РЕШЕНИЕ
№ ……………………./14.01.2020 г., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на осемнадесети декември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при секретар Румела Михайлова, изслуша докладваното от
съдията административно дело № 1858/2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 126 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на П.И.К. с ЕГН **********, депозирана чрез
процесуален представител, срещу принудителна административна мярка /ПАМ/,
обективирана в констативен протокол № 027267 от 24.06.2019г., съставен от
инспектор „Репатриране“ Красимира П ,
служител в Общинско предприятие /ОП/ „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна, с която на 24.06.2019 г.
принудително е репатриран до наказателен паркинг автомобил с рег. № СС 9882 РВ,
управляван от оспорващата П. К. по пълномощно. Наложената ПАМ се оспорва на
първо място като нищожна – твърди се, че действията по репатриране на посочения
автомобил са извършени от некомпетентни лица. Алтернативно са изложени и доводи
за незаконосъобразност на същата мярка – конкретните твърдения са за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и за неправилно приложение
на материалния закон от страна на общинските служители. Сочи се, че ПАМ е и
нецелесъобрана. Иска се съдът, след като се запознае със становищата на
страните и с доказателствата, да постанови решение, с което да отмени обжалваната
ПАМ. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката П. И. К. се представлява от
процесуален представител – адв. Я. К., член на ВАК. Последният поддържа жалбата
на изложените в нея основания. Подробни аргументи по съществото на правния спор
изразява в представените по делото писмени бележки, които мултиплицират
съдържанието на жалбата, във връзка с която е образувано настоящото съдебно
производство.
Ответникът – Директорът на ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт А. Л
. Последната оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли съда да
постанови решение в този смисъл. Представя писмено становище по съществото на
спора.
Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от ЗДвП длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията,
управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено
паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач. В случая, собственика на
бул.“Съборни“ е община Варна, затова нейния кмет със заповед №4103/05.11.2018г.
е възложил на директорът на ОП „Общински
паркинги и синя зона“ правомощия да нарежда принудително преместване на ППС без
знанието на техните собственици, както и
е оправомощил фактическото преместване да бъде извършвано инспектор
„Репатриране“ сред които е и К Й П , съставила констативен протокол №027267 от 24.06.2019г. Следователно, самата
принудителна административна мярка е наложена от директора на ОП „Общински
паркинги и синя зона“ и е изпълнена чрез конклудентните действия на служители
на общинското предприятие, сред които
изрично посочения в цитираната кметска заповед инспектор „Репатриране“. Изложеното
налага извода, че надлежен ответник в настоящото съдебно производство е именно
директора на ОП „Общински паркинги и синя зона“, който е наложил принудителната
административна мярка чрез конклудентни действия на свои служители.
Административен съд–Варна в настоящия си
състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
На 24.06.2019 г., около 17,25 ч. при обход на екип от ОП „Общински паркинги
и синя зона“ – Варна е установено, че в зона „Център“ на гр.Варна, на бул.
„Съборни“ до № 40 – пред главния вход на Централна поща има паркиран лек
автомобил „Опел“, цвят – червен, с рег. № СС 9882 РВ в зоната на действие на
пътен знак В 27 и допълнителна табела Т 17. Служителите на общинското
предприятие предприели нужните действия по репатриране на автомобила до
наказателен общински паркинг – натоварили и обезопасили автомобила върху
платформата на специализираното техническо средство тип „паяк“ и го транспортирали
до съответния паркинг. За действията на общинските служители инспектор
„Репатриране“ Красимира П съставила констативен
протокол № 027267/24.06.2019г. В него били вписани датата и часът, на която е
установено нарушението, както и индивидуализиращите автомобила белези – марка,
цвят, регистрационен номер. Вписано е фактическото
основание за пристъпване към репатриране на превозното средство - автомобилът е
паркиран в зоната на действие на пътен знак В 27 и табела Т 17. На място били
направени снимки на лекия автомобил с цел да се установи, а в последствие и да
се докаже, неговото местоположение и ситуацията.
Жалбоподателката П. К. претендира, че се е появила при репатриращия екип
преди специализирания автомобил на общинското предприятие да потегли към
наказателния паркинг. За репатрирането на паркирания от нея лек автомобил
оспорващата узнала от К.А.К. - охранител в Централна поща – Варна, който е забелязал
К. да паркира автомобила пред входа на
Централна поща и да влиза в сградата на пощата. Според изложеното в жалбата, след
като узнала за случващото се жалбоподателката веднага излязла на улицата и се
обърнала към служителите на общинското предприятие с молба да освободят
автомобила ѝ на място, преди да го транспортират до общинския паркинг,
но това ѝ било отказано. По-късно
получила автомобила си от наказателния паркинг след като заплатила дължимите за
това суми съобразно разпоредбите на Наредбата за принудително преместване на
ППС с техническо средство „паяк“ на територията на Община Варна, прието с решение
на Общински съвет Варна.
По делото като свидетели са
разпитани служителите от репатриращия екип – К Й П , изпълняваща длъжността
инспектор „Репатриране“ в ОП „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна, Г
Х Чанакчелиев и К Н А – и двамата изпълняващи функции на водачи-кранисти
в ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна. И тримата свидетелстват пред
съда, че към момента когато жалбоподателката К. е дошла при репатриращия екип репатрирането
на автомобила е било приключило в смисъл, че автомобилът е бил качен върху
платформата на „паяка“, стабилизаторите
са били вдигнати и репатриращият автомобил се е подготвял да потегли към
наказателния паркинг. И тримата свидетели потвърждават, че под констативен
протокол № 027267/24.06.2019 г. стоят техните подписи. Свидетелката Кр. П сочи в допълнение, че тя е служебното лице,
което е съставило констативния протокол. Тя е и лицето, което е направило
снимките, приложени към административната преписка. Заявява пред съда, че
съгласно инструкцията за работата на дейността „Репатриране на излезли от
употреба МПС и неправилно паркирани“ /чл.5, ал.1, т.2 от Инструкцията/ са
задължени преди репатриране на съответния автомобил да направят на място минимум
5 снимки. Това било необходимо с цел да се докаже впоследствие точното място и
начинът, по който автомобилът е бил разположен пространствено, както и да се
докаже че е било налице основание за репатрирането му. Снимки се правели от
всички страни на автомобила, за да се установи наличието или липсата на щети по
автомобила преди и след репатрирането му. В случая такива са установени по броните,
калниците и вратите на превозното средство. По думите на свидетелката служителите
нямали задължение да правят снимки на автомобила след приключване на
репатрирането му, тоест след поставянето му върху платформата на „паяка“.
По настояване на оспорващата и на нейния процесуален представител в последното проведено по делото открито
съдебно заседание пред съда е разпитан и свидетелят К.А.К.. Същият потвърждава,
че към датата 24.06.2019 г. е бил пред Централна поща – Варна, където работи
като охранител. В момента когато пред Централна поща пристигнал репатриращият
общински автомобил бил излязъл пред сградата да пие кафе. Затова пряко възприел
действията на общинските служители, които пристъпили към поставяне на скоби на
автомобила, паркиран непосредствено пред сградата на Централна поща. Свидетелят
знаел кой е паркирал превозното средство, защото малко преди това видял
оспорващата П. К. да го паркира и да влиза в пощата. Тръгнал да я търси в
сградата, за да ѝ съобщи за предстоящото репатриране, но първо отишъл в
паричния салон, където не я намерил и отишъл да я потърси в колетния салон. На
въпрос на съда отговаря, че докато я е търсил не е бягал, а е вървял спокойно.
След като я намерил и ѝ съобщил за това, че общински служители подготвят
автомобила ѝ за репатриране, двамата с К. заедно излезли пред пощата. По
думите му, скобите вече били сложени и автомобилът бил в процес на качване
върху платформата на специализирания общински автомобил. Съдът е показал на
свидетеля К. К. снимката, приложена на стр. 23 от делото с молба да посочи дали
вижда на нея жалбоподателката и може ли да я посочи. Свидетелят сочи на
снимката фигура на мъж, намиращ се вдясно от автомобила, който е ангажиран с
репатрирането му, т.е. сочи така наречения „сапанджия“. Не разпознава на
снимката друг човек като собственик на автомобила, т.е. не разпознава
жалбоподателката на снимката, направени преди поставяне на автомобила върху
платформата на репатриращия автомобил.
Въз основа на описаните по-горе факти съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на
жалбата:
По аргумент от чл. 172, ал.1 от ЗДвП се налага извода, че принудителните
административни мерки по чл.171, т.5, б. „б“ от същия закон могат да бъдат
наложени и без да има издадена мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по ЗДвП. След като ПАМ „принудително преместване на паркирано ППС без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“ се налага с
фактически действия, настоящият състав на Административен съд – Варна намира,
че този вид мярка има характер на индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21, ал.1 от АПК – волеизявление на административен орган, изразено чрез
действие, с което непосредствено се засягат права и законни интереси на
определени лица. От това се налага извода, че принудителните административни
мерки от вида на процесната подлежат на обжалване по реда на АПК.
От доказателствата по делото е видно, че лек автомобил „Опел – Астра“ с
рег. № СС 9882 РВ с цвят „червен металик“ е собственост на С И. Г с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.
Силистра. С нотариално заверено пълномощно от 02.08.2013г. собственичката на
автомобила е упълномощила жалбоподателката П. Й К. да управлява посочения автомобил в страната
и чужбина, както и да я представя пред КАТ, МВР, ДАИ, технически служби,
застрахователни дружества и др. както и да обжалва актове и действия на
съответните органи. В този смисъл жалбоподателката попада в кръга от лица,
които разполагат с право на жалба срещу актове и действия на органите,
упражняващи правомощия по ЗДвП, когато тези актове и действия касаят описания в
пълномощното автомобил.
Жалбата срещу ПАМ е депозирана в деловодството на Административен съд –
Варна с вх. № 10653/03.07.2019 г. Предвид това, както и предвид факта, че принудителните
действия са извършени на 24.06.2019 г., то се налага изводът, че оспорването е
направено в законоустановения срок, установен в чл.149, ал.1 от АПК.
По изложените съображения съдът приема, че жалбата е процесуално допустима
като подадена от лице, което разполага с необходимата активна процесуална
легитимация, и в чиято правна сфера са настъпили неблагоприятни последици от
привеждането в изпълнение на оспорената ПАМ. Принудителните действия от рода на
процесните подлежат на съдебен контрол. Изложеното налага съдът да я разгледа
по същество.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните
и материално-правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на
закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на
административния акт. С оглед на това направеното в жалбата възражение за
нецелесъобразност на ПАМ не следва да бъде коментирано в мотивите към
настоящото съдебно решение.
С разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 1
ЗДВП законодателят предоставя на кмета на общината правото да определи служба
за контрол, която да контролира спазването на правилата за паркиране от
водачите на пътни превозни средства и в разглеждания казус това е Общинско
предприятие „Общински паркинги и синя зона“. Съгласно чл. 168, ал. 1 ЗДвП
определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за
контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията,
управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено
паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач.
В случая, собственика на бул.“Съборни“ е
община Варна, затова нейния кмет със заповед №4103/05.11.2018г. е възложил
на директорът на ОП „Общински паркинги и
синя зона“ правомощия да нарежда принудително преместване на ППС без знанието
на техните собственици, както и е
оправомощил фактическото преместване да бъде извършвано инспектор „Репатриране“
сред които е и К Й П , съставила констативен протокол №027267 от 24.06.2019г. Изложеното води до заключението, че оспорената
в настоящото производство ПАМ е наложена от компетентен орган.
Както вече беше отбелязано, волята на
административния орган не се обективира в мотивирана заповед, а се изразява в
конклудентни действия – репатриране на автомобил. Съставеният констативен
протокол № 027267 не е самият акт, който е предмет на настоящото съдебно
производство, но представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва
с материална доказателствена сила, обвързваща съда.
Действително,
в КП от 24.06.2019 г. като основания за репатриране автомобила на П. К. са
посочени чл. 171, т.5, б. „а“ и б. „б“ от ЗДвП, но съдът не е обвързан с
правните квалификации, които може да променя, а проверява фактите, срещу които
се борят лицата с правен интерес от оспорване. С оглед на това за действителните
мотиви на ответника да извърши оспорените фактически действия следва да се съди
по описанието на фактите. В същия КП е отразено следното съдържание: „Установихме около 17,25 ч. в зона център,
гр. Варна на бул. „Съборни“ до № 40 е паркирал л.а. Опел, червен цвят с рег. №
СС 9882 РВ в зоната на действие на пътен знак В 27 и под табела Т 17“. Цитираният
текст недвусмислено сочи на хипотезата, предвидена от законодателя в чл.171,
т.5, б. „б“, предложение І-во, съгласно която ПАМ преместване на паркирано ППС
без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач са налага
когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на
места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство. Именно тази хипотеза е била налице,
което се установява от приложената към административната преписка снимка /стр.
23 от делото/, както и от представената от ответника с писмо с.д. № 13479/05.09.2019
г. схема на пътните знаци и план на организация на движението, касаеща бул.
„Съборни“, гр. Варна /стр. 52 и 53 от делото/. На посочената снимка ясно се
вижда къде са разположени пътен знак В 27 „Забранени са престоят и паркирането“,
както и табела Т 17, указваща, че зоната се контролира с техническо средство
тип „паяк“. Вижда се и това, че автомобилът с рег. № СС 9882 РВ е паркиран в
зоната на действие на посочените знак и табела. Това обстоятелство не е било
спорно по делото. С оглед на изложеното следва да се направи заключение, че са
били налице материалните предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Твърдяната
в жалбата неяснота по този въпрос не се установява.
Във връзка с горното съдът намира за неоснователни
и твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
неправилно посочване на номера на сградата, пред която е бил паркиран
процесният автомобил: вместо да се посочи, че автомобилът е паркиран пред
сградата с административен адрес ул. „Съборни“ 42, какъвто е административният
адрес на Централна поща – Варна, в констативния протокол е посочен
административен адрес бул. „Съборни“ № 40. Дори и да се приеме като порок на
съставения КП от 24.06.2019 г. същият се преценява от съда като несъществен и
наличието му не влече до отмяна на оспорената ПАМ като незаконосъобразно. Посочването
на административния адрес на сградата, пред която е паркирано съответното МПС,
е релевантно към съществото на правния спор единствено доколкото това би
спомогнало да се установи дали превозното средство е било паркирано в зоната на
действие на посочения забранителен знак и табела или извън тази зона. В настоящия случай неправилното паркиране на автомобила е
установено по безспорен начин, както се посочи и по-горе в изложението. Освен
това, самата жалбоподателка чрез процесуалния си представител е заявила, че не
оспорва факта, касаещ точното място на паркиране на автомобила – пред главния
вход на Централна поща в гр.Варна.
Липсата на адресат на КП, в който са
обективирани действията на общинските служители на ОП, също не представлява
порок, налагащ постановяване на отменително решение. Не случайно нормотворецът
е разпоредил в чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП конкретната ПАМ „преместване на
паркирано ППС“ да се налага без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач, тъй като това е логически и житейски оправдано – водачът обичайно не се
намира в близост до паркирания автомобил. Още
повече, че в тези случаи принудителната административна мярка се налага с оглед
превозното средство, а не с оглед неговия собственик,
упълномощеното от него лице или с оглед личността на друг водач, който е
паркирал неправилно съответното МПС. Ето защо за законосъобразността на
оспорената ПАМ е релевантно именно превозното средство да бъде индивидуализирано
коректно и в достатъчна степен, което в настоящия случай е сторено.
Съдът съобрази, че налагането на
принудителни административни мерки от рода на процесната се извършва съобразно
приетата от Общински съвет Варна Наредба за принудително преместване на ППС с
техническо средство „паяк“ на територията на Община Варна, както и инструкцията
за нейното приложение, съгласно §2 от Допълнителните и заключителни разпоредби
на същата наредба в актуалните им редакции. В конкретния случай са приложими
разпоредбите на Инструкцията, съгласно заповед № 4103/05.11.2018 г. на Кмета на
Община Варна.
Спорът в настоящия случай е концентриран
върху въпроса дали жалбоподателката П. К. се е появила на улицата до паркирания
от нея лек автомобил преди натоварването му върху платформата на
специализирания общински автомобил или след това. Това е от значение за
решаване на повдигнатия правен спор, доколкото в зависимост от отговора на този
въпрос следва съдът да направи заключение коя от хипотезите, предвидени в чл.5
от Инструкцията, е била налице – дали тази на чл.5, ал.2 или тази на чл.5,
ал.3. Съгласно ал.2 на цитираната разпоредба, ако преди започване или по време
на действията на репатрирането на неправилно паркираното ППС, но преди неговото
приключване се появи собственикът или
упълномощен от него водач, то автомобилът се освобождава на място, след
заплащане на такса при условията на чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП, определена с
решение на Общински съвет – Варна. Разпоредбата на ал. 3 от чл.5 указва, че ако
неправилно паркираното ППС е позиционирано върху платформата на специалното
техническо средство тип „паяк“ и екипът е готов за потегляне, автомобилът се
репатрира на наказателния паркинг, независимо от това, че се е появил неговият
собственик или упълномощен от него водач. Следващата ал.4 от Инструкцията пояснява кога процесът
по репатриране на автомобила следва да се счита за приключен – той е завършен „след позициониране на ППС върху платформата
на специализираното техническо средство тип „Паяк“ и стабилизаторите на техническото
средство са прибрани и застопорени. При това положение даже и да се появи
собственикът на ППС или упълномощено от него лице, то ППС се репатрира на
наказателен паркинг.“.
Настоящият състав на Административен съд –
Варна не приема за доказани твърденията на оспорващата П. К., че е пристигнала
на място преди приключване на процеса по репатриране по смисъла на
Инструкцията. Това се потвърждава от свидетелските показания на всички
свидетели, разпитани по делото, в това число и от показанията на свидетеля К.А.К.,
чийто разпит е поискан от жалбоподателката. По неговите думи, той е тръгнал да
търси жалбоподателката в салоните на Централна поща след като лично е възприел
пристигането на репатриращия автомобил и след като е видял общинските служители
да поставят скоби върху гумите на автомобила и да го повдигат от уличното
платно. Свидетелства също, че не е открил веднага К., тъй като тя не била в
паричния салон, където първо я е потърсил, а в колетния салон. На въпрос на
съда дали тези действия са извършени на бегом или с равен ход, свидетелят
отговаря, че не е бягал докато я търси, което сочи, че е минал период от време, достатъчен репатрирането след
като е било започнало да бъде приключено преди появяването на неговия водач. Този
извод на съда се подкрепя и от приложените към административната преписка
снимки, направени на основание чл.5, ал.1,т.2 от Инструкцията, като на една от
тях /стр.26 от делото/ е видно, че
автомобила е положен върху платформата на репатриращия автомобил. Тези снимки
представляват годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189,
ал. 15 от ЗДвП. Съгласно индикатора за време на цифровия фотоапарат, с който са
направени снимките, същите са били заснети във времевия диапазон от 17,24 ч. до
17,26 ч. на 24.06.2019 г. и това обстоятелство не е оспорено от П. К..
Свидетелят К. К. не можа да посочи на тези снимки жалбоподателката в съдебното
заседание, в което те му бяха предявени от съда. Посочената от него фигура е на
мъж, ангажиран с репатрирането на автомобила. При тези доказателства, съдът
приема, че П. К. е пристигнала на място до автомобила след приключване на
репатрирането.
С оглед на горното съдът намира, че
принудителната административна мярка е приложена съобразно чл.5, ал.3 от
Инструкцията, тоест след приключване на репатрирането по смисъла на легалната
дефиниция, дадена в ал.4 на чл.5 от същата инструкция. За служителите на
общинското предприятие не е било налице основание да освободят автомобила на
място. Мярката е приложена от компетентен орган в рамките на изрично възложените му
правомощия. При налагане на оспорената ПАМ ответникът правилно е приложил
материалния закон без да са допуснати твърдените в жалбата процесуални
нарушения.
С оглед гореизложеното и поради липса на
пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорените фактически действия по
налагане на ПАМ, жалбата следва да бъде отхвърлена. Този изход на делото дава
право на ответника да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, но тава
не е било поискано.
Предвид гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.К. с ЕГН № ********** срещу принудителна административна
мярка, обективирана в констативен протокол № 027267 от 24.06.2019 г., съставен
от инспектор „Репатриране“ Красимира П ,
служител в Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна, с която на 24.06.2019 г.
принудително е репатриран до наказателен паркинг управляваният по пълномощно от
оспорващата П.И. К. автомобил с рег. №
СС 9882 РВ.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: