№ 387
гр. Варна, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Константин Д. Иванов
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20243100502475 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 76492/25.09.2024 г. от Р., роден на
********** г., гражданин на ***, действащ чрез адв. В. С., срещу решение № 3175 от
29.08.2024 г., постановено по гр. дело № *********** по описа за 2024 г. на ХХ състав на
ВРС, в частта, с която е му е определен режим на лични отношения с детето И.М.К., ЕГН
**********, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя на месеца за времето от
10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, с преспиване, и два пъти по петнадесет дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като бащата взима и връща детето от и
в дома на майката при всяко осъществяване на режима на лични отношения, на основание
чл. 127, ал. 2 от СК.
Въззивникът намира обжалваното решение в посочената част за незаконосъобразно,
поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че правните
изводи на ВРС по посочения въпрос не съответстват на установените факти. По делото има
данни за адреса му в гр. Варна, на който живее-кв. „В.“, ул. „П. В.“, № 7, като жилището е
ползвано от него при условията на наем. Няма данни, че новото му местоживеене е в гр. С..
Не е основателен и доводът на съда, че е установено по безспорен начин, че злоупотребява с
алкохол. Св. Н.г голословно заявява, че злоупотребява системно с алкохол и към момента е
зависим. В показанията си св. Х. изнася данни за един единствен случай, което не означава
злоупотреба. Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането му за провеждане
на СПЕ, която да установи, че детето е силно привързано към него и е нужен разширен
режим на лични отношения с него и то без мотиви. Освен това социалният доклад по делото
е непълен. Не съдържа данни за условията, при които живее и отношенията му с детето. И
съдът не е дал указания за допълнително проучване.
Иска да бъде определен следния режим на лични отношения: Всяка първа и трета
седмица от месеца от 18.00ч. в петък до 09.00ч. в понеделник, когато да взема и връща
1
детето от детска градина/училище; един месец през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск, а при липса на споразумение от 15.07. до 15.08. от 10.00ч. на първия ден до
18.00ч. на последния ден; всяка четна година на Коледа-от 10.00ч. на 23.12. до 18.00ч. на
28.12., а всяка нечетна година на Великден от 10.00ч. на Разпети петък до 18.00ч. в неделя и
на Нова година-от 10.00ч. на 30.12. до 18.00ч. на 03.01.; всяка година на рождения ден на
бащата; за рождения ден на детето-всяка четна година на рождения ден, а всяка нечетна
година-в деня, следващ рождения ден, като в двата случая режимът се осъществява от
10.00ч. на съответния ден до 10.00ч. на следващия ден; на националните празници:-на
03.03.- всяка четна година от 10.00ч. на 03.03. до 18.00ч. на 04.03., -на 24.05.-всяка нечетна
година от 10.00ч. на 24.05. до 18.00ч. на 25.05. и -на 22.09.-всяка нечетна година от 10.00ч.
на 22.09. до 18.00ч. на 23.09.; когато детето започне училище-всяка първа половина от
Коледната и пролетната ваканции от 10.00ч. на първия ден до 18.00ч. на връщане на
майката; -когато обективни причини налагат отклонения от така определения режим да има
право на личен контакт с детето в посочените часове в първите възможни дни, следващи
отпадането на обективните причини, довели до отклонение от режима. Моли за отмяна на
решение № 3175 от 29. 08. 2024 год., постановено по гр. д. № *********** по описа на ВРС
- 20 състав в тази му част и за постановяване на ново, с което да му бъде определен
разширен режим на лични отношения, максимално близък до посочения по-горе.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от П. М. Х., ЕГН ********** от
гр. Варна, ул. „Св. Д.С.“, № 5, вх. В, ап. 4, чрез адв. Г. Я., с който се оспорват въведените
въззивни оплаквания. Бащата няма умения и не познава навиците на дъщеря си. При
срещите си с детето и то по нейно настояване, бащата не спазва елементарни хигиенни
изисквания, с оправданието, че е момиче и не желае да участва при нейните хигиенни
ангажименти. Не разполага и с условия за отглеждането на момичето. К. живее в сутерен в
кв. В., където най-малкото няма условия за продължителен престой. Освен това ако бащата
работи в С., то физически би било невъзможно да се изпълнява претендирания от него
режим. Твърденията на бащата, че работи не кореспондират с минималния размер на
издръжката, която дължи и дори е заплатил издръжка само за един месец до момента.
Бащата е алкохолно зависим и не е в интерес на детето продължителен контакт с него, както
е приел и ВРС. Ако не са събрани на първа инстанция необходимите доказателства, това се
дължи само на поведението на ответника. Не се оспорва, че детето е привързано към баща
си и тя никога не е препятствала срещите им. Моли да бъде потвърдено решението в
обжалваната част.
За да разреши правния спор и да прецени правилността на
първоинстанционното решение, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искове на П. М. Х., ЕГН **********, с
адрес в гр. Варна, ул. Св. Д.С.“ № 5, вх. В, ап. 4, чрез адв. Г. Я. срещу Р.У. К., роден на
********** г., гражданин на ***, с правно основание по чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на детето И.М.К., ЕГН **********, за
определяне местоживеенето на детето при нея на адрес в гр. Варна, ул. Св. Д.С.“ № 5, вх. В,
ап. 4, да бъде определен режим на лични отношения на детето с бащата, като последният
бъде осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на ¼ от МРЗ за
страната, считано от датата на постановяване на решението, до настъпване на законно
основание за изменението или прекратяването и, с падеж на пето число на месеца, за който
̀
се дължи издръжката, ведно със законна лихва за всяко просрочено месечно плащане.
Ищцата твърди, че с ответника са родители на И.М.К., родена на ****** г. в гр. П., в
Република Ю.А.. До 20.09.2020г. живели в посоченото населено място. След това заживели
при баща й в с. З., общ. А.. Двамата живели съвместно с детето си до м. януари 2022 г., след
което се разделили. Понастоящем ответникът работи в онлайн казино и като преводач в
дружество, занимаващо се с крипто-валути. Поддържа две жилища – едно в гр. Варна и
2
друго с неизвестен адрес в гр. С.. Когато ищцата закупила жилище в гр. Варна, кв. В., за да
живее в него с детето, ответникът наел жилище в квартала на ул. „Л.П.“ №7.
Към завеждане на делото, детето И. е на почти 5 години. Живее на адреса с нея.
Разполага със собствена стая. Посещава детска градина в кв. В.. Много е привързано към
нея и трудно се разделят. Макар да се затруднява, И. може да чете както на български, така и
на английски език /който ползва в комуникацията с баща си/. Към завеждането на ИМ
бащата е можел безпрепятствено да има чести контакти с И., но не се е възползвал от тази
възможност. Няма навици при общуването с детето, трудно разбира интересите и желанията
и. Изплаща издръжка когато има работа и доходи. Когато няма, самият той е на издръжка на
̀
баща си и брат си от *** и не плаща издръжка на детето. Р. К. работи в гр. С.. Реализира
месечен доход от около и над 3000 лв. Ищцата от своя страна полага труд в агенция за
недвижими имоти „А.“, от където получава около 1500 лв. месечно. Отдава под наем и
жилище в кв. Левски, от което допълнително получава 550 лв. на месец.
В представен отговор на иска ответникът Р.У. К. р. **********г., гражданин на ***,
чрез адв. В. С. изразява становище за допустимост и частична основателност на иска.
Възразява, като заявява, че няма морално укоримо поведение, а с исковата молба ищцата
иска да го дискредитира пред съда. Изразява готовност за спогодба в интерес на детето.
Макар да изразява резерви към родителския капацитет на майката, т. к. е дълбоко
религиозен християнин и съзнава нуждата на детето от майка му, не се противопоставя
родителските права да бъдат предоставени на майката. Приема и отговорността да заплаща
издръжка в поискания размер. Противопоставя се единствено по отношение на
претендирания режим на лични отношения с детето. Излага, че в най – добър интерес на
детето и най – благоприятен за него би бил разширен такъв, като вижда детето колкото се
може по – често, без това да нарушава ритъма и психо – емоционалното му развитие,
образование и други естествени за възрастта потребности на детето. Между него и И. е
изградена силна емоционална връзка. Детето свързва контактите си с него с изцяло
положителни емоции. Свикнало е да го вижда често и с нетърпение очаква времето, което
прекарва с него. Понякога показва признаци на страх от майка си. В интерес на детето е
режимът да бъде такъв, че травматизмът от липса на баща да бъде сведен до минимум.
Моли за определяне на следния режим на лични отношения- всяка първа, трета и
четвърта седмица от месеца от петък в 18.00 часа до понеделник в 9:00 часа, като взема и
връща детето от детската градина; един месец през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск, а при липса на споразумение с майката-от 10.00 часа на 15.07. до 18.00 часа
на 15.08.; всяка четна година през Коледните празници от 10.00 часа на 23 -ти декември до
18.00 часа на 28.12., а всяка нечетна година - по време на Великденски и Новогодишни
празници: от 10.00 часа на Разпети петък до 18.00 часа в неделя, и от 10.00 часа на 30.12. до
18.00 часа на трети януари на съответната година; в деня на рождения ден на бащата – всяка
година, както и в деня на рождения ден на детето в четна година, а в нечетна година - в
деня, следващ рождения му ден - от 10.00 часа до 10.00 часа на следващия ден; на 03.03 –
всяка четна година – от 10.00 часа на 03.03. до 18.00 часа на 04.03.; на 24.05. - всяка нечетна
година – от 10.00 часа на 24.05. до 18.00 часа на 25.05.; на 22.09. – всяка нечетна година – от
10.00 часа на 22.09. до 18.00 часа на 23.09.; след като детето започне да посещава училище –
и всяка първа половина от коледна и пролетна ваканция от 10.00 часа на първия ден от
ваканцията до 18.00 часа в деня за връщане.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства,
както и предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за
установено от фактическа страна следното:
От удостоверение за раждане на детето И.М.К., се установява, че то е родено на
****** г. в Ю.А. и негови родители са страните по делото-П. М. Х. и Р.У. К..
3
От договор за покупко – продажба, обективиран в НА №***, том III, рег. №****,
дело № ******* г. на нотариус Ил.М. е видно, че на 05.11.2020 г. ищцата П. М. Х. е
придобила право на собственост върху жилище – апартамент № 4, находящ се в гр. Варна,
ул. „С. Д.С.“ № 5, етаж „-1“ с площ от 74,46 кв. м., изградено на етап „груб строеж“ към
момента на покупка.
Видно от договор за наем от 01.06.2023 г. ищцата П. М. Х. реализира доход от наем
на жилище, находящо се в гр. Варна ул. Г.Б. бл. 17, вх. 3, ет. 5, ап. 41, в размер на 550 лв. на
месец.
С договор № *********** г., именуван „граждански договор“ „А. недвижими
имоти“ АД е възложило на П. М. Х. да извършва фактически и правни действия по
посредничество, свързани с предмета на дейност на дружеството, срещу възнаграждение в
размер, който страните са уговорили да бъде определен допълнително.
От служебна бележка изх. № ******** г. се установява, че детето И.М.К., е записана
в ДГ №** „И.“, гр. Варна, кв. В., през учебната 2023 – 2024 г.
Представен е амбулаторен лист № *********22.03.2023 г. от преглед на детето И. М.,
извършен от детски невролог, според който детето е с нормално психологическо развитие,
няма отклонение в нервно – психологическото развитие за възрастта, поведенчески
отклонения свързани с начина на възпитание, говорът на български език при двуезичие е в
процес на развитие. Специалистът е установил, че няма нужда от ресурсно подпомагане.
Представен е договор за наем от 23.03.2024 г. по силата на който Р.У. К. е наел за
временно възмездно ползване недвижим имот – жилище, апартамент, находящ се в гр.
Варна, кв. В., ул. П. В. №7, при месечна наемна цена от 300.00лв.
Представени са по делото разпечатки от комуникация по интернет на английски
език между страните, придружени от превод на български, от които се установяват
обтегнати и недобри лични отношения между тях, по повод на отглеждането и
възпитаването на детето.
От изготвения и приобщен по делото на ВРС социален се установява, че детето И.
на 5 годни, се отглежда от майката в нейното жилище при много добри битови условия.
Майката се старае да задоволи всички потребности на момичето в пълнота. Бащата живее в
България, но по думите на майката-не знае къде. И. има контакти с баща си но нередовно.
Родителите не комуникират нормално и не си сътрудничат. При детето са констатирани
дефицити и проблеми в развитието, породени от промените в живота му и липсата на добри
взаимоотношения между родителите. Наблюдава се доверие и привързаност на детето към
майката. Връзка на детето с бащата не е изследвана.
Пред ВРС са изслушани показанията на водените от ищцата свидетели-Х. Х. Н.г-без
родство и дела със страните и М.И. Х.-баща на ищцата.
Св. Н.г сочи, че познава страните от дълго време. П. е една от най – добрите и
приятелки. В *** П. живеела в къща, оставена й от бившия й съпруг. Слез развода започнала
връзка с Р.. Тя се грижела финансово за всичко. Имала салон и дистрибуторски бизнес с
4
козметични продукти. Р. работил при нея. Той не можел да осигури доходи за себе си, да не
говорим за семейството. Родило се детето. П. спряла да работи заради това. Ответникът не и
̀
помагал в грижите за И.. „Дори една пелена не е сменил“. Тя и семейството й помагали на
П.. Р. злоупотребява и е зависим към алкохол. Той ставал агресивен физически и вербално
неадекватен. Заплашвал я на работата и, причинявал и физически и психически тормоз.
̀
Прави сцени в детската градина и заплашва, че ще отпише детето. Знае, че той живее близо
до П. в жилище с неблагоприятни условия за отглеждане на дете. „Той не може да се грижи
за детето“.
От показанията на св. Х. поддържа, че Р. и П. дошли през 2019-2020г., когато И. била
на годинка. Заживяли при него. П. се грижела за детето. Изнесли се по настояване на Р..
Когато живели при него един ден се скарали. Р. бил употребил алкохол. Взел ключа за
неговия автомобил и го привел в движение. Той се обадил в полицията да го спрат. На
другия ден дошъл и стоял в колата. Поискал ключовете от апартамента му, да отиде да
живее там. П. го последвала от съжаление. Р. не полага грижи за детето. За рождения ден на
И. отишъл, но не й занесъл нищо. П. му плаща телефона. Тя плаща и детската градина. Не
знае къде живее Р. и какво работи.
Пред въззивния съд е представен допълнителен социален доклад, в който са
изследвани възможностите на Р. К. да полага грижи за детето И. при осъществявяне на
режим на лични отношения. Той е заявил пред социалния работник, че желае да изпълнява
бащинските си задължения към И.. Демонстрира поведение на заинтересован родител, но
майката му създава проблеми при общуването с детето. Според К. времето, определено по
съдебно решение, не е достатъчно. Социалното проучване е установило, че Р. К. е осигурил
жилище във Варна, в близост до дома на детето с добри битови условия за отглеждане на
момичето. Когато детето е при него спят в общо легло тип разтегателен диван. Отглежда
домашен любимец – мишка, за да е щастлива И.. Пространството е малко, но достатъчно
предвид определения му личен контакт с детето от първоинстанционния съд. Ще наеме друг
апартамент с повече място, когато му бъде позволено от съда да осъществява по – разширен
режим на лични отношения. Комуникират само на английски език. Детето показва топли
чувства към него. Не прима за проблем това, че не плаща редовно издръжка, предвид, че
детето се отглежда от майката.
На въззивна инстанция е изслушано заключение по допуснатата КСППЕ, дадено
компетентно и безпристрастно, ценено от съда, като неоспорено от страните. Вещите лица
психолог и психиатър са установили, че детето има емоционална връзка на привързаност,
която е изградило със своя баща и тази връзка може да се определи като сигурна. Детето се
чувства спокойно в присъствието на своя баща, не се притеснява да осъществява физически
и вербален контакт с него, спокойно е и го разпознава като обект на привързаност, обич и
закрила. Г-н К. притежава необходимия родителски капацитет да обгрижва детето. За по-
продължителен период от време трябва да има нормален контакт между двамата родители, за
да се обсъжда вече изградения стереотип на отглеждане на детето, неговите навици, за да не
настъпят съществени промени в обичайния за детето начин на живот. Ответникът
5
епизодично употребява алкохол. И самото лице не е отрекло употреба, но употребата не е
свързана със заболяване. Със сигурност не се установява синдром на алкохолна зависимост,
не се установяват и данни за вредна алкохолна употреба. Може режимът на лични
отношения да е по-широк, дори с преспиване, но преходът трябва да бъде плавен.
Представеното като доказателство по делото недатирано писмо по електронна поща
от г-жа Ш.Р. от Б., В., съдържащо изявления за личността на ищцата не следва да се цени по
същество, т. к. данните, съдържащи се в него представляват свидетелски показания в
писмена форма или събрани в процеса не по предвидения в чл. 163 и сл. от ГПК ред, поради
което се явяват недопустими по ГПК.
Представеното в съдебно заседание от 10.03.2025 г. извлечение от банкова сметка на
ищцата за периода от 01.01.2024 г. до 04.03.2025 г. не носи относима информация към
предмета на спора, останал висящ пред въззивния съд с оглед съдържанието на въззивната
жалба.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
При проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение съобразно
чл. 269, пр. 1 от ГПК, съдът не откри пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Правото на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява
родителските права, е установено с цел да обезпечи и гарантира в интерес на детето нуждата
от общуване и с другия родител и за да може последният, независимо че не упражнява
родителските права, да участва във възпитанието на детето, а то да възприема от него
благотворно влияние. Критериите които съдът е длъжен да съблюдава при определяне на
личните контакти на детето с другия родител са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974 г.
Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на детето, въз основа на многопосочен
комплекс от обстоятелства, за да се определи подходящ по време и начин режим на лични
отношения.
Режимът, както е постановено в чл. 59, ал. 3 СК, към който препраща чл.127, ал.2
СК, включва определяне на период или дни, в които родителят може да вижда и да взема
децата ежемесечно, както и през училищните ваканции, официалните празници и личните
празници на децата, както и по друго време. Право на всяко дете, а и негова естествена
потребност е да общува и с двамата си родители, възможно най-пълноценно. По тази
причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и
емоционално детето, режимът на личните отношения трябва така да бъде определен от съда,
с оглед особеностите на всеки случай, че да осигури в максимална степен възможност
децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата си родители, да
предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения
между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските
права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо
решение за детето, включително да подпомагат комуникацията на детето с другия родител.
6
Режимът на лични отношения трябва да е така предписан, предвид конкретните
обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му. Решение №
50079 от 24.07.2023 г. по гр. д. № 2778 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
отделение.
Предметът на въззивното производство е очертан на база на изразеното недоволство
на г-н К. от режима на лични отношения, определен от Районен съд Варна, а именно: всяка
втора и четвърта събота и неделя на месеца за времето от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в
неделя, с преспиване, и два пъти по петнадесет дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск, като бащата взима и връща детето от и в дома на майката при всяко
осъществяване на режима на лични отношения. Моли се за по – разширен такъв, като в
докладвания в началната част на решението смисъл.
Особеностите на настоящия случай сочат, че се касае за дете, което на 01.04.2025 г. е
навършило 6 - годишна възраст и посещава детска градина. Детето говори български и
английски език, което прави възможна комуникацията му с двамата си родители. Изградило
е и има добри и топли отношения с двамата си родители, които разполагат с необходимия
родителски капацитет, според заключението на вещите лица по допуснатата на въззивна
инстанция КСППЕ. При по-продължителен контакт с детето, Р. К. следва да обсъжда с
майката вече изградения стереотип на детето, неговите нужди и неговите навици, като се
допитва до нея, а тя откликва и го подпомага със съвети, така, че да не се стигне до промяна
в обичайния да детето начин на живот. Установява се обаче крайно нежелание на родителите
да контактуват и комуникират един с друг, даже по отношение на въпроси, касаещи тяхното
общо дете. Двамата следва да положат усилия за подобряване на комуникацията помежду
си, да се погрижат за това да постигнат преработване на негативните емоции, свързани с
раздялата им, за да не им влияят те при вземане на решения, касаещ развитието на детето и
да повлияят върху бъдещите отношения между бащата, детето и неговата майка пряко или
косвено. Противно на установеното от ВРС по отношение на бащата, чрез разпита на св. Н.г
и св. Х., посредством взетото заключение на вещите лица по допуснатата КСППЕ, не се
установява вредна употреба на и зависимост от алкохол. Извършеното обследване от
двамата специалисти и тяхното заключение опровергава твърденията на св. Н.г, която
разпитана пред ВРС е заявила, че Р. злоупотребява с алкохол и в момента е зависим, че става
агресивен физически и вербално, неадекватен. Тази свидетелка прави своите изявления, без
да сочи конкретни факти, от които съдът да е в състояние сам да направи подобни изводи. В
тази връзка, тъй като е от най–близкия родителски кръг на ищцата, на основание чл. 172 от
ГПК съдът не дава вяра на твърденията на св. Х., който свидетелства, че като напуснал дома
му, последван от П. с детето, Р. бил пил и „той през целия ден си пийваше“. Дори и да е
било така, то при наличието на проблеми в семейството , от случилото се еднократно в деня
на напускане на жилището на бащата на П., не може да се извлече, че Р. има проблеми с
алкохола. Двамата свидетели поддържат, че той не се е грижил за детето и не може да го
прави, че му липсват родителски качества. Това се опровергава от заключението на вещите
лица в състава на КСППЕ и от доклада на социалните работници, извършили възложеното
7
им от съда социално проучване. Р. К. има желание да контактува с детето си, като е осигурил
жилище в гр. Варна, в близост до жилището на детето и майката в кв. В., което предлага
дори битови условия за отглеждане на малко дете.
Бащата е поискал доста разширен ежемесечен контакт на лични отношения. Съдът
намира, че освен очевидното желание да осъществява по голям контакт с детето, искането на
въззивника да взема детето от учебното заведение и да го връща пак там в дните, които са му
отредени за осъществяване на личен контакт е косвен израз на проблемната комуникация
между родителите. Същият намира израз в търсене на по продължителен контакт с детето,
чрез опосреденото му предаване - не лично от и на другия родител, а чрез лицата, работещи
в детската градина. Това съставът на ВОС намира за неудачно, освен защото не допринася за
нормалното общуване между родителите, което същите трябва да водят по необходимост, а и
по съображения от организационно – битово, социално и образователно естество.
Основателно е съображението, изложено лично от ищцата в хода на проведеното последно
о.с.з. по делото за това, че посещението на детското заведение предполага подготвяне,
носене и отнасяне на дрехи и принадлежности, необходими на детето за цялата учебна
седмица. При положение, че местоживеенето на детето е определено при майката и всички
принадлежности на детето се намират в нейното домакинство – обективно е невъзможно, а и
неудачно да бъде постановено от съда да бъде вземано от детската градина за целия уикенд,
считано от приключване на занятията в петък и връщано непосредствено в детското
заведение в понеделник сутрин. Освен това, само след малко повече от година детето И. ще
бъде ученичка и ако се налага подготовка и изпълнение на домашни работи, майката би
била лишена от възможността да помага и контролира подготовката на детето си. Като се
вземе предвид, че занятията се провеждат изцяло на български език, а бащата използва
английски, И. няма да може да бъде подпомагана от него пълноценно в домашна среда, ако
това се налага. С оглед на горното не може да бъде определен режим на лични отношения,
при който детето да бъде вземано от и предавано на администрацията на учебното
заведение. Макар, че социалният работник е поддържал в социалния си доклад, че бащата
разполага с добри битови условия, при които да полага грижи за малкото дете, Р. К. е заявил,
че възнамерява да наеме по-голяма квартира и с по-добри условия, ако има с детето по-
широк режим на лични отношения, то той следва да разполага с технологично време да
реализира намерението си. Добре е да осигури за детето отделна стая или поне обособен кът
в общо ползвано помещение, с отделно легло, шкаф за неговите дрешки, играчки, книжки,
пособия, евентуално бюро или маса, на която детето да провежда собствени занимания,
особено навлизайки в ученическа възраст. Бащата очевидно живее във Варна и работи
дистанционно. Не се установява да живее в С. и това обстоятелство да трябва да бъде
съобразявано от съда при определяне на режима му на лични отношения с детето И..
Майката не възразява по режим, осъществяван с преспиване на детето. Не се установи
алкохолна зависимост на бащата, нито дори вредна употреба. Настоящият състав намира, че
следва при определяне на режима на лични отношения на бащата с детето И. да се съобрази
с препоръките на вещото лице-психолог в състава на КСППЕ, да се прилага плавно, като
бъде разширяван. Намира, че следва да бъде определен режим, който се изпълнява до
8
навършване на 7-годишна възраст от детето и след това. Съобразявайки всички обсъдени по-
горе обстоятелства и най-добрия интерес на самото дете, следва да бъде определен следния:
До навършване на 7-годишна възраст от детето И. М.: всяка втора и четвърта
седмица от месеца от 10.00ч.в събота с преспиване до 20.00ч. в неделя; на рождения ден на
бащата-28.05.- от 17.00ч. до 20.00ч., както и два пъти по 15 дни през лятото, когато майката
не ползва платен годишен отпуск, като бащата взема детето И. М. от дома на майката и го
връща пак там, при всяко осъществяване на режима на лични отношения. Най-късно до края
на м. април на съответната календарна година майката се задължава да уведоми бащата
писмено кога ще ползва отпуска си и се уговорят кога бащата ще бъде с детето през лятото.
Ако майката не изпълни задължението си да уведоми бащата в посочения срок или не се
постигне споразумение между родителите кога бащата ще има режим на лични отношения,
то той ще може да вижда и взема при себе си детето И. М. в периода от 01.07. до 15.07. и от
16.08. до 30.08., от 10.00ч. на първия ден до 20.00ч. на последния.
След навършване на 7-годишна възраст от детето И. М.: всяка втора и четвърта
седмица от месеца от 10.00ч. в събота с преспиване до 20.00ч. в неделя; на рождения ден на
детето И. М.-01.04.-на четна година от 10.00ч. до 20.00ч. ако е неприсъствен ден и от 17.00ч.
до 20.00ч. ако е присъствен ден, а на нечетна година в деня следващ рождения ден, т.е. 02.04.
от 10.00ч. до 20.00ч. ако е неприсъствен ден и от 17.00ч. до 20.00ч. ако е присъствен ден; на
рождения ден на бащата-28.05.- всяка година от 10.00ч. до 20.00ч. ако е неприсъствен ден и
от 17.00ч. до 20.00ч. ако е присъствен ден; по време на официално обявените в РБългария
празници за Великден-на четна година от 10.00ч. на Велики петък с преспиване до 20.00ч.
на Велика събота, а на нечетна година- от 10.00ч. на Великден с преспиване до 20.00ч. на
Светли понеделник; по време на Коледните празници-на четна година от 10.00ч. на 23.12. с
преспиване до 20.00ч. на 27.12., а на нечетна година от 10.00ч. на 28.12. с преспиване до
20.00ч. на 01.01.; два пъти по 15 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен
отпуск, като бащата взема детето И. М. от дома на майката и го връща пак там при всяко
осъществяване на режима на лични отношения. Най-късно до края на м. април на
съответната календарна година майката се задължава да уведоми бащата писмено кога ще
ползва отпуска си и се уговорят кога бащата ще бъде с детето през лятото. Ако майката не
изпълни задължението си да уведоми бащата в посочения срок или не се постигне
споразумение между родителите кога бащата ще има режим на лични отношения, то той ще
може да вижда и взема при себе си детето И. М. в периода от 01.07. до 15.07. и от 16.08. до
30.08., от 10.00ч. на първия ден до 20.00ч. на последния.
Определеният с първоинстанционното решение режим на лични отношения на Р. К.
с детето И.М.К. следва да бъде отменено и определен горния, на осн. чл. 127, ал. 2 от СК.
Решението е влязло в сила в останалите си части, като необжалвано.
Настоящият състав намира, че не следва да бъдат присъждани разноски по делото,
предвид това, че е с предмет спорна съдебна администрация, а с оглед приетото с
Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по тълкувателно дело № 3/2023 г. на ОСГК на
ВКС, присъждане на разноски във въззивното производство не се следва, а те трябва да
9
останат в тежест за страните така, както са ги направили.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3175 от 29.08.2024 г., постановено по гр. дело № ***********
по описа за 2024 г. на ХХ състав на ВРС, в частта, в която на Р., роден на ********** г.,
гражданин на ***, е определен режим на лични отношения с детето И.М.К., ЕГН
**********, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя на месеца за времето от
10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, с преспиване, и два пъти по петнадесет дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като бащата взема и връща детето от и
в дома на майката при всяко осъществяване на режима на лични отношения, на основание
чл. 127, ал. 2 от СК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на Р., роден на ********** г., гражданин
на ***, с детето И.М.К., ЕГН **********, като му дава възможност да го вижда и взема при
себе си, както следва:
До навършване на 7-годишна възраст от детето И. М.: всяка втора и четвърта
седмица от месеца от 10.00ч. в събота с преспиване до 20.00ч. в неделя; на рождения ден на
бащата-28.05.- от 17.00ч. до 20.00ч., както и два пъти по 15 дни през лятото, когато майката
не ползва платен годишен отпуск, като бащата взема детето И. М. от дома на майката и го
връща пак там, при всяко осъществяване на режима на лични отношения. Най-късно до края
на м. април на съответната календарна година майката е длъжна да уведоми бащата писмено
кога ще ползва отпуска си и се уговорят кога бащата ще ползва режима с детето през лятото.
Ако майката не изпълни задължението си да уведоми бащата в посочения срок или не се
постигне споразумение между родителите кога бащата ще има режим на лични отношения,
то той да може да вижда и взема при себе си детето И. М. в периода от 01.07. с преспиване
до 15.07. и от 16.08. с преспиване до 30.08., от 10.00ч. на първия ден до 20.00ч. на
последния.
След навършване на 7-годишна възраст от детето И. М.: всяка втора и четвърта
седмица от месеца от 10.00ч. в събота с преспиване до 20.00ч. в неделя; на рождения ден на
детето И. М.-01.04.-на четна година от 10.00ч. до 20.00ч. ако е неприсъствен ден и от 17.00ч.
до 20.00ч. ако е присъствен ден, а на нечетна година в деня следващ рождения ден на детето,
т.е. 02.04. от 10.00ч. до 20.00ч. ако е неприсъствен ден и от 17.00ч. до 20.00ч. ако е
присъствен ден; на рождения ден на бащата-28.05.- всяка година от 10.00ч. до 20.00ч. ако е
неприсъствен ден и от 17.00ч. до 20.00ч. ако е присъствен ден; по време на официално
обявените в РБългария празници за Великден-на четна година от 10.00ч. на Велики петък с
преспиване до 20.00ч. на Велика събота, а на нечетна година- от 10.00ч. на Великден с
преспиване до 20.00ч. на Светли понеделник; по време на Коледните празници-на четна
година от 10.00ч. на 23.12. с преспиване до 20.00ч. на 27.12., а на нечетна година от 10.00ч.
на 28.12. с преспиване до 20.00ч. на 01.01.; два пъти по 15 дни през лятото, когато майката
не ползва платен годишен отпуск, като бащата взема детето И. М. от дома на майката и го
връща пак там при всяко осъществяване на режима на лични отношения. Най-късно до края
10
на м. април на съответната календарна година майката е длъжна да уведоми бащата писмено
кога ще ползва отпуска си и се уговорят кога бащата ще ползва режима с детето през лятото.
Ако майката не изпълни задължението си да уведоми бащата в посочения срок или не се
постигне споразумение между родителите кога бащата ще има режим на лични отношения,
то той да може да вижда и взема при себе си детето И. М. в периода от 01.07. с преспиване
до 15.07. и от 16.08. с преспиване до 30.08., от 10.00ч. на първия ден до 20.00ч. на
последния, на осн. чл. 127, ал. 2 от СК. .
Решението е влязло в сила в останалите си части, като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от получаване на препис от страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11