Р Е Ш Е Н
И Е
№ .....
гр.Плевен, 10,07,2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка
Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№6742 по
описа на съда за 2019 г. и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, предявена от „О.в С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** А***, представлявано от управителя ***, чрез юрк.Н.И.,
против М.Н.П., ЕГН **********,***. В молбата се твърди, че на 18,01,2019 г.
между страните е сключен договор за посредничество при закупуване на недвижим
имот – ПИ с идентификатор ***в с.***, общ.***по КККР на гр.***, одобрени със
Заповед №РД-18-51/03,11,2011 г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ – с.***, ***, с
площ 343 кв.м., в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване –
незастроен имот за жилищни нужди, при съседи: имоти с идентификатори - ***Твърди
се, че от м.декември 2018 г. до м.март 2019 г. между страните имало активна
комуникация, бил извършен и оглед на имота на 19,12,2018 г., но в крайна сметка
ответницата се отказала да купува имота. Сочи се, че в последствие ищецът
установил, че имотът е закупен от ***П. на 25,04,2019 г., като купувачката
живее на един и същи адрес с ответницата. Твърди се, че купувачката и
ответницата са свързани лица по смисъла на §1 от ДР на ТЗ. Сочи се, че съгласно
чл.8, ал.1 от Договора за посредничество
ответницата се е задължила да заплати възнаграждение в размер на 1200,00 евро с
ДДС, което се дължи най-късно в деня на нотариалното изповядване на сделката,
поради което падежът на задължението е настъпил на 25,04,2019 г., когато
свързаното с ответницата лице е закупило имота и от 26,06,2019 г. /най-вероятно
ищецът има в предвид 26,04,2019 г./ ответницата е в забава. Сочи се още, че
съгласно чл.18 и чл.19 от сключения между страните договор, ако доверителят
„заобиколи“ посредника и придобие имота сам или чрез свързано по смисъла на ТЗ
лице и не уведоми посредника за това, то доверителят дължи неустойка в размер
на 1200 евро с ДДС, като това е уговорено и в протокола за оглед, подписан
между страните. Твърди се, че посочената неустойка обезщетява възможността на
посредника да получи възнаграждение от двете страни по сделката, която е била
препятствана от недобросъвестното поведение на ответницата, като падежът за
заплащане на тази неустойка отново е настъпил на 25,04,2019 г. и от 26,04,2019
г. ответницата е в забава. Сочи се, че в договора е уговорена и клауза за
заплащането на мораторна лихва за забава на доверителя при заплащане на суми по
договора за посредничество в размер на 0,5 % на ден върху дължимата сума, но не
повече от 7,2% от офертната цена на имота. На това основание ищецът претендира
и лихва за забава върху двете суми в размер на 1014 евро за всяко, изчислена за
периода от 26,04,2019 г. до подаване на ИМ – 11,10,2019 г. – 6 евро на ден
/0,5% върху 1200 евро/ за 169 дни. В заключение ищецът моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответницата да му заплати следните суми: 1200,00 евро
с ДДС, представляваща възнаграждение по за извършено посредничество, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата; 1200,00 евро с ДДС,
представляващи неустойка за неизпълнение на договорни задължения по сключен
договор за посредничество, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на сумата;
1014,00 евро, представляващи договорна лихва за забава за заплащане на
възнаграждение по договор за посредничество и 1014,00 евро, представляващи
договорна лихва за забава за заплащане на неустойка за неизпълнение на
договорни задължения по сключен договор за посредничество. Претендират се
разноски. В с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи
претенциите.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор, чрез назначения й особен представител
– адв.А.С. от ПАК, в който оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва се по реда на чл.193 от ГПК автентичността на подписа, положен за
„доверител“ в Договора за посредничество и за „купувач“ в протокола за оглед,
като се твърди, че не са положени от ответницата. Направено е искане за СГЕ по
отношение тези подписи, като се иска прилагането им в оригинал от ищеца. Прави
се възражение за нищожност на договорените клаузи за неустойка – чл.18 и чл.19
от Договора за посредничество, и чл.4.7. от Протокола за оглед, като нарушаващи
добрите нрави и поради прекомерност. Направено е и възражение за невъзможността
да се кумулира иск за реално изпълнение и иск за присъждане на договорна
неустойка. По отношение исковете за лихва за забава се прави възражение за
нищожност на клаузата по чл.17 от Договора за посредничество, поради нарушаване
на добрите нрави и прекомерност. В с.з. особения представител на ответницата
моли съда да отхвърли иска като неоснователен по съображения, изложени в
отговора на исковата молба. В писмени бележки, депозирани в дадения от съда
срок, особения представител на ответницата развива подробни съображения за
неоснователност на исковете.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна
От представения по делото в заверено ксерокопие
Договор за посредничество при закупуване на недвижим имот от 18,01,2019 г се
установява, се установява че между страните по делото е възникнало облигационно
правоотношение, по силата на което ответницата е възложила на ищеца, който е
приел, да посредничи срещу възнаграждение при покупката на недвижим имот с
идентификатор ***в с.***, общ.Столична. Съгласно договора Агенцията е имала
право да преговаря с трети лица по повод покупката на имота, да уговаря огледи
и срещи във връзка с покупката му, задължила се е да посредничи за покупката на имота, срещу възнаграждение в
размер на 3,6 % от договорената продажна цена на имота, но не по-малко от
1000,00 евро без ДДС. Изрично в чл.8, ал.1, изр.2 от Договора е посочено, че
възнаграждението се дължи в момента на сключване на предварителния договор
между собственика и доверителя, или свързано с последния лице по смисъла на §1
от ДР на ТЗ без ограничение в степента на родство. Ако не се подпише
предварителен договор, а направо се пристъпи към продажба с нотариален акт,
възнаграждението се дължи при изповядване на сделката. В Раздел 4 от Договора,
чл.18, е уговорена и изрична отговорност на доверителя, в случай че „заобиколи“
агенцията, а именно – заплащане на комисионно възнаграждение в размер на 3,6 %
от обявената офертна цена на имота, но не по-малко от 1000,00 евро без ДДС. В
чл.19 от Договора е уговорена отговорност на доверителя, в случай, че без да
уведоми агенцията придобие имота лично или чрез свързано лице по смисъла на ТЗ,
а именно – неустойка в размер на 3,6 % от обявената офертна цена на имота, но
не по-малко от 1000,00 евро без ДДС, дължима от датата на изповядване на
сделката. В чл.17 от договора е уговорено заплащането на лихва за забава при
забава в плащанията на дължими суми по договора, в размер на 0,5 % на ден от
дължимата сума, но не повече от 7,2 % от офертната цена на имота.
От представения в заверено ксерокопие Протокол
за оглед от 19,12,2018 г. се установява, че на посочената дата представител на
ищеца – ***, е извършил оглед на имота заедно с ответницата.
От представения в незаверено копие нот.акт ***на
нотариус ***, се установява, че ***П. е закупила процесния недвижим имот за
сумата от 23 324,00 евро.
От изготвеното служебно удостоверение за
родствени връзки на ответницата е видно, че ***П. е дъщеря на ответницата.
От заключението на ВЛ по изготвената СГЕ се
установява, че подписът за „доверител“ в Договор за посредничество при
закупуване на недвижим имот от 18,01,2019 г. е положен от М.Н.П., като подписът
за „купувач“ в Протокол за оглед от 19,12,2018 г. също е положен от М.Н.П..
От показанията на св.***се установява, че е
работил в ищцовото дружество 2018-2019 г., като няколко дни преди Коледа
извършил оглед на процесния имот на място заедно с ответницата М.П.. Сочи се,
че след Нова година няколко пъти се чули по телефона, като през м.януари
ответницата посетила и офиса за повече информация и скици на имота. Твърди се,
че имота имал за уреждане сметки по регулацията и агенцията поела ангажимент да
помогне в уреждането на тези сметки. Свидетелят сочи, че в деня, в който
ответницата трябвало да остави депозит за намеренията си – през м.март 2019 г.,
същата заявила, че се отказва от покупката.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Не съществува спор в съдебната практика, че
договорът за посредничество е вид договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл.
от ЗЗД, при който довереникът е длъжен да изпълни за сметка на доверителя
възложените му правни действия. Изпълнителната сделка при посредническия
договор, независимо от качеството на лицето - изпълнител на търговски
посредник, е сключването на визираната в същия сделка, а дали довереника трябва
да подготви същата, включително да сключи предварителен договор, или е
достатъчно да бъдат уточнени и съответно уговорени страните по продажбата, за
да я сключат, зависи от конкретните условия на посредническия договор.
По иска с правно основание чл.79 вр.чл.280,
ал.1 и сл. от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от
1200,00 евро, представляваща възнаграждение за извършено посредничество по
Договор за посредничество от 18,01,2019 г., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата - посредническата
дейност е регламентирана в Търговския закон. Посредническата услуга по смисъла
на чл.49 от ТЗ се извършва от посредник, който по занятие посредничи за
сключване на сделки. Съгласно чл.51 от ТЗ, посредникът има право на
възнаграждение, което се дължи от едната или от двете страни съобразно тяхната
уговорка. Това означава, че посредникът чрез своята услуга способства за
сключване на определена сделка между двама съконтрахенти. Той е връзката между
тях и извършва подготвителната дейност за сключване на договора, което не
означава, че е участник при самото сключване на договора, а само подпомага този
основен процес, който се ръководи от основните страни по бъдещия договор.
Затова неговата дейност се състои в свързването на страните по договора и в
този смисъл той представлява това свързващо звено, без да е пряк участник в
съответното договаряне. За да бъде ангажирана договорната отговорност на
клиента на заявеното основание, в доказателствена тежест на дружеството - ищец
е да установи елементите от фактическия състав на цитираната правна норма, а
именно: сключването на договор, както и изпълнение на поетите с него
задължения, за да има качеството на кредитор. От представения по делото писмен
договор, носещ подписите на страните и ползващ се с регламентираната в чл.180
от ГПК доказателствена сила, е установено, че на 18,01,2019 г. страните са
сключили договор, наименован именно като договор за посредничество при
закупуване на недвижим имот. По правната си същност това е договор е за
търговско посредничество по смисъла на чл.49 от ТЗ, в който смисъл е и трайно
установената съдебна практика /решение №503/25,01,2010 г. на ВКС по т.д.
№260/2009 г., решение №123/17,11,2010 г. на ВКС по т.д. №698/2009 г./. От неоспореното
заключение на вещото лице се установи, че именно ответницата М.П. е подписала както
договора, така и протокола за оглед от 19,12,2018 г. С оглед изложеното по-горе следва да се приеме
за установено, че страните са обвързани с процесния договор.
При
така установените факти по делото, съдът намира, че във връзка със сключения
договор за поръчка и в изпълнение на уговорките в него, представител на ищеца е
организирал и провел оглед на процесния имот в с.*** на ответницата. Основен
въпрос по делото е изпълнени ли са от ищеца всички задължения по така сключения
договор, които да обуславят задължение за ответника да плати възнаграждение по
същия и достатъчен ли е извършения оглед, за да може ищеца да претендира
заплащането на възнаграждение за посредническа дейност по чл.8 от Договора.
Договорът
за посредничество е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т.
4, предл. 2 от ТЗ. Касае се до дейност, упражнявана по занятие от търговец,
който е специализиран в осъществяване на определени сделки или на сделки с
определени обекти от гражданския оборот. Няма спор и в теорията и в практиката,
че търговският посредник има правото на възнаграждение съобразно уговорката му
с възложителя, ако посредникът е свързал страните по него /виж определение № 383
от 25.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 689/2010 г., I т. о., решение № 1406 от
7.I.1994 г. по гр. д. № 390/93 г., на състав на V-то г. о. на ВС и определение
№ 690 от 21.10.2010 г. по т. д. № 328/2010 г. на I т. о. на ВКС/.
Договорът
за търговско посредничество при закупуване на недвижим имот, сключен между
страните, включва както задължение за организиране на огледи, така и посредничество
за покупката на имота – водене на преговори, проучване на правното положение на
имота, изготвяне на предварителен договор при поискване от доверителя. Не е
нужно посредникът да взема и непосредствено участие в преговорите по сделката,
както и двете страни да изпълнят изцяло задълженията си по сделката. Достатъчно
е сключването на сделката да е в резултат от това, че посредникът е поставил в
контакт страните.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът
приема, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за посредничество. Осъществяването
на оглед на имота е първата и основополагаща дейност, от която възникват
облигационните отношения между страните. Установява се по делото, че след
извършения оглед на имота през м.декември 2018 г., ответницата е посетила офиса
на дружеството-ищец и вече е подписала и Договора за посредничество, който обективира
сериозните й намерения да закупи имота.
От
показанията на св.***се установява, че през м.март 2019 г. ответницата се е
отказала от закупуване на имота, но само месец по късно е установено, че
дъщерята на ответницата е закупила имота.
Съдът счита, че доколкото процесния имот е
придобит от близък на доверителя /низходяща/, и то само месец след заявения
отказ от имота от страна на ответницата, а от друга страна няма данни
ответницата да била запозната с имота от друго място освен по силата на отношенията
си с ищеца, то осъществената продажба се е случила именно с посредничеството на
ищцовото дружество, независимо че сделката е изповядана без знанието на
посредника. При това положение агенцията има право на възнаграждение за
осъществената посредническа дейност в размер на уговореното в чл.8 от Договора,
а именно – 1200,00 евро с ДДС /доколкото уговореното процентно възнаграждение е
по-малко/. Сумата се дължи ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска до окончателното й изплащане.
По иска с правно
основание чл.92 от ЗЗД вр.чл.18 и чл.19 от Договора за посредничество, за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1200,00 евро,
представляващи неустойка за неизпълнение на договорни задължения по сключен
договор за посредничество, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на сумата – доколко ответницата носи вина за
неизпълнение на остатъка от задълженията на посредника по подготовка на
сделката, понеже „се е отказала“ от имота, а след това имота е закупен от
нейната дъщеря без знанието на ищеца, то принципно е възможно ангажиране на
отговорност за неустойка по чл.18 или 19 от Договора. В тази връзка следва да
се отбележи, че Съдът не споделя доводите на особения представител на ответника,
изложени в отговора на ИМ, че подобна клауза не може да са кумулира с иск за
реално изпълнение. Относно възможността в хипотезата на чл.79, ал.1 от ЗЗД
наред с реалното изпълнение на паричното задължение, на кредитора да бъде
присъдена и договорна неустойка за неизпълнение, съдът взе предвид и решение №123 от 17.11.2010 г. на ВКС по т. д. №
698/2009 г., II т. о. Разграничителен
белег за възможността за кумулиране или не на неустойка за неизпълнение с иск
за реално изпълнение е с уговорената неустойка за неизпълнение страните да са
обезпечили изпълнението на задължение
различно по своята същност от основното задължение на възложителя - да
заплати възнаграждение на посредника за осъществената от него услуга. В случая
задължението да не придобива имота /лично или чрез свързано лице по смисъла на
ТЗ/ без да се уведоми Агенцията, има характер на самостоятелно задължение,
съществуващо извън основното. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че в
случая искът за реално изпълнение и неустойката по чл.19 от договора биха могли
да се кумулират заедно. Търсейки действителната воля на страните и съобразявайки
уговорките на договора в цялост, съдът намира, че действителната воля на
страните по така уговорената неустоечна клауза в чл.19 от Договора включва
отговорност на кандидат-купувача /т.нар. доверител в Договора/ в случай, че
лично или чрез свързано лице придобие имота, без да уведоми агенцията. Безспорно
се установи по делото, че дъщерята на ответницата през м.април 2019 г. е
закупила процесния имот без знанието на ищцовото дружество. С отговора на
исковата молба е релевирано възражение за нищожност на така уговорената клауза,
поради противоречие с добрите нрави. Съдът следи служебно и при незаявено
основание за нищожност на договора, когато е налице противоречие с добрите
нрави. Неоснователно е възражението на ответника, че клаузите посочени в чл.18
и чл.19 от договора са неравноправни. Съдът намира, че по така сключения
договор за посредничество, ответницата има качеството на потребител по смисъла
на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, а ищецът – на търговец съгласно §13, т.2 от ДР на ЗЗП, т.е.
приложение намират основанията по чл.143 от ЗЗП за нищожност на неравноправните
клаузи в потребителските договори. Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В
посочената разпоредба е налице изброяване на изричните хипотези, при които една
клауза в договора се явява неравноправна, което не е изчерпателно. Съдът
намира, че оспорената клауза не е неравноправна, тъй като не попада в някой от
примерно посочените случаи на т.1 до т.17 на чл.143 от ЗЗП, уговорката отговаря
на изискванията за добросъвестност и не води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя и то във вреда на последния.
Уговореното има за цел да предотврати недобросъвестно поведение на клиента,
който въпреки ползваните услуги по посредничество за намиране на имот,
отговарящ на изискванията му, за да си спести плащането на възнаграждение на
посредника, договаря придобиване на собствеността пряко със собственика, било
лично или чрез лице от кръга на семейството му, или други близки негови
родственици. Следва да бъде отбелязано, че неустойката е ангажиране
имуществената отговорност на длъжника при двустранните договори, в които
страните правят насрещни волеизявления, които са с противоположна насоченост,
тъй като интересите им са противоположни, поради което се пораждат права и
задължения, към другата страна в материално-правната връзка. Неизпълнението на
задължението ще е основание да се породи вземане от неустоечен характер за
изправната страна в договорната връзка, ако такава клауза е налице, валидна е и
договорът е породил своето действие. С разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД, съгласно която неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, законодателят е уредил две от
функциите на неустойката - обезпечителна и обезщетителна. Не съществува спор в
съдебната практика и правна доктрина, че като форма на договорна отговорност
неустойката има и санкционна функция, която макар и неуредена изрично от закона
е допустима, предвид договорната свобода по чл.9 от ЗЗД и очертаните от законодателя нейни граници. Тази
наказателна функция несъмнено намира приложение тогава, когато размерът на
същата е по-голям от размера на претърпените вреди, но и в тази хипотеза
уговорената неустойка следва да е в съответствие с императивните норми на
закона и на добрите нрави – морална категория, съпътстваща развитието на
обществото на даден негов етап. Именно последните не допускат и използването на
договорната неустойка, като средство за несправедливо обогатяване на кредитора
и един от корективите на последното е предвидената от законодателя в чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД възможност за прогласяването и за нищожна. В този смисъл са и
задължителните постановки в т.3 на ТР № 1/15,06,2010 г. на ОСТК на ВКС съгласно
които нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е всяка неустойка,
уговорена от страните извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва към момента на
сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. С оглед горното и съобразно разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД следва
да се вземе предвид вида и размера на задължението, което търсената неустойка
обезпечава, както и съотношението между размера на същата и очакваните за
кредитора евентуални вреди от неизпълнение на задължението на ответника. Уговорената
неустойка в размер на 3,6 % от офертната цена, но не повече от 1000,00 евро без
ДДС, е съизмерима, според съда, с евентуалната вреда за кредитора от неизпълнение
на задължението от доверителя да не придобива имота /лично или чрез свързано
лице/ без знанието на агенцията, и в този си размер отговаря на присъщите на
неустойката цели – да обезпечи изпълнението на поето от длъжника задължение и
да обезщети кредитора за вредите от виновното неизпълнение на длъжника. Начинът на уговаряне и размерът на неустойката не противоречат на
присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като има
различна цел от повторно възнаграждаване на посредника. Поради това съдът
намира, че искът с правно основание чл.92 ЗЗД следва да бъде уважен в
предявения размер от 1200,00 евро.
По исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД
вр.чл.17 от Договора за посредничество за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 1014,00 евро, представляващи договорна лихва за забава за
заплащане на възнаграждение по договор за посредничество и чл.86 от ЗЗД
вр.чл.17 от Договора за посредничество за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 1014,00 евро, представляващи договорна лихва за забава за
заплащане на неустойка за неизпълнение на договорни задължения по сключен
договор за посредничество – съдът счита, че по своя характер клаузата на чл.17 от
Договора е скрита неустоечна такава. Начинът на
уговарянето й и размерът – по 0,5% на ден от дължимата сума, но не повече от
7,2 % от офертната цена на имота, противоречат на присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции на неустойката. Така, както е уговорена, неустойката
/посочена като лихва за забава/ е предназначена да санкционира доверителя за
забавено изпълнение на парично задължение по договора, и то в размер, който за
половин година се равнява на дължимото по договора възнаграждение. Такава
клауза противоречи на добрите нрави по смисъла на чл 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД,
тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче така уговорената лихва за забава е с характера
на неустойка, която обезпечава забавеното изпълнение на задължение по договора,
и се претендира в размер на основното задължение - според съда противоречащ на
добрите нрави. Тъй като противоречието между клаузата за лихва за забава и
добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в
конкретния случай не е налице валидно съглашение и съобразно разпоредбата на
чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил
правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение за лихва за забава. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане
на лихва за забава води до частична недействителност (нищожност) на сключения
договор в тази му част. Оттук и исковете за лихва за забава по чл.17 от
Договора са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени от съда.
При този изход на процеса и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
деловодни разноски в общ размер на 989,89 лева, съразмерно с уважената част от
иска.
Следвае на адв.С. да се изплати възнаграждение
за особено представителство в размер на внесения депозит.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.79
вр.чл.280, ал.1 и сл. от ЗЗД М.Н.П.,
ЕГН **********,***, да заплати на „О.в С.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** А***, представлявано
от управителя ***, сумата от 1200,00
евро, представляваща възнаграждение за извършено посредничество по Договор за
посредничество от 18,01,2019 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.92 от ЗЗД вр.чл.19 от Договора за посредничество М.Н.П., ЕГН **********,***, да
заплати на „О.в С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** А***,
представлявано от управителя ***, сумата
от 1200,00 евро, представляващи неустойка за неизпълнение на договорни
задължения по сключен договор за посредничество, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „О.в С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
А***, представлявано от управителя ***, чрез юрк.Н.И., против М.Н.П., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД вр.чл.17 от Договора за
посредничество за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от
1014,00 евро, представляващи договорна лихва за забава за заплащане на
възнаграждение по договор за посредничество, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „О.в С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
А***, представлявано от управителя ***, чрез юрк.Н.И., против М.Н.П., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.86 от ЗЗД вр.чл.17 от Договора за посредничество за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата от 1014,00 евро, представляващи договорна лихва за
забава за заплащане на неустойка за неизпълнение на договорни задължения по
сключен договор за посредничество, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ЗЗД М.Н.П., ЕГН **********,***, да
заплати на „О.в С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** А***,
представлявано от управителя ***, сторените деловодни разноски в общ размер на
989,89 лева, съразмерно с уважената част от иска.
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ на адв.А.С. от ПАК възнаграждение за особено представителство в
размер на 763,00 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: