№ 13382
гр. ., 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110139553 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и следващите.
Образувано е образувано по искова молба на С. Ц. У. срещу етажните
собственици от сградата на адрес ..
Ищецът твърди, че по силата на нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит чрез дарение и съдебна делба № 107, том IV, дело № 710/1985 г., Ц. С.
У. е признат за собственик на следния недвижим имот, а именно: празно дворно място,
съставляващо парцел XV-328 от квартал 340 по плана на гр. ., местността “.” с площ от
633 кв. м. Сочи, че на 13. 02. 1986 г. Ц. У. и Т. У.а са учредили право на строеж в полза
на С. Ц. У. за следния недвижим имот, а именно – голям апартамент на втори етаж и
таванска стая над него. Твърди, че на 06. 06. 2021 г. се провело общо събрание на
етажните собственици от етажната собственост, находяща се в ., на което били взети
следните решения, обективирани в протокол от 06. 06. 2021 г.: 1. За определяне на
ежемесечна вноска от по 20 лева на обитател/домашен любимец, която следва да
послужи за разноските по потребление и управление на сградата; 2. За събиране
еднократно сумата от 10 000 лева, която да постъпи към фонд „.“. Твърди, че
въпросните решения са взети в противоречие с установения в закона ред. Заявява, че
не са били налице предпоставките за осъществяване на представителство на А.З..
Поддържа, че било нарушено изискването в протокола от общото събрание на
етажната собственост да се впишат явилите се лица и идеалните части от етажната
собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект и начина, по
който са гласували лицата – „за“, „против“ или „въздържал се“. Намира, че решението
по т. 2 е извън правомощията на общото събрание на етажната собственост, както и че
е прието без необходимото мнозинство.
Ответниците – собствениците в сградата – етажна собственост, находяща се на
адрес ., своевременно са подали отговор на исковата молба, с който оспорват
предявения иск като неоснователен. Твърдят, че спрямо обективираните решения в
1
протокола не са постъпили възражения в срок. Заявяват, че изготвения протокол от
общото събрание съдържа всички предвидени в закона реквизити. Поддържат, че А.З.
е собственик на самостоятелен обект и е бил представляван от Ц. Ч., който бил
надеждно упълномощен. Намират, че общото събрание е било компетентно да гласува
взетите решения, както и че са били взети с необходимото мнозинство. Считат
проведеното общо събрание за законосъобразно. Молят съда да отхвърли предявения
от ищеца иск.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Предявен e иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на
етажната собственост (ЗУЕС).
Исковата молба е подадена чрез надлежно упълномощен процесуален
представител и е придружена с документ за внесена държавна такса в необходимия
размер. Решенията, които се оспорват, са взети на общо събрание на 06.06.2021 г., а
исковата молба е подадена 06.07.2021 г., с оглед на което преобразуващият иск е
предявен в срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Поради тези съображения исковата молба е
редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
По иска с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в тежест на ищеца е да докаже,
че е собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост, както и че
общото събрание на етажната собственост е взело атакуваните решения, а в тежест на
ответниците е да докажат законосъобразността на решенията на общото събрание на
етажната собственост. Съгласно трайно установената съдебна практика, когато се касае
за проверка за законосъобразността на решенията на общото събрание на етажна
собственост по реда на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, предметът на делото се определя от
твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбата на ЗУЕС относно
свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание, като във
всички случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени – решение № 37 от
20.04.2016 г. по гр. д. № 4432/2015 г., І г. о. на ВКС).
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че процесните решения са взети на общо събрание на етажната
собственост, проведено на 06. 06. 2021 г., както и че ищецът е собственик на
самостоятелни обекти в процесната етажна собственост.
Като доказателства по делото са събрани писмени доказателства, гласни
доказателства и са изготвени две експертни заключения по комплексна съдебна
почерково-техническа експертиза. С исковата молба като доказателство по делото е
представен протокол от проведено общо събрание на етажната собственост на ул. „.“ .
от 22.02.2021 г., съгласно който в т.8 е взето решение за определяне на разходи по
поддръжка на общите части на сградата в размер на 100 лв. за всеки апартамент и 10
лв. за всеки гараж и по т.9 вноска за определяне на фонд ремонтни дейности в размер
на 50 лв. за всеки апартамент и 50 лв. за всеки гараж.
В отговора на исковата молба като доказателство по делото е представен
протокол от проведеното общо събрание на етажната собственост от 22.02.2021 г.
(л.69-75), който е с различно съдържание и съгласно него не са приети решения за
определяне на размер на вноските за разходи по поддържане на общите части на
сградата и определяне на размер на вноски за фонд ремонтни дейности.
Открито е производство по чл. 193 по отношение на двата представени по
делото протокола от проведеното общо събрание на 22.02.2021 г. Съгласно
2
експертното заключение по почерковата част на комплексната експертиза (л. 202-212)
подписите, положени в мястото за „Председател:“ в протокол от общо събрание на
собствениците на етажна собственост в сграда, находяща се в гр. ., проведено на
22.02.2021 г. от 19,00 ч. (оригинал на л. 158-164), са изпълнени от Е. Ц. С.а-1..
Подписът, положен след печатния текст „1. Е. Ц. С.А-1.“ в списък на присъстващите
собственици на общото събрание на етажната собственост на жилищната сграда,
находяща се в гр. ., проведено на 22.02.2021 г. - обект на експертизата, не е изпълнен
от Е. Ц. С.а-1.. Вещото лице посочва, че в графа „Подпис“ срещу № 10, № 11 и в
мястото за „Протоколчик:“ на приложение № 1: присъствен лист към протокол от
общо събрание на собствениците на етажна собственост в сграда, находяща се в гр. .,
проведено на 22.02.2021 г. от 19,00 ч. са изпълнени от Ц. Й.Ч..
Така от почерковата част на комплексната експертиза се установява, че
подписът в представения от ответниците протокол от общото събрание от 22.02.2021 г.
на Е. Ц. С.а-1., е поставен от нея, а подписът, положен от Е. Ц. С.а-1. на представения
от ищеца протокол (л. 18), не е положен от нея. С оглед на това съобразно
доказателствената тежест по делото следва да се приеме, че протоколът, представен от
ответниците, е автентичен и с действителен автор и съдържание, а този, представен от
ищеца с исковата молба, е неистински.
Що се отнася до техническата част от комплексната експертиза, която изследва
мобилния телефон на сина на ищеца, според нея от метаданните на изображенията е
видно, че са направени на 02. 04. 2021 г. Вещото лице посочва, че няма как да бъде
установено къде са направени изображенията. Посочено е, че времевите настройки на
телефона са индивидуални и е възможно да не отговарят на действителните така и час.
В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че не са налице данни за
манипулация на снимките или наличието на програма на телефона за обработка на
снимки.
На следващо място в исковата молба се навеждат доводи за
незаконосъобразност на взетите решения поради нарушение на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС,
липса на мнозинство и поради липса на предпоставките за осъществяване на
представителство на А.З.. Видно от представения с исковата молба протокол от общото
събрание на 06.06.2021 г. решението по т. 1 е за приемането на оферта за ремонт на
стълбищната клетка, като е взето решение за заплащане на сума в размер на 10 000 лв.,
а решението по т. 2 е актуализиране на бюджета за фонд „.“, като съответно е взето
решение за ежемесечна вноска по 20 лв. за обитател/домашен любимец, която да
послужи за потребление и управление на сградата, както и събиране еднократно на
сумата в размер на 10 000 лв., която да послужи към фонд „.“, като същата се извърши
по идеални части.
Съгласно чл. 16, ал. 5 ЗУЕС протоколът съдържа датата и мястото на
провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части
от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект,
начина, по който са гласували лицата – „за“, „против“ или „въздържал се“, техен
подпис, опис на декларациите в случай на проведено неприсъствено гласуване,
същността на изявленията, направените предложения и приетите решения.
На л. 63 от делото е представен присъствен лист към протокол от общо събрание
на етажната собственост от 06.06.2021 г., като на л. 170 е представен оригинал от
процесния документ. В открито съдебно заседание ищецът е оспорил подписите е
представения протокол, във връзка с което по делото са събрани гласни доказателства
(л.174-176). Свидетелят К. посочва, че подписът в приложения по делото присъствен
3
лист е негов, свидетелката С.а-1. посочва, че подписът на присъствения лист от
06.06.2021 г. е неин, а свидетелят Ч. посочва, че на протокола от 06.06.2021 г. негови са
подписите под номера от 1 до 7 срещу имената „Ц. Ч.“ и „А.З.“, както и „А.З.“. С оглед
гореизложеното съдът счита за доказано, че е бил изготвен присъствен лист,
съдържащ имената на присъствалите лица, както и идеалните им части. Представения
по делото протокол е автентичен, съобразно събраните гласни доказателства и
представянето му в оригинал, с оглед на което настоящият състав счита, че са
изпълнени изискванията на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС.
По отношение на представителството на А.З., съдът счита изложените в
исковата молба твърдения за неоснователни. На първо място по делото е представено
пълномощно от 04.06.2021 г., с което А.Б.З. е упълномощил Ц. Й.Ч. да го представлява
на представящото общо събрание на 06.06.2021 г.(л.64). На следващо място по делото
е представено още едно пълномощно, с което А.Б.З.а е упълномощил Ц. Й.Ч. да го
представлява на общо събрание на етажната собственост, което пълномощно е от
24.05.2021 г. (л.76). Видно от представения от ищеца протокол (л.7) от общото
събрание от 06.06.2021 г. в него е посочено, че лицето А.З. действа чрез
пълномощника си Ц. Ч.. На следващо място както съдът е отбелязал в открито съдебно
заседание според тълкувателната практика на Върховния касационен съд възражения
за липса на представителна власт и съответни искания може да прави само лицето,
което е било мнимо представлявано. В дадения случай А.Б.З. няма данни да е оспорил
действията на представителя си. С оглед гореизложеното настоящият състав счита, че
не е налице нарушение на изискванията на чл. 14 ЗУЕС по отношение
представителството на А.З..
На следващо място ищецът оспорва, че решенията по т. 2 са извън
правомощията на етажната собственост. Правомощията на общото събрание са
уредени в чл. 11 от ЗУЕС. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС общото събрание на
етажната собственост има право да определя размера на паричните вноски за
разходите за управлението и разходите за поддържането на общите части на сградата,
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗУЕС определя размера на паричните вноски във фонд „.“. В
настоящия случай с приетото решение на общото събрание по т. 2 са определени
вноска по 20 лв. за обитател/домашен любимец, която да послужи за потребление и
управление на сградата, както и събиране еднократно на сумата в размер на 10 000 лв.,
която да послужи към фонд „.“. Безспорно е, че общото събрание е имало
компетентност да вземе процесните решения, като компетентността е посочена в чл.
11, ал. 1 т. 5 и чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗУЕС.
На следващо място ищецът оспорва, че решенията не са взети с необходимото
мнозинство, доколкото вноската за „.“ от 10 000 лв. всъщност била за полезни
разноски, за което е необходимо мнозинство не по-малко от 75 на сто идеални части от
общите части съгласно чл. 17, ал. 2, т. 3. В решението на общото събрание е посочено,
че сумата в размер на 10 000 лв. ще постъпи към фонд „.“. Съгласно чл. 17, ал. 3 ЗУЕС
извън случаите по ал. 2 решенията се приемат с мнозинство, повече от 50 на сто от
представените идеални части от общите части на етажната собственост, като
решението за определяне на вноска за фонд „.“ не е посочено в чл. 17, ал. 2 ЗУЕС.
Настоящият състав счита, че няма възможност да проверява целесъобразността на
извършената вноска след като в решението изрично е посочено за какво ще послужи
опредЕ.та от общото събрание сума.
Съдът счита, че не е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ЗУЕС,
доколкото е опредЕ. еднократна вноска, която да постъпи във фонд „.“. Преценката как
4
да бъде опредЕ. вноската е на етажната собственост, като не е налице пречка да бъде
опредЕ. еднократна вноска. В този смисъл е решение № 612 от 29.01.2018 г. по в. гр.
дело № 5082/2017 г. на Софийския градски съд.
С оглед всичко гореизложено настоящият състав счита, че не е налице
нарушение на правилата за вземане на решение на общо събрание на ЗУЕС по
отношение на решения по т. 1 и т. 2, взети на 06. 06. 2021 г. на провело се общо
събрание на етажните собственици от етажната собственост, находяща се в ., поради
което предявения иск с правна квалификация чл. 40, ал. 1 ЗУЕС трябва да бъде
отхвърлен.
По разноските
При този изход на спора съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат
ответниците. Ответниците са представили списък по чл. 80 ГПК, съгласно който са
заплатили 600 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, както
и още 1 500 лв. за адвокатско възнаграждение за явяване на заседания на процесуалния
им представител (по 250 лв. за всяко заседание), както и депозит в размер на 50 лв. за
свидетел и 150 лв. депозит за възнаграждение на вещите лица. За така претендираните
разноски са представени съответни доказателства – л. 178 за депозит на свидетел, л.
180 за експертиза и л. 275 и следващите по отношение на адвокатското
възнаграждение. Ищецът е направил възражение за прекомерност на разноските на
ответниците за адвокатско възнаграждение. Съдът счита, че направеното възражение
за прекомерност е неоснователно, доколкото размерът на стореното адвокатско
възнаграждение отговаря на размерите посочени в чл. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения. Следва да се отбележи, че
дори и адвокатското възнаграждение да превишаваше нормативноустановения
минимум, предвид осъществените действия на съдебно дирене и броя на откритите
съдебни заседания настоящото дело се отличава с по-голяма фактическа и правна
сложност от обичайната за сходни дела, поради което възражението на ищеца по чл.
78, ал. 5 ГПК отново щеше да бъде неоснователно.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на
етажната собственост на ищеца С. Ц. У. с ЕГН **********, адрес ., срещу ответниците
етажните собственици от сградата – етажна собственост, находяща се в ., за
отменяването на решенията на общото събрание на етажната собственост от общото
събрание от 06. 06. 2021 г., с които се определя ежемесечна вноска от по 20 лева на
обитател/домашен любимец, която следва да послужи за разноските по потребление и
управление на сградата и за еднократното събиране на сумата 10 000 лева, която да
постъпи към фонд „.“.
ОСЪЖДА ищеца С. Ц. У. с ЕГН **********, адрес ., да заплати в полза на
ответниците етажните собственици от сградата – етажна собственост, находяща се в .,
сумата 2 300 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
5
срок от връчването му на страните.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6