№………./04.12.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на трети
ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретар Галина
Стефанова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1161
по описа за 2017 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск
от К.А.А. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане
сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди: болки и
страдания вследствие повдигнатото на 29.07.2011 г. и поддържано обвинение за
извършено престъпление, по което е бил оправдан с присъда от 27.04.2017 г. по
НОХД № 227/2014 г. по описа на ВОС НО, по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 29.07.2011 г., евентуално от момента
на предявяване на иска: 25.05.2017 г., до окончателното погасяване на
задължението, с присъждане на Адвокатско съдружие "Адвокатска кантора
Норма", ЕИК *********, евентуално на адвокат И.Х.К. от ВАК – съдружник в
адвокатското съдружие и процесуален представител на ищеца в настоящото
производство, разноските по осъществената правна помощ по договор за безплатна
правна помощ между ищеца и това адвокатско съдружие, по чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата.
Прокуратурата на РБ
оспорва иска. Сочи, че наказателното производство е водено срещу голям брой
лица и са разпитани множество свидетели и вещи лица. Евентуално оспорва
размера.
По същество страните поддържат становищата.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, прие за установено следното:
По допустимостта:
Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По същество в хронологичен ред:
Твърдението на ищеца
е, че на 29.07.2011г. е привлечен като обвиняем.
Обстоятелството е
безспорно (отговор – л. 164; така и л. 104 от ДП, от който заверен препис на л.
193 от делото).
В преписката по ДП
(л. 109-113, заверени преписи от които съответно на л. 198-202 от делото) се
намира протокол от същата дата за разпит на ищеца като обвиняем, в който той
излага, че проверката е извършена само по документи, а финансирането на
дружеството и дали е налице реална сделка следва да бъде установено от
ревизиращия екип, тъй като към момента паралелно се е извършвала ревизия;
ревизиращият екип, а не екипът на проверката, ръководен от ищеца, е следвало да
извърши също насрещна проверка на доставчика и инвентаризация на склад (л. 112
от ДП, препис на л. 201 от делото). Сочи, че не е имало възражения срещу акта
за прихващане и възстановяване и че комисията е взела решение за възстановяване
(л. 113 от ДП, препис на л. 202 от делото).
В заверен препис (л.
142 от делото) е представена епикриза от 19.03.2012 г., в която на ищеца е
поставена окончателна диагноза: исхемична болест на сърцето; остър миокарден
инфаркт; коронарна атеросклероза; хипертонична болест III стадий, висока
степен, сърдечна форма; хипертонично сърце; захарен диабет тип 2; диабетна
полиневропатия.
В показанията си свидетелката В.Г.Ч.сочи, че ищецът е имал
авторитет сред колегите си в НАП и са го търсили за съвети. Възнамерявал след
пенсионирането си да поиска да бъде вписан в списъка на вещите лица към съда,
да работи по малко и да гледа внуците си. Същото сочи и свидетелката
К.К.К.. Двете свидетелки излагат, че в НАП тогава било общо мнението, че не е
нормално точно на най-читавите хора да се повдигнат обвинения. И двете
свидетелки са щадили ищеца и са избягвали тази тема, но въпреки това намират,
че обвинението го е сломило.
В психологическото изследване (л. 238) ищецът споделя, че
качеството подсъдим е несъвместимо с представата, която има за себе си и не е
изключвал самоубийството като изход, макар и да не е мислил конкретно как би го
направил.
В заключението си (л. 242) вещото лице М. сочи, че ищецът
е имал кошмари и повишена ситуативна тревожност, както и че още се пази и
отбягва рискове.
От представения
заверен препис (л. 102) е видно, че на 02.04.2013 г. е внесен нов обвинителен
акт по преписка № 983/2009 по описа на ОП Варна по дело № 406/2009 г. по описа
на ОД МВР Варна по обвинение на ищеца.
По значението на
хроничното заболяване:
Ищецът е уточнил, че
не твърди, че стресът от повдигнатото обвинение е повлиял на хроничното
заболяване, а че обвинението е повдигнато след като Прокуратурата вече е била
уведомена за заболяването (л. 210).
Само тежко
заболяване, което пречи на провеждането е основание само за спиране на
производството (чл. 25, ал. 1, т. 1 НПК), но не и за отказ да се повдигне
обвинение.
Обстоятелството няма
значение по аргумент за по-силното основание.
По значението на
негативната оценка на ищеца в обвинителния акт:
Съдът приема, че
негативните сравнения и оценки в акта се поглъщат от повдигането на обвинението
т.е. негативното сравнение между ищеца и негови колеги няма самостоятелно
значение.
С определение от
24.06.2013 г. по НОХД № 425/2013г. ВОС делото е върнато на прокурора за
отстраняване на съществени процесуални нарушения.
В практиката, макар и
покрай въпроса, поставен от касатора, се приема, че началният момент на
наказателното производство е първото повдигане на обвинение, независимо че
производството е прекратено и върнато за ново обвинение (мотиви определение №
269 от 20.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 629/2015 г., IV г. о., ГК).
Съдът приема, че
началният момент е първото повдигане на обвинение, тъй като чрез него вече се
упражнява принуда спрямо обвинения.
лист втори от решение от 04.12.2017 г. по гр. д. №
1161/2017 г. ВОС, ХII-ти с-в
От представения
заверен препис (л. 107 от делото) се установява, че с определение от 08.11.2013
г. по ЧНД № 1359 по описа за 2013 г. на ВОС НО, ДП № 406/2009 г. по описа на ОД
МВР Варна е върнато на прокурора от ВОП, като му е дадена възможност в
тримесечен срок да го внесе в съда с обвинителен акт, с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание или със споразумение, или да прекрати наказателното производство,
като уведоми за това съда.
От представения
заверен препис (л. 109 от делото) се установява, че с постановление от
30.10.2013 г. на разследващия полицай по досъдебно производство № 406/2009 г.
по описа на ОД МВР Варна, ищецът е привлечен като обвиняем за това, че в
периода от 05.02.2007 г. до 15.02.2007 г., при условията на продължавано
престъпление, в съучастие като съизвършители с Д.Я.,
в качеството си на длъжностно лице – старши инспектор по приходите в ТД на НАП
– Варна, което заема отговорно служебно положение – изпълняващ функциите
ръководител екип, в хода на извършена проверка и във връзка с издаден Акт за
прихващане и възстановяване № 2655 от 15.02.2007 г., с който е възстановен ДДС
в размер 186 712.04 лв. на "ЕВРО КОМЕРС 01" ЕООД, БУЛСТАТ
*********, за данъчен период на месец декември 2006 г. във връзка с подадена СД
по ЗДДС № 0300-0877730/09.01.2007 г. и коригираща СД по ЗДДС с №
0300-0877730/15.01.2007 г., на основание резолюция за извършване на проверка №
1452/24.01.2007 г., изменена с резолюция за извършване на проверка
2655/05.02.2007 г. и работна карта 7829/22.01.2007 г. умишлено не изпълнил и
нарушил служебните си задължения по чл. 37, ал. 1 от ДОПК – не събрал в пълнота
възможни доказателства в рамките на служебното начало и не извършил обективна
преценка и анализ на събраните, чл. 37, ал. 3 от ДОПК – не изискал от
ревизираното лице доказателства, чл. 51 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 2, т. 3 от ЗСч
– не преценил записванията в счетоводните книги, като не установил дали
сделките са реално осъществени и не извършил анализ на привлечените парични
средства, чл. 56, ал. 1 от ДОПК – не изискал обяснения от ревизираното лице и
чл. 65, ал. 8 от ЗДДС – не изследвал при липса на реално финансиране и на
паричен ресурс имало ли е реално плащане на ДДС, както и извършил други нарушения
на нормативни актове, като деянието е извършено с цел да набави на Я.Я.в качеството му на представляващ на същото дружество,
имотна облага като от деянието са настъпили значителни вредни последици и то
представлява особено тежък случай.
От заверения
препис-извлечение (л. 113-115, съответстващи на л. 16, гръб и л. 17 от
оригинала, л. 116) е видно, че на 24.02.2014 г. е внесен обвинителен акт по
преписка № 983/2009 г. по на ВОП по дело № 406/2009 г. на ОД МВР Варна по
същото обвинение срещу ищеца.
От представения
заверен препис (л. 117) се установява, че ищецът е депозирал отговор срещу
обвинителния акт с горепосочените възражения.
От представените
заверени преписи (л. 119-127) се установява, че МФ е предявило иск срещу ищеца
и други лица за заплащане солидарно сумата 1758956.86 лв., представляваща
обезщетение за вредите от престъплението.
От представения в
заверен препис протокол (л. 128 и сл.) е видно, че съдът е отказал да приеме за
съвместно разглеждане иска на МФ.
Съдът приема, че
отказът на наказателния съд да приеме за съвместно разглеждане иска на МФ
заличава с обратна сила правните последици от предявяването му, както и че
ищецът в този случай отговаря само за разноски.
В заседание от
18.01.2016 г. делото е отложено, поради заболяването на ищеца, въпреки че съдът
е докладвал и че един от защитниците не може да пътува със самолет от София,
поради лошото време.
От представения
заверен препис (л. 15) е видно, че с присъда от 17.03.2016 г. по НОХД №
227/2014 г. по описа на ВОС НО ищецът е признат за невиновен в това, че в
периода от 05.02.2007 г. до 15.02.2007 г., при условията на продължавано
престъпление, в съучастие като съизвършители с Д.Я.,
в качеството си на длъжностно лице – старши инспектор по приходите в ТД на НАП
– Варна, в хода на извършена проверка и във връзка с издаден АПВ № 2655 от
15.02.2007 г., с който е възстановен ДДС в размер 186 712.04 лв. на
"ЕВРО КОМЕРС 01" ЕООД, за данъчен период на месец декември 2006 г.
във връзка с подадена СД по ЗДДС № 0300-0877730/09.01.2007 г. и коригираща СД
по ЗДДС с № 0300-0877730/15.01.2007 г., на основание резолюция за извършване на
проверка № 1452/24.01.2007 г., изменена с резолюция за извършване на проверка
2655/05.02.2007 г. и работна карта 7829/22.01.2007 г. умишлено да не е изпълнил
и да е нарушил служебните си задължения по чл. 37, ал. 1 от ДОПК, чл. 37, ал. 3
от ДОПК, чл. 51 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 2, т. 3 от ЗСч, чл. 56, ал. 1 от ДОПК и
чл. 65, ал. 8 от ЗДДС, както и да е извършил други нарушения на нормативни
актове, като деянието да е извършено с цел да набави на Я.Я.в качеството му на представляващ на същото дружество,
имотна облага като от деянието умишлено да са настъпили значителни вредни
последици и да представлява особено тежък случай.
Въззивният съд е
възприел съображенията на ВОС, че подсъдимият не е заемал отговорно служебно
положение, а такива са били членовете на комисията (л. 57 и 63 от делото),
както и че в правилата (процедури К) са описани всички възможни стъпки, но те
не са задължителни винаги, а според обстоятелствата (л. 57). Приел е също, че
ревизията и проверката са сложни състави, които никой от подсъдимите не би
могъл да осъществи сам, за да възстанови ДДС, още повече че паричните потоци и
източниците на финансиране не са обект на проверките по ЗДДС, а по ЗКПО или
ЗОДФЛ.
Касационният съд е
приел, че оправданите подсъдими не са имали за задача, нито са разполагали с
възможности да изследват финансирането на дружеството. Присъдата е потвърдена и
влязла в сила на 27.04.2017 г.
Съдът приема, че още
в първия разпит ищецът е посочил, че решението за възстановяване е взето от
комисия без възражения и че не е имал за задача и не е разполагал с възможност
да изследва финансирането на дружеството. Двете съображения са обосновали
извода на съда, че ищецът не е виновен.
По значението на
основателните възражения срещу обвинението:
В задължителната
практика се приема, че при обективната отговорност се прилага
принципът на риска, а не на вината и е без значение дали увреждането се дължи
на виновното поведение на длъжностно лице (решение № 52 от 14.03.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 4554/2015 г., IV г. о., ГК).
В литературата се
приема, че фактът, който обосновава безвиновните отговорности от субективна
гледна точка, е свободният избор на правомерно поведение, към който, наред с
други последици, правото възлага и отговорност за безвиновно причинените вреди
(Конов, Тр. Основание на гражданската отговорност. В: Подбрани съчинения. С:
Сиела, 2010, с. 242).
лист трети от решение от 04.12.2017 г. по гр. д. №
1161/2017 г. ВОС, ХII-ти с-в
Съдът приема, че
споделянето или отхвърлянето от органа на обвинението на съображенията на
подсъдимия има отношение към вината т.е. по горните съображения няма значение
за отговорността по ЗОДОВ.
От представените
заверени преписи (л. 134 и сл.) се установява, че участието на ищеца в
престъплението, за което е повдигнато обвинение, е оповестено в национален
ежедневник на 30.01.2016 г.
Ответникът твърди, че
не е давал гласност на обвинението.
Ищецът е уточнил (л.
210), че не твърди, че разгласяването на обвинението е в резултат на действие
на прокуратурата, различно от внасянето на обвинителния акт.
Оправдателната присъда
е оповестена в сайт за местни новини, без да е посочено името на ищеца (л.
139).
В съдебната практика
се е приемало, че когато публикациите в пресата са за извършено престъпление,
има значение дали ответникът е изнесъл такава информация (решение № 179 от
16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5055/2007 г., IV г. о., ГК).
В друго решение се
приема, че е без значение дали материалите в пресата имат за свой официален
източник органи на прокуратурата, тъй като по ЗОДВПГ незаконосъобразността се
разглежда като крайния резултат от определено действие или акт (решение № 389
от 4.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 40/2013 г., IV г. о., ГК).
Съдът приема, че има
значение дали ответникът е изнесъл информация и каква. Да се приеме обратното
би означавало Прокуратурата да отговаря и за преувеличени, преиначени или
измислени публикации.
Практиката, че
обстоятелства от значение за размера на обезщетението са: тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение;
продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на
мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с
негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е
отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало
ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на
общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му
емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори и че трябва да се
съобразяват обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите
условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период,
следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия
неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване, е обобщена (решение № 200
от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2016 г., IV г. о., ГК).
В практиката се
приема, че и след създаването на чл. 2б (нов) ЗОДОВ е правилно да се отчита
продължителността на наказателното производство при определяне размера на
обезщетението (решение № 16 от 17.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2686/2016 г.,
III г. о., ГК). Съдът също приема, че това е така, защото новата разпоредба има
за предмет и производства, които продължават в неразумно дълъг срок и още не са
приключили.
В обобщение обвинението е било повдигнато за тежко наказуемо престъпление;
незаконното наказателно преследване е продължило почти шест години; ищецът не е
бил задържан под стража; обвинението се е отразило сериозно върху пострадалия с
оглед личността му и начина на живот; върху намерението му да работи като вещо
лице; тежко е засегнало личната му емоционална сфера. Гласността, дадена на
обвинението и здравословното му състояние не могат да бъдат приети за
обстоятелства, обуславящи по-голям размер на обезщетение в настоящия процес.
Съдът приема, че справедливият размер на обезщетението в
процесния случай е 10 000 лв.
Искът за горницата до претендираните 60 000
лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъде присъдена и
законна лихва, считано от предявяване на иска, съобразно евентуално предявеното
искане.
Ответникът следва да заплати на
ответника и сторените разноски в размер 310 лв., а на адв. К. – възнаграждение,
съразмерно уважената част от иска, в минималния размер 830 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България да заплати на К.А.А. ЕГН **********,
адрес: ***, чрез пълномощника адв. И.К., съдебен
адрес:*** Попович 32, ет. 1, АК-Норма сумата 10 000 /десет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди: болки и страдания вследствие
повдигнатото на 29.07.2011 г. и поддържано обвинение за извършено престъпление,
по което е бил оправдан с присъда от 27.04.2017 г. по НОХД № 227/2014 г. по
описа на ВОС НО, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната
лихва от момента на предявяване на иска: 25.05.2017 г., до окончателното
погасяване на задължението, както и сумата 310 (триста и десет) лв., представляваща сторените
разноски: платени такси и възнаграждение на вещо лице,
на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от К.А.А. с.
ЕГН, с. а. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане горницата над
присъдената сума 10 000 лв. до претендираната сума 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди: болки и страдания вследствие
повдигнатото на 29.07.2011 г. и поддържано обвинение за извършено престъпление,
по което е бил оправдан с присъда от 17.03.2016 г. по НОХД № 227/2014 г. по
описа на ВОС НО, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната
лихва от датата на увреждането 29.07.2011 г. до момента на предявяване на иска:
25.05.2017 г., както и за присъждане на Адвокатско съдружие "Адвокатска
кантора Норма", ЕИК *********, разноските по осъществената правна помощ по
договор за безплатна правна помощ между ищеца и това адв. съдружие.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България да заплати на адв. И.Х.К. от ВАК сумата 830 /осемстотин
и тридесет/ лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатно
адвокатска помощ на ищеца К.А.А. в производството пред ВОС, съразмерно
уважената част от иска, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред
ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: