РЕШЕНИЕ
№ 714
гр. Варна, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110113352 по описа за 2021 година
Ищецът М.С. сочи, че на 09.08.2017г. е сключил договор за потребителски
кредит №3011742 с ответника "И. А. М." АД за сумата от 1500лв., при размер на
двуседмичната погасителна вноска от 126.55лв. и срок на заема 26 седмици /13
вноски/, уговореният фиксиран годишен лихвен процент е в размер на 35.00%, а
общата сума която е следвало да върне е в размер на 1645.15лв. В договора е посочен
ГПР в размер на 40.71% и че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от
датата на сключване на договора да предостави на Заемодателя едно от следните
обезпечения: Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с "И. А. М." АД; да няма неплатени осигуровки
за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да
е със статус не по-лош от „Редовен"; поръчителят подписва договор за поръчителство
или Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя за общата сума от 1645.15лв.,
посочена в договора, дължима от заемателя, със срок на валидност 30 дни след крайния
срок за заплащане на задълженията по договора. Уговорено е, че при неизпълнение на
задължението си по договора за предоставяне на обезпечение в посочения срок,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 677.82лв. Уговорено е, че
неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните
вноски, като към размера на всяка от вноските, посочени в договора се добавя сума в
размер на 52.14лв. Начислена му е неустойка в общ размер на 677.82лв., тъй като
същият не е представил в срок обезпечения - поръчители или банкова гаранция,
посочени в процесния договор. Ищецът сочи, че е погасил изцяло сумата по сключения
1
договор, а именно в общ размер на 2295.21лв., както следва: 1429.52 лева - 8 вноски по
178.69лв. всяка; 865.69лв. - прихваната от ответното дружество от отпуснатата сума по
сключен между страните нов договор за паричен заем №3097174 от 07/12/2017г., с
която сума са изцяло погасени задълженията по процесния Договор за паричен заем
№3011742 от 09/08/2017г. Ищецът счита, че договорът е нищожен /недействителен/ на
основание чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречи на
законоустановените императивни правила. Смята, че процесният договор е нищожен
на основание чл.10, ал.1 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона
форма. Смята, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. Смята, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент
от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.
В нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е
посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни,
които са послужили за неговото изчисляване, което е в пряко противоречие с
императивните изисквания на чл.19, ал.1 вр. чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК. В
договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 35%, без обаче да
става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в
съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и
неустойка) обаче водят до различен размер на ГПР от посочения. Смята, че в договора
за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният
такъв /в размер на 101.29 % за конкретния договор/ е над максимално установения,
предвиден в императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК. Смята, че от една страна
е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок
договоревоно обезпечение. Ето защо счита, че е налице нищожност на договора по
смисъла на чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД. Настоящият случай касае еднотипни договори за
паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. В този смисъл
смята, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че
Заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави в срок до 3 дни от сключване
на договора обезпечение - поръчители или банкова гаранция, се намира в пряко
противоречие с преследваната от Директивата цел, транспонирана в ЗПК. Смята, че
неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени
вреди е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване. Твърди, че е налице
заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл.33,
ал.1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за
неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не
произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че
вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се
обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. Счита, че подобно
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Счита, че тази
клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за
защита на потребителите, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка и не е
2
индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП. Твърди, че ответника в пряко
нарушение на императивното правило на чл.19, ал.1 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК "И. А.
М." АД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка" в общ размер на
677.82лв. Счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, водеща
до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за
действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните. Според
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва ето защо счита, че на основание чл.19, ал.5 от ЗПК,
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, са нищожни. 4 Счита, че
Договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.20 вр.
чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а
именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в
който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6 от ЗПК, както и за размера на
лихвения процент на ден. Счита, че е налице унищожаемост на процесния договор на
основание чл.33, ал.1 от ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда и явно
неизгодни условия, тъй като е бил принуден да сключи договора, предвид
обстоятелството, че се е намирал в крайна нужда. Към този момент той не е разполагал
с достатъчно финансови средства да задоволи своите и на неговото семейство основни
потребности -заплащане на разходи за комунални услуги, храна и други разходи от
неотложен характер. Именно тези обстоятелства са оказали влияние върху
формирането на вътрешната му воля да сключи договора. Налице са явно неизгодни
условия по процесния договор с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в
стойността на насрещните престации. Ищецът е получил сумата в размер на 1500лв.,
като впоследствие е върнал сумата от 2295.21лв., респективно ответното дружество
реално е получило възнаграждение за предоставения заем в размер на 795.21лв. или
печалба за предоставената услуга в размер на повече от 50%. Евентуално, ако се
приеме договора за валиден и действителен, смятам, че са нищожни на основание
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради
нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП поради
неравноправност, отделните клаузи от процесния договор. Ответното дружество е
отпуснало на ищеца заем в размер на 1500лв., като впоследствие ищецът е погасил и
превел единствено на ответното дружество изцяло сумата в общ размер на 2295.21лв.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по 5 кредита". Ето защо счита, че е налице правен
интерес за предявяване на осъдителен иск срещу ответното дружество на основание
чл.23 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за сумата от 795.21лв. - разликата
между заплатената от ищеца на ответното дружество сума (2295.21лв.) и получената от
него сума (1500лв.). Моли да се постанови решение, с което да се осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 50лв. претендирана като частичен иск от иск целият в
размер на 795.21лв., представляваща недължимо платени ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане и сторените по делото разноски. По реда на чл.214 от ГПК претенцията е
изменена в хода на производството чрез увеличаване от 50лв. на 801.69лв.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор, в който сочи, че счита
предявеният иск за недопустим, тъй като липсва правен интерес от установяване
нищожността на договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия" 3-1-10272-
3
147048, с оглед обстоятелството, че същият е предсрочно погасен от
кредитополучателя на 06.11.2017г., както и фактът, че действието на договора е
прекратен на 14.11.2017г. Оспорва предявените искове по основание и размер.
Договорът за кредит тип „Кредитна линия" според него съдържа всички, предвидени в
чл.11 от ЗПК. Сочи, че е спазена изискуемата по закон форма на договора, като същия
съдържа и всички законово предвидени реквизити. Твърди, че годишния процент на
разходите не надвишава законово определения максимум от 50%. Неправилни и
неоснователни са доводите изложени в депозираната искова молба, че от страна на
заемателя е следвало да бъде предоставено обезпечение, чрез поръчителство на две
физически лица или солидарна отговорност, видно от съдържанието на процесния
договор, между страните е уговорено предоставянето на едно от две алтернативно
посочени обезпечения - поръчителство на две физически лица или банкова гаранция -
чл.4 от договора за заем. Счита, че не може да се приеме, че уговорената между
страните неустойка е прекомерна с оглед размера на сумата по процесното договорно
правоотношение. За определяне на това дали същата е прекомерна или не следва да се
изследват въпросите за това какво задължение тя обезпечава и каква е основната цел на
уговарянето й. За да се приеме, че една договорна неустойка е прекомерна, е
необходимо да се прецени какви вреди покрива същата. В случая уговорената
неустойка цели да обезпечи изпълнението на цялото задължение по сключения договор
за заем, което без предоставяне на някое от уговорените обезпечения се явява във
висока степен несъбираемо. Следва да се приеме, че уговорената между страните
неустойка следва да се преценява, дали противоречи на добрите нрави, на база цялата
сума дължима по договора, а видно от данните в процесния случай тя не достига
размера на сумата по договора. Видно от клаузите на сключения договор за заем се
касае до фиксиран размер на неустойката. Законодателят не е предвидил задължение в
договорните правоотношения между страните, при уговорка за неустойка, да бъде
определян редът и начинът за формирането й. В процесния случай, уговорената между
страните неустойка е свързана с липса на обезпечение. Същевременно размерът й е
ясен и не е необходимо да се правят каквито и да било изчисления, за да се установи
нейният размер. Счита, че изцяло необосновани се явяват доводите изложени в
депозираната искова молба, че клаузата за неустойка е недействителна на основание
чл.21, ал.1 ЗПК, тъй като с нея се създават задължения, които по своето същество се
покриват от ГПР и по този начин се надвишава изискването по чл.19, ал.4 ЗПК - ГПР
не може да е по-висок от пет пъти законната лихва. Видно от съдържанието на
сключения договор за заем - чл.4, ал.2 - при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение по заемното правоотношение, заемателят дължи
неустойка в точно определен размер, която следва да бъде заплатена от негова страна
не наведнъж, а на периодични вноски, които съвпадат с датите на вноските по заема.
Това обаче не означава автоматично кумулиране на дължимата неустойка по договора
с дължимите вноски по заема и съответно с ГПР. Целта е да се осигури възможно най-
ефективен и удобен за заемателя начин за погасяване на заемното правоотношение без
това да се отрази на неговия бюджет. Именно поради тази причина е разсрочено и
погасяването на задължението за неустойка по заемното правоотношение. В случая
разсрочването на задължението за заплащане на неустойка по договора за заем не е с
цел 7 увеличение размера на месечната вноска по заема и на ГПР, а с цел предоставяне
на облекчен режим за заемателя за погасяване на задълженията по договора и е
уговорено изцяло в полза на заемателя. Изцяло необосновани са доводите, че
поръчителството или солидарната отговорност по договора за кредит, следва да бъдат
учредени в изключително кратък срок, като следва да се представи документация,
4
която е невъзможно да бъде събрана от поръчителя. В случая следва да се има предвид,
че още при кандидатстване за отпускане на процесния кредит заемателят е бил наясно
какви обезпечения ще следва да предостави, за да сключи договора при най-изгодни за
себе си условия. Съгласил се е с тях или е поел отговорността да заплати дължимата
неустойка при непредоставяне на обезпечение по заема. Още към момента на
сключване на договора за заем ищеца е разполагал с възможността да поиска пo-дълъг
срок за предоставяне на обезпечение по заема или да поиска замяна на един от
предложените в договора варианти на обезпечение с друг. В тази връзка е необходимо
да се отчете, че клаузата на чл.4, ал.1 от договора за заем сочи „едно от следните
обезпечения", като същите са предвидени при условията на алтернативност. В случая
заемателят не само не е предоставил обезпечение по заема - поръчителството на две
физически лица, но не е предприел и действия по предоставяне на другото предвидено
в договора алтернативно обезпечение - банкова гаранция за сумата по сключения
договор, за предоставяне на която не се изисква събиране на друга документация освен
предоставянето на самата банкова гаранция. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК касае
общият разход по кредита и няма нищо общо с уговорката за неустойка по договора за
заем. Видно от разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.
Т.е. към годишния процент на разходите не се включват уговорените между страните
неустойки за неизпълнение на едно договорно задължение. Следва да се отбележи, че
посочените разходи по кредита касаят ситуация, в която и двете страни по заемното
правоотношение изпълняват своите задължения стриктно и в съответствие с
договореното - арг. от чл.2, т.8 от сключения договор за заем, като при неизпълнение
на някое от задълженията 8 на страните, това би довело до промяна на размера на
разходите.
В процесния договор за кредит неустойката е уговорена като обезпечение на
цялото задължение на заемателя по договора, което включва главница, лихви и ГПР. В
настоящия случай неустойката обезпечава цялото вземане по договора и видно от
уговорките в договора за заем същата не надвишава размера на главницата. С оглед
казаното дотук няма основание да се приеме, че двустранно уговорената между
страните неустойка е прекомерна. Неоснователно е твърдението на ищеца, че клаузата
за неустойка противоречи и на материалния закон - чл. 71 ЗЗД, тъй като когато
длъжникът по двустранен договор не представи исканите обезпечения, последният
може да иска изпълнение на всички задължения по договора предсрочно, като с
неустойката според ищеца се иска натоварване на кредитополучателя с допълнителни
финансови разходи, които противоречат на материалния закон. Неоснователни и
недоказани са твърденията на ищеца, че процесният договор за заем противоречи на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Необосновано е твърдението, че в Договора за
паричен заем не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент,
размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с
изплащането на всяка една от вноските, посочени в погасителния план. В чл.2, т.6 от
Договор за паричен заем № 3011742/09.8.2017г. е посочено, че страните са уговорили
именно такъв фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35%. При положение, че
лихвения процент е точно фиксиран в договора и ясен за страните по него, то не може
да се приеме, че са нарушени изискванията на чл. 11, т. 9 ЗПК. При фиксирана лихва
липсва задължение в договора да се съдържа информацията по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.
Това е така, тъй като изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК за посочване на условия за
прилагане на договорения лихвен процент се отнася за случаи, в които има специфични
5
такива - например при различни лихвени проценти за различни периоди от време или
уговаряне на променлив лихвен процент. В 9 настоящия случай видно и от чл.2, т.6 от
процесния Договор за заем лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора,
непроменлив и съгласно изискванията на закона - на годишна база. Освен това
главницата, върху която договореният фиксиран лихвен процент се начислява, също е
изрично посочена в договора. Размерът на договорения лихвен процент е ясно посочен
в чл.2, т.6 от договора, като в същия член е посочено, че лихвеният процент, дължим от
ищеца- заемател е фиксиран, определя се на годишна база, същият е посочен с цифров
израз в проценти, с което напълно е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Чл.22,
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК не въвежда изискване да се отрази в договора как лихвата се
разпределя във времето с изплащането на всяка една от дължимите вноски. Оспорва
твърденията, че на ищеца не е било предоставено право на отказ и че се е намирал в
състояние на крайна нужда при подписването на договора. Моли иска да се отхвърли
като недоказан и да се присъдят разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание чл.55, ал.1 от
ЗЗД.
Съдът, след като се запозна с предявения иск, становищата на страните и
събраните по делото доказателства ценейки ги при условията на чл.235, ал.2 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че са встъпили в договорно отношение помежду си по повод
договор за предоставяне на кредит. Този факт се установява и от представения и
неоспорен като съдържание и автентичност договор за паричен заем
№3011742/9.08.2017г. Съгласно посочения договор страните по делото са се
договорили ищеца в качеството си на заемополучател да получи от ответника в
качеството му на заемодател сумата от 1 500лв., която е следвало да се изплати на 13
вноски в срок от 26 седмици и при размер на погасителната вноска 126.55лв. Посочено
е, че заемът се предоставя при фиксиран годишен процент по заема в размер на 35% и
ГПР от 40.71%. Съгласно чл.2, ал.7 от договора общия размер на сумата която следва
да се върне е в размер на 1 645.15лв. С чл.4 заемателят се е задължил за осигури като
обезпечение двама поръчители отговарящи на определени условия, като е посочено, че
в случай че не успее да стори това дължи неустойка в размер на 677.82лв. разпределена
към месечните вноски в размер на по 52.14лв. на месец. Вещото лице по приетата
ССчЕ е посочило, че ищецът е изплатил на ответника сумите от 1 500лв. главница по
договора, 1 23.87лв. лихви и 677.82лв. неустойка. То също така е посочило, че ако
неустойката бъде включена в ГПР същия нараства от 40.71% на 109.73%.
По законосъобразността и характера на уговорката на страните за заплащане на
„неустойка“ при неизпълнение на задължението за осигуряване на гаранти съставът
приема следното:
Настоящия състав намира, че уговорката по чл.4 от договора не представлява
уговорка за неустойка, а скрита такса, тъй като сумата е определено да се дължи не за
реално настъпили вреда, а за неизпълнение от което не е произтекла вреда. Следва да
се има предвид, че неустойката е вид обезщетение чиято специфика се изразява в това,
че страните още при уговарянето и са определили размера на вредата който считат, че
ще настъпи от определено неизпълнение и само освобождава изправната страна от
задължение за доказване на този размер.
Предвид изложеното съставът намира, че с обсъдената уговорка се е стигнало до
определяне на ГПР значително над допустимото по закон, като е нарушило
6
изискванията на чл.19 ал.4 от ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът е заплатил над дължимото се към
заемодателя като сумата на надплатеното възлиза на сбора от сумите заплатени над
главницата или 801.69лв. и следва да се осъди ответното дружество да върне
посочената сума.
Предвид извода за основателност на претенцията съдът намира, че следва да се
присъдят и исканите разноски в размер на 600лв.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "И. А. М." АД, ЕИК********* със седалище и адрес на управление
гр.С., ж.к...., бул. .... №.., ет.... да заплати на М. Д. СЛ. ЕГН********** от с.П., общ. ....,
обл. ..., ул. ... сумата от 801.69лв. представляваща недължимо получени над главницата
по договор за потребителски кредит от 9.08.2017г., заедно със законната лихва от
датата на сезиране на съда-15.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА "И. А. М." АД, ЕИК********* със седалище и адрес на управление
гр.С., ж.к...., бул. .... №.., ет.... да заплати на М. Д. СЛ. ЕГН********** от с.П., общ. .....,
обл. ..., ул. ... сумата от 600лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от уведомяването на
страните, с въззивна жалба пред ВОС.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7