Решение по дело №3176/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2602
Дата: 12 декември 2019 г.
Съдия: Велизар Славчев Русинов
Дело: 20197180703176
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2602/12.12.2019г.

12 декември 2019г.,  гр.  Пловдив,

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен  съд - Пловдив,  ХХІV  касационен  състав в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

                                                                    Председател: Владимир Вълчев

                                                                    Членове: Дарина  Матеева

                                                                   Велизар Русинов

При секретар  К.Р.,с участието на Прокурор Светлозар Чераджийски сложи за разглеждане   КНАХД №3176 по описа  за  2019 година, докладваното от ЧЛЕН - Съдия Велизар Русинов,за да произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.                                                           Образувано е по касационна жалба, подадена от  доктор  К.В.  К. срещу Решение № 1488/07.08.2019 год., постановено по АНД № 3677/2019 год., по описа на Районен съд – Пловдив/РС/, ХVІІІ - ти н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление /ПН/ № НП - 27 - 133 - 70/11.12.2018 год., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит”  /по настоящем Изпълнителна агенция „Медицински надзор” съгласно Закона за бюджета на НЗОК за 2019 година, § 18 от преходните и заключителни разпоредби на същия, считано от 01.04.2019 година Изпълнителна агенция „Медицински одит“ се преобразува чрез сливане заедно с Изпълнителна агенция по трансплантация в новосъздадената Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, като поема всички нейни права и задължения/ – ИАМН гр. София, с което на касатора Д-р К.В.К., в качеството му на ***ООД, ЕИК *********, на основание чл. 229, ал. 1 от Закон за здравето /ЗЗ/ са наложени десет административни наказания „глоба“ в размер от по 100.00 /сто/ лева за десет отделни  нарушения на чл. 29, т. 1 от Наредба  за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във връзка с чл. 81, ал. 3 от Закон за здравето.По подробни доводи в кас.жалбаи пис.защита  не споделя изводите на РС обосновали потвърждавана  на издаденото наказателно постановление, като счита, че неправомерно е ангажирана отговорността на наказаното лице/касатор. Иска се отмяна на съдебния акт и отмяна  на наказателното постановление.                                                      Ответникът - Изпълнителна агенция "Медицински надзор" по доводи в пис.отговор на кас.жалба оспорва кас. жалба, като твърди ,че била  неоснователна .                                                                               Прокурорът от Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба .                                                     Административен съд Пловдив в настоящия став намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване. Разгледана по същество  к.жалба е основателна.С обжалваното решение РС  е потвърди наказателно постановление/НП/№НП-27-133-70/11.12.2018 год., издадено от  Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Медицински Одит  , /преобразувана  в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“/.За да постанови решението си РС  е неправилно  приел, че в проведеното административнонаказателното производство не  били допуснати съществени процесуални нарушения, които да  обосновават отмяна на издаденото наказателно постановление. В случая неправилно е определен субекта на административнонаказателна отговорност, като същата е следвало да понесе болничното заведение, а не физическото лице – лекар, с оглед на което оспореното   решение на  РС е неправилно,неправилно РС е  потвърди наказателното постановление.Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалвано то решение с материалния закон, съдът следи служебно.Възраженията на касатора са основателни. Решението на първоинстанционния съд е допустимо,но неправилно и незаконосъобразно.С оспореното наказателно постановление е ангажирана отговорността на  касатора  Д-р К.К., за това, че при извършена проверка в МБАЛ"ТРИМОНЦИУМ" ЕООД, е установено, че: в 10броя случаи / описани в НП и  решението на РС/според АНО имало данни  ,да се обоснове извод  , че Д- р К.К. бил допуснал да бъде избран в екип ,а същевременно бил лекуващ лекар на пациентите в процесните10броя случаи /описани в НП и  решението на РС/,в  нарушение на  т.1,чл.29 от Наредба за осъществяване право на достъп до медицинска помощ.Контролните органи приели, че е нарушена забраната да не се допуска избор на екип/лекар, който лекува и наблюдава пациента през цялото време на престоя в лечебното заведение, с оглед на което бил съставен акт за установяване на нарушението/АУАН/, въз основа на който било издадено и процесното НП.Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата, не се допуска извършването на избор на лекар/екип;1.който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента“ ,във вр.чл.81,ал.3 от Закона за здравето/ЗЗ/.От събраните в административнонаказателното и първоинстанционното съдебно производство доказателства се установява, че МБАЛ"ТРИМОНЦИУМ" ЕООД, като юридическото лице е получило процесните суми и е издало фактури за тях. Видно от представените заявления за избор на лекар, същите са на бланки, издадени от юридическото лице. По делото е приобщена и заповед , издадена от управителя на дружеството, съгласно която  изборът се осъществява на основание заповед на управителя на ЮЛ.Случаите, когато медицинските услуги не се оказват по договор с НОИ, пациентите заплащат медицинските услуги съобразно ценоразпис на лечебното заведение. С оглед така представените доказателства, неправилно РС не  е приел, че в случая дружество не е спазило задълженията си по чл. 29, т.1 от Наредбата и е следвало да бъде ангажиране неговата административнонаказателна отговорност, а не тази на физическото лице – лекар/късатор, което е било избрано да извършва медицинската услуга.Районният съд  не е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който да осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при нарушение на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. В конкретния случай, РС както не  е констатирал  , че ответния АНО е допуснал съществени пороци на проведения административно – наказателен процес,  не е спазил изискванията, посочени в  ЗАНН .Доколкото касаторът- физ.лице   неправилно е санкциониран за това, че бил извършил  неправомерни действия,за които , законът предвижда  да бъде санкционирано ЮЛ -работодател е следвало  да бъде правилно определен  от АНО наказания субект,което не е направено от АНО то НП е неправилно и незаконосъобразно ,съответно неправилно  и незаконосъобразно е оспореното решение на РС  . Изискването за описване на всички елементи от състава на нарушението е гаранция за това санкционираното лице да разбере за какво точно е наказано, съответно за упражняване правото му на защита. Още повече, че с непосочването на тези факти са нарушени императивните разпоредби на чл. 42,т. 4,т.6  и  чл. 57, ал. 1,т.4, т. 5 от ЗАНН. За да може наказателното постановление, като правораздавателен акт, с който се ангажира административно-наказателната отговорност на едно лице, да предизвика тези последици, същият следва да отговаря на формалните изисквания на закона, гарантиращи и правото на защита на наказаното лице,като не на последно място трябва да бъде правилно определен нарушителя от АНО,което в настоящия случай не е сторено и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на НП и на решението,с което е потвърдено.        Съдебното решение е валидно и допустимо ,но неправилно . При изготвянето на същия не  са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и не  е отговорено на всички относими  възражения. Оспореното съдебно решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка и при неправилно определен субект на твърдяното/ите  нарушение/я. Като е достигнал до неправилни  изводи , РС  необосновано и в  несъответствие с приложимия материален закон е преценил жалбата до него за  основателна и неправилно  е потвърдил НП.От изложеното следва , че РС е постановил  неправилен съдебен акт, който е постановен при  наличие  на касационно основание по чл.348,ал.1,т.1,вр.ал.2 от НПК  водещо  до неговата отмяна, следва да бъде отменен,съответно следва да бъде отменено и потвърденото с него   НП.                                                                                        Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІV касационен състав,

Р       Е       Ш        И:

Отменя  Решение №1488/07.08.2019 год., постановено по АНД № 3677/2019 год., по описа на Районен съд – Пловдив/РС/.                                Отменя наказателно постановление/НП/ № НП - 27 - 133 - 70/11.12.2018 год., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит”  /по настоящем Изпълнителна агенция „Медицински надзор”/.                                                                      Решението е окончателно .

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                              ЧЛЕНОВЕ: