Решение по дело №6287/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 2132
Дата: 18 юли 2019 г. (в сила от 6 декември 2019 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20181720106287
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1126

Гр. Перник, 18.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година,                  в състав:

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА

при участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията                     гр. дело № 06287/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Топлофикация – Перник“ АД срещу В.Г.М. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 888,93 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в                     гр. *** законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 18.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 131,58 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 27.06.2018 г., за които суми по                    ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответницата В.М., в качеството ѝ на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период в размер на сумата от 888,93 лв. и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер на 131,58 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 27.06.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.  Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата В.М. оспорва размера на правото на собственост и ползване по отношение на процесния недвижим имот при твърдението, че не е изключителен такъв. Поддържа, че не е доказано наличието на соченото от ищеца облигационно правоотношение и същата няма качеството потребител на топлинна енергия. Заявява, че не е установено към кой момент партидата на имота е открита на нейно име, доколкото до този момент отговорността за задълженията за топлинна енергия се носи от предишния собственик. Оспорва до имота да е доставена топлинна енергия на твърдяната от ищеца стойност. Твърди, че не е изпаднала в забава, доколкото не е била уведомена от ищцовото дружество за размера на задълженията си. През исковия период в абонатната станция не е съществувал законно монтиран и сертифициран топломер, не са били сключвани договори с фирма за дялово разпределение, която да разпределя постъпилата топлинна енергия до отделните абонати в етажната собственост. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Перник. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на                     чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума. В тежест на ищеца е да докаже и изпадането на ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение. 

Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

Както беше изяснено, с отговора на исковата молба ответницата изрично оспорва предявените искове по основание с твърдението, че не е изключителен собственик, нито ползвател на имота, което обуславя проверката на съда относно тази основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за покупко – продажба от 01.08.2005 г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, дело № ***г. по описа на нотариус М.М., третите за процеса лица Б.Г.и Д.Г., в качеството си на продавачи, са прехвърлили на ответницата В.Г.М., в качеството ѝ на купувач, собствеността върху процесния недвижим имот – апартамент **, находящ се в гр. ****/по документ за собственост ул. „А.М.“/, в жилищна сграда на ЖСК „***.

Изяснява се, че с Декларация от 18.01.2006 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот, ответницата В.М. *** правото на собственост върху процесния недвижим имот с посочено придобивно основание – „покупка“, въз основа на нотариален акт от 01.08.2005 г. В декларацията е отразено, че имотът е в режим на съсобственост между ответницата и третото лице В.Д.М.при равни дялове – по ½ идеална част. Съдът цени данните, следващи от декларацията, която има характера на подписан /което не се оспорва/ от ответницата частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа е лицето, подписало документа. Същевременно, в настоящото производство и в посочената си част има значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че деклараторът – ответницата М. е собственик на апартамента, придобит чрез покупка в съсобственост с лицето М., което изявление се ползва с висока доказателствена стойност в процеса, в случая съответстващо с останалите писмени доказателства – алг. чл. 175 ГПК.

От приетото по делото Удостоверение за сключен граждански брак /дубликат/ от 28.05.2019 г., издадено от Община Перник, се установява, че ответницата В.Г.М. /тогава Б./ и В.Д.М.са сключили граждански брак на ***

Предвид изложеното, съдът намира за доказано по делото, че процесният недвижим имот с административен адрес: гр. *** е бил придобит от ответницата В.М. и съпругът ѝ В.М.чрез покупко-продажба в момент – на 01.08.2005 г., в който същите са се намирали в брачно правоотношение, възникнало от сключения на *** граждански брак. С оглед на това и съгласно разпоредбата на                    чл. 19 СК (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., отм., бр. 47 от 23.06.2009 г.,                  в сила от 1.10.2009 г.) същият е станал съпружеска имуществена общност, характеризираща се със своя бездялов характер. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК отговорността на съпрузите за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, какъвто характер безспорно има задължението за заплащане цената на доставена топлинна енергия, е солидарна. В този случай и на основание чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Ето защо, съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна, че същата не е изключителен собственик на имота и не следва да носи отговорност за цялото задължение.

По делото не се твърди и не се установява след придобиването на собствеността през         2005 г. ответницата и съпругът ѝ да са прехвърлили имота на трето за процеса лице.

Ето защо, съдът приема, че през процесния период, като собственик на имота, в режим на бездялова имуществена общност, М. е придобила качеството потребител на топлинна енергия и на страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с нейната доставка, чието основно задължение е да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия – арг. клаузата на  чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.

Това обуславя проверката на съда относно реалната доставка на стоката до процесния имот. Последното обстоятелство не се спори между страните по делото и с оглед изричното становище на ответната страна, с протоколно определение от 21.03.2019 г., е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване.

Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок. Съгласно клаузата на чл. 34,                   ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответницата, в качеството си на длъжник, изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Между страните не се спори, че размерът на обезщетението за забава за процесния период възлиза на сумата от 131,58 лв., което обстоятелство, предвид изричното становище от ответната страна, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с протоколното определение от 21.03.2019 г. Изложеното обуславя извода за основателност и на иска по                   чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ГПК, а оттук и за неговото уважаване.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора – основателност на предявените искове, право на разноски има само ищецът, както за тези, сторени в исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Перник – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да бъде присъдена сумата от 75 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 190 лв. – платени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от                      2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото. Сторените от ответницата разноски следва да останат за нейна сметка.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация – Перник“ АД,                    с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино срещу                 В.Г.М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,               ал. 1 ЗЗД, че В.Г.М. *** АД сумата от 888,93 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 18.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 131,58 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 27.06.2018 г., за които суми по ч. гр. дело                                   № ***г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VII-ми състав е издадена Заповед                       № 3753 от 19.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА В.Г.М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл. 78,                ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино сумата от 75 лв., представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VII-ми състав и сумата от 190 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник,              в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: