РЕШЕНИЕ
№1330/10.7.2023г.
гр. Пловдив, 10.07.2023год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на 04.07.2023 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурор Д.С.,
като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1567 по
описа за 2023 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл.
84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Обжалвано е Решение №
5501/20.03.2023г. на заместник председателя на Държавната агенция за
бежанците при МС,с което е отказано
предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Г.Е..
Жалбоподателката Г.Е. моли да се
отмени решението, като неправилно и постановено в противоречие с чл.8 и чл.9 от
ЗУБ. В съдебното заседание, назначеният по реда на Закона за правната помощ процесуален
представител адвокат Л.Р. поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното
решение и изпращане преписката на административния орган със задължителни
указания. Обосновава,че страната, от която идва доверителката й не гарантира
човешки права и е налице опасност от въоръжен конфликт.
Ответникът Заместник председател
на Държавна агенция за бежанците при МС, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Х., оспорва жалбата и твърди,че оспорваното решение е постановено при спазване
на всички изисквания за материална и процесуална законосъобразност.
Представителят на окръжна
прокуратура Пловдив прокурор Стоянова дава становище,че жалбата е неоснователна
и иска същата да се отхвърли.
Съдът, като разгледа становищата
и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Административното производство е започнало
по молба за закрила вх.№ РД 09-887 от 03.07.2020г. Установено е,че молителката
притежава национален паспорт като гражданка на Русия и виза, издадена от
френските власти,валидна до 16.05.2020г. С оглед на това и въз основа на
Регламент /ЕС/ № 604/2013 на ЕП и на Съвета, е отправено искане до Република
Франция за поемане на отговорност за руската гражданка. На 14.08.2020г. е
изпратена нотификация за това,че Република Франция поема отговорност за Г.. С решение № 13359 от 24.08.2020г. решаващият
орган е прекратил производството за международна закрила и е разрешено
прехвърлянето на молителката в Република Франция. В срока за прехвърляне
търсещата закрила не е прехвърлена поради усложнена епидемична обстановка. На
24.09.2021г. постъпила молба от Г. рег.№ УП 20488,с която е поискала молбата и
за международна закрила да се разгледа в Република България. На основание
разпоредбата на чл.29,ал.2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 604/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и
механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на
молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от
гражданин на трета държава или от лице без гражданство, според която ако
прехвърлянето не е извършено в шестмесечния срок, компетентната държава членка
се освобождава от своите задължения за поемане на отговорност или приемане
обратно на засегнатото лице и в такъв случай отговорността се прехвърля върху
молещата държава членка, решаващият орган е приел,че е компетентен да разгледа
молбата за международна закрила. С решение № 13561/06.01.2022г. е отменено
решението,с което е прекратено производството за международна закрила и е
разрешено прехвърлянето на руската гражданка.
След провеждането на интервюта и
преценка на представените доказателства, решаващият орган е постановил
обжалваното решение на основание чл.75,ал.1,т.2 във връзка с чл.8 и
чл.75,ал.1,т.4 във връзка с чл.9 от ЗУБ. За да откаже предоставянето на статут
на бежанец и хуманитарен статут, административният орган се е мотивирал с
това,че от фактите, посочени в бежанската история, не може да се направи извод
за наличие на основателни опасения от преследване. Прието е,че твърденията за
религиозно преследване, обосновани с това, че в Русия е построен храм с
изложени портрети на Сталин,в които се пази като светиня шапката на Хитлер, са
недостоверни и неправдоподобни. По отношение на аргументите,че по време на
пандемията от коронавирус в молитвените домове било забранено отслужването на литургии и събирането на
хора, в мотивите си решаващият орган посочва,че въведените в повечето държави
противоепидемичини мерки не могат да се определят като преследване. Изложено
е,че липсват каквито и да е доказателства за предприети спрямо молителката
действия, застрашаващи нейния живот и базирани на религиозна основа.
По отношение на твърденията за политическо
преследване е прието, че към момента на пристигането на чуждата гражданка на
територията на Република България, същата не е потърсила веднага закрила, а е
прекарала ски ваканция и сама е посочила,че към онзи момент не е имала нужда от
закрила. Посочва се,че са налице непоследователни и противоречиви твърдения за
наличието и за броя на задържанията на молителката, както и,че спрямо нея няма
установени реални действия,застрашаващи живота й,не са повдигани обвинения и не
е изправяна пред съд.
За постановяване на отказа са взети
предвид и данните за актуалната обстановка в Русия,според приложена по
преписката справка на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ с рег. № МД-37 от
20.01.2023 г. и е прието,че по отношение на условията за предоставяне на
хуманитарен статут, липсват твърдения за реална опасност от тежки посегателства.
Относно възможността за прилагане на
чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е посочено в решението, че присъствието на молителката
на територията на страната й на произход, не би я изправило само по себе си
пред реален риск да стане обект на заплаха,релевантна за предоставянето на
хуманитарен статут.
На следващо място е посочено, че
липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6
от ЗУБ, тъй като молителката не е заявила член на семейството й да има
предоставен статут в Република България.
Решението е правилно и
законосъобразно.
Същото е издадено от компетентен
орган, оправомощен със Заповед № 03-15 от 03.05.2022 г. на председателя на
Държавната агенция за бежанците на основание чл. 52 от ЗУБ. Последният от своя
страна е овластен с нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1 и чл. 75, ал. 1 от ЗУБ да
вземе решение по молбата за предоставяне на международна закрила.
Решението е издадено в
предписаната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т. ч. фактически
и правни основания.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени
правила.
По същество решаващият орган
достатъчно ясно и в пълнота е мотивирал защо постановява оспорвания отказ, като
същият е издаден в съответствие с материалния закон.
Материалноправните предпоставки
за предоставяне статут на бежанец са установени в нормата на чл. 8, ал. 1 от
ЗУБ. Нормата изисква наличие на основателни опасения от преследване на
чужденеца в държавата му по произход, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, като по
тези причини същият не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея. Според дефиницията, дадена с нормата на чл. 8,
ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или
съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните му права,
достатъчно тежки по своето естество или повторяемост.
Материалноправните предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут са дефинирани в чл. 9 от ЗУБ и съдържат
изискване за съществуваща реална опасност от тежки посегателства, като смъртно
наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В хода на настоящото съдебно
производство не се събраха нови доказателства, на база на които да се направят
изводи за наличие на които и да са от тези предпоставки.
Основанията на жалбоподателката да
търси закрила се свеждат до две групи – религиозни и политически.
Твърдените религиозни проблеми се
основават на публикации в пресата, но не и на действително случили се факти в
религиозния живот на Г. така, щото да може да се направи извод,че същата е
затруднена свободно да изповядва религията си. Действително, противно на
изводите на административния орган, твърденията за съществуващ в Русия храм с
изображения на Сталин не са неправдоподобни. Общоизвестен факт е, че във връзка
със 75-та годишнина от победата във Втората световна война е изграден храм на
въоръжените сили на Руската федерация „Възкресение христово“, в който има
мозайка,съдържаща изображение на Сталин. Касае се за военен исторически сюжет, който
предвид съсловния характер на храма не е нещо нетрадиционно за християнското
изкуство, а и същият не е пречка за пълноценен литургичен живот. От друга
страна, няма нито твърдения,нито данни поради построяването на този храм за
жалбоподателката да са възникнали пречки да посещава енорийската си църква или
която и да е православна църква и да участва необезпокоявано в църковния и
литургичен живот.
Неправдоподобно е твърдението за
това,че в същия храм се пази като светиня шапката на Хитлер, доколкото същото е
в пълно противоречие с годишнината,по повод на която е изграден храма,а и няма
никакви обективни данни за подобен факт.
Не отговаря на действителността и
твърдението,че по време на пандемията църквите в Русия били затворени. От една страна,
дори и да е така, както правилно е прието в обжалваното решение, това не е акт
на религиозно ограничение,а е противоепидемична мярка. От друга страна, видно Указания
на Руския Патриарх от 17.03.2020г. подробно се описва как да бъдат извършвани
богослужебните последования така,че да се спазва по-висока хигиена с цел
предпазване от заразяване. Тоест, храмовете не са затваряни и не е спиран
църковния живот.
По отношение на твърденията за
съществуваща опасност от преследване поради политически убеждения, правилно е
установено от ответния административен орган, че към момента на напускане на
страната на произход за Г. няма данни да е била в риск. Същата е пристигнала в
България на почивка,а не бягайки от опасност.
Тоест, според бежанския си разказ жалбоподателката не е взела решение да
напусне страната си на произход,а е била само турист.
Няма конкретни данни за наличие на основателен страх от преследване
преди и след напускането на Русия. Твърденията за арести по време и по повод на
участие в демонстрации са
противоречиви,а и не съдържат данни
жалбоподателката да е била задържана извън определените законови срокове,
извънредно и без повод. Не без значение
е обстоятелството, че закрила не е потърсена веднага след пристигането на
територията на РБългария, което само по себе си свидетелства за липса за реална
необходимост от търсената закрила, а по-скоро за предприемане на действия по
легализиране на престоя си на територията на страната.
Във връзка с твърденията за
публикации в социалните мрежи от страна на жалбоподателката, които критикуват
политическия режим и за участието й в активистки организации, сами по себе си
тези обстоятелства не са достатъчно съществено основание да се иска статут на
бежанец /т. 79 Наръчника на ВКБООН/. За да бъде предоставен такъв статут, не е
достатъчно определен вид преследване да е характерно за дадена страна поначало,
а следва преследването да е насочено конкретно спрямо търсещото закрила лице. В
конкретния случай не са налице доказателства, че спрямо Г. е имало преследване
или съществува риск от преследването в бъдеще, по причини, посочени в ЗУБ. В
тази връзка следва да се отбележи,че според представените справка с вх. № МД –
496 от 16.08.2022 г. и справка с вх. № МД – 836 от 20.12.2022 г. на Дирекция
"Международна дейност" на ДАБ за Руска федерация и Справка с вх.№ ЦУ-829/15.06.2023г.
на ДАБ при МС, се установява, че действително са налице данни за известни
ограничения на правата на гражданите, изразяващи опозиционни възгледи, но
техният интензитет не обосновава търсената закрила, включително поради липсата
на данни за отправена към лицето конкретна заплаха и установено преследване или
опасност от такова.
Затова и правилно е прието, че не се констатира наличие на някоя от
изискуемите характеристики на субекта, посочени в нормата на чл. 8, ал. 1 от
ЗУБ, а и по делото няма доказателства, нито дори твърдения за предприемани
спрямо жалбоподателката в държавата и по произход действия, предизвикващи
основателни опасения от преследване или опасност от тежки посегателства по
смисъла на ЗУБ.
Именно на основание на данните
от горепосочените справки и на база на разказаната бежанска история се налага
извод и за липса на основания за прилагане на хуманитарен статут. Не се установява чуждата гражданка да е била
лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за
живота и здравето й, не са установени намеси в личната сфера на лицето,
вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде
основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от
ЗУБ. Липсват данни свободата и живота на гражданката на Русия да са реално
застрашени. В тази връзка стандартите във вр. с чл. 15, буква "в" от
Директива 2004/83/ЕО, във вр. чл. 9 от ЗУБ, не могат да бъдат приложени поради
липсата на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед
личното положение на заявителя. На територията на град Москва, където е живяла Г.,
не се установяват активни бойни действия. Видно от събраната информация, не са
установени сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на
основание присъствието си на територията на държавата си по произход - Руската
федерация, жалбоподателката би била изправен пред реален риск да стане обект на
заплаха. При липса на други противопоставими доказателства, които да оборват
фактическите изводи на ответника, не може да се обоснове извод за основателност
на молбата за предоставяне на статут на руската гражданка по реда на чл. 9 от
ЗУБ. В разглеждания случай не
се установява реална опасност за жалбоподателката от такива тежки
посегателства. Както се сочи и в оспореното решение, в молбата за закрила
липсват твърдения, а и не са налице данни тя да е арестувана неправомерно или
осъждана и няма основание да се счита, че е принудена да отпътува от родината
си, поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или
екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Срещу
нея не са предприети такива действия нито от официалните власти, нито от някоя
конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Не е
налице и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В приложената справка за
актуалното положение в Руската Федерация липсва информация за военен конфликт
на територията на Руската федерация и от съдържащите се в нея данни не може да
се направи извод за безогледно насилие, което да е изключително, за да обоснове
в достатъчна степен страх от преследване и заплаха за живота на
жалбоподателката и децата и. Не се установява спрямо нея да са налице сериозни
и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си
на територията на държавата си по произход, би била изправена пред реален риск
да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.
Не са налице и предпоставките на
чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като не се сочи по отношение на член от семейството да
е предоставена закрила.
Ето защо оспореното решение е
правилно и законосъобразно и жалбата против него следва да се отхвърли.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Е., ЛНЧ **********,
гражданка на Руската Федерация, родена на ***г., против Решение №
5501/20.03.2023г. на заместник председателя на Държавната агенция за
бежанците при МС, с което е отказано
предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Г.Е..
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
връчване на съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: