№ 13214
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря Г. З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110117240 по описа за 2024 година
Ищците *** – С., Е. С. и Н. С. твърдят, че са наследници по закон на ***., починал
през 2013г., както и че през 1.2024г. са получили призовка за доброволно изпълнение по ИД
20238600401917, образувано по изпълнителен лист, издаден в полза на ответното дружество
против наследодателя им на 23.10.2014г., въз основа влязло в сила на 10.9.2014г. решение по
дело № 20006/2011г. на СРС. Ищците сочат, че преди ИД от 2023г., по същия изпълнителен
лист по молба на взискателя от 30.10.2019г. е било образувано ИД 20198560401697,
образувано след изтичане на давността за вземането. Ищците сочат, че по ИД от 2023г. от
всеки от длъжниците чрез принудително изпълнение е събрана сума от по 2813,56 лева.
Считат, че предвид изтеклата давност, сумите са събрани недължимо. Поради изложеното,
молят съда да осъди ответника да върне тези суми, като сочат, че със сумата от по 2813,56
лева, е погасено задължение, припадащо се на всеки от тях, от по 971,01 лева главница, 74,70
лева – неолихвяема сума – от по 1/3 от присъдената лихва за забава, сумата 1216,90 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва/ предполагат, че е начислена за период
16.12.2011г. до 16.1.2024г./, 0,86 лева присъдени разноски и 550,09 лева – разноски в
изпълнителното дело, от 246,10 лева такса по т.26 от Тарифата, 253,09 лева - разноски по
изпълнителното дело, 50 лева – 1/3 от претендирано юрисконсултско възнаграждение. .
Ответникът оспорва предявените искове. Счита, че от смъртта на наследодателя, до
датата на конституиране на наследниците, изпълнителното дело е било спряно по силата на
закона, и давност не е текла. Изпълнителното производство е образувано на годно
основание, затова и неоснователно обогатяване е неприложимо. Сочи се, че изпълнителното
дело е прекратено на 11.7.2022г. По делото от 2019г. са извършвани изпълнителни действия,
а с молбата от 2023г. ЧСИ е упълномощена по чл.18 ЗЧСИ. Сочи се, че обогатяването му е
недоказано. Оспорва се вземането за такса по т.26 Тарифата, която е възнаграждение на
1
ЧСИ, това е пропорционална такса, която не се внася авансово от взискателя, и взискателят
няма задължение да внесе такава такса, която се събира при извършено изпълнително
действие.
В първото по делото о.с.з., проведено на 10.6.2024г., въз основа представеното
удостоверение от ЧСИ за събрани суми, ищецът уточни претенцията си, като посочи, че
претендира връщане на сумата от 2813,56 лева – събрана от всеки ищец сума, в която и
сумата от 446,26 лева – платена от всеки ищец такса в полза на ЧСИ.
Предявени са, обективно и субективно съединени, осъдителен иск с правно основание
чл.55,ал.1, пр.3 ЗЗД, съединен с осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад на делото без възражения на
страните, съдът е отделил за ненуждаещо се от доказване , че с влязло в сила на 10.9.2014г.
решение по дело № 20006/2011г. на СРС е признато за установено, на основание чл.422 ГПК,
че *** дължи на ответника сумата от 2913,03 лева главница за ползвана ТЕ за 1.5.2010г.-
30.4.2011г. , заедно със законна лихва от 16.12.2011г. до плащането и сумата от 224,12 лева
лихва за забава от 1.7.2010г. до 1.12.2011г., че *** е починал на 22.2.2013г. и е оставил свои
наследници по закон - *** – С./преживяла съпруга/, Е. С. и Н. С. / деца/, на 23.10.2014г. по
гр.д.№ 20006/2011г. СРС е издал изпълнителен лист за сочените по – горе суми, по молба на
ответника от 30.10.2019г , с посочен длъжник *** е образувано ИД 20198560401697, по
което е издадено постановление на 4.7.2022г. за прекратяване на основание чл.433,ал.1,т8
ГПК, като в постановлението е налице разпореждане да се отбележи на изпълнителния лист,
че последното поискано изпълнително действие е от 30.10.2019г., че през 2023г. въз основа
изпълнителния лист е образувано ИД 20238600401917, по което ищците са получили покани
за доброволно изпълнение, както и че чрез наложени запори, от Г. С. е събрана сумата от
2822,12 лева, от Н. С. – сумата от 1222,93 лева на 11.2.2024г. на 11.2.2024г. – 1672,19 лева, и
от Е. С. – сумата 2813,56 лева.
От представеното изпълнително дело на ЧСИ *** № 20198560401697,
изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя – ответник от 30.10.2019г., с
приложен, посоченият по – горе издаден против ***йменв изпълнителен лист. Видно от
приложения препис на изпълнително дело, по него не са извършвани никакви изпълнителни
действия. Още с образуването му, съдебният изпълнител е установил, че длъжникът е
починал. С разпореждане от 4.12.2019г.,изпълнителното производство е било спряно поради
смърт на длъжника, като на взискателя – ответник са дадени указания, да посочи срещу кое
лице иска насочване на изпълнението. След постъпило становище от ответника, с искане за
снабдяване с удостоверение за наследници, на 20.1.2020г., настоящият ответник е посочил,
че иска насочване на изпълнението срещу ищците. ЧСИ е изпратил съобщения за
призоваване към наследяване до настоящите ищци. Същите съобщения не са връчени на
ищците, неколкократно от ЧСИ са изпращани нови. В съобщенията не се съдържат
2
изявления на ЧСИ, че пристъпва към изпълнение, а единствено указания към настоящите
ищци да посочат, дали са приели наследството. С молба от 23.5.2022г., взискателят -
ответник е поискал от ЧСИ да констатира прекратяване на изпълнителното дело, на
основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, както и да му върне оригинал на изпълнителен лист. На
4.7.2022г. е изготвено постановление от ЧСИ, с което констатира прекратяването на
изпълнителното производство, на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК. На взискателя е върнат
оригинал на изпълнителен лист.
По делото е отделено за безспорно, че през 2023г., въз основа на изпълнителния лист,
е образувано ИД № 20238600401917.
Видно от удостоверение, издадено от ЧСИ по това изпълнително дело, към
27.5.2024г. – датата на получаване на задължението по чл.192 ГПК, вменено от СРС, от
длъжниците са събрани,и разпределени следните суми:
От Е. С. е събрана сумата 2813,56 лева, от която към ответното дружество е преведена
сумата от 2367,30 лева, и сумата от 446,26 лева е събрана за такса за ЧСИ;
От Н. С. е събрана сумата от 3587,11 лева, от която, към кредитора - ответник е
преведена сумата от 2367,10 лева, за такси за ЧСИ е преведена сумата от 656,47 лева, като
към присъединен кредитор е преведена сумата от 170 лева, и сумата от 393,54 лева е била
върната като надвнесена, на длъжника.
От ***, е събрана общата сума 7993,29 лева, от които 2385,00 лева е преведена на
кредитора – ответник, сумата 539,89 лева е събрана за такса за ЧСИ, като сумата 5068,40
лева е била върната на Златанова, като надвнесена.
Видно от самото удостоверение, сочените събрани суми, са събрани чрез наложени
запори на длъжниците по изпълнителното дело.
Видно от представените по делото покани за доброволно изпълнение, изпратени от
ЧСИ Матова по ИД № 20238600401917, от всеки от ищците се претендира сумата от по
2813,56 лева, от които: сумата от 74,70 лева – неолихвяема сума, сумата 971,01 лева
главница, сумата от 1216,90 лева лихви, 0,86 лева присъдени разноски, 253,99 лева разноски
по ИД, такса по т.26 ТТРЗЧСИ от 246,10 лева, както и по 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Видно от представените операционна бележка и извлечение от банкова сметка на Г.
С., чрез наложения запор, на 8.2.2024г. от сметката й е наредена сумата от 2822,12 лева
От представеното платежно нареждане от 31.1.2024г. е видно, че от банковата сметка
на Н. С. е наредена по запора сумата от 1222,93 лева, на 14.2.2024г.- сумата от 1672,19 лева.
От извлечение от банковата сметка на Е. С. е видно, че на 25.1.2024г. по запора е
наредена сумата от 2813,56 лева.
От правна страна се налагат следните изводи:
Предявен е иск за връщане на сума от ищеца, при липса основание за получаването
й. Ищецът сочи, че сумата е удържана принудително, към който момент ответникът не е
3
имал основанието да я получи.
В случая по отношение на ищеца е проведено принудително изпълнение (данни
ищцата да е платила доброволно задължението към ответника няма) и с предявеният иск
ищцовата страна се брани против материалноправната незаконосъобразност на проведеното
принудително изпълнение, като поддържа липса на изпълняемото право, към датата на
събиране на сумата, поради отпадането на правото на взискателя да получи принудително
сумата. Следователно, основанието на иска е чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД.
По делото не е формиран спор, че изпълнителният лист е издаден въз основа на
съдебно изпълнително основание. На основание чл.117,ал.2 ЗЗД, давността за вземането,
установено със съдебно решение, е всякога 5 години. Изискуемостта на вземането е от
значение за теченето на давностния срок, съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД. В частност, за вземане,
установено със съдебно решение, давността започва да тече от момента, в който кредиторът
може да изпълни принудително, тоест, от влизане на решението в сила – 10.9.2014г.,
съгласно отбелязването върху копието на решението.
Изцяло недоказано остана твърдението на ответника – взискател, че по образуваното
ИД от 2019г. са извършвани изпълнителни действия. Съгласно посоченото по – горе, от
образуването на изпълнителното дело, не са извършвани никакви действия по изпълнението,
изпълнителното производство за период от 4.12.2019г. до 20.1.2020г. е било спряно, след
което на настоящите ищци е изпратено единствено съобщение, с което се призовават към
наследяване, без със същото съобщение да се пристъпва към каквито и да е действия по
изпълнението. На собствено основание, съобщенията не са връчени на настоящите ищци.
До датата на молбата на взискателя, с която се иска прекратяване на производството
на основание чл.433,ал.1т.8 ГПК, и връщане на оригинал на изпълнителен лист, не са
извършени от ЧСИ никакви действия по събиране на вземането. В съответствие с даденото
тълкуване на ВКС в ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГКТ на ВКС / което е
прието преди датата на молбата за образуване на ИД от 2019г./, в рамките на изпълнителното
производство, давността за вземането се прекъсва с всяко действие по изпълнението, довело
до събиране на вземането.Следователно, давността не се смята за прекъсната, с
прекратяването на изпълнителното дело. Ето защо, към 2023г., когато е образувано ИД №
20238600401917, започналата да тече на 10.9.2014г. давност е изтекла, и за взискателя е
отпаднало основанието да получи чрез принудително изпълнение. Необходимо е да се
посочи, че в случая, не се касае за доброволно погасяване на задължението чрез плащане, за
да е приложима разпоредбата на чл. 118 ЗЗД / в т.см. Решение № 112 от 11.02.2010 г. по гр. д.
№ 179/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС и Решение № 53 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1467/2009 г., II Г. О., ГК/.
Доколкото основанието за получаване вземането е отпаднало с обратна сила, то и
искът е основателен и следва да се уважи. Относно доказаността му, доводите на ответното
дружество, че липсват доказателства сумите да са му преведени, са неоснователни- от
представените преводни нареждания, извлечения от банкови сметки и удостоверение,
издадено от ЧСИ, е видно превеждането на сумите от ЧСИ на взискателя, а разпределението
4
им се установява от издадената от ЧСИ справка.
С Постановление № 1/1979г. на ВС по тълкувателн одело № 1/1979 г. на Пленума на
ВС, се приема, че при първия състав на чл.55,ал.1 ЗЗД, липсата на основание не съществува
още към момента на получаване на престацията, поради което и същата подлежи на връщане
още при получаването й и затова не е необходима покана, за изпадане на ответника в забава.
Доколкото обаче, от значение е получаването на сумата от самия ответник, а не плащането й
от страна на ищцата, защото с получаването на сумата е налице обогатяването на ответника,
то и обезщетение за забава следва да се присъди от момента, в който ответникът се е
обогатил неоснователно със сумата – от датата на получаването й.
Сумата е получена от ответника, видно от удостоверението, извършено от ЧСИ,
следователно и искът е основателен .
По размера на претенциите по чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД. Ответното дружество следва да
върне сумата, която е получил, поради което, исковете са основателни по начина, посочен в
удостоверението на ЧСИ, както следва:
От Е. С. е събрана сумата 2813,56 лева, от която към ответното дружество е
преведена сумата от 2367,30 лева, поради което и искът е основателен за пълния му
предявен размер.
От Н. С. е събрана сумата от 3587,11 лева, от която, на ответника е преведена сумата
от 2367,10 лева, поради което и искът е основателен за тази сума, а до горницата – 2367,30
лева, съобразно уточнението в о.с.з., следва да се отхвърли. От ***, е събрана общата сума
7993,29 лева, от които 2385,00 лева е преведена на кредитора – ответник, поради което и
искът е основателен за тази сумата 2367,30 лева – сумата, до която ответникът има правото
да получи принудително изпълнение по изпълнителния лист, а до горницата, която *** е
надвнесла – до 2385 лева, има правото да иска връщане от ЧСИ.
Относно иска за заплащане на такси в полза на ЧСИ, и разноски по изпълнението,
съобразно уточнението на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.79,ал.1,т.1 ГПК, разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен когато /…/ производството е прекратено на основание чл.433
ГПК. От удостоверението на ЧСИ се установява, че исковата сума е удържана за такси и
разноски на ЧСИ. Поради изложеното, съдът намира, че взискателят дължи на длъжника
връщане на цялата внесена сума, включваща и таксите и разноските по изпълнението (вкл.
таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ) по аргумент от чл. 79, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 433, ал. 1 ГПК
(Решение № 640 от 04.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 920/2009 г., IV г. о Решение № 266 от
19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о г., постановени по реда на чл. 290 ГПК)
и същата следва да му се върне от взискателя, на основание чл.59 ЗЗД, Съобразно
представеното удостоверение от ЧСИ, от Н. С., от принудително събраната сума, за такси за
ЧСИ е преведена сумата от 656,47 лева, но съобразно диспозитивното начало, искът следва
да се уважи за сумата от 446,26лева.
От ***, от събрана общата сума 7993,29 лева, сумата 539,89 лева е събрана за такса за
5
ЧСИ, но съобразно диспозитивното начало, искът следва да се уважи за сумата от
446,26лева.
От Е. С., от събраната сума, искът е основателен за събраната сума 446,26 лева такса.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски от 338 лева държавна такса и претендира сумата от 1100
лева платен адвокатски хонорар. Тези разноски са сторени общи от тримата ответници.
Ответното дружество възразява за прекомерност. Възражението е неоснователно, тъй
като съобразно интереса по делото, на основание чл.7,ал.2,т.3 НМРАВ, адвокатското
възнаграждение е именно в минималния размер, съобразно интереса от общо 8440,68 лева.
Платените разноски следва да се разделят на три, тъй като единствено исковете на Е. С. са
основателни изцяло, респективно – само на нея се следват всички разноски. От разноските в
общ размер 1438 лева, всеки ищец е следвало да плати 479,33 лева. Ответникът следва да
възстанови тази сума на Е. С., и Г. С., а на Н. С., съобразно основателната част на
претенцията– 479,29 лева.
От претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение, от 100 лева,
ответникът С. дължи сумата от 0,007 лева, поради което и съдът не присъжда на ответното
дружество разноски.
На основание чл.77 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в
полза на ЧСИ сумата от 24 лева с ДДС – такса, опредЕ. от ЧСИ, за изготвяне на копие от
изпълнителното дело.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** с адрес *** да върне, на основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД, на Г.
Н. Златанова – С. ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 2367,30 лева, събрана
принудително от нея по ИД № 20238600401917 на ЧСИ ***, припадаща се част на ищцата от
задължение по изпълнителен лист, издаден на 23.10.2014г. по гр.д.№ 20006/2011г. от СРС,
113 – ти състав, издаден против наследодателя ***. , заедно със законната лихва от
предявяването на иска – 26.3.2024г- до плащането, да заплати, на основание чл.59 ЗЗД,
сумата от 446,26 лева от преведената такса на ЧСИ по това изпълнително дело, заедно със
законната лихва от предявяването на иска – 26.3.2024г- до плащането, както и сторените по
делото разноски от 479,33 лева.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** с адрес *** да върне, на основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД, на
Е. В. С. ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 2367,30 лева, събрана принудително от нея
по ИД № 20238600401917 на ЧСИ ***, припадаща се част на ищцата от задължение по
изпълнителен лист, издаден на 23.10.2014г. по гр.д.№ 20006/2011г. от СРС, 113 – ти състав,
издаден против наследодателя ***. , заедно със законната лихва от предявяването на иска –
26.3.2024г- до плащането, да заплати, на основание чл.59 ЗЗД, сумата от 446,26 лева от
6
преведената такса на ЧСИ по това изпълнително дело, заедно със законната лихва от
предявяването на иска – 26.3.2024г- до плащането, както и сторените по делото разноски от
479,33 лева.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** с адрес *** да върне, на основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД, на
Н. В. С. ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 2367,10 лева, събрана принудително от него
по ИД № 20238600401917 на ЧСИ ***, припадаща се част на ищеца от задължение по
изпълнителен лист, издаден на 23.10.2014г. по гр.д.№ 20006/2011г. от СРС, 113 – ти състав,
издаден против наследодателя ***. , заедно със законната лихва от предявяването на иска –
26.3.2024г- до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен размер от 2367,30
лева; да заплати, на основание чл.59 ЗЗД, сумата от 446,26 лева от преведената такса на
ЧСИ по това изпълнително дело, заедно със законната лихва от предявяването на иска –
26.3.2024г- до плащането, както и сторените по делото разноски от 479,29 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 ГПК, ***, ЕИК *** с адрес *** да заплати в полза на
ЧСИ *** ***, рег.№ 856, сумата 24 лева за възпроизвеждане на ИД № 20198560401697.
СУМАТА е платима по сметка № **********/23.5.2024г., издадена от ЧСИ, по банков път,
по сметка: BG65UBBS80021073739230.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7