Определение по дело №135/2019 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.София, 15.05.2019 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

             ВАНЯ И.

 

като разгледа докладваното от съдия И. ч. гр. д. № 135 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по частна жалба на М.В.Ф. –Р. срещу определение от 22.01.2019 г., постановено по гр.д. № 258/2018 г. на Свогенски районен съд, с което е прекратено производството по делото по предявените искове срещу Б.Т.И., Б. Б. И. и М. Б.а И., последните двама действащи лично и със съгласието на Б.Т.И.. Ищцата е осъдена да заплати на Б.Т.И. сумата 893 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се излага възражение срещу извода на районния съд за недопустимост на последващо субективно съединяване на искове чрез привличане на нов ответник наред с първоначалния такъв. Сочи се, че този извод противоречи на разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от ГПК, уреждаща възможността ищецът да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото. Навежда се довод, че изменението на иска чрез привличането на нов ответник наред с първоначалния такъв като способ за последващо субективно съединяване на искове е допустимо като основното изискване е новите ответници да имат права и задължения, почиващи на едно и също основание с тези на първоначалния ответник, какъвто е настоящият случай. Излагат се възражения срещу извода на районния съд, че първоначалният ответник Б.И. не е надлежен ответник по иска. В тази връзка се сочи, че изпълнителното дело срещу ищцата е образувано от двете непълнолетни деца Б. И. и М. И. със съгласие на баща им Б.И., което и предвид твърдението на ищцата в исковата  молба, че е заплащала дължимата издръжка на двете деца по банковата сметка на Б.И. като техен законен представител, обуславя допустимост на иска срещу него. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанциония съд за разглеждането му.

В писмения си отговор ответникът по жалбата оспорва същата и настоява за потвърждаване на обжалваното определение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 258/2018 г. на Свогенски районен съд е образувано по искова молба, подадена от М.В. П., с която срещу Б.Т.И. е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК – за установяване, че ищцата не дължи сумата 12 120,44 лева, представляваща общ размер на задължения за издръжка на децата Б. И. и М. И., за която е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 53/2015 г. на Свогенски районен съд, въз основа на който е образувано изп. дело № 201667900401345 по описа на ЧСИ Ренета Милчева. В  исковата молба ищцата сочи, че оспорва изпълнението по посоченото изпълнително дело. Твърди, че в изпълнение на съдебното решение, с което е осъдена за издръжка на двете деца, е внесла по банковата сметка на ответника дължимата за двете деца издръжка до 22.03.2018 г., поради което не дължи сумата по изпълнителния лист.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за недопустимост на предявения срещу него иск с довод, че взискатели по изпълнителното дело са непълнолетните деца Б. И. и М. И., действащи лично и със съгласието на баща им като техен законен представител.

С разпореждане  от 20.06.2018 г. съдът е оставил исковата молба без движение с указание ищцата да уточни изрично „кой е ответник по делото – Б.И. или Б. И. и М. И., лично и със съгласието на Б.И.”. С посоченото разпореждане е изискано копие от изп. дело № 201679000401345 на ЧСИ рег. № 790.

С молба вх. № 1989/11.07.2018 г. в изпълнение на даденото с горното разпореждане указание ищцата е заявила, че ответници по делото са титулярите на заплащаната от нея издръжка – непълнолетните Б. И. и М. И., действащи лично и със съгласието на техния баща и законен представител Б.И..

С определението си по чл. 140 от ГПК, съдържащо и проект за доклад по чл. 146 от ГПК, съдът е приел, че са предявени от М.В. П. срещу Б. Б. И. и М. Б.а И., лично и със съгласието на баща им Б.Т.И., искове с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване недължимост на сумата 12 120, 44 лева, предмет на горепосоченото изпълнително дело.

В първото по делото открито съдебно заседание на 02.10.2018 г. съдът е разпоредил връчване на исковата молба и уточнителната молба на непълнолетните ответници, лично и със съгласието на баща им, по реда на чл. 131 от ГПК. В същото заседание съдът е  указал на ищцата да заяви изрично отказва ли се от иска си срещу Б.Т.И. или оттегля иска си срещу него, съответно дали иска замяна на страна.

С молба вх. № 3391/28.11.2018 г., подадена в отговор на горното указание на съда, ищцата е заявила, че не се отказва и не оттегля иска си срещу Б.Т.И. и не иска неговата замяна с нови ответници.

С обжалваното определение от 22.01.2019 г. Свогенският районен съд е прекратил изцяло производството по делото, както в частта му спрямо ответника Б.Т.И., така и в частта му спрямо ответниците Б. Б. Т. и М. Б.а Т., действащи лично и със съгласието на Б.Т.И.. За да постанови това определение, съдът е приел, че по действащата правна уредба привличането на нов ответник наред с първоначалния такъв е недопустимо, поради което производството спрямо Б. Б. И. и М. Б.а И., действащи лично и със съгласието на Б.Т.И., следва да се прекрати. Приел е също, че Б.Т.И. не е надлежен ответник по иска, тъй като той не е носител на изпълняемото право, поради което производството срещу него е недопустимо.

Въз основа на горното, въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване определение и в законоустановения срок.

Обжалваното определение в частта му, с която производството е прекратено по отношение на ответниците Б. Б. И. и М. Б.а И., е незаконосъобразно, а в частта, с която производството е прекратено по отношение на Б. Т. И., определението е недопустимо.

Насочването на иска срещу непълнолетните  Б. И. и М. И. след образуването на делото не представлява последващо субективно съединяване на искове чрез добавяне на нови ответници наред с първоначалния такъв, както е приел първоинстанционния съд. Ищцата е насочила иска си срещу посочените ответници в изпълнение на законосъобразно дадено от съда разпореждане, с което исковата молба е оставена без движение с оглед определяне на надлежните ответници предвид предмета на заявеното от ищеца спорно право. Даденото от съда указание касае редовността на исковата молба и респ. допустимостта на производството, за които съдът следи служебно във всеки етап от процеса /чл. 129, ал. 4 от ГПК/. В случая с уточнителната молба от 11.07.2018 г., подадена в отговор на указанието на съда да посочи изрично срещу кого предявява иска, дадено с разпореждането от 20.06.2018 г., ищцата ясно е заявила, че ответници по предявения от нея иск са непълнолетните Б. И. и М. И. – титуляри на заплащаната от нея издръжка. С това заявление на ищцата е изпълнено указанието на съда и нередовностите на исковата молба са били отстранени. Ясна е била обективираната в молбата процесуална воля ищцата, че предявява иска си за установяване на недължимост на сумите, предмет на изпълнението по посоченото изпълнително дело, срещу ответниците  Б. И. и М. И. – взискатели по това дело, действащи лично и със съгласието на баща им, които лица са единствени надлежни ответници с оглед очертания с исковата молба предмет на спора. В доклада по делото, обективиран в определението на съда по чл. 140 от ГПК, съдът е приел, че искът е предявен само срещу тези ответници съобразно направеното от ищцата уточнение. С оглед на това, неправилно районният съд е приел за недопустим предявения срещу тях иск, приемайки, че се е налице недопустимо последващо субективно съединяване на искове чрез привличане на нов ответник. Както бе посочено, в случая не се касае за добавяне на нов ответник наред с първоначалния, а за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията за редовност чрез насочване на иска срещу надлежен ответник като предпоставка за допустимост на производството. Искът е бил предявен само срещу Б. И. и М. И., което ясно е посочено в молбата на ищцата, подадена в изпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовности.  Така приведената в съответствие с изискването за редовност искова молба се смята за редова от деня на подаването й / чл. 129, ал. 5 от ГПК/.

След като по делото са били конституирани надлежните ответници съобразно изразената от ищцата воля, а именно Б. И. и М. И./, безпредметно е било даденото от съда в съдебно заседание на 02.10.2018 г. указание до ищцата да заяви дали се отказва от иска си срещу Б.И., респ. дали оттегля иска си срещу него. Иск срешу Б.И. не е бил предявен, а  участието му в производството е само в качеството му на лице, оказващо попечителско съдействие по чл. 28, ал. 2 от ГПК  на непълнолетните ответници Б. И. и М. И.. С оглед на това следва да се приеме, че съдът е прекратил производството по отношение на лице, което не е било страна в процеса, което обуславя недопустимост на прекратителното определение в тази му част.

С оглед на горното, обжалваното определение в частта му, с която производството е прекратено по отношение на Б. Б. И. и М. Б.а И., следва да бъде отменено, а делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените срещу тях искове. В частта му, с която производството е прекратено по отношение на Б.Т.И., обжалваното определение следва да бъде обезсилено като недопустимо.

 

С оглед  на горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 ОТМЕНЯ определение от 22.01.2019 г., постановено по гр.д. № 258/2018 г. на Свогенски районен съд, в частта, с която е прекратено производството по делото по предявените от М.В.И. срещу Б. Б. И. и М. Б.а И. искове по чл. 439 от ГПК, и ВРЪЩА делото на Свогенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото по предявените от М.В. П. срещу Б. Б. И. и М. Б.а И. искове по чл. 439 от ГПК.

ОБЕЗСИЛВА определение от 22.01.2019 г., постановено по гр.д. № 258/2018 г. на Свогенски районен съд, в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на Б.Т.И..

 

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.