Р
Е Ш Е
Н И Е № 152
гр.Кюстендил, 19.07.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди
двадесет и трета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
с участието на секретаря Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело №
54 по описа за 2022год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.21, ал.3 АПК във вр. с
чл.145 и сл. от АПК.
Р.С.Б. с ЕГН **********,*** и съдебен адрес ***, оспорва отказ на кмета на Община Кюстендил, обективиран в писмо с изх.
№ 94-00-147/25.01.2022г., за издаване на
пропуск
за
паркиране на личния автомобил на жалбоподателката. Сочат се
основанията за незаконосъобразност по чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Противоречието с материалния закон се обосновава с доказателствата
във връзка с предназначението като второстепенна
улица, на улицата с о.т. 91-92-93 според действащите ПУП и КК на гр. Кюстендил, което се счита за
отрицателна предпоставка за въвеждане на забрана за паркиране. Несъответствието
с целта на закона се свързва с принципа по чл.6, ал.5 от АПК. Прави се искане за отмяна на оспорения отказ.
В съдебно заседание и в
представените писмени бележки, жалбоподателката поддържа наведените в жалбата
доводи. Допълнително излага твърдения за незаконосъобразност на заповед №
РД-00-309/17.03.2021г. на кмета на Община Кюстендил в частта по т.12.1, с която
е забранено спирането и паркирането на ул. „***“ в гр. Кюстендил, като сочи, че
улицата не е част от изградената зона за отдих Парк „Галерията“ и че не е
променено предназначението на същата като второстепенна улица по реда и при
условията на чл. 134, ал.2, т.6 вр. с чл.131 от ЗУТ. Претендира присъждане на деловодни
разноски. Възразява срещу искането на пълномощника на ответника за присъждане
на разноски за ксерокопирането на приложените по делото документи.
Ответникът
– кметът на община Кюстендил, чрез процесуалния си пълномощник юрк. В. С., изразява
писмено становище за недопустимост и неоснователност
на жалбата, което поддържа и в съдебно заседание.
Счита, че е формиран мълчалив отказ по заявлението на
жалбоподателката за издаване на пропуск
за паркиране с вх. №
№94-00-147/12.01.2021г., който не е обжалван в срока по чл.149, ал.2 от АПК и е
влязъл в сила, поради което предявената жалба е недопустима като просрочена.
Извън горното, се сочи, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен
орган, в надлежната писмена форма и с изискуемото съдържание по чл. 59 от АПК;
при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с
материалния закон и с целта на закона. Отрича се наличието на
материалноправните предпоставки по чл.31, т.3 от Наредбата за организацията
безопасността на автомобилното движение на територията на община Кюстендил във
връзка с издадената заповед № РД-00-309/17.03.2021г. на кмета на Община
Кюстендил, която е стабилен административен акт. Прави се искане за отхвърляне
на жалбата. Претендират се деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение
и за направените разходи за копиране на документите към проекта за изграждане
на зона за отдих „Парк Галерията“, приложени като доказателства по делото.
Административният съд, като
прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Административното
производство, приключило с оспорения отказ, е образувано по заявление рег. индекс 94-00-147 от 12.01.2022г.
подадено от жалбоподателката Р.С.Б. ***. В същото се съдържа искане за издаване
на пропуск за паркиране на лек автомобил „Мерцедес Ц 180 Компресор“ с ДК № КН****АС – собственост на заявителката.
Същата сочи, че е с постоянен и настоящ адрес ***, който е административният
адрес на жилищната сграда, в която живее, разположена в ПИ с идентификатор
41112.503.814; че достъпът до сградата
се осъществява от улица с осеви точки 91-92-93, чието предназначение не е изменено съгласно действащия ПУП на гр. Кюстендил, но в
началото на улицата е поставен пътен знак Г16 „Задължителен път само за
пешеходци и велосипедисти“ и табела за репатриращ автомобил.
Към
заявлението са приложени удостоверение изх. № 1045/02.11.2021г., изд. от
община Кюстендил, видно от което постоянният адрес на Р.С.Б. ***, считано от 02.11.2021г.; нотариален акт за собственост №79, том I, рег.№ 1980, дело № 71/25.08.2010г. на нотариус М.Т., пълномощно рег. № 2489/07.10.2010г.
на нотариус Т. и копие от свидетелство за регистрация на МПС, с които се удостоверява, че посоченият в заявлението лек автомобил е собственост на Б., че
имота в който живее
– апартамент № 6 на ул. „***“ № 2, етаж 4
е собственост на П.Д.К.и
се ползва от
Б., че същият представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 41112.503.1.6 по КККР във вид на апартамент без гараж.
По
заявлението е налице произнасяне с писмо с изх. № 94-00-147/25.01.2022г., подписано от кмета
на Община Кюстендил,
което обективира отказ за издаване на пропуск за паркиране на личния автомобил на заявителката
Б.. Отказът е мотивиран с
доводи за това, че
ул. „***“ от осева точка 67 до осева точка 91 е с наложен режим на
забрана за паркиране на МПС, за която заявителката е уведомена с писмо №
94-00-1029/26.03.2021г. и че няма промяна в обстоятелствата. Административният
отказ е връчен на оспорващата на
01.02.2022г. с известие за доставяне, а жалбата е депозирана на 11.02.2022г.,
т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
В съдебното производство, органът е представил административната
преписка във връзка с оспорения акт, включително цитираното в него писмо изх. № 94-00-1029/26.03.2021г. на кмета на община Кюстендил, издадено по заявления вх. №№
94-00-434/01.02.2021г. и 94-00-1029/15.03.2021г. на Р.Б.
относно издаване на пропуски за паркиране на лични автомобили на заявителката. Видно
е, че с горното писмо, кметът на
общината е отказал издаване
на заявените пропуски за
паркиране на основание
чл.31, т.3 от Наредбата за организацията и безопасността на автомобилното
движение на територията на общината. Прието е, че
имотът
на заявителката граничи със зона на отдих „Парк Галерията“, разположена в
УПИ XIV-„за картинна галерия, младежки дом, парк и
експониране на археология и паркинг“, кв.294 по плана
на
града и ул. “***“ е част от парка; че улицата от о.т. 67 до
о.т.91 е пешеходна и
движението е организирано по реда на чл.3 от ЗДвП и чл.26, ал.1 от общинската Наредба въз основа на заповед № РД-00-309/17.03.2021г. на кмета по предложение на Комисията
за безопасност на движението на територията на общината, с която заповед е
разрешено влизането при необходимост на жители в прилежащите на улицата УПИ-та в
посочените осеви
точки с цел извършване на
товарно-разтоварни операции на стоки и материали, както и за достигане
до гаражи и паркоместа в съответните ПИ по улицата; че ул. „***“ е пешеходна за парк „Галерия“ и е забранена за спиране и паркиране; че за живущите на
№2 от улицата няма
изградени гаражи и няма обособени паркоместа. С оглед на изложеното органът е приел, че не са налице законови изисквания живеещите
да могат да достигат до постоянния си или настоящ адрес с МПС; че не са обособявани паркоместа в публичната общинска
собственост в тази зона, съответно не са плащани такива, поради което няма
основание за издаване на пропуск за паркиране по заявлението на жалбоподателката.
От
доказателствата по делото е видно, че отказът на кмета с писмо изх. № 94-00-1029/26.03.2021г. е оспорен пред съда от Р.Б.,
като с влязло в сила решение № 207/07.10.2021г. по адм. дело № 145/2021г. по
описа на Административен съд – Кюстендил, предявената жалба е отхвърлена.
Към делото органът е
представил копия: от Протокол № 1 от
05.02.2021г. от заседание на Комисията
за безопасност на движението на територията на община Кюстендил, на което е прието
решение по т.12.1 по предложението на заместник кмета на общината за това, ул.
„***“ на гр. Кюстендил от осева точка 67 до осева точка 91 да е пешеходна зона –
граница на парк „Галерия“, забранена за спиране и паркиране, като се разрешава
влизане при необходимост от живущите в прилежащите на улицата УПИ за
натоварване и разтоварване на стоки и материали и за достигане до гаражи и
паркоместа, както и от заповед № РД-00-309/17.03.2021г. на кмета на община
Кюстендил, с която на осн. чл.3 от ЗДвП, чл.7, ал.1, т.1 и чл.8, ал.1 от Наредбата за организацията и безопасността
на автомобилното движение на територията на община Кюстендил, с т.12.1 е наредено
да бъде разрешено влизане по необходимост от жителите в прилежащите на улица „***“,
гр. Кюстендил, от осева точка 67 до осева точка 91 урегулирани поземлени имоти
единствено с цел извършването на товаро-разтоварни операции на стоки и
материали, както и за достигане до гаражи и паркоместа в съответните поземлени
имоти, тъй като улица „***“ е пешеходна за парк „Галерия“ и е забранена за
спиране и паркиране.
От приложеното към настоящото
дело, адм. дело № 936/2022г. на Административен съд – Б., се установява, че същото
е образувано по жалба на Р.Б. с наведени оплаквания за нищожност на заповед №
РД-00-309/17.03.2021г. на кмета на община Кюстендил в частта по т.12.1 и е
приключило с решение № №76/16.01.2023г., влязло в сила, с което жалбата е
отхвърлена като неоснователна.
От ответника, в изпълнение на
определение на съда, са представени строителни книжа и документи във връзка със
строеж „Изграждане и възстановяване на зона за отдих парк „Галерията“, за който
е издадено разрешение за ползване № СТ-05-1504/11.12.2018г. на началника на
ДНСК. Видно е, че строежа е реализиран въз основа на одобрен инвестиционен
проект № 53/09.06.2015г. и издадено разрешение за строеж № 119/09.06.2015г. от
главния архитект на Община Кюстендил, разположен е в УПИ ХІV – за картинна
галерия, младежки дом, парк и експониране на археология и паркинг“ в кв.294 по
плана на гр. Кюстендил, ПИ с идентификатор
41112.503.785 по КККР на гр. Кюстендил. Съгласно приетите като
доказателства по делото части от проекта „Геодезия“ и „Благоустройство“, ведно
с обяснителните записки към тях, план-извадка
от проекта, виза за проектиране, комбинирана скица и трасировъчен план, предмет на проектирането е УПИ ХІV с
териториални граници от ул. „***“, ул.“Битолска“, ул. „Неофит Рилски“, ул.
„Кракра“ до бул. „България“, а ул. „***“, в посочените осеви точки по заповед №
РД-00-309/17.03.2021г., е отделен ПИ в
обхвата на разработката и се явява контактна зона, като за нея е предвидено разваляне на съществуващите
настилки и изпълнение на нови настилки. Горното се потвърждава от данните в
представената от жалбоподателката, скица № 15-822636/26.07.2021г., издадена от
СГКК – Кюстендил за ПИ с идентификатор 41112.503.818 по КККР на гр. Кюстендил с
адрес на ПИ ул. „***“ № 6, видно от която трайното предназначение на
територията е за второстепенна улица, собственост на Община Кюстендил.
По делото съдът е приел копие от Наредба
за организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на
община Кюстендил, приета с решение № 238/26.09.2008г.
на ОбС – Кюстендил.
Горните фактически обстоятелства се
установяват от събраните доказателствени средства.
Съдът,
проверявайки служебно допустимостта на оспорването, както и във връзка
възражението на ответника, приема следното:
Жалбата
е процесуално допустима - същата е постъпила в законоустановения срок по
чл.149, ал.1 от заявителката в административното производство, срещу
административен акт, който засяга нейните права и интереси, доколкото не
удовлетворява надлежно заявено искане за извършване на
административна услуга- издаване на пропуск за паркиране. По
общото правило
на
чл.21, ал.3 от АПК във вр. с §8 от ПЗР на АПК отказът на органа да издаде
искания документ подлежи на съдебно оспорване за законосъобразност. Неоснователни са доводите на
ответника за недопустимост на предявената жалба поради неспазен срок по чл.149,
ал.2 от АПК. Видно е, че отказът на органа с писмо изх. №
94-00-147/25.01.2022г., е постановен по заявление вх. № 94-00-147/12.01.2022г.
на жалбоподателката, а не по заявление вх.
№ №94-00-147/12.01.2021г., както се твърди от ответника, поради което не е
формиран мълчалив отказ по процесното
заявление и срокът са оспорване по чл.149, ал.2 от АПК е неприложим. От представеното по делото известие за
доставяне се установява, че обжалвания отказ е съобщен на заявителката на
01.02.2022г. и подадената на 11.02.2022г.
жалба е
в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Предмет на оспорване е
индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.3 от АПК – отказ за
издаване на документ от значение за признаване и упражняване на правото на оспорващата да паркира собствения си
автомобил на ул. „***“, където е жилището й по постоянен адрес.
Предявеното искане, преценено във връзка с приложимата Наредба
за организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на
Община Кюстендил
/Наредбата/, се свързва с процедурата по издаване на
документ, наречен пропуск за паркиране и конкретно с хипотезата на чл.31, т.3 от Наредбата. Горното
сочи на искане за предоставяне на
административна услуга по см. на §1, т.2, б. „б“ от ДР на Закона за администрацията, а
съгласно §8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства по издаване на
индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и по
съдебен ред, се прилагат и при извършването на административни услуги, както и
при обжалване на отказите за извършването им.
С оглед на изложеното и след
извършена проверка на осн. чл.168
от АПК и въз основа на критериите по чл.146 от АПК, съдът счита оспорения отказ за законосъобразен
административен акт. Съображенията са следните:
Обжалваният акт е издаден от орган с
материална и териториална компетентност. Същият е обективиран в писмо изх. № 94-00-147/25.01.2022г. на
кмета на
Община
Кюстендил, който е
сезиран със заявлението на жалбоподателката, съдържащо искане за издаване на пропуск за паркиране на собственото й МПС
върху улица „***“,
която е общинска собственост. Според разпоредбата на чл.19, ал.1,
т.2 от Закона за
пътищата, управлението
на общинските пътища е възложено в компетентност на кмета на общината. Според чл.3, ал.1 от ЗДвП,
лицата, които стопанисват пътищата организират движението по тях. Според чл.99, ал.1 от ЗДвП, в правомощията на администрацията, която управлява пътищата е да определя районите, пътищата и частите от пътищата за зони за
платено и безплатно
паркиране.
Законовата
уредба е доразвита в Наредбата за организацията и
безопасността на автомобилното движение на територията на община Кюстендил /Наредбата/. Както се посочи, предметът
на правния спор по делото – отказ за издаване на пропуск за паркиране, сочи на
приложимост на правилото на чл.33 от Наредбата, според което пропуските за
паркиране се издават на името на заявителя от кмета на Община Кюстендил или от
упълномощено от него длъжностно лице от общинската администрация. В случая,
постановеният отказ е на кмета на
общината, т.е. на компетентен орган. Страните
не спорят относно компетентността.
Отказът съответства на
общите изисквания за писмена форма и реквизити от съдържанието си по чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК. Посочени са
наименованието на издателя,
дата на издаване, адресата на акта. Налице е подпис на органа с означена длъжност на същия. Оспореният отказ съдържа изложение
на фактическите и правни
основания за издаване,
поради което е надлежно мотивиран. В случая органът е отразил в съдържанието на
акта, предявеното със заявлението на
жалбоподателката искане за издаване на пропуск за паркиране, както и
отрицателната предпоставка за уважаване на същото, а именно наложен режим на
забрана за паркиране на МПС на ул. „***“ от осева точка 67 до осева точка 91,
като е препратил към мотивите в писмо № 94-00-1029/26.03.2021г., адресирано и
получено от заявителката. Касае се за
допустим способ за мотивиране на административните актове чрез мотиви в документи предхождащи или съпътстващи
издаването му. Посоченото писмо е приложено към административната преписка, а
съдържането му, вкл. фактическите и правни основания за обективираното в него
волеизявление на органа, са възпроизведени коректно от съда по-горе в
настоящото изложение. Разпоредителната
част е ясна и сочи на постановен отказ за издаване на искания пропуск за
паркиране.
При
издаване на оспорения
акт не са допуснати нарушения
на административнопроизводствените правила по АПК, приложими
във вр.
с §8 от ПЗР на АПК.
Установени са релевантните
факти и обстоятелства от значение за случая въз основа на наличните при органа данни и
доказателства, както и на документите приложени от заявителката,
удостоверяващи постоянния й адрес,
правото на ползване върху жилищния имот и правото й на собственост върху
автомобила.
Оспореният отказ е постановен в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Исканата от жалбоподателката административна
услуга е издаване на пропуск за паркиране на собствено МПС, като от
съдържанието на заявлението и от изявленията
на заявителката пред съда, е очевидно желанието на същата да получи пропуск за паркиране на улица „***“,
на която е разположено жилището й по постоянен адрес. Доказателствата по делото
не установяват наличието на предпоставки
за уважаване на искането. Както се посочи, нормативните правила на чл.3, ал.1
и чл.99, ал.1 от ЗДвП, възлагат като правомощие на лицата, съотв. администрацията, стопанисващи пътищата да
организират движението по тях, вкл. да определят районите, пътищата и частите от пътищата за зони за
платено и безплатно
паркиране.
В случая е
безспорно, че процесната улица „***“ е
общинска собственост и горното правомощие се упражнява от Общинския съвет,
респ. от кмета на общината. В този смисъл е уредбата в Наредбата за
организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на
община Кюстендил,
приета по законова делегация, която в чл.8, ал.1 предвижда, че режимът за
спиране, паркиране и други ограничения за МПС се актуализират от общинската
комисия по безопасност на движението и се одобрява от кмета на общината, а
съгласно чл.26, ал.1 от
Наредбата, паркирането на ППС на територията на Община Кюстендил се извършва
само на разрешените, определени и обозначени за това места. Посочената разпоредба на чл.8,
ал.1 от Наредбата е правното основание за издаване на заповед №
РД-00-309/17.03.2021г. на кмета на община Кюстендил, с т.12.1 от която, е постановено, че улица „***“ е пешеходна за
парк „Галерия“ и е забранена за спиране и паркиране, като е разрешено влизане по необходимост от жителите
в прилежащите на улицата УПИ единствено
с цел извършването на товаро-разтоварни операции на стоки и материали, както и
за достигане до гаражи и паркоместа в съответните поземлени имоти. От горното следва, че за улица „***“ има административно наложена забрана за паркиране и същата не е място, определено и обозначено за
паркиране. Формираните от органа мотиви за отказа в изложения смисъл,
обективирани в оспореното писмо, са законосъобразни и правилни. Издадената заповед № РД-00-309/17.03.2021г.
на кмета на община Кюстендил, с която е въведена забраната за паркиране на процесната улица е общ
административен акт, породил целените правни последици. Същият е придобил
стабилитет след отхвърляне на оспорването му за нищожност с
решението на Административен съд – Б. по приложеното адм. дело № 936/2022г. и е
недопустимо провеждането на косвен
съдебен контрол за унищожаемост на заповедта в настоящото производство, както
неоснователно поддържа жалбоподателката.
За последната не е възникнало
право на паркиране на ул. „***“ и оспореният
отказ е законосъобразен. Предявената жалба е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изложените изводи съдът извежда от наличната в строителните
книжа информация за инвестиционния проект за строежа „Изграждане и възстановяване на зона
за отдих парк „Галерията“, видно от които, предмет на проектирането е УПИ ХІV с
териториални граници, включващи и ул. „***“,
която макар и отделен ПИ е в обхвата на
разработката и се явява контактна зона, като за нея е предвидено разваляне на съществуващите
настилки и изпълнение на нови настилки. От друга страна, в предявената жалба,
оспорващата сочи, че в началото на ул. „***“ е поставен пътен знак Г16 „Задължителен път
само за пешеходци и велосипедисти“. Събраните данни сочат на това, че улица „***“ макар и с предназначение на второстепенна
улица според КККР на гр. Кюстендил, е обявена за пешеходна зона. Горното
процедиране не изисква промяна на ПУП, както неоснователно твърди
жалбоподателката, а е акт на управление на общинския път, свързан с
организацията на движението. Процесната улица е обявена за пешеходна и за нея
са въведени забрани за спиране и паркиране с
визираната заповед № РД-00-309/17.03.2021г. на кмета на община Кюстендил. Налице са основания, препятстващи възникването и
упражняването на правото на паркиране на оспорващата.
Доводите на жалбоподателката в
приложените писмени бележки и снимковия материал към същите, за издадени пропуски на други лица и за паркиране на други
автомобили на процесната улица, са ирелевантни за спора по делото, тъй като
не установяват правнозначими обстоятелства за издаване на
исканото разрешение.
За пълнота на изложението и във
връзка с подаденото заявление от Б. за издаване на пропуск за паркиране, съдът
счита за необходимо да анализира и хипотезата на чл.31, т.3 от Наредбата, като
счита същата за неприложима. Нормата на
чл.31, т.3 от Наредбата предвижда изключения от правилата за паркиране
по Наредбата за ППС с издаден пропуск,
като сочи, че собствениците на МПС, адресно регистрирани и постоянно
живеещи на улици с административно наложен режим за забрана за спирането,
престоя, движението и паркирането, имат право да паркират в близост до постоянния
си адрес по посока на движението в сектора, ограничен от най-близките пресечни
улици, а за
живеещите на пешеходни зони – по пресечните улици. В случая,
от доказателства се установява, че жалбоподателката притежава МПС и е адресно
регистрирана на улица „***“, за която е наложен режим за забрана за паркиране
със заповед № РД-00-309/17.03.2021г. на кмета на община Кюстендил, т.е.
установява се, че са изпълнени материалноправните предпоставки по чл.31, т.3 от
Наредбата за издаване на пропуск за паркиране на жалбоподателката за най-близките пресечни улици. Желанието на оспорващата обаче е да паркира на улица „***“, въпреки
административната забрана за това, а не на най-близките пресечни улици, поради което правилата по чл.31, т.3 от Наредбата не намират приложение и
оспореният отказ за издаване на пропуск за паркиране е законосъобразен.
По изложените съображения и на
осн. чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът ще отхвърли жалбата като
неоснователна.
Предвид изхода по делото, на жалбоподателката
не се следват деловодни разноски. С оглед изричната претенция на пълномощника
на ответника, както и на осн. чл.143, ал.3 от АПК, съдът присъжда в полза на Община
Кюстендил деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв., определено на осн. чл.24 от Наредбата за правната помощ
във вр. с. чл.37, ал.1 от ЗПП, платимо от жалбоподателката.
Съдът счита за неоснователно
искането на пълномощника на ответника за присъждане на разходите за
ксерокопиране на документите, приложени като доказателства по делото.
Отговорността за разноски цели
възстановяване на разходите, направени по делото във връзка с извършването на правните
действия по същото и оказаната правна защита. Други направени от страната
разноски, в т.ч. за копиране на документи, не са разноски по производството по
делото и не подлежат на заплащане от страната, която е загубила делото.
Водим от гореизложеното и на осн.
чл.172, ал.2, пр. последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на Р.С.Б. с ЕГН **********,*** и съдебен адрес ***, срещу отказ на кмета на Община Кюстендил,
обективиран в писмо с изх. № 94-00-147/25.01.2022г., за издаване на пропуск за
паркиране на личен автомобил на ул. „***“ в гр. Кюстендил.
ОСЪЖДА Р.С.Б. с ЕГН **********,*** и съдебен адрес ***, да
заплати на Община Кюстендил деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100,00лв.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: