Решение по дело №3173/2019 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 март 2020 г. (в сила от 23 март 2020 г.)
Съдия: Милена Стоянова Стоянова
Дело: 20191320103173
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

       Р Е Ш Е Н И Е  № 208

       гр. Видин, 23.03.2020г.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3-ти състав, в публично заседание на  двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                     Председател: Милена Стоянова

                                                                                

при секретаря Милена Евтимова като разгледа докладваното от съдия Стоянова                   гр. дело № 3173 по описа  за 2019 год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – София, представлявано от Радослав Велчев, чрез юрисконсулт Антоний Ангелов против Т.В.К. ***, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл.  240 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че  на 31.03.2015г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус“ и ответника Т.В.К. е сключен Договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Поддържа се, че сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Посочва се, че отпуснатия кредит е в размер на 200.00 лева за период от 30 дни с падежна дата – 30.04.2015г. Съгласно заявката на кредитополучателя сумата е отпусната на името на кредитополучателя в „Изи Пей“. Посочва се, че с настъпване на падежа на договора – 30.04.2015г.  кредитополучателят не е погасил дължимите суми и е изпаднал в забава. Поради това на ответника са изпратени три напомнителни писма.

На 01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД в качеството си на цедент е сключило с ищцовото дружество в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който вземанията по процесния договор за кредит за прехвърлени. Твърди се, че длъжникът е уведомен за цесията на 12.03.2018г. чрез препоръчано писмо с обратна разписка, получено от Магдалена Томова - майка.

Със Заповед № 1208-РЗ от 10.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1529/2019г. по описа на РС - Видин е разпоредено длъжникът Т.В.К. *** да заплати на кредитора „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – София  сумата от 200.00 лева по Договор за кредит № **********, сключен на 31.03.2015г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 05.06.2019г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и сумата 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като делото не е с правна и фактическа сложност.

Заповедта е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК и това обосновава правния му интерес от водене на настоящото дело.

Иска се от съда да  постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца  сумата от 200.00 лева, представляваща неплатена главница по договора за кредит, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

Ответницата, редовно уведомена не е подала отговор на исковата молба в указания едномесечен срок, не е взела становище по исковата претенция и не е ангажирала доказателства. Редовно призована, представител не се е явил в с.з., като не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Пълномощникът на ищцовото дружество, на основание чл. 238, ал. 1, във вр. с чл. 239 от ГПК, е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, тъй като в случая спрямо ответника са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК - ответникът не представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като са му били указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, а предявеният иск е основателен с оглед представените доказателства.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът приема, че претендираните права по настоящото дело произтичат от облигационни отношения между страните по делото  по силата на Договор за цесия, с който на ищеца са прехвърлени вземанията по Договор за кредит от 31.03.2015г., сключен между „4финанс“ ЕООД  и ответника за сумата от 200.00 лева. Доказателства за плащане на тази сума от страна на ответника не са ангажирани.

С оглед на това, по отношение на ответницата ще следва да бъде установено, че дължи на ищеца исковата сума.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата ще следва да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и сумата 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати и разноски в исковото произовдство 50.00 лева за платена д.т. и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***:  IBAN: ***, BIC: *** „Банка ДСК” ЕАД.

Воден от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Т.В.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от Радослав Велчев, сумата от 200.00 лева, представляваща неплатена главница по Договор за кредит № **********, сключен на 31.03.2015г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 05.06.2019г. до окончателното плащане по издадена Заповед № 1208-РЗ от 10.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1529/2019г. по описа на РС - Видин .

ОСЪЖДА Т.В.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от Радослав Велчев, разноски по заповедното производство в размер на 75.00 лева и разноски в исковото производство в общ размер от 150.00 лева.

Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е: IBAN: ***, BIC: *** „Банка ДСК” ЕАД.

            Решението не подлежи на обжалване.

            Препис от решението да се изпрати на страните.

            В едномесечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна пред въззивния съд.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: