Р Е Ш Е Н И Е
№ 1126
Гр. Перник, 18.07.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 06287/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация – Перник“ АД срещу
В.Г.М. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 888,93 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. *** законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 18.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата
от 131,58 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.07.2016 г. до 27.06.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа
на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения
по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответницата В.М.,
в качеството ѝ на потребител – клиент за битови нужди, съществува
облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна
енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна
енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява,
че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане
на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период в размер на сумата от
888,93 лв. и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита,
че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради
неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи
условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, възлизаща на сума в размер на 131,58 лв. за периода от
10.07.2016 г. до 27.06.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване
на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответницата В.М. оспорва размера на правото на собственост и
ползване по отношение на процесния недвижим имот при твърдението, че не е
изключителен такъв. Поддържа, че не е доказано наличието на соченото от ищеца
облигационно правоотношение и същата няма качеството потребител на топлинна
енергия. Заявява, че не е установено към кой момент партидата на имота е
открита на нейно име, доколкото до този момент отговорността за задълженията за
топлинна енергия се носи от предишния собственик. Оспорва до имота да е
доставена топлинна енергия на твърдяната от ищеца стойност. Твърди, че не е
изпаднала в забава, доколкото не е била уведомена от ищцовото дружество за
размера на задълженията си. През исковия период в абонатната станция не е
съществувал законно монтиран и сертифициран топломер, не са били сключвани
договори с фирма за дялово разпределение, която да разпределя постъпилата
топлинна енергия до отделните абонати в етажната собственост. С тези доводи
отправя искане за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията
на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата,
удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Перник. Съдът, като съобрази,
че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока
по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е
доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. В тежест на ищеца е да докаже и изпадането на
ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр.
Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на
ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в
сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице –
потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда.
Както
беше изяснено, с отговора на исковата молба ответницата изрично оспорва предявените
искове по основание с твърдението, че не е изключителен собственик, нито
ползвател на имота, което обуславя проверката на съда относно тази основна
материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за покупко
– продажба от 01.08.2005 г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № ***, дело № ***г. по описа на нотариус М.М., третите за
процеса лица Б.Г.и Д.Г., в качеството си на продавачи, са прехвърлили на
ответницата В.Г.М., в качеството ѝ на купувач, собствеността върху процесния
недвижим имот – апартамент **, находящ се в гр. ****/по документ за собственост
ул. „А.М.“/, в жилищна сграда на ЖСК „***.
Изяснява
се, че с Декларация от 18.01.2006 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижим имот, ответницата В.М. *** правото на собственост върху процесния
недвижим имот с посочено придобивно основание – „покупка“, въз основа на
нотариален акт от 01.08.2005 г. В декларацията е отразено, че имотът е в режим
на съсобственост между ответницата и третото лице В.Д.М.при равни дялове – по
½ идеална част. Съдът цени данните, следващи от декларацията, която има
характера на подписан /което не се оспорва/ от ответницата частен документ по
см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно
правнорелевантното обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се
пред подписа е лицето, подписало документа. Същевременно, в настоящото
производство и в посочената си част има значението и на извънсъдебно признание
– твърдение за неизгоден факт, а именно, че деклараторът – ответницата М. е собственик
на апартамента, придобит чрез покупка в съсобственост с лицето М., което
изявление се ползва с висока доказателствена стойност в процеса, в случая
съответстващо с останалите писмени доказателства – алг. чл. 175 ГПК.
От
приетото по делото Удостоверение за сключен граждански брак /дубликат/ от
28.05.2019 г., издадено от Община Перник, се установява, че ответницата В.Г.М.
/тогава Б./ и В.Д.М.са сключили граждански брак на ***
Предвид
изложеното, съдът намира за доказано по делото, че процесният недвижим имот с
административен адрес: гр. *** е бил придобит от ответницата В.М. и съпругът
ѝ В.М.чрез покупко-продажба в момент – на 01.08.2005 г., в който същите
са се намирали в брачно правоотношение, възникнало от сключения на ***
граждански брак. С оглед на това и съгласно разпоредбата на чл. 19 СК (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г.,
в сила от 1.07.1985 г., отм., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г.) същият е
станал съпружеска имуществена общност, характеризираща се със своя бездялов
характер. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК отговорността на съпрузите
за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, какъвто характер
безспорно има задължението за заплащане цената на доставена топлинна енергия, е
солидарна. В този случай и на основание чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да
иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Ето защо,
съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна, че същата не е
изключителен собственик на имота и не следва да носи отговорност за цялото
задължение.
По
делото не се твърди и не се установява след придобиването на собствеността
през 2005 г. ответницата и съпругът ѝ да
са прехвърлили имота на трето за процеса лице.
Ето
защо, съдът приема, че през процесния период, като собственик на имота, в режим
на бездялова имуществена общност, М. е придобила качеството потребител на топлинна
енергия и на страна по облигационното правоотношение с топлофикационното
дружество във връзка с нейната доставка, чието основно задължение е да заплаща
цената на доставеното количество топлоенергия – арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи
условия.
Това
обуславя проверката на съда относно
реалната доставка на стоката до процесния имот. Последното обстоятелство не се
спори между страните по делото и с оглед изричното становище на ответната
страна, с протоколно определение от 21.03.2019 г., е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване.
Следователно, предявеният иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ се явява доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен изцяло.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към
процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство),
купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на
основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответницата, в качеството си на
длъжник, изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва, без да е
необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Между страните не се
спори, че размерът на обезщетението за забава за процесния период възлиза на
сумата от 131,58 лв., което обстоятелство, предвид изричното становище от
ответната страна, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с
протоколното определение от 21.03.2019 г. Изложеното обуславя извода за
основателност и на иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ГПК, а оттук и за неговото уважаване.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – основателност на предявените искове, право на разноски
има само ищецът, както за тези, сторени в исковото производство, така и за
тези, направени в хода на ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Перник
– арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищцовото дружество, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да бъде присъдена сумата от 75 лв. – платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 190
лв. – платени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете
съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
(изм. ДВ, бр. 8 от
2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение
в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото. Сторените от ответницата разноски следва да останат за
нейна сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино срещу В.Г.М., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че В.Г.М. *** АД сумата от 888,93 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр.
***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 18.07.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането и сумата от 131,58 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016
г. до 27.06.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № ***г. по
описа на Районен съд – Перник, ГО, VII-ми състав е
издадена Заповед №
3753 от 19.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА В.Г.М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино сумата от 75 лв., представляваща сторени разноски
в производството по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VII-ми състав и сумата от 190 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: