ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 22.06.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26 с-в, в закрито
заседание в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 6045 по описа за
2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за разваляне на договора за
покупко-продажба на имот по реда на чл.89 от ЗЗД.
Ищецът „Е.“ ЕООД /н/, представляван от синдика Ц.М., сочи
в исковата молба, че дружеството е обявено в несъстоятелност, органите му са
десезирани, а дейността прекратена, като е наложена обща възбрана върху
активите от масата на несъстоятелността и е започнало осребряване на
имуществото. Посочва, че в нот.акт №134 по нот.дело № 270/2004г. дружеството е
придобило правото на строеж , както и собствеността върху изрично изброени
обекти в сграда на ул.“*****/бивша ул.“Медет“/ в гр.София. С нот.акт № 36,
т.ІІІ, рег.№ 8689 дело № 381/2017г. „Е.“ ЕООД /н/ е продало на ответницата Н.Б.
ателие №14, находящо се на ІV жилищен етаж от сградата ул.“*****в гр.София със
застроена площ от 68,33 кв.м. за сумата 33 176лв. Ищецът твърди, че
продаденият имот е бил изграден в отклонение от одобрения от УАГ на
27.09.2000г. инвестиционен проект, в който ателие №14 изобщо не съществува, не
е било самостоятелен обект и не е било годно да бъде прехвърлено на ответницата
с посочения нот.акт. Според одобрения инвестиционен проект , на мястото на
ателие №14 съществува само магазин №1 на четири нива с обща квадратура 317,01
кв.м. Посочва, че преди да бъде обявено дружеството в несъстоятелност, то е
направило опит за преработка на инвестиционния проект, но неуспешно.
Непосредствено след това дружеството е било обявено в несъстоятелност, което окончателно
е преградило пътя за промяна на инвестиционния проект. Посочва, че така
предметът на договора за покупко-продажба с ответницата се явява с невъзможен
предмет, като тази невъзможност не може да бъде преодоляна. Позовава се на
ТР№3/14 от 28.06.2016г. по т.д.№ 3/14г. на ОСГК. Моли съда да постанови
решение, с което да развали договора по нот.акт № 36, т.ІІІ, рег.№ 8689 дело №
381/2017г. на Нотариус В.Г., рег.№ 340 на НК.
Ответницата Н.А.Б. оспорва предявения срещу нея иск
като недопустим, респ. и като неоснователен. Във връзка с възражението си за
недопустимост, сочи, че за процесния имот вече има постановено решение на СГС по гр.д.№ 2251/14г. , с което по
отношение на „Е.“ ЕООД /н/ е прието за установено , че Н.Б. и съпругът й В.Б. са
собственици на процесния имот. Позовава се на силата на пресъдено нещо на това
съдебно решение. Отделно от това посочва че с определение по т.д.№ 2389/20г. на
САС е прието, че съдът по несъстоятелността не може да разреши продажбата,
съответно възлагането на процесния имот, който не е част от масата на несъстоятелността,
а е собственост на трети лица - Н.Б. и В.Б.. Оспорва правомощията на синдика да
предявява иск за разваляне на договор. Излага съображения по същество, като се
позовава и на придобивна давност. Моли съда да отхвърли иска като недопустим и
да й присъди разноските по делото. Прави искане за привличане на трето лице
помагач.
Съдът връчи на ищеца отговора на исковата молба с
указание за становище във връзка с твърдяната недопустимост на предявения иск. Ищецът
е депозирал становище. Във връзка с постановеното решение по гр.д.№ 2351/14г.
на СГС ищецът посочва, че същото не
формира сила на пресъдено нещо, тъй като предметът на делото, разглеждан от СГС
по гр.д.№ 2351/14г. не е идентичен с
предмета по настоящото дело. Сочи, че невъзможността на предмета по сделката по
нот.акт №36/2017г. е настъпила след постановяване на решението по гр.д.№
2351/14г. на СГС. Обявяването на ищеца в несъстоятелност се явява пречка да
бъде инициирана промяна в одобрения инвестиционен проект за узаконяване на
построеното в отклонение от плана ателие и по този начин чрез одобрената по реда
на ЗУТ промяна, да привнесе необходимия административен елемент в сделката за
възникване на целения с нея транслативен ефект по отношение на собствеността. На
следващо място счита, че определението на САС не може да формира сила на
пресъдено нещо и съответно не води до недопустимост на предявения иск. Излага
съображения и по останалите направени от ответницата възражения в отговора на
исковата молба.
За да се произнесе по направеното от ответницата
възражение за недопустимост на иска, тъй като по въпроса за собствеността на
процесния имот вече има формирана сила на присъдено нещо, съдът изиска гр.д.№
2251/2014г. на СГС, ГО, І с-в.
От материалите по делото е видно, че Н.Б., сега
ответник, и съпругът й са предявили против „Е.“ ЕООД /сега ищец/ установителен
иск за собственост на процесния имот. В исковата молба се посочва, че Н.Б. и В.Б.
са закупили от „Е.“ ЕООД ателие № 14 с площ от 68,33 кв.м. в р-н Красно село,
на ул.“Медет“ №4 в гр.София. За сделката е бил съставен нот.акт № 36, т.ІІІ,
рег.№ 8689 дело № 381/2017г. на Нотариус В.Г., рег.№ 340 на НК. Посочва се също,
че от покупката Н.Б. и В.Б. владеят имот. Посочват, че в последствие са
разбрали , че продавачът „Е.“ ЕООД е продал имота по неодобрен инвестиционен
проект - преработка за строеж на жилища сграда. В одобрения инвестиционен проект
ателие №14 , находящо се на 4 етаж, представлява четвърто ниво на магазин 1 във
вх.А. Ищците са посочили, че продавачът „Е.“ ЕООД е предприел необходимите законови действия за
одобряване на инвестиционния проект- преработка за строеж на жилищна сграда. С
решение № 3199/15.06.2021г. на Административен съд София град по адм.дело №
3765/11г. отказът на главния архитект да бъде одобрен инвестиционния
проект-преработка е отменен. Независимо от съдебното решение инвестиционния
проект не е изменен. Поради това Н.Б. и В.Б.
са предявили иск срещу „Е.“ ЕООД за приемане за установено по отношение на
ответника, че те са собственици на четвърто ниво от офис-магазин 1 във вх.А,
находящо се на ул.“Медет“ №4, ет.4 по силата на договор за покупко-продажба по нот.акт №36/2007г. на Нотариус Г..
Ответникът в това производство „Е.“ ЕООД
/сега ищец в несъстоятелност/ е бил редовно призован по реда на чл.50 ал.2 от ГПК. Тъй като не е депозирал отговор на исковата молба, нито е взел становище
по иска, а не се е явил и в съдебно заседание, съдът е постановил решение при
условията на чл.238 от ГПК /неприсъствено решение/. С решение от 2.12.2014г. СГС,
І гр.с-в е приел за установено по отношение на „Е.“ ЕООД, ЕИК *******, че Н.А.Б.,
ЕГН ********** и В.А.Б.са собственици на следният недвижим имот, находящ се в
гр.София, ул. „*******а именно: цялото четвърто ниво от офис-магазин 1 /А1/ във
вход „А”, равняващо се на 66.79 кв.м. върху 317.01 кв.м. идеални части,
състоящо се от склад и сервизни помещения, при граници: стълбищна площадка,
апартамент № 6, калкан и улица, заедно с 1.461 % идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж върху УПИ в който е построена сградата, с площ
от 1 161 кв.м., който имот съгласно ПУП представлява УПИ III-78 от квартал 305
Г по плана на гр.София, местността „Цар Борис III”, придобит по силата на
договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 36, том III, дело № 381/07
год. по описа на Нотариус В.Г..
Решението е връчено на страните и е влязло в сила на
2.12.2014г.
При така установените обстоятелства, съдът намира
възражението на ответницата за недопустимост на предявения иск по чл.89 от ЗЗД
за основателно.
С влязло в сила решение по гр.д.№ 2251/2014г. на СГС,
ГО, І с-в е установено по отношение на ищеца „Е.“ ЕООД правото на собственост
на ответницата Н.Б. върху процесния имот, находящ се в гр.София, ул. „*******придобит
по силата на договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 36, том
III, дело № 381/07 год. по описа на Нотариус В.Г., който имот, съобразно
действащия инвестиционен проект, съдът е индивидуализирал като цялото четвърто
ниво от офис-магазин 1 /А1/ във вход „А”, равняващо се на 66.79 кв.м. върху
317.01 кв.м. идеални части, състоящо се от склад и сервизни помещения. Т.е.
съдът е признал транслативния ефект на договора за покупко-продажба, сключен с акт
№ 36, том III, дело № 381/07 год. по описа на Нотариус В.Г.. Индивидуализирал е
имота по действащия инвестиционен проект.
По настоящото дело ищецът иска разваляне на този
договор за покупко-продажба, тъй като липсвал годен обект с оглед на
неизменения инвестиционен проект /четвъртото ниво на офис магазин 1 да се
трансформира в жилище – ателие №14, което е описано в нот.акт №36/07г./.
Целеният резултат от този иск е
собствеността върху четвъртото ниво на офис магазин 1 да се върне в
патримониума на ищеца /в несъстоятелност/, за да се попълни масата на несъстоятелността.
По въпроса, чия собственост е четвъртото ниво на офис
магазин 1, находящ се в гр.София, ул. „*******придобит по силата на договор за
покупко-продажба,
оформен с нотариален акт № 36, том III, дело № 381/07 год. по описа на Нотариус
В.Г., е формирана сила на пресъдено нещо. Този въпрос не може да се пререшава. Влязлото
в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички
съдилища, учреждения и общини в РБългария, съобразно нормата на чл.297 от ГПК. С
предявяване на иска по настоящото производство ищецът се стреми да заобиколи
съдебното решение по гр.д.№ 2251/2014г.
на СГС, ГО, І с-в , и да не го зачете. Дали това решение е присъствено или не,
няма никакво значение. Съдебното решение е влязло в сила и то задължава
страните по него да спазват признатото от съда правно положение между тях. Съдът
е признал договора за покупко-продажба на имота за валиден, породил
транслативен ефект. Стремежът на ищеца да установи, че този договор следва да
се развали, тъй като обекта на продажба не съществува, не е защитим от правото
и се отблъсква от СПН. Без значение е, че петитума на иска по гр.д.№
2251/2014г. на СГС, ГО, І с-в е различен от петитума на иска по настоящото
дело. Целта на настоящия иск е да преуреди съдебно уреденото материално
правоотношение между страните, което правото
не недопуска. Бездействието на ищеца да инициира промяна на инвестиционния
проект е отчетена от съда при постановяване на съдебното решение по гр.д.№ 2251/2014г. на СГС, ГО, І с-в. Ето
защо твърдението на ищеца, че са
настъпили нови обстоятелства след постановяване на съдебното решение, а именно обявяването
на ищеца в несъстоятелност и невъзможността му да инициира промяна в плана, не
е основателно. Бездействието на ищеца до постановяване на съдебното решение е
равностойно по резултат на лишаването му от правна възможност да поиска промяна
в инвестиционния план. Т.е. няма нищо ново, което да е релевантно за съдебно
уреденото материално правоотношение между страните и което да може да отблъсне
СПН, която го стабилизира. Ответницата е призната за собственик на имота и то
индивидуализиран по действащия инвестиционен проект. Този въпрос не може да се
пререшава нито с отрицателен установителен иск за собственост, нито с иск за
разваляне на договора, нито с друга претенция, която атакува съдебно признатото
право на собственост на ищцата. Втори процес в рамките на същия спор е
недопустим съгласно чл.229 ал.1 от ГПК. С оглед на изложеното, съдът намира
предявения по делото иск за недопустим. Производството по него следва да се
прекрати на основание чл.229 ал.2 от ГПК.
На основание чл.78 ал.4 от ГПК на ответницата се
следват направените от нея разноски в размер на 1000лв., съобразно представения
договор за правна защита и съдействие от 22.02.2021г.
Воден от горното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д.№ 6045/20г. на СГС, І ГО, 26 с-в, поради недопустимост на основание res judicata на
предявения от „Е.“ ЕООД /н/, ЕИК *******, представлявано от синдика Ц.В.М.против
Н.А.Б., ЕГН **********, с адрес *** иск за разваляне на договор по нот.акт №
36, т.ІІІ, рег.№ 8689 дело № 381/2017г. на Нотариус В.Г., рег.№ 340 на НК.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД
/н/, ЕИК *******да заплати на Н.А.Б., ЕГН ********** сумата от 1000лв. разноски
по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски апелативен съд в 1 седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: