Решение по дело №804/2024 на Административен съд - Хасково

 

Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

 

Образувано е по жалба на Я. А. И. от [населено място], [улица], ет.*, ап. * против Заповед № РД-727/13.08.2024г. на Kмет на Община Харманли, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Пристроен навес към жилищна сграда“, находящ се в [ПИ] по КК на [населено място], УПИ *, кв.** по ПУП на [населено място], извършен от всички съсобственици на имота.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон. По тези съображения се иска отмяна на атакуваната заповед. С допълнителна молба се навеждат доводи за издаване на оспорения акт в нарушение на производствените правила, при липса на извършен от административния орган анализ относно търпимостта на строежа, като се иска допускане изготвянето на СТЕ за установяване на това обстоятелство. Претендира се и липсата на ясно описание относно параметрите, характеристиките и местонахождението на строежа. Жалбоподателя претендира, че е придобил строежа в този му вид през 2005г. и не е участвал в неговото извършване, предвид което се оспорва, че именно той следва да бъде адресат на заповедта. Претендират се разноски.

Ответникът – Kмет на Община Харманли, чрез процесуален представител в съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата и иска отхвърляне на същата.

В производството с определение № 3724/18.09.2024г. /л.45/, като заинтересовани страни са конституирани К. Г. К. и В. Х. А.. Първият не взема становище по жалбата, а вторият претендира нейната неоснователност и законосъобразност на оспорения акт. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.1 от АПК, съдът конституира служебно страните в производството и доколкото решаващият делото съдебен състав намира, че конституираните с посоченото определение заинтересовани страни - К. Г. К. и В. Х. А. имат характер на адресати на оспорения акт, то следва да отмени определение № 3724/18.09.2024г., в частта му с която К. Г. К. и В. Х. А. са конститиурани като заинтересовани страни.

След като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Нотариален акт за право на собственост върху недвижим [имот номер], том *, рег. № ***, дело № *** от **г. (л.44), Я. А. И. купува от Т. И. П. и П. И. П. ½ една втора идеална част от дворно място с площ за цялото от 293, 5 кв.м. съставляващо имот планоснимачен номер **, находящ се в УПИ *, както и целия първи самостоятелен жилищен етаж, целия гараж с помощно помещение зад него, построен отстрана на съседа наследници на Г. С. и цялото мазе построено под този гараж, ведно със съответните идеални части от правото на строеж и общите части на масивната триетажна жилищна сграда, без таванските помещения, построена с отстъпено право на строеж в урегулиран поземлен имот с площ целия от** кв.м., съставляващ парцел *-ти, образуван за дворни места с планоснимачни номера **, **, в кв. **, по плана на [населено място].

С писмо изх. № ХМ – 862-00-439/02.11.2021г. /л. 24/ Началник РДНСК Хасково изисква от Кмет на О. Х. да предприеме незабавни действия по постъпилата под вх.№ХМ-862-01-725/14.10.2019г. в РДНСК Хасково, жалба от В. А. от [населено място], бул. „[държава]“ №*, вх. *, ет. *, ап. *, против изграждане на парно, комин и бетонов навес, извършени от съседа му Я. И. в сграда с [идентификатор] по КК на [населено място].

С писмо изх. № ОХ-10-278-/4/ от 29.04.2022г. /л.23/ Кмет на Община Харманли съобщава на Началник РДНСК Хасково, с копие до В. Х. А., че по случая е съставен Констативен акт № 1 на всички собственици на имота, тъй като незаконния строеж е бил построен преди много години и не е известен неговия извършител, като предстои издаване на заповед за премахване на строежа.

Към административната преписка са приложени три броя констативни акта отразяващи извършената от отдел „ТУСЕ“ в [ПИ] по КК на [населено място], УПИ *, в кв.*. проверка, по подадената пред РДНСК жалба от В. А..

Констативен акт № 1 от 24.02.2022г. (л.25), съставен в присъствието на Я. И. и връчен на лицето, с отбелязване, че в 7 дневен срок същият може да подаде пред Община Харманли възражение по акта, отразява извършена на тази дата проверка на строеж „пристроен навес към жилищна сграда“, намиращ се в [населено място], [улица], кв. *, УПИ *, [ПИ] по КК на [населено място]. Посочва се, че имотът е собственост на Я. А. И., К. Г. К. и В. Х. А., съобразно цитирани документи за собственост. Строежа е описан като построен навес към югозападната фасада на съществуваща жилищна сграда с [идентификатор] по КК на [населено място] с размери по дългата ос 5,50м. по късата ос 3,4 и с височина 3,45м. Конструкцията на навеса е описана като стоманобетонови колони 25/25 със стоманобетонови греди и стоманобетонова плоча върху тях. Посочено е, че строежът е изграден без необходимите строителни книжа и без издадено разрешение за строеж. Като собственици на строежа са посочени лицата Я. А. И., К. Г. К. и В. Х. А.. Същите лица са посочени и за възложители на строежа. В самия констативен акт е посочено, че същият е основание за започване на административно производсвто по реда на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ и за издаване на заповед за премахване по реда на чл. 225а, ал.2 от ЗУТ.

По административната преписа липсват доказателства за постъпили възражения по така съставения констативен акт, като не са направени и твърдения в тази насока от страна на жалбоподателя.

На същата дата, със същия номер и при описание на същите фактически обстоятелства е издаден още един Констативен акт № 1 /л.28/ връчен на К. К..

По преписката се представя и Констативен акт №1 от 21.04.2022г. /л. 31/ относно извършена на тази дата проверка от работна група при отдел „ТУСЕ“ при Община Харманли, в същия състав като при проверките по предходните два констативни акта, в който са описани същите фактически обстоятелства относно проверения стоеж „пристроен навес към жилищна сграда“, намиращ се в [населено място], [улица], кв. *, УПИ *, [ПИ] по КК на [населено място]. Този констативен акт е връчен на В. Х. А..

С обжалваната Заповед № РД-727/13.08.2024г. на Кмет на Община Харманли, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка чл.225, ал.2, т.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, се нарежда да се премахне незаконен строеж „Пристроен навес към жилищна сграда“, находящ се в [ПИ] по КК на [населено място], УПИ V в кв.2а по ПУП на [населено място], извършен от всички съсобственици на имота.

Даденото от органа описание на незаконния строеж е както следва: пристроен навес към югозападната фасада на съществуваща жилищна сграда с [идентификатор] по КК на [населено място], с размери по дългата ос 5,50м. по късата ос 3,4 и с височина 3,45м. Конструкцията на навеса представлява стоманобетонови колони 25/25 със стоманобетонови греди и стоманобетонова плоча върху тях. В заповедта е отразено, че строежът е от VI –та категория, съгласно чл. 137, ал.1, т. 6 от ЗУТ и е извършен без изискващите се строителни книжа, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, предвид което същият е квалифициран като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Като фактическо основание за съставяне на процесната заповед е възприета проверката, чиито резултати са отразени в Констативен акт № 1 от 21.04.2022г., съставен в присъствието на В. Х. А. и връчен на същия на тази дата, в съответствие с изискванията на чл. 225а, ал.2 от ЗУТ. Посочено е, че с връчването на констативния акт заинтересуваното лице е уведомено за започнатото административно производство по реда на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ. В заповедта се сочи, че по този КА не са постъпили възражения съгласно протокол от 29.04.2022г., съставен от служители при Община Харманли. По административната преписка не се представят доказателства Констативен акт № 1 от 21.04.2022г. да е връчен на жалбоподателя в производството.

Оспореният административен акт е връчен на Я. А. И. и К. Г. К. на 14.08.2024г. срещу подпис, видно от приложени разписки /л.18/, като няма данни по делото същият да е бил връчен на В. А.. С оглед постъпилото от последния становище по делото, с вх. № 9484/19.12.2024г, съдът приема, че към тази датата лицето е било запознато със съдържанието на оспорения акт и наличието на подадена жалба срещу същия от страна на Я. И..

Жалбата срещу Заповед № РД-727/13.08.2024г. на кмета на Община Харманли е подадена от Я. А. И. на 26.08.2024г. директно пред Административен съд Хасково.

По делото е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза, приета без оспорване от страна на страните, заключението по която съдът кредитира напълно като компетентно и безпристрастно. В заключението се сочи, че процесния обект е разположен пред югозападната фасада на четириетажната жилищна сграда в [ПИ], с [идентификатор] построена въз основа на одобрен на 18.05.1989г. архитектурен проект и издадено Разрешение за строеж № 130/09.11.1989г. Същият представлява разширение на югозападната тераса на първия жилищен етаж и покрива пространството пред югозападния гараж. Изграден е от монолитна стоманобетонова конструкция – плоча с конзолна част към двора 45 см., 4 бр. колони 25/25 см. и 4 греди върху тях, носещи плочата. Размерите на пристроената част /извън терасата по проект/ са дадени от ВЛ като 5, 60 по дългата страна и 3, 50 по късата. Височината от кота терен до горен парапет е 3, 45 м. Обособява покрито пространство пред югозападния гараж със светла височина от терена до плочата 2, 62. ВЛ е дало заключение, че процесният обект представлява разширение на югозападната тераса на първия жилищен етаж и покрива пространството пред югозападния гараж на жилищната сграда с ндентификатор 77181.18.27.1. Най- ранното заснемане на имота в Google Maps е от 2012г., където сградата е в груб строеж, а пред югозападната фасада на първия етаж е била налична стоманобетонова конструкция от колони, греди и плоча без парапет. В заключението е посочено, че конструкцията на терасата по проект и процесната са изграждани едновременно, като се намират в конструктивна свързаност. ВЛ е посочило, че процесния обект представлява „строеж“ по смисъла на §5, т.38 от ДРЗУТ, има характеристиките на строеж от IV -та категория, съгласно чл. 137, ал.1, т. 4 на ЗУТ, б. б) жилищни и смесени сгради със средно застрояване и чл. 8, ал.2, т.1 на Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Процесният обект е описан като пристройка към жилищна сграда с идент. 77181.18.27.1 и е с предназначение за външна тераса към първия жилищен етаж, като същевременно е покрив /навес/ над пространството пред югозападния гараж. Изграден е без одобрени проекти и без разрешение за строеж.

С оглед направеното от жалбоподателя оспорване точността на даденото от органа описание и местоположение на процесния строеж, вещото лице е посочило, че е налице несъответствие между действителното разположение на строежа и направената схема в приобщения към преписката Констативен акт № 1 от 21.04.2022г. ВЛ пояснява в съдебно заседание, че процесния обект има размерите посочени от административния орган в оспорения акт, но същият не започва от фасадата на сградата, така както органът го е изчертал, а започва след края на терасата на първи жилищен етаж, която съществува по проект и строително разрешение за основната сграда. В заключение се казва, че описанието на строежа в заповедта и скицата в констативния акт некоректно индивидуализират обекта като местоположение.

Като писмени доказателства по делото са приети Декларация на А. Т. К., собственик на съседния от северозапад [ПИ], с рег. № 5328/13.11.2024г. и от Г. Т. Г., бивш собственик на съседния от североизток [ПИ], с рег. № 5348 от 14.11.2024г., в които деклараторите сочат период на построяване на процесния навес от 1998г. до 2000г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт и е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. В чл.223, ал.1 от ЗУТ е предвидено, че за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице: т. 8 - издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. Доколкото от представените по делото доказателства се установи, че коментираният строеж е IV категория, с оглед цитираните разпоредби, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.

Заповедта е обективирана в писмена форма, но само формално съдържа необходимите по чл.59, ал.2 от АПК реквизити.

Решаващият съдебен състав намира процесния акт издаден при липса на мотиви относими към процесния жалбоподател, в нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.

Като фактически обстоятелства, върху които основава своето разпореждане, кметът на Община Харманли е посочил наличието на Констативен акт № 1 от 21.04.2022г., съставен от служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ и връчен на лицето В. Х. А.. Посочено е че срещу този КА не са постъпили в срок възражения. Следва да се отбележи, че В. Х. А. е съсобственик в имота предмет на проверката, по чиято жалба е започнала самата проверка за наличие на незаконно строителство в имота. Органът е установил, че имотът е собственост и на още две лица К. Г. К. и жалбоподателя Я. А. И., обстоятелство описано в процесния акт и такова което не се оспорва по делото. Съответно процесния акт носи разпореждане за премахване на описания като незаконно строителство обект от страна на всички съсобственици на имота. Като фактическо основание за издаване на акта обаче е посочен единствено връченият на В. А. К. акт №1 от 21.04.2022г., който няма данни да е бил връчен на жалбоподателя. Независимо от обстоятелството, че в административната преписка е приложен връчен на жалбоподателя Констативен акт № 1 от 24.02.2022г., липсата на направено позоваване в оспорения акт именно на същия, води на извод за неспазване по отношение на жалбоподателя на специалните административнопроизводствени правила, регламентирани в разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ. Доколкото процесната заповед сочи, като собственици на имота В. Х. А., К. Г. К. и жалбоподателя Я. А. И., законността на същата изисква по отношение на всяко едно от лицата да са спазени специалните норми на ЗУТ, а именно да се установят обстоятелствата за всеки от тях индивидуално, включително чрез съставяне на КА и предоставяне на възможност за становище, преди издаване на акта, на всяко едно от заинтересованите лица и това обстоятелство да е отразено в оспорения акт. По отношение на процесния жалбоподател, заповедта не съдържа каквито и да било фактически обстоятелства, сочещи наличието на връчен на същия констативен акт за установеното незаконно строителство и предоставяне възможност за възражение срещу извършените от органа констатации в този акт. Съществуването на друг констативен акт, различен от този станал повод за издаване на оспорената заповед, макар и връчен на жалбоподателя с възможност за възражения, не се възприема като част от административното производство, след като органът не се е позовал на него. Последното води на извод за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя и лишаване на последния от възможност да участва пълноценно в производсвтото. Нарушени са както специалните правила на ЗУТ, така и общите разпоредби на чл. 35 и чл. 36 от АПК

Настоящият съдебен състав намира оспорения административният акт за издаден при липса на анализ на всички относими по случая факти и обстоятелства.

По делото не се оспорват направените от административния орган констатации за липса на издадено разрешение за строеж и одобрени строителни книжа за процесния обект.

Жалбоподателят обаче оспорва ясната индивидуализация на строежа, с оглед възможността за неговото премахване, както и претендира търпимост на същия, като представя по делото писмени доказателства касаещи годината на построяване на обекта предмет на премахване.

В случая оспорената заповед е постановена, без да са установени относими към търпимостта на строежа факти и обстоятелства. Търпимостта на строежа, като предвидено в закона обстоятелство, изключващо премахването на изграден без строителни книжа строеж, е от съществено значение за законосъобразното упражняване на правомощието по чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Събраните по делото доказателства са индиция за непълнота на установената в хода на проведеното административно производство фактическа обстановка, довела до неправилност на обоснования правен извод и на възприетото административно решение. Доколкото допуснатите нарушения на административно-производствените правила са се отразили върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в обжалваната заповед, същите следва да бъдат квалифицирани като съществени такива, представляващи основание по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен.

Наред с това, в случая съдът приема за безспорно установено, че за процесния строеж няма одобрен проект и издадено разрешение за строеж. С оглед на това, разпореденият за премахване с оспорената заповед строеж следва да бъде квалифициран като незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Законосъобразното издаване на заповед за премахване на незаконен строеж в хипотезата на изпълнен незаконен строеж по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, обаче е обусловено от наличието на още едно нормативно регламентирано условие, а именно строежът да не е търпим по смисъла на §16, ал.1-3 от ПР на ЗУТ или по §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване и забрана за ползване, „търпимостта“ на строежа се явява правоизключващо обстоятелство за упражняване на административното правомощие по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на незаконния строеж.

В случая, видно от представените и приети по делото без оспорване писменни декларации от съседи на процесния имот, строежът предмет на премахване е построен в периода 1998г.- 2000г.

Съгласно §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Тези обстоятелства не са били изследвани от страна на административния орган, което е довело до издаване на заповедта при липса на анализ на относимите към спора обстоятелства.

Подлежащият на премахване строеж следва да бъде също така ясно и конкретно индивидуализиран, с оглед премахването му без, това да доведе до накърняване правата на други лица.

Съгласно чл. 225а ал. 2 ЗУТ „Заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2.“ Целта на констативния акт е установяване на фактическите обстоятелства по съществуване на незаконен строеж, съответно индивидуализация на незаконния строеж, като размери, вид, местонахождение, с оглед последващата възможност за точно изпълнение на заповедта, както и възможността на адресата на акта да разбере кой или какъв точно строеж е нареден за премахване, съответно да ангажира защитата си и да наведе съответните си възражения. Предвид целта на констативния акт и изискването на чл. 225а ал. 2 ЗУТ заповедта за премахване на незаконен строеж да бъде издадена въз основа на констативен акт, то следва да е налице тъждество на описанието на наредения за премахване строеж в констативния акт и заповедта, а липсата на такова тъждество представлява съществено нарушение, отразяващо се на правото на защита.

Видно от приетото по делото заключение на съдебно техническата експертиза, без оспорване от страните, процесният строеж е некоректно посочен като местоположение на изготвената към Констативен акт №1/21.04.2022г. скица на обекта. Последното обстоятелство води до неясноста относно подлежащия на премахване обект, макар и да е налице съвпадение на площта изчислена по посочени параметри от страна на органа. В случая дадените от органа параметри на строежа в оспорената заповед са несъответни на направената в констативния акт към нея скица. Тази липса на тъждественост между посочените размери и графичното изображение на наредения за премахване строеж, съставлява съществено нарушение и е основание за отмяна на оспорения акт в неговата цялост.

С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна, а оспорената заповед, като постановена при неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и липса на мотиви следва да бъде отменена. Съдебният състав намира, че процесният административен акт следва да бъде отменен в неговата цялост, а не само по отношение на жалбоподателя. Процесният акт е неделим в своята разпоредителна част и влизането му в сила по отношение на другите адресати би накърнило правата на жалбоподателя и лишило същия от съдебна защита. Би се нарушил и принципът на равнопоставеност на заинтересованите страни, доколкото ако заповедта влезе в сила за останалите страни, жалбоподателя не би понесъл разноски за премахването на обекта, но последният ще бъде унищожен, въпреки че оспорването му е уважено. Фактическите последици от акта влязъл в сила по отношение на един от съсобствениците описани в него, ще засегне правната сфера на всеки един от останалите, включително и жалбоподателя, независимо от констатираната от съда незаконосъобразност по подадената от този адресат жалба, което е в нарушение на принципа на чл. 6 от АПК. Ето защо оспорената заповед следва да бъде отменена изцяло, а не само касателно конкретния жалбоподател.

Предвид изхода на делото и направеното искане, съответно приложения списък на разноските, както и наличните по делото доказателства и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1600.00 лв., от които 1250лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и 350.00 лв. внесено възнаграждение за вещо лице, платими от бюджета на ответника.

 

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Определение № 3724/18.09.2024г. по АД 804/2024г. по описа на ХАС, в частта му в която се конституират като заинтересовани страни по делото К. Г. К. и В. Х. А..

Решението в тази част има характер на определение, което не подлежи на обжалване.

ОТМЕНЯ Заповед № РД-727/13.08.2024г. на кмета на Община Харманли, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Пристроен навес към жилищна сграда“, находящ се в [ПИ] по КК на [населено място], УПИ *, кв.* по ПУП на [населено място], извършен от всички съсобственици на имота.

ОСЪЖДА Община Харманли да заплати на Я. А. И. от [населено място], разноски по делото в размер на 1600.00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.