№ 12
гр. Царево, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20212180100328 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„**, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: **, представлявано съвместно от
изпълнителния директор М.П.И. и изпълнителния директор В. П.а К.-М., чрез
процесуалния представител юрисконсулт М. Ж., срещу: В. В. К., ЕГН
**********, адрес: **, с която се иска от съда, да постанови решение, с което
да осъди В. В. К. да заплати на ищеца, сумата от 4507.62 лева /четири хиляди
петстотин и седем лева и шестдесет и две стотинки/- главница, дължимо
застрахователно обезщетение по регресна претенция, както и мораторната
лихва върху главницата от 16.07.2018 г. до датата на депозиране на исковата
молба 16.07.2021 г. възлизаща в размер на 1373. 68 лв. /хиляда триста
седемдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане
на вземането, както и направените от нас съдебно - деловодни разноски,
включително и възнаграждение за процесуално представителство.
С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е искане и
за допускане на експертиза.
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
1
исковата молба и доказателствата на ответника.
Ответника не е бил намерен на посочения адрес, поради което и на
същия е бил назначен особен представител, на разноски на ищеца. Особения
представител е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. С
отговора на исковата молба се твърди, че иска е допустим, но неоснователен.
Предявеният пред ЦРС иск, е с правно основание в чл. 410 от Кодекса
за застраховането, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и като съобрази
становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от
фактическа и правна страна:
По делото не е спорно, а е видно и от представените доказателства, че
между ищеца и лицето Иво Георгиев Михайлов, има сключена валидна
застраховка “Каско и Злополука” на лек автомобил марка „БМВ“, модел „**“
с peг. № **, обективирана в застрахователна полица № ** г. със срок на
действие от 10.01.2016 г. до 09.01.2017 г. при уговорено покритие клауза „П”
- Пълно Каско на рисковете, съгласно Общите условия на предлаганата
застраховка.
По делото не се спори и се установява от представената присъда по
НОХД № ** г. че на 20.05.2016 г. около 15:50 ч. в гр. Китен, обл. Бургаска, на
ул. „Първи май“ след нанасяне на удари по лек автомобил марка „БМВ“,
модел „**“ с peг. № **, на автомобила са причинени щети, изразяващи се в
деформация на предна дясна врата, надраскани преден и заден десен калник,
счупване на предно ляво и дясно огледало и счупване на дръжката на предна
лява врата. Няма спор, че по случая е било образувано досъдебно
производство № ** г. по описа на РУ- Приморско, по което в качеството на
обвиняемо лице е бил привлечен ответника В. В. К.. Няма спор, че с присъда
по НОХД № ** г. от ** г. ответника К. е бил признат за виновен и е бил
осъден за противозаконно повреждане на чужда движима вещ- лек автомобил
марка „БМВ“ модел „**“ с peг. № **.
Няма спор, че след горепосоченото деяние, пред ответника, на
25.05.2016 г. е било подадено уведомление- декларация за щета по
застраховка „Каско на МПС“ с искане за обезщетяване на нанесените вреди
на собственика на застрахования по застраховка „Каско” автомобил, като за
2
случая е била заведена преписка по щета № **.
Не се спори поп делото, че причинените вреди на застрахования лек
автомобил, са били описани от експерти на ЗАД „Армеец“ в хода на
извършване на ликвидационната дейност по преписката, като съгласно
условията на сключения застрахователен договор, е било издадено
възлагателно писмо, за извършване на автосервизни услуги и повредите са
били отремонтирани в сервиз „Бова Кар“ ЕООД.
Не се спори, а и е видно от приложената фактура № ** г. че вложените
части, боя и други материали, както и калкулирания от автосервиза труд, за
извършения ремонт на застрахования лек автомобил, възлизат на 4497.62
лева,
Не се спори, а и видно от приложеното Преводно нареждане № ** г.
сумата за извършената ремонтна услуга е заплатена от ищеца, на извършилия
ремонта сервиз „Бова Кар” ЕООД на 24.11.2016 г. като общият размер на
заплатеното от застрахователя обезщетение е 4507.62 лева, от които 4497.62
лева заплатено обезщетение за възстановяване на увредения автомобил и
10,00 лева извършени ликвидационни разноски по претенцията.
Установява се от приложеното писмо с изх. № ** г. получено от
ответника на 19.06.2017 г. и придружено с цялата ликвидационна преписка по
щета, № **, че ответника В. В. К. е бил поканен, в тридесетдневен срок,
доброволно да заплати на ищеца сумата от 4507.62 лева, от които 4497.62
лева заплатено обезщетение за възстановяване на увредения автомобил и
10,00 лева извършени ликвидационни разноски по претенцията.
Съгласно заключеното на вещото лице, по допуснатата, изслушана и
приета от съда, АТЕ, стойността на ремонта на застрахованото МПС е в
размер на 4934,88 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това
число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно
задължение. За да бъде уважен искът по чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ във връзка с
чл. 45 от ЗЗД ищецът следва, при условията на пълно и главно доказване да
3
установи наличието на следните кумулативни предпоставки: валидно
възникнало правоотношение между него и собственика на увредения
автомобил по застрахователен договор, наличие на повреди по автомобила, от
които са настъпили щети, изплащане на щетите на увреденото лице, щетите
да са причинени от трето лице, което отговаря по правилата на отговорността
по чл. 45 от ЗЗД- деяние, вреди, противоправност и причинна връзка между
причинените вреди и деянието /действие или бездействие/. В конкретния
случай следва да се докаже, че отговорност за причинените щети по
автомобила носи ответника.
От събраните доказателства по делото се установява наличието на
всички елементи от фактическия състав, пораждащ суброгационното право на
ищеца.
Налице е валидно застрахователно правоотношение между ищеца и
трето за спора лице, елемент от правната сфера, на което е правото на
собственост върху увредения лек автомобил. Правоотношението е възникнало
от сключен във формата на двустранно подписана застрахователна полица,
договор за застраховка "Каско". Установи се, че ищецът, в изпълнение на
задължението си по застрахователния договор е обезщетил застрахованото
лице за претърпените вреди от покрития застрахователен риск, като е
заплатил застрахователно обезщетение чрез трето лице- доверен сервиз
отстранил щетите на застрахования лек автомобил. С извършеното плащане
съдът приема, че изработеното е прието и задължението на застрахователя по
имуществената застраховка да обезщети увреденото лице е изпълнено. С
плащането на застрахователно обезщетение ищецът- застраховател по
застраховка "Каско"- встъпва в правата на увреденото лице срещу прекия
причинител на щетата до размера на престираното на увредения. От
събраните по делото доказателства съдът намира за доказан фактическият
състав на деликта. Не се спори, че с присъда по НОХД № ** г. от ** г.
ответника К. е бил признат за виновен и е бил осъден за противозаконно
повреждане на чужда движима вещ- застрахования лек автомобил. Според
съда, ответника е знаел и съзнавал, че извършвайки това деяние/действие ще
нанесе имуществени щети на собственика на МПС, но въпреки това е
осъществил повреждането на автомобила. Субективният елемент от състава
на гражданския деликт- вината се презюмира съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД-
4
като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като
ангажира съответни доказателства за липсата й. В случая обратно доказване е
неосъществено и презумпцията е необорена. По делото няма наведени доводи
и представени доказателства, претендираната от ищеца сума да е платена от
ответника, поради която същата е дължима.
По отношение на възражението за изтекла давност на претендираната
главница:
По въпроса за погасителната давност спрямо регресните искове на
застрахователя, съществува задължителна практика на ВКС, обективирана в
ППВС № 7/77 и в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения- Решение №
131/ 07.10.2011 г. по т. д. № 806/ 2010 г. на I т.о., Решение № 70/ 23.06.2011 г.
по т.д. № 624/ 2010 г. на I т.о., Решение № 144/ 26.01.2010 г. по т.д. № 532/
2008 г. на II т.о. и мн. др. В посочените актове е прието, че регресните искове
на застрахователя, се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна
давност по чл. 110 от ЗЗД, която започва да тече от момента, в който
застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите лица. В настоящия
случай, от събраните по делото доказателства се установява, че ищцовото
дружество е изплатило застрахователното обезщетение на увреденото лице на
24.11.2016 г. от който момент и тече петгодишната погасителна давност,
която към датата на предявяване на настоящата искова претенция- 16.07.2021
г. не е изтекла.
По отношение на възражението за изтекла давност на претендираните
лихви:
Съгласно чл. 378, ал. 8 от КЗ вземанията за лихви върху
застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна погасителна
давност. Процесния период, за който ищецът претендира лихва, върху
главницата от 4507.62 лева, в размер на 1373. 68 лв. е от 16.07.2018 г. до
датата на депозиране на исковата молба 16.07.2021 г. т.е. за три години назад,
поради което и давността върху претендираната лихва не е изтекла.
Предвид всичко изложено, съдът намира предявените искове, за
заплащане на главница и лихви, за основателни и доказани, поради което
следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед уважаването на главните претенции, следва да се уважи и
5
акцесорната такава, а имено за присъждане на лихва, считано от датата на
завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на вземането.
При този изход от спора, ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение,
които са в размер на 1554,07 лева, съгласно представения списък по чл. 80 от
ГПК.
По изложените мотиви, Царевският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. В. К., ЕГН **********, да заплати на „**, ЕИК **, сумата
от 4507.62 лева /четири хиляди петстотин и седем лева и шестдесет и две
стотинки/- главница, дължимо застрахователно обезщетение по регресна
претенция, както и мораторната лихва върху главницата от 16.07.2018 г. до
датата на депозиране на исковата молба 16.07.2021 г. възлизаща в размер на
1373. 68 лв. /хиляда триста седемдесет и три лева и шестдесет и осем
стотинки/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящия
иск- 16.07.2021 год. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В. В. К., ЕГН **********, да заплати на „**, ЕИК **, сумата
от 1554,07 лева, за разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Окръжен съд- Бургас,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6