Р Е Ш Е Н И Е
№
2022 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ – ти състав, в публично заседание на 11.10.2022 г., в състав:
Административен съдия: Красимир Кипров
при секретаря Камелия Александрова
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм. дело № 1520 по описа на съда за 2022
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.112, ал.1, т. 4 от Закона за здравето.
Образувано
е по жалба на Й.С.Й., ЕГН **********,***, срещу Експертно решение № 0675 от
зас. № 085/30.05.2022 г., издадено от Специализиран състав на НЕЛК по хирургични,
ортопедични и сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено Експертно
решение на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Анна“ АД Варна № 3435 от зас. №
154/13.12.2021 г., само в частта му относно датата на инвалидизиране – 26.10.2017
год. Жалбоподателят оспорва така определената
дата на инвалидизиране 26.10.2017 г. с довода, че към датата на издаването на
решението на ТЕЛК вече има необходимите 5 години осигурителен стаж, които му
дават право на пенсия по чл. 74, ал.1, т.4 от КСО . Излага съображения, че като
са посочили дата на инвалидизиране 26.10.2017 г., ТЕЛК и НЕЛК са го лишили от
право да се пенсионира, поради което решенията им са незаконосъобразни. Със
същите доводи жалбата се поддържа и в съдебно заседание
от процесуалния представител на жалбоподателя адв. Л.М. , като се претендира и
заплащане на съдебно-деловодни разноски. По отношение на молбата за оттегляне
на оспорения акт от ответната страна се сочи, че това потвърждава незаконосъобразността
на решението.
Ответникът
НЕЛК– Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови болести, с молба от 21.07.2022 г. /л.29 от делото/ признава
основателността на жалбата и на основание чл. 156, ал. 1 от АПК прави
волеизявление за оттегляне на ЕР №0675/30.05.2022
година. В съдебно заседание представител не се явява.
Заинтересованата страна Първи
състав на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Анна“ АД – Варна, не се явява в съдебно заседание
и не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна Агенция
за хора с увреждания гр. София не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Заинтересованата страна
Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, не се явява в съдебно
заседание и не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна Териториално
поделение на НОИ – Варна, с писмена молба
депозирана от упълномощен процесуален
представител юрисконсулт Мл. К., изразява становище за несъгласие с оттеглянето
на акта на административния орган. Излагат се съображения за неоснователност на
жалбата, като по същество на спора се сочи, че датата на инвалидизиране е правилно определена съгласно изискванията на чл. 70 от Наредбата
за медицинска експертиза. Твърди се, че не е налице нито една от трите хипотези
предвидени в чл. 71 от НМЕ за определяне
на нова дата на инвалидизиране. Отправено е искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По повод претърпяна
от Й.С.Й. през 2002 г. битова злополука е проведено двукратно оперативно
лечение на ляв лакът през 2002 г. и 2006 година. С епикриза №12944 от 2002 г.
/л.2 от преписката/ му е поставена окончателна диагноза – вилнус сцизум регио
кубити син кум корпус алиенум лезио парц ет компресио нулнарис. С епикриза
№13941 от 2006 г. /л. 6 от преписката/ му е поставена окончателна диагноза
гранулом тип „чужди тяло“ в областта на ляв лакет. През 2017 г. жалбоподателят
е лекуван по повод остра левостранна сърдечна недостатъчност и хипертонична
болест във „Военномедицинска академия“ Многопрофилна болница за активно лечение
– Варна. С епикриза № 4113 от 2017 г. /л. 7 от преписката/ му е поставена
окончателна диагноза: остра левостранна сърдечна недостатъчност II функционален клас по К.. КП № 29. С медицинско направление
от личния си лекар е насочен за освидетелстване от ТЕЛК. С експертно решение №
2848 от зас. 133 от 26.10.2017 г. , Й.С.Й. е освидетелстван като са му определени 50% вид и степен на
увреждане без чужда помощ за срок от 3 години с водеща диагноза – последици от
други злополуки, МКБ Y86.0 /л. 27 от адм. преписка/. Посочени
са общите заболявания на жалбоподателя – анкилоза на лява лакетна става, хипертонична
болест II стадий, умерено висока степен СФ
ХС, лезия на нервус медианус в ляво –
средна степен /клинични и ЕМГ данни/, витилиго. Определена му е дата на
инвалидност 26.10.2017 г. – датата на освидетелстването, тъй като Й. е работил.
С последващо експертно решение № 2936 от зас.
№146/16.11.2020 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Анна“ – Варна АД /л.63 от преписката/ Й.
е преосвидетелстван и му е определена 50 % трайно намалена работоспособност без
чужда помощ за срок от една година, с водеща диагноза последици от други
злополуки, МКБ Y86.+. Посочени са общите
заболявания на жалбоподателя – анкилоза на лява лакетна става, хипертонична
болест II стадий, умерено висока степен СФ
ХС , лезия на нервус медианус в ляво – средна степен /клинични и ЕМГ данни/, витилиго.
По отношение на датата на инвалидизиране е посочена отново 26.10.2017г. –
установена, забавянето не е по негова вина, може да работи като управител.
На 13.12.2021 г. Й.Й. се е явил
пред Първи състав на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Св. Анна“ – Варна АД за
преосвидетелстване. С експертно решение № 3435 от зас. №154 от 13.12.2021 год. му
е определена 50 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок от
една година, с водеща диагноза последици от други злополуки, МКБ Y86.+. Посочени са общите заболявания на жалбоподателя –
анкилоза на лява лакетна става , хипертонична болест II стадий, умерено висока степен СФ ХС ,
лезия на нервус медианус в ляво – средна степен /клинични и ЕМГ данни/,
витилиго. По отношение на датата на инвалидизиране е посочена 26.10.2017г. –
установена, забавянето не е по негова вина, може да работи като управител.
Решението е връчено на жалбоподателя на 15.12.2021 г., видно от приложената
обратна разписка /л. 97 от преписката/.
На 16.12.2021 г. Й. е депозирал
жалба с вх. № 103 пред НЕЛК – София. В
жалбата е посочено, че обжалва ЕР №3435 от зас. 154/13.12.2021 г. по отношение
на датата на трайно намалената работоспособност /датата на инвалидизиране/, като
се иска преразглеждането му поради това, че жалбоподателят имал 5 години
трудов стаж.
След запознаване с представената
медицинска документация Специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ
при НЕЛК е постановил оспореното в настоящото производство ЕР № 0675 от зас.
085 от 30.05.2022г., с което е потвърдил оспореното ЕР на ТЕЛК по определената
50 % ТНР. Потвърдена е и водещата диагноза – последици от други злополуки, МКБ Y87.2. В същото е посочено, че се взема по документи.
Изложени са мотиви, че в представените документи и в тези, съдържащи се в медицинското
досие са налице данни за дългогодишна АХ
втора степен, умерена степен, сърдечна форма на системна амбулаторна терапия,
ИБС. За да определи водещата диагноза специализираният състав на НЕЛК се е позовал
на част 1, раздел XIII, т. 15.2 от НМЕ. По втората
диагноза НЕЛК се е позовал на част 4, раздел I, т. 2.1 и е определил 40 % ТНР. По отношение на третата диагноза е посочена
част 7, раздел I, т. 11.4 от НМЕ и е определен
процент на ТНР – 10. В заключение НЕЛК
е потвърдил ЕР на ТЕЛК по 50% ТНР. По
отношение на датата на инвалидизиране е посочена отново дата 26.10.2017 г.,
като изрично е записано, че това е датата на освидетелстване, тъй като лицето
работи. Решението е получено от Й. на 20.06.2022 г., видно от приложената по
делото обратна разписка /л. 42/, а жалбата срещу него е подадена на 30.06.2022
год.
При така установените
обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:
Въпреки направеното
от ответния административен орган волеизявление в молба изх. № I5961/21.07.2022 г. /л. 29 от делото/ за оттегляне на
оспорения индивидуален административен акт, съдът счита, че не са изпълнени
предпоставките на чл. 156, ал. 1 от АПК, тъй като в писмено становище с.д. №
14496/29.09.2022 г. /л. 61 от делото/ заинтересованата страна ТП на НОИ –
Варна, за която актът е благоприятен, е изразила изрично несъгласие относно
неговото оттегляне, а останалите заинтересовани страни по делото не са дали
съгласие за оттеглянето на оспореното решение. Съобразно тези обстоятелства и
тъй като жалбата е процесуално допустима
като подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК , както и при
наличието на правен интерес от съдебно
оспорване, същата подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за неоснователна предвид следното:
Обжалваният
административен акт е постановен от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от
Закона за здравето във връзка с чл. 3 от НМЕ орган и при спазване на установената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма.
Решението е взето от специализиран състав по хирургични, ортопедични и
сърдечно-съдови заболявания, съобразно изискването на чл. 49, ал. 1 от
ПУОРОМЕРКМЕ. Спазено е и изискването в специализирания състав да бъдат включени
не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател.
Предвид горното, съдът приема, че
в хода на административното производство не са допуснати нарушения от
категорията на съществените такива, които да са ограничили правата на
жалбоподателя и да обосноват в този смисъл незаконосъобразност на оспореното
експертно решение.
Спорът е по приложението на
материалния закон и се свежда до това има ли основание за определяне на нова
дата на инвалидизиране.
Съгласно чл. 61, ал. 1, т. 4 от
НМЕ, експертизата на трайно намалената
работоспособност включва определяне на началната дата на трайно намалената
работоспособност (дата на инвалидизиране), а съгласно ал. 2, т. 4 от същата
правна норма, експертизата на вида и степента на увреждане включва определянето
на дата на инвалидизиране.
Начините за определяне на датата
на инвалидизирането са предвидени в нормата на чл. 70 от НМЕ, като съгласно ал.
1, дата на инвалидизиране се определя когато се определя процент трайно намалена
работоспособност (вид и степен на увреждане). Съгласно ал. 2, когато лицето е
било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в
инвалидност, за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила
временната неработоспособност по болничните листове. Съгласно ал. 3, когато
лицето поради увреждането си е трудоустроено на работа с по-ниска квалификация,
за дата на инвалидизиране се приема датата на преминаване на лицето на тази
работа. Това обстоятелство се установява от наличната медицинска документация и
документите за трудов стаж. Съгласно ал. 4, когато лицето не е ползвало отпуск
по болест или не е осигурено, датата на инвалидизиране се определя въз основа
на медицинските документи и здравословното му състояние при освидетелстването.
Когато липсва медицинска документация и здравословното състояние на лицето не
дава достатъчно основание, за дата на инвалидизиране се определя датата на
издаване протокола на ЛКК. Съгласно ал. 5, когато лицето работи или се намира в
платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на
освидетелстването.
В случая и съобразно
регламента на чл. 70 от НМЕ, датата на инвалидизирането на жалбоподателя –
26.10.2017 г. е била определена според датата
на издаване на първоначалното експертно решение № 2848, т.е. в процесния
случай тя е била определена по правилото на чл. 70, ал. 5 от НМЕ. Това експертно решение не е било обжалвано и представлява стабилен адм. акт, т.е. жалбоподателят не оспорва правилността на първоначалното определяне на
датата на инвалидизиране. В този смисъл, спорът е за наличието на
материално-правни основания за определяне към момента на постановяване на ЕР №
3435 от 154/13.12.2021 г. на ТЕЛК-Варна на
нова дата на инвалидизиране , поради
наличието към същият момент на нов юридически факт, а именно придобиването на 5 години
осигурителен стаж.
Определянето на нова дата на
инвалидизиране е уредено в нормата на чл.
71 от действащата Наредба за медицинската експертиза, в която са предвидени три хипотези за определяне на такава
дата. Първата хипотеза касае определяне на нова дата
на работещите лица с трайно намалена работоспособност, на които при следващото
преосвидетелстване е определен по-висок процент трайно намалена
работоспособност поради влошаване на здравословното им състояние, което не им
позволява да продължат да работят при същите условия на труд, към които са се
приспособили – същата не е приложима в случая, тъй като с оспореното решение не е определян по-висок процент на жалбоподателя – видно е ,
че от първото освидетелстване през 2017
г. до преосвидетелстването му през 2021 г. процентът ТНР остава непроменен. Втората
хипотеза също не намира приложение, тъй
като тя касае лицата които получават лична или наследствена пенсия въз основа на трайно намалена работоспособност
и са поискали друг вид пенсия,
обусловена от увреждане даващо основанието за другия вид пенсия – по делото няма спор, че към момента на
издаване на оспореното решение жалбоподателят не е получавал какъвто и да било
вид пенсия. Регламентираните в третата хипотеза юридически факти релевантни за
определянето на нова дата на
инвалидизиране също са изцяло неотносими към случаят на жалбоподателя – такива
факти последният нито твърди, нито доказва след дадените му от съда указания по
съществуващата за него доказателствена тежест. Изложеното налага извода , че соченият
от жалбоподателя факт за придобиване на 5 години осигурителен стаж след датата на
инвалидизиране 26.10.2017 г., не попада в нито една от горепосочените три хипотези за определянето на нова дата на
инвалидизиране, т.е. такава последваща първоначалната дата на инвалидизиране. В тази връзка, представените
от жалбоподателя писмени доказателства
за действителен 5-годишен трудов стаж установят ирелевантен по отношение на
датата на инвалидизиране факт, поради което в случая не съществува нито едно
материално-правно основание за промяна
на първоначално определената дата на инвалидизиране. В този смисъл, обжалваното
решение в оспорената му част се явява постановено при правилно приложение на материалния закон и
в съответствие с целта на закона.
Така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК налага жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Предвид изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на
направените разноски следва да се остави без уважение, а заинтересованата
страна ТП на НОИ – Варна, за която обжалваното експертно решение на НЕЛК представлява благоприятен административен акт, има право на
разноски съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК,
поради което това нейно искане съдът намира за основателно. По делото е
осъществено процесуално представителство с представените от упълномощения
юрисконсулт Мл. К. писмени становища, поради
което на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната
помощ, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в съответствие с фактическата и правната сложност на делото,
които жалбоподателят следва да заплати.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на Й.С.Й., ЕГН **********,***, срещу
Експертно решение № 0675 от зас. №085/30.05.2022 г., издадено от Специализиран
състав на НЕЛК по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания, с
което е потвърдено Експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Анна“ АД Варна №
3435 от зас. № 154/13.12.2021 год., в частта му относно определената дата на
инвалидизиране – 26.10.2017 год.
ОСЪЖДА Й.С.Й., ЕГН
**********,*** да заплати на Национален
осигурителен институт сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при
участието на горепосочените заинтересовани страни и подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :