състава на нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ.
Изложеното, наред с реално установените от страна на свидетелите действия
по изпълнение на трудова функция от страна на В.В.Р., дават основание да се
приеме, че описаното лице е осъществявало трудова дейност при
4
жалбоподателя, към момента на извършване на проверката и преди
регистрацията на трудовият му договор на НАП.
В конкретния случай, съдът приема, че не са налице предпоставките за
прилагане на привилегирования състав на чл. 415в ал. 1 от КТ, с оглед
изричната разпоредба на чл. 415в ал. 2 от КТ, която изключва изрично
нарушенията на чл. 63, ал. 2 от КТ, от кръга на маловажните.
Относно размера на наказанието: Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН
административното наказание се определя в границите на наказанието,
предвидено за извършеното нарушение. Санкционната разпоредба на чл. 414,
ал. 3 от КТ предвижда налагането на административно наказание
„имуществена санкция” от 1500 до 15 000 лева на работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от същия
закон. При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В
случая правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя и е наложено предвиденото по вид административно
наказание. Неговият размер е правилно и законосъобразно определен и не е
прекомерен с оглед характера на нарушението, а и е малко над неговия
минимален размер.
При законосъобразно проведено административно-наказателно
производство, без допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, при правилно прилагане на материалния закон, категорична
установеност на нарушението и неговия автор, както и справедливост на
наказанието, обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да
бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването
или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ. Наказващият орган е бил представляван от юрисконсулт.
Ето защо с оглед изхода на делото му се дължи заплащането на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно и правилно
наказателно постановление № 23-003707/15.04.2021 г., издадено от Е.И.А. –
5
*** Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ към ИА „Главна
инспекция по труда“, с което на жалбоподателя „А.С.“ ООД, ЕИК:***,
седалище гр. С., ул. „В.“ № 2Ж, съдебен адрес гр. С., ж.к. „ В.“, бл. 538, вх. В,
ет. 8, ап. 61 е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2000 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „А.С.“ ООД, ЕИК:***, седалище гр. С., ул. „В.“ № 2Ж да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област” сумата от 100
лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и
на основанията по НПК, пред Административния съд – С.-област в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6