МОТИВИ към присъда № 21 от
29.11.2019 г.
Постановена
по НОХД № 129/19г. по описа на СОС
Подсъдимият Н.Д.С.
е предаден на съд затова, че :
1. На
09.08.2018 г. в с. Руйно, обл. Силистра, в условията на посредствено
извършителство, чрез Ш.В.Ш. е прокарал в обращение подправени парични знаци - 3
(три) бр. банкноти с номинал от по 50 (петдесет) евро емисия 2002, серия и
номер XI1175995576 и на трите, като е знаел, че са подправени.
Престъпление
по чл.244, ал.1 НК.
2. На
09.08.2018 г. в с. Руйно, с цел да набави за себе си имотна облага, в условията
на посредствено извършителство, чрез Ш.В.Ш. е възбудил заблуждение у И.Т.А.
като е извършил плащане на последния с неистински парични знаци - 3 (три) бр.
банкноти с номинал от по 50 (петдесет) евро и с това му е причинил имотна вреда
на в размер на 293,37 лв. (двеста деветдесет и три лева и тридесет и седем
стотинки), представляващи равностойност на 150 евро.
Престъпление
по чл.209, ал.1 НК.
Окръжна прокуратура поддържа така
предявените обвинения, счита същите за доказани и пледира за осъдителна
присъда.
Подсъдимият не се признава за
виновен. Защитата излага съображения за недоказаност по отношение и на двете
обвинения и моли да бъде постановена изцяло оправдателна присъда.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и събраните доказателства, прие за установена
следната фактическата обстановка:
На 09.08.2018 г. св. Ш.Ш., заедно
с приятеля си С.Х.А. тръгнали към с. Правда. Пътували с автомобила на св. А.,
марка Опел, модел Астра, тъмно сив металик. Целта на пътуването е била
евентуалното извършване на замяна на този автомобил с автомобила, притежаван от
подс. Н.Д.С..
Ш.Ш. познавал
подсъдимия, като „Кара Наджи“ и били
близки, тъй като братовчед на жената на Ш. бил женен за дъщерята на подс. С. .
Ш. знаел, че
подсъдимият притежава лек автомобил
марка „Ауди“, който искал да замени. До извършването на замяна не се стигнало,
тъй като св. С.А. не харесал автомобила на подс. С., а и този автомобил не
притежавал необходимите за прехвърляне документи.
Междувременно
подс. С. казал на Ш., че иска да купи
едни ярета от един човек - И.А., и отглежда животни, предимно овце и кози.
Обяснил, че А. нямало да му ги даде на него, но щял да ги продаде на Ш., тъй
като не го познавал.
Ш.Ш. попитал защо сам не си ги купи, на което
подсъдимият отговорил, че бил говорил вече с продавача да ги закупи на
изплащане, но той му бил отказал. Това се сторило логично на Ш., съгласил се да
извърши тази услуга. Уговорили се, Ш.
първо да се обади по телефона на човека, за да види дали е в дома си и да му
каже, че иска да купи яретата, като скрие номера на телефона си, за да не бъдел
търсен по-късно от този човек.
Ш. набрал
номера и говорил с пострадалия И.А. и му казал, че иска да купи ярета. Разбрали
се да отиде до дома на А.
Преди да
потеглят с автомобила на А., управляван от Ш., подсъдимият Н.С. извадил от портфейла си три сгънати през
средата банкноти от по 50 евро и ги дал на Ш., за да заплати с тях яретата.
Стигайки до
с.Руйно, минали покрай една къща, за която подс.С. казал, че там живее човекът,
от който трябва да купят яретата, като
поискал да слезе на около 20-30
метра по-напред, за да не го види продавача. След като оставили С., Ш. и А. се
върнали отново до дома на И. Т. А..
Междувременно,
на посочената дата, около 22,00 часа св. А., действително получил обаждане от абонат със скрит номер.
Непознатият го попитал дали продава агнета и ярета, тъй като искал да си купи,
на което отговорил утвърдително, а непознатият му казал, че пак ще му се обади.
По-късно,
същата вечер, отново бил проведен разговор с непознатия, който му казал, че
вече е в с. Руйно. Св. А. го ориентирал как да намери къщата. Не след дълго
пред двора му спряла тъмна на цвят лека кола. В автомобила имало две лица от
мъжки пол, които според свидетеля, били от ромски произход. Водачът на
автомобила бил висок и слаб, с лека брада и черна, късо подстригана коса.
Последния слязъл от автомобила, влязъл в двора на А., където огледал и избрал
две ярета.Уговорена била продажна цена от 300 лв., т.е. по 150 лв. на животно.
Понеже яретата били големи и нямало да може да се съберат в багажника, непознатият
казал на свидетеля, че ще отиде да потърси микробус, в който да ги натоварят.
Към 00:22 часа
купувачът на животните отново се обадил на св. А. и го попитал дали познава
някой в с. Правда, който да му помогне да заколят двете ярета на място и така
да си ги прибере. Св. А. му отговорил, че познава един мъж, известен като „Кара
Наджи“, който ще им помогне.
Около 01,00 часа гореописания автомобил, със
същите две лица в него, както и „Кара Наджи“,/който чакал по-напред по улицата/
отново спрял пред дома на св. И.А.. Първоначално Непознатият искал на место да
заколят яретата, но после се отказал и някак си успели да натоварят яретата в
колата, въпреки големината им. Заявил, че няма в себе си български пари и му
подал три банкноти с номинал от 50 евро. Пострадалият се доверил и ги приел. На
следващия ден св. А. видял, че върху банкнотите има поставен надпис на турски
език „GECERSIZ“ и „GECERSIZDIR“ / в превод
„невалиден,невалидно“/ и на английски „INVALID“. Усъмнил се и показал на свой приятел банкнотите, като
последният потвърдил, че те са фалшиви и това накарало пострадалият да се
обърне към кмета на селото за съдействие по сигнализирането на органите на МВР.
В хода на
досъдебното производство е била установена самоличността на непознатият купувач
на яретата – св. Ш.Ш. и на „Кара Наджи“ – подс. Н.С..
На 17.01.2019
г. в дома на Ш. е било извършено
претърсване с цел установяване на вещи и предмети, които биха могли да послужат
като доказателства в разследването. При това процесуално действие не са
били открити такива, но свидетелят е разбрал, че действията на разследващите са
насочени към установяване на неговата съпричастност към разпространени фалшиви
евробанкноти и започнал да търси връзка по телефона с подс. С.. Така били
проведени няколко разговора между двамата чрез месинджър комуникатора на
интернет платформата фейсбук. Един от тези разговори бил записан от жената на
св. Ш. и приложен като доказателство към делото. В показанията си Ш. заявява,
че този разговор е воден след като подс. С. е бил при водещия разследването във
връзка с извършвано разпознаване. С. му казал тогава, че не е посочил Ш. и го
уверил, че полицията не може да се ориентира, защото не може да намери колата,
с която са били и няма да могат да достигнат до Ш..
Поискал от Ш.
да намери някой негов приятел и последния да отиде да намери човека, от който
са купили яретата и да му каже че
погрешка му е платил с флаери,предназначени за детски игри и да му
предложи истински пари. Такъв бил плана на подс. С., мислейки си, че по този
начин пострадалият ще оттегли жалбата си. С. поръчал на Ш. да му се обади
отново, когато излезе от полицията, като го предупредил да не си признава нищо, защото и той нямало
да си признае.
Базирайки се
на обясненията на Ш., на св. А. и
съдържанието на записа, наблюдаващият делото прокурор е приел, че липсват
доказателства за съучастие между св. Ш. и подс. С., поради което е прекратил
наказателното производство по отношение на Ш..
Доколкото в хода на съдебното следствие се
събраха доказателства за противното /абсолютно противоречивите показания на св.
А., частичните противоречия в св. показания на самия Ш., мълчаливият отказ да
бъде предоставен „оригинала“ на записания разговор за експертно
изследване/ няма да бъде коментирано
именно поради липса на обвинение срещу Ш.Ш..
Процесуално
поведение на подс. С. в досъдебното и съдебното производство и стремежът му да
заблуди разследващите и съда, следва да се приема като опит да бъде изградена
защитна линия за невиновно поведение.
Видно от заключението по назначената техническа
експертиза, изследваните банкноти са неистински, като не е отчетено
обстоятелство, че има изричен надпис за недействителност на същите.
Подлагайки на
анализ събрани доказателства - по
отделно и в тяхната съвкупност се налагат следните правни изводи:
От обективна и
субективна страна подс. С. не е извършил
престъпление по чл. 244, ал.1 от НК, т.е не е прокарал в обръщение
подправени парични знаци, поради
изначална липса на годен предмет.
За да е налице
подправен паричен знак е необходимо той да е неистински или преправен.
Като
„неистински парични знаци“ се определят
тези, на които е придадена типична форма на редовен знак и са изготвени от лица, нямащи право да ги
изготвят.
Като
„преправени парични знаци“ се определят тези, при които чрез неправомерно
действие върху вече съществуващ истински паричен знак се стига до промяна на
неготовото съдържание. Следователно чрез преправката на съществуващия истински
знак, се стига до създаването на друг, с друго съдържание, различно от това,
което той е притежавал в автентичния си вид.
Безспорно, в
конкретния казус, не сме изправени пред нито една от двете хипотези на
подправени парични знаци.
Който и да е
издателят на процесните „банкноти“ е действал правомерно като е поставил на
няколко места изрично обозначение / „GECERSIZ“ и „GECERSIZDIR“ / в превод „невалиден,невалидно“/ и на английски „INVALID/, че това не са
истински парични знаци, използвал е хартия различна по плътност и морфологични
белези от оригиналната хартия за банкноти, в нея липсват флуоресцентни
елементи, воден знак, релефност, холограмен стикер – видно от заключението на
вещото лице – т.е. на инкримираните банкноти изобщо не е предаван вид на
истински такива. Още по-малко пък може
да се твърди, че се касае до преправени парични знаци.
В контекста на
гореизложеното, липсва изпълнителното деяние
„прокарване в обращение на подправени парични “ именно поради липса на годен
предмет, който да бъде разпространен, предаден и т.н . Нещо повече , подс. С. е
знаел, че това са така наречените „флаери“ и служат за забавление, което знание
се установява и от проведения между него и св. Ш. разговор. Подсъдимият е
уговарял свидетеля да даде показания именно в тази насока.
Предвид
горното съдът прие, че подс. С. не е довършил престъпния състав на чл. 244,
ал.1 от НК и го оправда по това обвинение.
Знаейки,
обаче, че всъщност няма да има реално плащане след сключената сделка за
покупко-продажба на животните, подсъдимият е направил всичко възможно да въведе
в заблуждение постр. А., да получи и
неследващата му се облага, като по този начин причини имотна вреда.
Престъплението
по чл. 209, ал.1 от НК е довършено от обективна и субективна страна.
От обективна
страна : Провеждането на множество телефонни разговори, чрез скрит номер,
обърквайки пострадалия с разиграния театър в късните часове на денонощието –
след полунощ -, че животните са едри, че няма да се поберат в колата, че е
необходимо умъртвяването им още същата вечер, двукратното посещение в дома на А.
с твърдение че ще купят, пък после няма да купят животните, изречените лъжи
относно местоработата на купувачи, липсата на български банкноти, с които да се
заплати стоката, предаване на флаери, вместо банкноти, сгънати така, че да не
може в тъмното да се види добре техния вид,
са все действия насочени към въвеждането в заблуждение на св. А..
До колко
участието на св. Ш. е било само на посредствено извършване, няма да бъде коментирано по посочените
по-горе мотиви. В тази връзка съдът и приема, че престъплението по чл. 209,
ал.1 от НК, от обективна страна, е
извършено от подс. С., чрез посредственото извършителство на св. Ш..
От субективна
страна : Престъплението е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл и
специална цел. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици, искал и постигнал
настъпването им.
Подс. С., чрез
св. Ш., е създал лъжливо впечатление у А., че „банкнотите“
представляват редовно платежно средство. В резултат на така създадените неверни
представи пострадалият е извършил акт на имуществено разпореждане, като предал
владението на животните, с което му е била нанесена имуществена вреда в
посочените по- горе размери. По този начин подсъдимият е постигнал и
преследваната специална цел - да набави за себе си имотна облага – получил е
двете животни, без да е налице реално плащане.
Причините
довели до осъществяване на инкриминираното деяние се коренят в липса на морални
задръжки, нежелание за спазване на установения правов ред в страната.
Мотиви
– лично облагодетелстване.
Условия
– цялостната социално-икономическа обстановка в страната. При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия С. за
осъщественото деяние, съдът взе предвид и отчете:
- като смекчаващи вината обстоятелства –
чистото съдебно минало и невисокият размер на получената облага.
- като отегчаващи вината обстоятелства –
съдът не отчита такива
При
определяне вида и размера на наказанието и спазвайки разпоредбите на чл.чл. 36
и 54 от НК, при наличието само на
смекчаващи вината обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, съдът наложи наказание лишаване от свобода в
минимален размер, като на осн. чл. 66, ал.1
от НК отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за
срок от три години.
С налагането
на това наказание, по преценка на съда в пълна степен биха се изпълнили
визираните в чл. 36 от НК цели и най-вече би се постигнало максимално
превъзпитателно въздействие върху подсъдимия, преценявайки и семейното му
положение към настоящия момент. Така наложеното
наказание ще го постави в такива условия на морално-волеви задръжки,
които да формират у него достатъчно съзнание за спазване на правовия ред в
страната.
На основание
чл. 309, ал. 4 от НПК , съдът отмени
взетата по отношение на подс. С.
мярка за неотклонение “Подписка”.
Водим от
горните съображения съдът постанови присъдата си.