Решение по дело №38/2024 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 март 2024 г.
Съдия: Любомир Иванов Генов
Дело: 20247100700038
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 януари 2024 г.

Съдържание на акта

                                  РЕШЕНИЕ №619                

гр. Добрич, 22.03.2024 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

                                      СЪДИЯ:    ЛЮБОМИР ГЕНОВ

 

при участието на секретаря Стойка Колева сложи за разглеждане адм. дело №38 по описа за 2024 г. на ДАС, докладвано от административния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

        Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). 

  Образувано е по жалба на „АЛБЕНА“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Оброчище, к.к.“Албена“ – административна сграда, представлявано от изпълнителния директор К.В.С., чрез процесуалния представител адвокат Д.П. с адрес ***, срещу Решение №Т-РД-05-01/10.01.2024 г. на главния секретар на Министерството на туризма в частта по т.1 от разпоредителната част, с която на жалбоподателя е отказано предоставянето на копия от всички междинни и окончателни доклади, предадени на Министерството на туризма от изпълнителите по описаните в решението договори, както и становищата на Министерството на туризма по докладите и актовете, с които те са одобрени. В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ поради липсата на компетентност; неспазването на формата и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че исканите документи носят белезите на служебна обществена информация по смисъла на чл.11 от Закона за достъп до обществена информация, достъпът до която не следва да бъде ограничен, тъй като не са налице основанията за това по чл.13 ал. 2 от същия закон; налице е надделяващ обществен интерес, защото с търсената информация се цели повишаване на прозрачността и отчетността на задължения субект; отказът да се предоставят документите лишава дружеството от възможност да формира собствено мнение за дейността на администрацията, както и да се запознае с извършените дейности от изпълнителите на поръчката; въпреки изрично даденото съгласие от едно от третите лица търсената информация по отношение на него не е разкрита. Претендира се отмяната на оспорения отказ и за връщането на преписката на административния орган за ново разглеждане със задължителни указания по тълкуването на закона и определянето на срок за предоставянето на копие от исканата обществена информация.

          В законния срок е постъпило становище от административния орган, в което се посочва недопустимостта на подадената жалба, а при условията на евентуалност - нейната неоснователност. Със Заповед №Т-РД-16-249/14.06.2023 г. на министъра на туризма главният секретар е бил оправомощен да разглежда заявления за достъп до обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация. Счита, че обжалваният отказ е изготвен от оправомощено лице, в рамките на делегираната му компетентност, в предвидената от закона писмена форма, при посочване на фактическите и правните основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Твърди, че процесното решение е мотивирано и съдържа правни и фактически основания за издаването му; в случая не се касае за надделяващ обществен интерес; предметът на разглежданото в производството заявление няма самостоятелно значение; фактическото предоставяне в пълен обем на исканата информация не допринася за повишаването на прозрачността и отчетността на задължения субект; с решението е предоставен достъп до информация на заявителя, същото е правилно и законосъобразно, като не страда от релевираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено; настоява за оставяне без разглеждане на жалбата като недопустима, а при условията на евентуалност – за нейното отхвърляне като неоснователна.  

          В съдебното заседание пълномощникът на жалбоподателя настоява за уважаване на подадената жалба и отмяна на частичния отказ,  инкорпориран в Решение №Т-РД-05-01/10.01.2024 г. на главния секретар на Министерството на туризма; от страна на административния орган не е следвало изобщо да се иска съгласието на трети лица, тъй като е налице надделяващ обществен интерес от получаването на процесната информация; дори и да се приеме, че е следвало да се вземе съгласие, видно от решението и от административната преписка, която е постъпила по делото, дружеството „МЕДИА ПЛАНИНГ ГРУП"ЕООД е дало своето съгласие за разкриването на информацията, но въпреки това от страна на административния орган е предоставен единствено приемо-предавателен протокол, от който не става ясно какъв вид дейност е извършена от страна на този контрагент на министерството, както и въз основа на какви обстоятелства органът е счел, че договорът за обществена поръчка е изпълнен; в случая безспорно е налице надделяващ обществен интерес и нещо повече - ако органът е счел, че не е бил такъв налице, е следвало да изложи подробни мотиви защо това не е така, каквито липсват в решението; процесните документи по Закона за достъп до обществена информация целят прозрачност на дейността на органа; в противен случай няма как да се изпълни тази функция и гражданите да създадат собствено мнение относно законосъобразната дейност на органа; с представеното по делото становище административният орган се е опитал да допише собствения си административен акт с бегли мотиви, че не е бил налице надделяващ обществен интерес, каквито в самия акт липсват; недопустимо е в хода на съдебното производство да се допълва с аргументи по същество на административния акт; настоява за отмяна на решението и даването на задължителни указания на главния секретар на Министерството на туризма да предостави копие на поисканите документи; желае присъждането на сторените разноски.

          В съдебното заседание процесуалният представител на ответника е заявил, че жалбата трябва да бъде оставена без разглеждане, евентуално отхвърлена като неоснователна; потвърждава вече даденото становище, като желае потвърждаването на правилното и законосъобразно Решение №Т-РД-05-01/10.01.2024 г. на главния секретар на Министерството на туризма, който е упълномощено лице съгласно заповед на министъра на туризма по подаденото заявление за достъп за обществена информация от 13.12.2023 г. Претендира разноски за процесуално представителство и прави възражение за прекомерност в случай, че разноските на другата страна са над лимитите по наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.        

        Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

     Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице - адресат на оспореното решение, поради което е процесуално допустима.

     Разгледана по същество, тя е основателна.  

 Същата е насочена срещу изричен отказ за достъп до обществена информация, който подлежи на съдебна проверка за законосъобразност в съответствие с чл.40 ал.1 от Закона за достъп до обществена информация.  

Правото на всеки да търси, получава и разпространява информация е конституционно гарантирано в чл.41 ал.1 от Конституцията на Република България, а регулирането на правото на достъп до обществена информация става със Закона за достъп до обществена информация.

Според чл.4 ал.1 от Закона за достъп до обществена информация всеки гражданин да има достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон. Понятието “обществена информация” е уредено в чл.2 ал.1 от същия закон – всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В обхвата на обществената информация попадат всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани или съхранявани от организациите от обществения сектор. Съгласно чл.3 ал.1 от Закона за достъп до обществена информация задължени субекти по закона са държавните органи, техните териториални звена и органите за местно самоуправление. Според чл.28 ал.2 от Закона за достъп до обществена информация заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат от органите или изрично определени от тях лица, които вземат решение за предоставяне или отказ за предоставяне на достъп до исканата обществена информация.

Процесното решение е издадено от компетентно длъжностно лице, изрично упълномощено да се произнася по заявления и искания по Закона за достъп до обществена информация със Заповед №Т-РД-16-249/14.06.2023 г. на министъра на туризма (на лист 54 от делото) съобразно чл.28 ал.2 от Закона за достъп до обществена информация.

Същото обаче в частта на оспорения отказ е издадено при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.  

Не се спори между страните, че търсената информация е служебна обществена информация по смисъла на чл.11 от Закона за достъп до обществена информация. Тя е създадена и съхранявана във връзка с  дейността на задължения съгласно чл.3 от същия закон субект и е свързана с осъществяването на интегрирани комуникационни кампании за целеви туристически пазари в съответствие с чл.6 т.13 от Закона за туризма.

Според чл.13 ал.1 от Закона за достъп до обществена информация достъпът до служебна обществена информация е свободен, като в чл.13 ал. 2 от същия закон е предвидено ограничение на този принцип, когато информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации), а също и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. Ограничаването на достъпа до служебна обществена информация обаче трябва да бъде стриктно обосновано и мотивирано, което в случая не е изпълнено. Отказът за предоставяне на достъп до обществена информация е основан на това, че исканите документи „нямат самостоятелно значение и съобразно изразеното несъгласие от страна на третите лица“. Описаните в решението фактически обстоятелства, че междинните и окончателните доклади на изпълнителите на заданията, както и становищата на възложителя по тях, нямат самостоятелно значение, не са достатъчни, за да мотивират наличието на законосъобразни причини за ограничаване на достъпа до обществена информация. Исканите документи са свързани не с оперативната подготовка, а с крайното изпълнение на актовете на органа и независимо от липсата или наличието на самостоятелно значение отказът за предоставянето им не може да бъде аргументиран с чл.13 ал.2 т.1 от Закона за достъп до обществена информация.

Освен това в обжалвания акт не е направена дължимата преценка по чл.13 ал.3 от Закона за достъп до обществена информация дали са изтекли 2 години от създаването на процесната информация, което би довело до неприложимост на ограничението, доколкото изпълнението на всички описани дейности е приключило в края на 2021 година. Не е направена и дължимата преценка по чл.13 ал.4 от Закона за достъп до обществена информация за наличието на надделяващ обществен интерес, който изключва приложението на ограничението. Въпреки изрично посоченото в заявлението за достъп обстоятелство за наличието на такъв, административният орган в решението не е изложил никакви съображения за неговата липса или наличие (известна мотивация е направена едва в становището относно подадената в настоящото производство жалба, но същата е закъсняла).

Характерът на исканите документи е такъв, че те попадат в приложното поле на §1 т.6 от допълнителните разпоредби на Закона за достъп до обществена информация и има надделяващ обществен интерес от разкриването им – цели се повишаването на прозрачността и отчетността. Съгласно чл.6 т.13 от Закона за туризма министърът на туризма провежда държавната политика в областта на туризма, като разработва и осъществява комуникационни кампании на вътрешния и чуждестранни пазари. Именно в тази връзка е била проведена обществената поръчка и са избрани изпълнителите с предмет „Осъществяване на интегрирани комуникационни кампании през 2020 г. – 2021 г. на целеви пазари в Гърция, Сърбия, Северна Македония, Румъния, Турция, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Русия, Украйна, Молдова, Дания, Норвегия, Финландия, Швеция, Белгия, Нидерландия, Люксембург, Израел, Германия  и САЩ“. Жалбоподателят е поискал предоставянето на копия от всички междинни и окончателни доклади, предадени на Министерството на туризма от избраните изпълнители на обществената поръчка, както и становищата на Министерството на туризма по докладите и актовете, с които се одобряват. Наличието на надделяващ обществен интерес за предоставянето на посочените данни се мотивира и с предмета на дейност на дружеството – жалбоподател, което е осъществяване на туристически услуги на вътрешния и международния пазар, за чието подпомагане на национално ниво именно са осъществени горните интегрирани комуникационни кампании.     

 След като не е съобразил с чл.13 ал.4 от Закона за достъп до обществена информация, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон и неговата цел по смисъла на чл.146 т.4 и т.5 от АПК.  Затова обжалваният отказ е неправилен и трябва да бъде отменен, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне с мотивирано решение в 14-дневния срок по чл.28 ал.1 от Закона за достъп до обществена информация и съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в настоящото решение.

Заради изхода от спора и на основание на чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените и поискани по делото разноски в общ размер на 1550 лева, в това число 50 лева внесена държавна такса и 1500 лева адвокатско възнаграждение – заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева е прекомерно с оглед на посочения в чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер от 1000 лева и с оглед на сложността на производството при направеното от ответника възражение трябва да бъде намалено до 1500 лева.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2, чл.173 ал.2 и чл.174 от АПК, Добричкият административен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение №Т-РД-05-01/10.01.2024 г. на главния секретар на Министерството на туризма в частта по т.1 от разпоредителната част, с която е отказано предоставянето на копия от всички междинни и окончателни доклади, предадени на Министерството на туризма от изпълнителите по описаните в решението договори, както и становищата на Министерството на туризма по докладите и актовете, с които те са одобрени, по заявление за достъп на обществена информация с вх. рег. №Т-26-А-353/13.12.2023 г. на „АЛБЕНА“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Оброчище, к.к.“Албена“ – административна сграда, представлявано от изпълнителния директор К.В.С..

ВРЪЩА делото като преписка на главния секретар на Министерството на туризма за ново произнасяне по заявление за достъп на обществена информация с вх. рег. №Т-26-А-353/13.12.2023 г. на „АЛБЕНА“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Оброчище, к.к.“Албена“ – административна сграда, представлявано от изпълнителния директор К.В.С., в частта относно предоставянето на копия от всички междинни и окончателни доклади, предадени на Министерството на туризма от изпълнителите по описаните в решението договори, както и становищата на Министерството на туризма по докладите и актовете, с които те са одобрени, в 14-дневен срок, считано от датата на получаването на преписката, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.  

ОСЪЖДА Министерството на туризма с административен адрес гр. София, ул.“Съборна“ №1, представлявано от министър Зарица Динкова, да заплати на „АЛБЕНА“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Оброчище, к.к.“Албена“ – административна сграда, представлявано от изпълнителния директор К.В.С., направените по административно дело №38/2024 г. по описа на ДАС разноски в размер на 1550 (хиляда петстотин и петдесет) лева. 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

  

                                            СЪДИЯ: