Р Е Ш Е Н И Е №761
28.02.2020 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХIІ гр. състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 16467/2018 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково
производство.
Делото е образувано по искова молба на Д.М.С., ЕГН **********,***, депозирана против „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, ул. Христо Г.Данов № 37, с искане до съда да се признае
за установено по отношение на последното дружество, че ищеца не му дължи сума
от 11289.53 лева, представляваща равностойност на доставено до обект на ищеца –
жилище в с. електричество за периода от 28.08.2018г до 27.09.2018г.
Според изложеното в исковата молба, ищецът
е потребител и битов клиент на електричество , доставяното от ответното
дружество до границата на имот в *****************************,
и като такъв, фигурира в базата данни на
ответното дружество като клиент с № ****** ;
количеството на доставеното се измерва чрез електромер с фабричен номер *********,
монтиран на измервателната точка № *********. През октомври 2018 г С. „с изненада“ установил, че в негова тежест ответното
дружество издало фактурата с № 11999158260/ 30.09.2018г, за доставено до обекта
електричество за месец септември 2018г., без да има основание за това. Моли се
да се установи недължимостта на сумата от 11289.53 лева, представляваща
равностойност на доставено до обект на ищеца – жилище в ******************,
електричество за периода от 28.08.2018г до 27.09.2018г. за която е
издадена фактурата с № 11999158260/
30.09.2018г.
Ответното дружество оспорва иска, не отрича
договорното правоотношение между страните по повод доставката; фактурата с №
11999158260 /30.09.2018г била редовно издадена за реално консумирана от ищеца
енергия, отчетена за периода от
28.08.2018г. до 27.09.2018г., без да има дисфункция на електромера като
средство за търговско измерване.
Вещото лице по проведената
електротехническа експертиза дава
заключение , че за отчетния период електромера е мерил точно доставеното
количество електричество; имало е промяна на схемата на свързване , но
извършена извън електромера , и тя не е повлияла на метрологичната му годност,
след като е била отстранена.
Вещото лице по проведената счетоводна
експретиза дава заключение , че с оглед действащите към датата на доставката
цени на КЕВР, доставеното е правилно остойностено, с приложени цени за
стопански потребители.
Иск с правно
основание в чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Искът е допустим като установителен.
По същество:
Страните не спорят, че отношенията им са уредени от договор по смисъла
на чл. 94а във връзка с чл. 91 от Закона
за енергетиката, с приложими към същия общи условия ( „Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” EАД , одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от
10.05.2008г.).
Спори се обаче по отношение на това , дали С.
е битов или небитов (стопански) потребител на електричество, качество, което
има значение за определяне на цената по договора; според вещото лице по
счетоводната експретиза, цените, формирали стойността на фактурата, са тези за
небитови клиенти, и съдът кредитира заключението му, доколкото са ползвани
единичните цени , определени с решение № Ц-11 /01.07.2018г на КЕВР касателно стопанските потребители.
Действително, С. е физическо лице без доказано по делото формално качество на
търговец по смисъла на Търговския закон,
но за разграничение на „битов“ от „стопански„ потребител на
електричество се използва друг критерий – предназначението на ползваното
електричество. Така , общите условия дефинират потребителя на електрическа енергия за битови нужди като „ физическо лице, собственик или ползвател
на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България
Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си, а „Потребител на електрическа енергия за
стопански нужди“ е „физическо
или юридическо лице,……………… което купува
електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за
обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България
Електроразпределение” АД“. Предвид предоставената мощност (89 КвТ) и количеството
на консумацията за процесния период, не може да се приеме, че електричеството
до обекта е било предназначено да задоволява битови нужди, тъй като
неколкократно надхвърля необходимото за тази цел количество и мощност; след
изтичането на процесния период, титуляр на доставката става юридическо лице,
без да има данни да е пременена предоставената мощност, или да е подадено
уведомление по чл. 6 (4) от ОУ за промяна
на предназначението на цялата или част от използваната електрическа енергия /от
стопанска на битова или обратно. Такова ищецът не твърди , тоест, изначално на обекта
му е било доставяно електричество за стопански цели .
Няма спор , че за отчетен период от 28.08.2018г до 27.09.2018г, ответното
дружество е начислило в тежест на С. електричество на стойност от 11289.53 лева
( реално консумирана мощност и мрежови
услуги), за която сума на дата 30.09.2018г. е издадена фактурата с № 11999158260. Установява се от приложените на л. 41 копие
от протокол № ******** и от копието от друга фактура между същите страни ( №
**********), че на 29.08.2018г., на електромера с фабричен номер *********,
монтиран на измервателната точка номер №
*********, е извършена проверка от страна на служители на
електроразпределителното предприятие, при която се установило, че същия е
манипулиран да не мери точно доставяното количество електричество – шунтирани
били част от токовите вериги в междинния клеморед за вторична комутация, тоест,
била нарушена схемата му за свързване.
При проверката тя е възстановена , без
да бъде демонтиран самия електромер, тъй като сам по себе си той е бил
изправен; последният факт е доказан и с
оглед заключението на вещото лице, което съдът кредитира. За неотчетеното
количество електричество е издадена фактурата № **********, вземането по която
не е предмет на настоящия спор, тоест, не се касае за т . нар., „едностранна корекция на сметките „ (тоест хипотеза по чл. 28 от Общите условия), а за
равностойност на доставена по договор и правилно измерена като количество
енергия. Следователно Правилата за измерване на количеството на електрическа
енергия в неотмените им към крайната дата на периода разпоредби, чл. 49 – 52, и оплакванията за неспазването
им, са неотносими към предмета на спора,
макар за първите два дни от процесния период, електромера да не е измервал
точно цялото доставено количество енергия.
Правилата уреждат не хипотезите на точно мерене, а начина на измерване
на неотчетеното, а през остатъка от периода , доставеното електричество е
измерено точно, чрез технически годен
електромер. Метрологичната негодност на СТИ би била
релевантна на спора само при липса на точни данни за техническата годност на
електромера като средство за търговско измерване; след като той е технически изправен , без значение е дали е
от одобрен тип или дали фигурира или не в регистъра по чл. 34 от Закона за измерванията.
Отсъства и законова норма, която да презюмира неточното измерване само
при липса на първоначално одобрение на типа средства или липса на вписване в регистъра.
Затова не се намери основание за
недължимост на сумата по фактурата , иска е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Разноските се присъждат в тежест на ищеца,
предвид изхода на спора. За експретиза
са направени от ответното дружество 360 лева разходи , възнагражданието на
процесуалния представител се определя да е 150 лева , или дължат се на
ответника 510 лева разноски.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля иска на Д.М.С., ЕГН **********,***,
да се признае за установено по отношение на
„ЕВН България Електроснабдяване „ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Пловдив , ул. Христо Г. Данов № 37, че в
отношенията между страните , ищецът не дължи плащане на сума от 11289.53 лева,
представляваща равностойност на доставено до обект на ищеца – цех в ******************
електричество за периода от 28.08.2018г до 27.09.2018г., за която е издадена фактурата с № 11999158260/ 30.09.2018г. ,като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.М.С.,
ЕГН **********,***, да заплати на „ ЕВН България Електроснабдяване „ ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив ,
ул. Христо Г. Данов № 37, сумата от 510
лева разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ