РЕШЕНИЕ
№
гр. Пазарджик, 26.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, ГО, XXXVI-ти състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Василева
при участието на секретаря Елена П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1887 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С.Г.К., чрез пълномощника си адв. Т.А., срещу Областна дирекция на МВР – Пазарджик (ОДМВР – Пазарджик), за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1450,48 лв. - дължимо възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд за периода от 31.07.2017 г. до 31.07.2020 г. и сумата в размер на 185,33 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.10.2017 г. до 03.08.2020 г. (от първо число след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното време до 03.08.2020 г.), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът С.К. твърди, че със Заповед от 04.07.2012 г., издадена от ответника, е назначен на длъжността „полицай“ в ОДМВР-Пазарджик по служебно правоотношение и изпълнява служебните си задължения на ненормиран работен ден. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 262 от КТ извънредният труд се компенсира чрез заплащане на допълнително възнаграждение, както и че при липса в специалния закон - ЗМВР на уредба на начина на компенсиране на положения извънреден труд по служебно правоотношение, възникнало при условията на ЗМВР, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 262 от КТ. Твърди, че през периода от 31.07.2017 г. до 31.07.2020 г. и до момента изпълнява служебните си задължения на смени - дневни смени от 07,00 ч. до 19,00 ч. и нощни смени от 19,00 ч. до 07,00 ч., всяка от които с продължителност от 12 часа, съгласно изготвените и утвърдени от Началника на районното управление месечни графици при сумирано отчитане на работното време. Сочи, че съгласно определените правила за изплащане на извънреден труд (нощен труд) от ответника ОДМВР – Пазарджик, същият се отчита за период от три месеца, като падежът на изплащането му е края на всяко тримесечие и се изплаща, ведно с полагащото се трудово възнаграждение след края на всяко тримесечие, отчитайки го по отделно перо – извънреден труд. Твърди, че за периода от 31.07.2017 г. до 31.07.2020 г. е положил нощен труд в размер на 1 225 часа, който следва да бъде приравнен на дневен такъв чрез умножаването му по коефициент 1,143, в резултат на което следва да му бъде заплатена сумата в размер на 1450,48 лв. – главница и сумата в размер на 185,33 лв. – мораторна лихва за забава, дължима за периода след края на всяко тримесечие, през което е следвало да се заплати дължимата сума за положения нощен труд до 03.08.2020 г. Сочи, че отношенията между страните се уреждат съгласно разпоредбите на чл. 187, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР, които регламентират компенсиране на положения труд извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива, сред които попада и допълнителното месечно възнаграждение за извънреден труд. Приетите на основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.), Наредба № 8121з -592/25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., последната действаща към процесния период, предвиждат, че при работа на смени е възможно полагането на извънреден труд и през нощта между 22:00 ч. и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Това обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в законовата уредба на реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсиране на работата извън работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Твърди, че при наличие на такава празнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР, субсидиарно следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. Сочи, че в противен случай държавните служители в МВР биха били в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
Ищецът изтъква, че Конституцията на Република България гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Следователно включеният в рамките на дежурството нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и трябва да бъде определен реално положеният от ищеца труд за исковия период. Твърди, че през исковия период е изпълнявал трудовите си задължения като полицай в МВР и е полагал нощен труд, който не е преобразуван чрез преизчисление с коефициент 1,143, респ. не му е заплатен като извънреден труд. След изтичане на срока, в който е трябвало да заплати съответното възнаграждение за положения извънреден (нощен труд), получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Моли съда да уважи предявените искове. Ангажира доказателства. Претендира заплащане на направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ОДМВР - Пазарджик, чрез гл. юрк. К.П., в който предявените искове се оспорват по основание и размер. Сочи, че ищецът е държавен служител – полицейски орган, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и неговите служебни правоотношения, съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР, се уреждат единствено със ЗМВР. Изтъква, че законодателят прави явно и недвусмислено разграничение между статута на ищеца и статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, който се урежда със ЗДСл, и статута на лицата, работещи по трудово правоотношение, който се урежда при условията и по реда на КТ и на ЗМВР. Сочи, че в чл. 178, ал. 1 от ЗМВР са изчерпателно изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните служители, а именно: за прослужено време, за изпълнение на специфични служебни дейности, за извънреден труд, за работа при специфични условия и за постигнати резултати в служебната дейност. Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като на основание ал. 2 от посочената правна норма са приети действащите към посочения от ищеца времеви период за положен извънреден труд Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-776 от 07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Според 179, ал. 4 от ЗМВР извън допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 и чл. 178, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет. Сочи, че разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е императивна и определя изрично и точно нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР, изразено в броя на часовете – 8. По смисъла на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа (по 60 минути в час) като продължителност на работния ден независимо от частта на денонощието, в която работния ден се разполага – както в неговата „светла“ част – през деня, така и в неговата „тъмна част“ – през нощта в интервала от 22,00 ч. до 06,00 ч. Определението „дневно“ по смисъла на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР се отнася за „продължителността на работния ден – както през дневната част на денонощието – като „дневен труд“, така и през нощната част от денонощието – като „нощен труд“. Твърди, че съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3, изр. 4 от ЗМВР за държавните служители в МВР е установена по-голяма нормална продължителност на работното време - обща и еднаква продължителност на работното време през деня и през нощта от 8 часа за разлика от общата нормална продължителност на работното време за работниците и служителите по трудови правоотношения, установена в КТ. Това различие е обусловено от основните функции на МВР, установени в чл. 2, ал. 1 от ЗМВР - за защита на правата и свободите на гражданите, противодействието на престъпността, защита на националната сигурност, опазването на общия ред и пожарна безопасност и защита на населението. Именно поради спецификата на работата на държавните служители – полицейски органи, техният статут е уреден в ЗМВР и е различен от статута на държавните служители, като по отношение на тях са неприложими нормите на общото законодателство като ЗДСл и КТ. Твърди, че по отношение на държавните служители – полицейски органи са неприложими нормите на НСОРЗ, тъй като законодателят е ограничил приложението й в чл. 2, ал. 3 от НСОРЗ по отношение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от КТ. Отделно от това, за да се приложи разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ относно нощния труд на държавните служители в МВР следва да са налице кумулативно следните четири предпоставки: подневно отчитане на работното време; работа на смени; продължителност на нощно работно време, която да е по-малка от продължителността на дневното; трудовото възнаграждение да е заработено по трудови норми, а в процесния случай липсват последните две от посочените предпоставки, а именно: продължителност на нощно работно време, която да е по-малка от продължителността на дневното и трудовото възнаграждение да е заработено по трудови норми.
Ответникът не оспорва факта, че през исковия период ищецът е бил в служебно правоотношение с ОДМВР – Пазарджик по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, че е работил на смени, като е полагал нощен труд между 22,00 ч. и 06,00 ч., който труд му е бил заплатен в размер на 0,25 лв. на час, съобразно чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗМВР и Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. (отм.), Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. (отм.), и двете на Министъра на вътрешните работи и в размер на 1,00 лв. на час, съобразно чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗМВР и Заповед № 8121з-156/05.02.2020 г. на Министъра на вътрешните работи.
Ответникът признава, че положеният от ищеца нощен труд през процесния период не е бил приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1,143 и съответно получаващата се по този начин разлика не му е била заплатена като възнаграждение за извънреден труд.
Оспорва доводите на ищеца, че е налице празнота в правото, която следва да бъде преодоляна чрез прилагане на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Твърди, че от анализа на действалите през различен период от време Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.), Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. (отм.), Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., приети на основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, следва извода, че по един нов нормативен начин е преуреден въпроса за отчитане на нощния труд на държавните служители в ЗМВР и изоставяне на разрешението, възприето в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.), броят на часовете нощен труд да се умножава по коефициент. Твърди, че след като в чл. 187, ал. 9 от ЗМВР изрично е предвидена делегация на министъра на вътрешните работи за приемане на наредба относно реда за организацията, разпределянето, отчитането на работното време на държавните служители в МВР и че такава е приета, не може да се говори за празнота в законодателството, която следва да бъде запълнена от чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Сочи, че законодателят е изоставил разбирането си за наличие на необходимост от преизчисляване на часовете нощен труд с посочения коефициент и компенсирането по този начин на служители в МВР, както поради еднаквата нормална продължителност на работното им време през деня и през нощта от 8 часа, така и поради наличие на други привилегии с оглед специфичната им дейност, изразяващи се в по-високи размери на допълнително възнаграждение за прослужено време, на основен платен годишен отпуск, на обезщетение при прекратяване на служебното им правоотношение, по-ранно пенсиониране и др. Твърди, че превръщането на нощните часове труд в дневни по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ се извършва когато нощната продължителност на работното време е по-малка от дневната и цели единствено да изравни възнаграждението на работника или служителя, полагащ труд от 7 часа през нощта с това на работника или служителя, полагащ труд от 8 часа през деня чрез увеличаване заплащане на нощния труд. Превръщането на часовете нощен труд в дневен не води до възникване на извънреден труд. Последният е налице само при реално отработване на часове извън определеното работно време, каквито обстоятелства по делото не са налице. Изтъква, че съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 ч. и 06,00 ч. се ползват със специалната закрила по КТ, т.е. налице е конкретно препращане към специалната закрила по КТ, измежду която не е правилото за превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143. В подкрепа на становището си, ответникът сочи съдебна практика.
На база гореизложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187 ал. 6, т. 2 вр. ал. 3 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За уважаване на иска по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 6, т. 2 вр. ал. 3 от ЗМВР в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно служебно правоотношение с ответника през исковия период, както и че през този период е полагал извънреден (нощен) труд.
За основателността на иска по чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
При доказване на горното ответникът носи тежестта да установи положителния факт на изпълнението.
С Протоколно определение от 22.10.2020 г. съдът е допуснал, на основание чл. 214 от ГПК, изменение на размера на предявените искове както следва: изменение на иска по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 6, т. 2 вр. ал. 3 от ЗМВР за заплащане на сумата от общо 1450,48 лв., представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд за периода от 31.07.2017 г. до 31.07.2020 г., получена в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 05.08.2020 г. в съда до окончателното изплащане на задължението, като е увеличил размера му от 1450,48 лв. на 2075,95 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 2075,95 лв. от датата на депозиране на исковата молба – 05.08.2020 г. в съда до окончателното изплащане на задължението; изменение на иска по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 185,33 лв., за периода от 01.10.2017 г. до 03.08.2020 г. (изчислена от първо число след края на всяко тримесечие поотделно върху дължимото възнаграждение за положен извънреден труд до 03.08.2020 г.), като е увеличил размера му от 185,33 лв. на 310,55 лв.
Между страните не е спорно обстоятелството, а и от представените писмени доказателства – удостоверение с рег. № 312р-2179/29.01.2019 г. и кадрова справка с рег. № 312р-17052/03.09.2020 г., издадени от ответника ОДМВР – Пазарджик, се установява, че ищецът С.К. работи като полицейски служител в ОДМВР-Пазарджик по силата на служебно правоотношение, считано от 04.07.2012 г.
От представената справка от разплащателна ведомост за извънреден и нощен труд в часове с рег. № 312р-17143/04.09.2020 г., издадена от ОДМВР – Пазарджик, се установява, че в периода от 31.07.2017 г. до 31.07.2020 г., ищецът е положил 834 часа извънреден труд и 1831 часа нощен труд.
За изясняване на правнорелевантните факти по делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните в производството, от заключението на която се установява, че за периода от 31.07.2017 г. до 31.07.2020 г. ищецът е положил нощен труд общо в размер на 1831 часа, които са му заплатени – сумата на възнаграждението, което ищецът е получил за положения от него нощен труд през този период е общо в размер на 655,75 лв. (до дата 31.01.2020 г., всеки час нощен труд е умножен по часова ставка в размер на 0,25 лв., а след тази дата с часова ставка в размер на 1,00 лв.). Вещото лице е установило, че разликата между размерите на положените часове нощен труд (1831 часа) и размерите на положените часове нощен труд, но вече коригирани към дневен труд с коефициент 1,143 (2092 часа) представлява величина в размер на 261 часа. От общия брой положените часове нощен труд, коригирани към дневен такъв (2092 часа) е заплатена на ищеца част в размер на 1831 часа. Сумата на неначисленото възнаграждение на ищеца за процесния период е в размер на 2075,95 лв. (брутен размер) или 1868,35 лв. (нетен размер) за 261 часа положен нощен труд. Обезщетението за забава върху дължимото, но неизплатено допълнително месечно възнаграждение на ищеца от падежа на всяко вземане до 03.08.2020 г. е в размер на 310,55 лв.
Спорен в производството по делото е въпросът дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за положения нощен труд след преизчисляване и приравняване към дневен такъв. Разрешаването на този въпрос изисква да се извърши анализ на законовите норми, уреждащи процесното отношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), в редакцията на текста преди изменението с ДВ бр. 60 от 2020 г., нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – ал. 1; за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време – ал. 2; работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - ал. 3.
След изменението с ДВ бр. 60 от 2020 г. нормата на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР има следното съдържание: нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22, 00 и 6, 00 ч. – ал. 1; работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение – ал. 3.
Според чл. 187, ал. 4 от ЗМВР (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.
Съгласно чл. 187, ал. 6, т. 2 от ЗМВР (редакция ДВ, бр. 60 от 2020 г.) работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, а ал. 7 урежда правилото, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Според нормата на чл. 187, ал. 10 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители – полицейски органи се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В тази връзка са издадени следните наредби: Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (отм.); Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (отм.); Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (отм.) и действащата към момента Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
В чл. 31, ал. 2 от горецитираната Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.) е изрично предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В горепосочените следващи, издадени по силата на изрична законова делегация на чл. 187, ал. 10 от ЗМВР (предишна ал. 9) наредби - Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. (отм.), Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (отм.) и Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г., последните две от които са действали през процесния период, няма норма, аналогична с разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР фиксира каква е нормалната продължителност на работния ден за служителите на МВР, работещи на смени, но няма характеристиките на специален закон, тъй като диспозицията й не припокрива диспозицията на чл. 140, ал. 1 от КТ.
Анализът на нормите, уреждащи положението на служителите, работещи в МВР, дава основание да се формира извод, че до изменението с ДВ, бр. 60 от 2020 г. в ЗМВР не е бил нормативно уреден въпросът каква е нормалната продължителност на работното време през нощта и как следва да се извършва отчитането и заплащането му при сумирано отчитане на работното време.
След като в специалния закон е налице празнота, тя следва да се запълни с прилагане на правото по аналогия. Следва да се приложи нормата на чл. 140 от КТ и чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от КТ, нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа, съгласно ал. 2 - нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от КТ въвежда по-кратки работна седмица с нормална продължителност и работен ден с нормална продължителност за работниците, полагащи нощен труд, отчитайки вредоносните му последици. В случая под нормална работна седмица и нормален работен ден следва да се разбират, визираните в чл. 136, ал. 1-3 от КТ правни понятия, а именно най-широко прилаганото работно време, което за работната седмица, която е 5-дневна, е 40 часа, а за работния ден - 8 часа през деня. Ето защо смисловото съдържание на чл. 140, ал. 1 от КТ е, че работник, който полага нощен труд, при работен ден с нормална продължителност и работна седмица с нормална продължителност, ще работи по-малко часове, така че след отчитане положените 35 часа нощен труд в рамките на седмицата ще се зачитат за 40 часа, а положените седем часа в рамките на денонощието, за осем. Няма законова пречка установеното за работника нормално работно време от осем часа да бъде разпределено при сумарно отчитане на работното време, като в конкретен работен ден изцяло се запълва часовия диапазон от 22, 00 ч. до 06, 00 часа. При сумарното работно време от значение за продължителността на нормалния работния ден са средно аритметично отработените часове за ден в рамките на съответния период. Последното е от значение за това дали е налице извънреден труд. Така, ако са отработени осем астрономически часа нощен труд през един работен ден, те ще бъдат отчетени като повече от осем часа, според коефициента на преобразуване на нощния труд в дневен, съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, а това ще се отрази на количеството оставащи часове в рамките на периода. В чл. 9 от НСОРЗ е прието, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Съгласно това правило, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Целта на определения коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Престирането на нощен труд е свързано с настъпване на определени благоприятни за работника компесаторни правни последици. Ако се приеме, че правните последици или част от тях липсват, то и не би имало разлика между нощен и дневен труд. Ако се приеме разрешението, че в случая не намира приложение чл. 9 от НСОРЗ, то това би поставило държавните служители от структурата на МВР в неравностойно положение, както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. Прилагането на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията и в чл. 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
В настоящия случай няма спор, че ищецът е полицейски служител в ОДМВР - Пазарджик, като от приетото без възражения по делото експертно заключение се установява, че при приравняване на положения от него нощен труд в дневен за процесния период – 31.07.2017 г. до 31.07.2020 г., по коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ (1.143), са положени допълнително 261 часа труд, за които следва да бъдат заплатени 2075,95 лв. (брутен размер) или 1868,35 лв. (нетен размер). Тези часове с оглед сумарното отчитане на работното време, представляват извънреден труд, тъй като надхвърлят часовете на нормално работно време за съответния период.
Ето защо, съдът приема, че предявеният главен иск за заплащане на възнаграждение на положения, незаплатен и неотчетен от ответника нощен труд съгласно общия брой отработени от ищеца нощни часове за периода от 31.01.2017 г. до 31.07.2020 г. в размер на 2075,95 лв. (предвид направеното изменение на размера на иска) следва да бъде изцяло уважен.
Доколкото работодателят - ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение процесното главно задължение, същият е изпаднал в забава и дължи обезщетение на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (отм.) възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена. С идентично съдържание е разпоредбата на чл. 36 от Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. Следователно, принципът е, че извънредният труд се заплаща в месеца, следващ отчетния период, ако е надхвърлена нормалната продължителност на положения труд през отчетния период. Ищецът е претендирал обезщетение за забава върху главницата, считано от първо число след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното време до 03.08.2020 г. По реда на чл. 162 от ГПК, чрез онлайн калкулатор http://nraapp03.nra.bg/, съдът определя размера на претенцията за мораторна лихва за общия исков период от 01.10.2017 г. до 03.08.2020 г. (считано от първо число на месеца, следващ изтичането на всеки сумарен тримесечен период до 03.08.2020 г.), в общ размер на 288,77 лв., представляващ сбор от следните суми: 34,15 лв. – обезщетение за забава върху главницата в общ размер на 118,44 лв., дължима за месеците август 2017 г. и септември 2017 г., за периода от 01.10.2017 г. до 03.08.2020 г.; 38,63 лв. – обезщетение за забава върху главницата в общ размер на 146,99 лв., дължима за месеците октомври 2017 г., ноември 2017 г. и декември 2017 г., за периода от 01.01.2018 г. до 03.08.2020 г.; 48,53 лв. – обезщетение за забава върху главницата в общ размер на 204,09 лв., дължима за месеците януари 2018 г., февруари 2018 г. и март 2018 г., за периода от 01.04.2018 г. до 03.08.2020 г.; 38,75 лв. – обезщетение за забава върху главницата в общ размер на 182,35 лв., дължима за месеците април 2018 г., май 2018 г. и юни 2018 г., за периода от 01.07.2018 г. до 03.08.2020 г.; 21,87 лв. – обезщетение за забава върху главницата в общ размер на 116,96 лв., дължима за месеците юли 2018 г., август 2018 г. и септември 2018 г., за периода от 01.10.2018 г. до 03.08.2020 г.; 23,10 лв. – обезщетение за забава върху главницата в общ размер на 143,10 лв., дължима за месеците октомври 2018 г., ноември 2018 г. и декември 2018 г., за периода от 01.01.2019 г. до 03.08.2020 г.; 30,49 лв. – обезщетение за забава върху главницата в общ размер на 223,53 лв., дължима за месеците януари 2019 г., февруари 2019 г. и март 2019 г., за периода от 01.04.2019 г. до 03.08.2020 г.; 25,37 лв. – обезщетение за забава върху главницата в общ размер на 228,35 лв., дължима за месеците април 2019 г., май 2019 г. и юни 2019 г., за периода от 01.07.2019 г. до 03.08.2020 г.; 8,72 лв. – обезщетение за забава върху главницата в общ размер на 101,87 лв., дължима за месеците юли 2019 г., август 2019 г. и септември 2019 г., за периода от 01.10.2019 г. до 03.08.2020 г.; 8,80 лв. – обезщетение за забава върху главницата в общ размер на 146,58 лв., дължима за месеците октомври 2019 г., ноември 2019 г. и декември 2019 г., за периода от 01.01.2020 г. до 03.08.2020 г.; 8,21 лв. – обезщетение за забава върху главницата в общ размер на 236,47 лв., дължима за месеците януари 2020 г., февруари 2020 г. и март 2020 г., за периода от 01.04.2020 г. до 03.08.2020 г.; 2,15 лв. – обезщетение за забава върху главницата в общ размер на 227,19 лв., дължима за месеците април 2020 г., май 2020 г. и юни 2020 г., за периода от 01.07.2020 г. до 03.08.2020 г. Съдът не възприема експертното заключение в частта относно размера на дължимата мораторна лихва, тъй като при определянето й не е съобразен принципа, че същата се дължи, считано от първо число на месеца, следващ изтичането на съответния сумарен тримесечен период до 03.08.2020 г. Съдът кредитира експертизата в останалата й част, тъй като я намира за обективна, обоснована и компетентно изготвена от вещото лице.
По изложените съображения искът за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде уважен до общия размер на 288,77 лв., като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 310,55 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на правния спор и доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, ответникът следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати в полза на съда дължимите такси и разноски в производството, съобразно уважената част от предявените искове. Дължимата държавна такса за двата обективно съединени иска, съобразно уважената част от тях, се равнява общо на 133,04 лв. В производството са сторени разноски за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 400,00 лв., от които ответникът следва да заплати сумата в размер на 396,35 лв., съразмерно с уважената част от исковете. Следователно, ответникът следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик сумата в общ размер на 529,39 лв. – разноски за държавна такса и за съдебно-счетоводна експертиза. В тежест на ответника следва да бъдат възложени и сторените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът своевременно е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 600 лв. – по 300,00 лв. за всеки един от двата обективно съединени иска в производството, като за реалното им заплащане в брой е представил по делото писмени доказателства. Неоснователно е релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като същото се претендира за два обективно съединени иска и е в минималните размери, съгласно Наредба № 1/09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение (ред. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.) към момента на уговарянето му. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 578,96 лв. (300 лв. за главния иск и 278,96 лв. за акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД) от общо сторените в размер на 600,00 лв.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, намира, че размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде в размер на 100 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска по чл. 86 от ЗЗД, в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата в размер на 0,91 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик, Булстат *********, с административен адрес: гр. Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, да заплати на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187 ал. 6, т. 2 вр. ал. 3 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, на С.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в общ размер на 2075,95 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 261 часа за периода от 31.07.2017 г. до 31.07.2020 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.08.2020 г. до окончателното заплащане на задължението, както и обезщетение за забава в общ размер на 288,77 лв. за периода от 01.10.2017 г. до 03.08.2020 г. (от първо число след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното време до 03.08.2020 г.), като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за разликата над присъдения размер от 288,77 лв. до пълния му предявен размер от 310,55 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик, Булстат *********, с административен адрес: гр. Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на Районен съд – Пазарджик сумата в общ размер на 529,39 лв. – разноски за държавна такса и за съдебно-счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик, Булстат *********, с административен адрес: гр. Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на С.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 578,96 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик, Булстат *********, с административен адрес: гр. Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, сумата в размер на 0,91 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: