Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.Варна
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ива Иванова,
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско
дело № 296 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по иск на Л.К.Д. срещу П.НА Р.Б., за присъждане на сумата
26000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 144,
ал. 3, във вр. ал. 1 от НК, за което е
оправдан с влязло в сила решение по НОХД № 2867/2014г. на СРС, потвърдено с
Решение № 730/29,06,2018г. постановено
по ВНОХД № 1393/2018г. по описа на СГС, което е окончателно, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 29,06,2018г. - датата на влизане в сила на решението, с което е
оправдан, до окончателното и изплащане.
Твърди, че с
Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
13.01.2014г. му било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.
144, ал. 3, във вр. ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода до шест години, първоначално образувано срещу неизвестен извършител. На
22.01.2014г. след повдигане на обвинението бил разпитан в качеството на
обвиняем.
По обвинителният акт
внесен в съда на 12.02.2014г. било образувано НОХД № 2867/2014г. на СРС,
производството по което протекло с извършване на общо осем съдебни заседания.
По същото бил предявен граждански иск за присъждане на неимуществени вреди в
размер на 5000.00лв. от лицето инициирало наказателното производство, който не
бил приет за съвместно разглеждане. Предявилото го лице било конституирано като
частен обвинител. С присъда от 15.12.2017г. постановена по НОХД № 2867/2014г.
на СРС бил оправдан по повдигнатото обвинение.
Присъдата от
15.12.2017г. била обжалвана и протестирана. По образуваното ВНОХД № 3763/2017г.
по описа на СГС било проведено едно съдебно заседание и постановена присъда от
19.09.2017г., с която била отменена присъда от 15.12.2017г. по НОХД №
2867/2014г. на СРС, и вместо нея постановена нова от 19.09.2017г., с която бил
признат за виновен в това, че на 17.06.2013г. се заканил с убийство,
престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. ал. 1 от НК, за което му било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване е
отложено за срок от 3 години. В негова тежест били възложени разноски и такси.
По повод подадената
от него касационна жалба срещу присъда от 19.09.2017г. било образувано н.д. №
1221/2017г. на ВКС, по което след проведено едно съдебно заседание с решение №
51/14.03.2018г. присъдата била отменена и делото върнато за ново разглеждане от
друг състав на въззивният съд.
При новото
разглеждане на делото по образуваното ВНОХД № 1393/2018г. на СГС, след
проведени две съдебни заседания с решение № 730/29.06.2018г., което е
окончателно, била изцяло потвърдена присъда от 15.12.2017г. постановена по НОХД
№ 2867/2014г. на СРС, с която е оправдан по повдигнатото обвинение.
Твърди, че
наказателното производство срещу него за престъпление, което не е извършил
продължило повече от четири години, от 13.01.2014г. до 29.06.2018г., през който
период бил под постоянно напрежение, преживял значителни притеснения, страх и
душевен дискомфорт, породени както от сериозността на повдигнатите обвинения,
така и от страха да не бъде задържан и признат за виновен, и наказан за
престъпление, което не е извършил. Живял в изключителен стрес, който се
засилвал при всяко посещение в съда. Не можел да спи от притеснение, чувствал
се безсилен и обезверен, нямал желание да започне нищо ново. Тези чувства се
засилили, когато бил признат за виновен от СГС. Тогава здравето му се влошило и
се превърнал във физическа и психическа развалина.
В срока по чл.131 ГПК П.НА Р.Р.не оспорва, че срещу ищеца е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. ал. 1 от НК, за
което е привлечен като обвиняем и внесен обвинителен акт в съда на
12.02.2014г., по което с присъда от 15.12.2017г. постановена по НОХД №
2867/2014г. на СРС, потвърдена с решение № 730/29.06.2018г. постановена по
ВНОХД № 1393/2018г. на СГС, което е окончателно, впоследствие е оправдан.
Възразява, че ищецът
не е претърпял като пряка последица от воденото наказателно производство
твърдяните неимуществени вреди, а в отношение на евентуалност претърпените
такива не са с твърдяният интензитет. Наложена му е единствено мярка за
неотклонение „Подписка“, с което не е бил нарушен нормалният му ритъм на живот.
Наказателното производство е продължило 4 години, 5 месеца и 7 дни, като всички
процесуални действия са извършвани своевременно, в установените по закон
срокове. Ищецът е бил осъждан и има данни за други водени наказателни
производства срещу него, които и са станали повод за твърдяните неимуществени
вреди.
В отношение на
евентуалност оспорва претенцията по размер.
Претендира исковете
да бъдат отхвърлени, евентуално обезщетението - намалено.
Съдът след като
съобрази предметните предели
на производство очертани с исковата молба, възраженията на страните и
всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна
следното и формира следните правни изводи:
Предмет на
разглеждане в производството е иск с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3, прил.
първо ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди претърпяни в
резултат на повдигнато обвинение за престъпление, за което впоследствие е
постановена оправдателна присъда.
За да се приеме, че е
основателен в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата
за разпределение на доказателствената тежест настъпването на твърдяните
вредоносни последици, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото
обвинение, по което лицето впоследствие е оправдано.
В тежест на ответната
страна е да установи възраженията си по исковете.
Съгласно чл. 2, ал.
2, т. 3, прил. първо ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, П.и съда в посочените в закона
хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в
хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано, какъвто е и конкретният случай. Съгласно ТР № 7/2014г. на
ВКС, ГО П.на Р.Р.участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ,
по които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ). Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна,
следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на
правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна
претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.
Безспорно е и съдът
въз основа събраните писмени доказателства приема за установено, че срещу ищеца
е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. ал. 1 от НК,
за което е привлечен като обвиняем и внесен обвинителен акт в съда на
12.02.2014г. С присъда от 19.09.2017г. постановена по ВНОХД № 3763/2017г. по
описа на СГС е признат за виновен, а впоследствие с присъда от 15.12.2017г.
постановена по НОХД № 2867/2014г. на СРС, потвърдена с решение №
730/29.06.2018г. постановена по ВНОХД № 1393/2018г. на СГС, което е
окончателно, е оправдан. Присъдата е влязла в сила на 29.06.2018г.
Следователно
установено е наличие на фактическия състав на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.
3, прил. първо ЗОДОВ, а именно повдигнато е обвинение за престъпление и
впоследствие постановена оправдателна присъда.
Наказателното
производство е продължило 4 години, 5 месеца и 7 дни. По него е взета мярка за
неотклонение „Подписка“. Проведени са 12 открити съдебни заседания. По НОХД №
2867/2014г. на СРС, срещу него бил предявен граждански иск за присъждане на
неимуществени вреди в размер на 5000.00лв., който не е приет за съвместно
разглеждане.
От показанията на
свидетеля Александър Иванов Първанов се установява, че е съсед на ищеца и го
познава от повече от 20години. Срещу него се водели много дела за имуществото,
което притежавал баща му, част от което прехвърлил на жената, с която
съжителствал преживе. Едното от делата било наказателно. По него го били
набедили, че ще извърши много лоши неща на жената, с която баща му живеел.
Когато го викали в районното той мислел, че е заради имота, но после казал, че са го набедили, че се обаждал
на жената по телефона и я запрашвал. Делото текло много пъти. Първо ищеца бил
притеснен, после имало едно зарадване, защото май го оправдали, но после пак го
направили виновен и пак бил притеснен, че ще влезе в затвора. През 2018г.
казал, че вече няма да го притесняват. В резултат на воденото наказателно
производство ищеца станал много затворен. Свидетелят тлябвало да го търси,
когато му е нужна помощ. В квартала знаели за това дело.
Видно от Справка за
съдимост от 08.05.2019г. срещу ищеца е водено НОХД № 2416/80г. на СГС, по което
е постановена присъда влязла в сила на 14.01.1981г., с която е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 134, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 НК,
наложено е наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, изпълнението на
което е отложено за срок от две години. Водено е и НОХД № 3156/96г. на СРС, по
което е постановена присъда влязла в сила на 30.07.1997г., с която е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. чл. 54 НК, за което
е наложено наказание лишаване от свобода за срок две години и шест месеца, с
отложено изтърпяване за срок от 4 години.
Видно от приетите
Експертни решения на ТЕЛК през 2006г. след извършен преглед ищеца е
освидетелстван с белодробно заболяване и определена намалена работоспособност
80%. Впоследствие с решения на ТЕЛК от 2011г., 2014г. и 2018г. е
преосвидетелстван за нов срок, при същата степен на работоспособност – 80%.
При така установеното
съдът намира, че ищеца не е установил главно и пълно, че в резултат на
повдигнатото обвинение за престъпление и впоследствие постановена оправдателна
присъда, за него са настъпили твърдяните неимуществени вреди в очертания обем.
Цени показанията на
св. Първанов като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления и
вътрешно непротиворечиви, и им дава вяра. От тях обаче не се установява, че
ищеца е търпял душевен дискомфорт и терзания твърдяни с исковата молба, като
пряка и непосредствена последица от образуване на процесното наказателно
производство. Установява се, че е станал по затворен и избягвал срещи с хора
във връзка с множеството водени срещу него дела с имуществен характер,
включително и с образуване на процесното наказателно производство. Не е
установено последното да е ставало причина за особени психологически
преживявания освен изненадата от образуването му. От друга страна съгласно
събраните доказателства срещу ищеца са били образувани и приключили с
осъдителни присъди други две наказателни производства, които без съмнение също
са допринесли за отрицателните му изживявания.
Заболяванията на
ищеца по решението на ТЕЛК е установено преди повдигане на процесното
обвинение, т.е. не е придобито в резултат на воденото наказателно производство.
Не е доказано и, че е налице влошаване на състоянието му, като резултат от
последното. Недоказано е останало и, че констатираният в приетото като
доказателствто медицинско направление от 17.01.2018г. мозъчен инфаркт е
последица от воденото наказателно производство.
Предвид установените
субективни преживявария - негативни емоции в резултат на възприемане на
случващото се и неговото влияние върху личността на ищеца, и като отчете
обективните факти по видът на повдигнатото обвинение, извършените с участието
на ищеца процесуални действия, както и периода от време в който същите са
извършвани, съдът намира че на същия следва да бъде определено обезщетение по
справедливост в размер на 5000,00лева. За сумата 21000,00лв., която е разлика
над уважения размер от 5000,00лв. до пълно предявения от 26000,00 лева
претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По отношение на
дължимата законна лихва и на основание ТР № 3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС-т.4,
съгласно което отговорността на Държавата по чл. 2 от ЗОДОВ възниква от момента
на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление или
законна лихва следва да се присъди върху главницата от 5000.00лв. считано от
29.06.2018г.
Предвид изхода от
спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част
от иска. Съгласно приетият списък с разноски претендираните такива са в размер
на 10.00лв. заплатена държавна такса и възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ в полза на ищеца от адв. В.Т. – САК, на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА, което възлиза на сумата 1310.00лв. Следователно в полза на ищеца следва да
се присъди сумата 2.00лв., представляваща сторените в настоящото производство
съдебни разноски за държавна такса, а в полза на адв. В.Т. сумата 252.00лв.,
представляващи хонорар за защита от адвокат, съобразно уважената част от
иска, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Р.с административен адрес гр. София,
бул. „*******, ДА ЗАПЛАТИ на Л.К.Д., ЕГН **********,***, офис 3, адв. В.Т. – САК, сумата 5000,00 /пет хиляди/лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на
повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, във
вр. ал. 1 от НК, за което е оправдан с
влязло в сила решение по НОХД № 2867/2014г. на СРС, потвърдено с Решение № 730/29,06,2018г. постановено по ВНОХД №
1393/2018г. по описа на СГС, което е окончателно, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 21000,00
/двадесет и една хиляди/ лв., която е горница над присъдените 5000,00 /пет
хиляди/лв. до общо претендираните 26000,00 /двадесет и шест хиляди/лв., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 29,06,2018г. - датата на
влизане в сила на решението, с което е оправдан, до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА П.НА Р.Р.с административен адрес гр. София,
бул. „*******, ДА ЗАПЛАТИ на Л.К.Д.,
ЕГН **********,***, офис 3, адв. В.Т. – САК, сумата 2,00 /два/лв., представляваща сторените в настоящото
производство съдебни разноски за държавна такса, съобразно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА П.НА Р.Р.с административен адрес гр. София,
бул. „*******, ДА ЗАПЛАТИ на адв. В.Т.
– САК, в качеството на процесуален представител на Л.К.Д., ЕГН **********, сумата 252.00 /двеста петдесет и два/лв.,
представляващи хонорар за защита от адвокат, съобразно уважената част от
иска, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД
– ГР.СОФИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: