Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Елин Пелин, 13.01.2021
година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Елинпелинският
районен съд, четвърти състав, в открито заседание на четиринадесети октомври
две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното
от съдията ГЕОРГИЕВ АНД № 116 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на „ГЬОК“ ООД,
ЕИК ……, със седалище и адрес на управление: гр. Елин Пелин, Софийска област,
ул. „Здравец” № 6, представлявано от управителя М. Г. А., срещу наказателно
постановление № 23-002999/ 14.02.2020 г. на директора на дирекция „Инспекция по
труда Софийска област” гр. София, с което му е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 КТ
за нарушение на чл. 224, ал. 1 вр. чл. 228, ал. 3 КТ.
В жалбата се сочи, че наказателно
постановление е незаконосъобразно, като се иска отмяната му изцяло.
В съдебното заседание жалбоподателят не
се представлява.
В съдебното заседание въззиваемата
страна чрез служител с юридическо образование Е.А. изразява становище за
неоснователност на жалбата.
РП Елин Пелин не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
Служителите на Д „ИТСО” - свидетелите К.Г.К.
и С.Ц.Д. извършили проверка на жалбоподателя, за която е съставен констативен
протокол на 14.02.2020 г.
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-002999 от 14.02.2020 г.
от К.Г.К. – главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”
- София за това, че при проверка от 27.01.2020 г. до 14.02.2020 г. е
установено, че в качеството на работодател не е изплатил обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение със
заповед от 04.11.2019 г. на С.Ж.К. ЕГН ********** на длъжност счетоводител, с
което е чл. 224, ал. 1 вр. чл. 228, ал. 3 КТ. Актът е подписан от
актосъставителя К.Г.К., свидетелите при установяване на нарушението С.Ц.Д.,
като е бил връчен на 14.02.2020 г. на управителя на жалбоподателя М.Г.А., като последният
получил препис от акта и не е вписал възражения. В срока по чл. 41, ал. 1 ЗАНН
не е постъпило възражение.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя
е съставено наказателно постановление наказателно постановление № 23-002999/
14.02.2020 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда Софийска област” гр.
София, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на
основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 КТ за нарушение на чл.
224, ал. 1 вр. чл. 228, ал. 3 КТ за това, че в качеството му на работодател
съгласно параграф 1, т. 1 от ДР на КТ не е изплатило парично обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение
с лицето С.Ж.К. ЕГН ********** на длъжност „отчетник-счетоводител“. Съгласно
заповед с № 104/04.11.2019г. на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда
трудовото правоотношение с лицето К. се прекратява, като на работничката следва
да се изплати обезщетение за неизползван седемдневен платен годишен отпуск на
стойност 196 лева. Видно от представен платежна ведомост за м. ноември 2019г.
на отчетник-счетоводителката е начислено дължимото обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск дължимо по силата на чл. 224, ал. 1 КТ. В хода на
инспектирането е представено допълнително споразумение към трудовия договор,
където е посочено, че периодичността на изплащане на основното и допълнителни
трудови възнаграждения е ежемесечно в срок до 20-то число на следващия месец.
Работодателят, по силата на чл. 228 ал. 3 КТ е бил задължен да изплати
обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношения, включително и
горепосоченото, не по късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през
който трудовото правоотношение е било прекратено. Липсват документи
удостоверяващи изплащане на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск
при прекратяване на трудовото правоотношение на С.Ж.К.. До приключване на
проверката по документи и съставяне на АУАН такива не са представени.
Нарушението е извършено на 02.01.2020 г., а е установено по време на
приключване на проверката по документи на 14.02.2020г.
Представен е разходен касов ордер №
45/20.12.2019 г., според който С.Ж.К. е получила сумата от 176,40 лева,
обезщетение за неизползван ПГО.
Свидетелката С.Ж.К. сочи, че трудовото
й правоотношение с жалбоподателя било прекратено през ноември 2019 г., а
ордерът № 45/20.12.2019 г. за получаване на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск подписала на 20.07.2020 г. пред кафето, като върху него не е имало
отбелязана дата.
Представени са заповеди на
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ е относно компетентност на служителите
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” София да съставят актове за
установяване на административни нарушения, вкл. за Община Елин Пелин. Със
заповед № 3-0058/ 11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ са
оправомощени директорите на дирекции ИТ да издават наказателни постановления по
издадените АУАН.
Фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от
гласните доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на свидетелите К.Г.К.,
С.Ц.Д. и С.Ж.К., възприемайки ги като непротиворечиви, последователни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното
постановление е получено от жалбоподателя на 13.04.2020 г. и е обжалвано на 21.04.2020
г.
Съдът намира, че в хода на
административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало,
протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не
са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на
обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на
административно-наказания. Актът е съставен от компетентен актосъставител,
спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен,
охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН.
Атакуваното наказателно постановление
е издадено от компетентен орган. Спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянието е правилно определена, налице е
съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното
постановление. Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно,
като са посочени законните разпоредби, които са нарушени.
От събраните по делото доказателства
се установява, че е осъществен състава на нарушението, за което на
жалбоподателя е наложена имуществената санкция. Фактическата обстановка описана
в АУАН и в НП е безспорно установена в съдебно заседание, вкл. чрез показанията
на свидетелката С.Ж.К., която потвърждава, че обезщетението е било изплатено,
но през юли 2020 г. т. е. месеци след проверката.
Съгласно санкционна норма на чл. 414,
ал. 1 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на
по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10000 лв.
В конкретния случай, доколкото е
санкционирано юридическо лице, правилно е определен вида на административното
наказание - имуществена санкция в съответствие с разпоредбата на чл. 83 ЗАНН.
Размерът на имуществената санкция е законосъобразно определен в минимален
размер.
Специалният състав по глава ХІХ,
раздел ІІ от КТ на „маловажно” административно нарушение по чл. 415в КТ
изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
„Маловажните” нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два
основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по
реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и
служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна
отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид
административно наказание – парична санкция, но в многократно по–нисък размер
(Тълкувателно решение № 3 от 10 май 2011 г. по тълкувателно дело № 7/2010 на
ВАС). За да е налице маловажен случай по смисъла на чл. 415в НК, която разпоредба
се явява специална по отношение на чл. 28 ЗАНН, е необходимо да са налице
всички кумулативно предвидени условия, а именно нарушението да е отстранено
незабавно след установяването му и от него да не са произтекли вредни последици
за работници и служители. Съдът счита, че нарушението за несвоевременно
изплащане на обезщетение не може да бъде отстранено, като със същото винаги се
засягат правата на работещия.
С оглед изложеното обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
С оглед изложеното съдът на основание
чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 23-002999/ 14.02.2020 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда
Софийска област” гр. София.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: