Определение по адм. дело №252/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК.

Постъпила е жалба от С. Р. С. от [населено място], [област] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №РД-14-418/ 21.08.2025 г. на главен инспектор на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО „АА“) - Русе, с която са приложени две принудителни административни мерки (ПАМ) - на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗАвтП е разпоредено временно спиране от движение на посоченото там МПС, собственост на Н. Б. Д. от [населено място], [област], до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца и на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ ЗАвтП е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. В нея се съдържа искане съдът да спре допуснатото предварително изпълнение на ЗППАМ, допуснато от закона (чл. 107, ал. 3 ЗАвтП).

С предходно Определение № 761/ 18.09.2025 г., постановено по настоящето дело, на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата против ЗППАМ, в частта, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗАвтП е разпоредено временно спиране от движение на посоченото там МПС, собственост на Н. Б. Д. от [населено място], [област] и в тази част производството е прекратено към настоящия момент. Спорът е висящ само досежно закосъобразността на ЗППАМ №РД-14-418/ 21.08.2025 г. на главен инспектор на ОО „АА“ - Русе, в частта, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ ЗАвтП е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Следователно и само в тази част съдът следва да прецени дали са налице основания да се спре допуснатото от законодателя предварително изпълнение на административния акт.

В тази част направеното искане е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна – адресат на наложената принудителна административна мярка (ПАМ), чиято законосъобразност е оспорена по съдебен ред. Разгледано по същество същото е неоснователно по следните фактически и правни съображения:

Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от същия кодекс. В този смисъл е и Тълкувателно решение №5/2009 г. на Общото събрание на съдиите във ВАС по т.д. № 1/2009 г.

В казуса с обжалваната ЗППАМ е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ ЗАвтП и е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на С. С. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Съгласно чл. 107, ал. 3 ЗАвтП подадената жалбата срещу нея не спира изпълнението на приложената ПАМ и тя подлежи на предварително изпълнение.

Следователно законодателят е преценил, че в тези случаи е налице особено важен държавен или обществен интерес, чиято защита ще се осигури с незабавното изпълнение на акта.

Според чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на съдебното решение, по искане на жалбоподателя, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре от съда само при наличието на нови обстоятелства. При тези предпоставки и условия може да се спре и допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта (по арг. на чл. 166, ал. 4 от АПК).

Следователно в това производство жалбоподателят следва да докаже наличието на реална и обективна опасност лично за него да настъпят вредни последици, които са значителни по своя размер или трудно поправими, като по своето естество и характер те трябва да са противопоставими на правата и интересът, които законът охранява. Наред с това претендираните вреди следва да са свързани с нови обстоятелства, които не са били осъществени към момента на издаване на акта. Такова доказване не е проведено в настоящето производство, поради което и направеното искане се явява неоснователно и недоказано и следва да се отхвърли.

По своя характер ПАМ е проявление на държавната принуда и винаги създава ограничения или въздейства възспиращо върху правната сфера на нейния адресат. Безспорно лишаването от СУМПС създава затруднения в ежедневието на всеки правоспособен водач, а в случая ограничава и възможността на жалбоподателя да упражнява труд по сключения трудов договор от 01.08.2025 г. Това обстоятелство обаче не се явява новонастъпило, а и приложените доказателства не установяват, че личните му права и интереси са съпоставими и надделяват по значимост защитения от закона обществен интерес – обществените превози на пътници да се извършват само от лицензирани по съответния ред лица.

Мотивиран така Разградският административен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Р. С. от [населено място], [област] да се спре допуснатото от закона предварително изпълнение на ЗППАМ № РД-14-418/ 21.08.2025 г. на главен инспектор на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Русе, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ ЗАвтП е разпоредено временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението му пред Върховния административен съд.