№ 4243
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241100511116 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 11.06.2024г., постановено по гр.д. № 36705/2023г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 87 състав, са отхвърлени предявените от
„СТРОЙРЕНТ“ ЕООД срещу „СТАРТИНГ ПОЙНТ“ ЕООД по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на
следните вземания: за сумата от 591, 36 лева – главница по сключен договор за
наем на строително оборудване с № ДБЛАГ140000298/13.10.2021г. и
допълнително споразумение с № 80069946/05.04.2021г. към него, ведно със
законната лихва, считано от 06.10.2022г. /датата на депозиране на заявлението/
до окончателното изплащане на вземането и сумата от 157, 69 лева –
неустойка за забава за периода от 02.05.2022г. до 05.10.2022г., дължима на
основание чл. 19, т. 4 от процесния договор за наем, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
54341/2022г. по описа на СРС, ГО, 87 състав.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба
от ищеца „СТРОЙРЕНТ“ ЕООД. В жалбата са релевирани оплаквания за
1
неправилност на постановеното решение поради допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на
формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на
материалния закон. Конкретно се поддържа, че съдът не е обсъдил клаузата на
чл. 2, ал. 1 от договор за наем с № ДБЛГ140000298/ 13.10.2021г., съгласно
която за ползването на оборудването наемателят заплаща цена, посочена в
съответното Допълнително споразумение и/или издадената фактура, а ал. 2
изрично урежда хипотезата на липсата на подписано допълнително
споразумение. Според цитираната клауза на чл. 2, ал. 2 от договора, при липса
на подписано допълнително споразумение за оборудване, което е предадено на
наемателя, се счита, че договорът за наем за това оборудване е сключен при
наемна цена, срок и начин на плащане, отразени в приемо-предавателния
протокол или издадената/ите от наемодателя фактура/и. Поддържа, че
предаването и ползването на наетите вещ и услуги /химически тоалетни и
съответните необходими почиствания/ е безспорно установено от
представената по делото електронна кореспонденция. Твърди, че с полученото
на 28.03.2022г. електронно съобщение от посочения в договора за наем от
13.10.2021г. и в допълнителното споразумение от 05.04.2021г. електронен
адрес е направена заявка от ответното дружество ползването на химическата
тоалетна да се прехвърли от „ПРИОРИТИ БИЛДИНГС“ ЕООД на
„СТАРТИНГ ПОЙНТ“ ЕООД. Предвид обстоятелството, че двете дружества
осъществяват съвместна търговска дайност и се управляват съвместно от
управителя Красимир Стойчев, ищецът е издал ново допълнително
споразумение от 01.04.2022г., което е било изпратено на пълномощника на
„СТАРТИНГ ПОЙНТ“ ЕООД, като междувременно оборудването било
прехвърлено за ползване от ответното дружество. Аргументира и становище,
че правната уредба допуска сключването на договор за наем на движими вещи
и в устна форма /неформален договор/. Поддържа и твърдението си за
свързаност между „ПРИОРИТИ БИЛДИНГС“ ЕООД и ответното дружество
„СТАРТИНГ ПОЙНТ“ ЕООД, като твърди неправилност на изводите на съда,
че същото обстоятелство е неотносимо към предмета на спора. С оглед
изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълния
претендиран размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна „СТАРТИНГ
2
ПОЙНТ“ ЕООД, е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва по подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за
правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по
делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-
правни норми. Аргументира становище, че по делото не е установено
съществуването на формален /писмен/ или неформален договор за наем на
процесната вещ, по който ответното дружество в качеството му на наемател да
е поемало задължение за заплащане на наемна цена. По тези съображения е
направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
При извършената проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо
съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.
269, предл. 2-ро от ГПК.
Производството по делото е образувано по установителни искове,
предявени в законоустановения по чл. 415, ал. 1 от ГПК срок от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, след релевирано възражение от длъжника срещу съществуването
на вземането. Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 232, ал.2, предл. 1-во и предл. 2-ро от ЗЗД и чл. 92, ал. 1
от ЗЗД.
По предявения иск с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД:
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1-во от
ЗЗД следва да се установят следните кумулативни предпоставки: 1/. наличие
на валидно наемно правоотношение между страните в рамките на исковия
период с уговорена наемна цена в посочения от ищеца размер; 2/ че ищецът е
изпълнил своето задължение да предаде имота на ответника; 3/. че наемателят
3
не е заплатил уговорената наемна цена. Доказателствената тежест за
установяване на първите две предпоставки е възложена на ищеца при
условията на пълно и главно доказване, а установяването на положителния
факт на изпълнение на задължението за заплащане на дължимата наемна цена
е в тежест на ответника.
Договорът за наем, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на
чл. 228 – чл. 239 от ЗЗД, не е формален и писмената му форма не е условие за
неговата действителност. Следователно преценката на съда за възникването и
съществуването на договорно правоотношение между страните не е обвързана
с изискване за спазване на писмената форма. Сключването на договора може
да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
На етапа на въззивното производство между страните по делото не са
спорни следните обстоятелства:
На 13.10.2021г. е сключен договор за наем, по силата на който ищецът, в
качеството на наемодател, се съгласява при възможност, да предоставя за
временно и възмездно ползване на наемателя „СТАРТИНГ ПОЙНТ“ ЕООД,
строително оборудване и/или механизация. Уговорено е, че при наемане на
конкретно оборудване страните по договора подписват допълнително
споразумение, неразделна част от основния договор /чл. 2, ал. 1 от договора/.
Според клаузата на чл. 2, ал. 2, за ползването на оборудването наемателят
заплаща наемна цена, посочена в съответното допълнително споразумение
и/или в издадената фактура. При липса на подписано допълнително
споразумение за оборудване, което е предадено на наемателя, се счита, че
договорът за наем за това оборудване е сключен при наемна цена, срок и
начин на плащане, отразени в приемо-предавателния протокол или
издадената/ите от наемодателя фактура/и. Предаването на оборудването се
счита извършено с подписването на приемо-предавателен протокол /чл. 9 от
договора/. Настоящият съдебен състав счита, че този договор има
характеристиките на рамков договор, с който се уговарят общи предпоставки,
права и задължения на страните по повод предоставянето за временно и
възмездно ползване на строително оборудване/механизация. Страните са
постигнали съгласие всяко конкретно оборудване и/или механизация да бъдат
предмет на отделно допълнително писмено споразумение. По делото не е
представено писмено споразумение относно предоставяне ползването на
4
процесните химически тоалетни. Приложеното допълнително споразумение с
№ 80069946/05.04.2021г. не обективира съвпадащи волеизявления на
наемодател и наемател, доколкото не е подписано от представител на
ответното дружество. Неоснователни са доводите на въззивника, че в случая
приложение следва да намери клаузата на чл. 2, ал. 2 от рамковия договор,
уреждаща хипотезата на липса на подписано допълнително споразумение.
Същата разпоредба предвижда, че съществените елементи на наемното
правоотношение за конкретната вещ /наемна цена, срок и начин на плащане/,
може да се уговорят в приемо-предавателен протокол или издадена от
наемодателя фактура, но при условие, че съответното оборудване е предадено
на наемателя. Ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест в
процесна /чл. 154, ал. 1 от ГПК/ не е ангажирало доказателства, установящи
предаване на процесната химическа тоалетна в държане на „СТАРТИНГ
ПОЙНТ“ ЕООД, поради което се налага извод, че клаузата на чл. 2, ал. 2 от
рамковия договор е неприложима.
Неоснователни са релевираните от въззивника твърдения, че
предаването на процесната вещ се доказва от разменената между страните
електронна кореспонденция. От същата се установява, че Светлин Илиев -
представител на „СТАРТИНГ ПОЙНТ“ ЕООД, разполагащ с надлежно
учредена представителна власт според представено пълномощно от
06.12.2021г., е водил преговори за предоставяне ползването на химическа
тоалетна. Същата вещ към този момент е била предоставена за временно и
възмездно ползване на трето за спора лице – на „ПРИОРИТИ БИЛДИНГС“
ЕООД според приложеното допълнително споразумение от 05.04.2021г.
Според волеизявлението в електронното писмо от 28.03.2022г.,
представителят на ответното дружество е уведомил „СТРОЙРЕНТ“ ЕООД, че
изготвеното от ищеца допълнително споразумение следва да бъде подписано
от Л.С. – лице с учредена представителна власт в качеството му на
пълномощник на ответното дружество според представеното пълномощно от
06.12.2021г. Както бе посочено по-горе, това допълнително споразумение не е
било подписано от „СТАРТИНГ ПОЙНТ“ ЕООД. Противно на поддържаното
от дружеството-въззивник, от съдържанието на цитираната електронна
кореспонденция не може да се установи предаването и ползването на
процесната химическа тоалетна и предоставянето на услуги по почистване на
същата. Волезявленията на страните не могат да обосноват и извод за
5
постигане на съгласие относно съществените елементи по наемното
праовотношение при условията на чл. 13 и чл. 14 от ЗЗД /чрез механизма на
предложение и приемане/ по следните съображения:
Както бе посочено, договорът за наем е неформален и консенсуален
договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие
относно присъщите на съдържанието му съществени елементи – относно
вещта, която се предоставя за временно ползване, и цената, която наемателят
дължи срещу предоставеното му ползване. Писмената форма не е условие за
действителност, а само форма за доказване. Поради това съгласието за
сключване на договор за наем не предпоставя насрещни писмени
волеизявления на страните.
Не съществува пречка условията на договора да бъдат предложени от
наемодателя или от наемателя чрез отправяне на устно или писмено
предложение до другата страна, и договорът да бъде сключен чрез приемане
на отправеното предложение. Приемането може да бъде направено изрично с
адресиране на нарочно устно или писмено волеизявление до предложителя, че
насрещната страна е съгласна напълно с предложените съществени условия –
вещ и наемна цена. В тази хипотеза, по аргумент от чл. 14, ал. 1 ЗЗД,
договорът ще се смята за сключен в момента, в който волеизявлението
достигне у предложителя. Възможно е приемането да се осъществи и с
конклудентни действия като например изпращане на покана за предаване на
вещта, заплащане на наемна цена и др. действия, съставляващи изпълнение на
задълженията по договора. За да заместят изричното волеизявление за
приемане на предложеното изпълнение и да формират съгласие за сключване
на договора, конклудентните действия следва да са от такова естество, че да
манифестират ясната воля на страната да се обвърже с договора за наем при
предложените в офертата условия. За целта офертата /предложението/ трябва
да съдържа достатъчна конкретизация по отношение на съществените
елементи на правоотношението. Когато същите не са конкретизирани в
офертата, конклудентните действия ще съставляват само израз на намерение
за водене на преговори за сключване на договор за наем, но не и насрещно
волеизявление за сключване на договора, тъй като в този случай не би било
налице недвусмислено съгласие на договарящите относно предмета на
договора.
6
В аспекта на изложеното се налага извод, че според съдържанието на
електронната кореспонденция между страните, ищцовото дружество –
наемодател, е отправило предложение за сключване на договора за наем,
обективирано в представеното допълнително споразумение от 01.04.2022г.
Ответникът оспорва да е получил същото по електронен път, за което
обстоятелство ищцовото дружество не е ангажирало доказателства. По делото
не са налице и данни, въз основа на които може да се направи извод, че
„СТАРТИНГ ПОЙНТ“ ЕООД с конклудентни действия е приел
предложението на насрещната страна. Представените фактури не са
подписани от ответното дружество, не се твърди, нито се установява да е
налице плащане на част от наемната цена за исковия период или плащане на
наемна цена за процесната вещ за период, предхождащ исковия. Както вече бе
посочено, ищецът не е ангажирал и доказателства, установяващи изпълнение
на основното му задължение по договора за наем – да предаде наетата вещ. С
оглед изложеното и предвид неблагоприятните последици относно правилата
за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 от ГПК/, съдът
следва да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически
факт е останал недоказан. Отнесено към разглежданата хипотеза съдът
приема, че между страните не е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за наем за процесната вещ. Ищцовото дружество
няма качеството на кредитор на твърдяното основание и не е материално
легитимирано да претендира от насрещната страна изпълнение на спорното
вземане за заплащане на наемна цена – не е налице основание за ангажиране
на договорна отговорност на ответника по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД. Предявеният
иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Липсата на договорно правоотношение между страните, включващо в
предмета си и уговорена неустоечна клауза при забавено изпълнение на
задълженията на наемателя да заплаща наемна цена в определен срок,
обосновава извод за неоснователност и на предявената претенция по чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
7
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева съгласно представения
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от
ГПК.
С оглед цената на всеки един от обективно кумулативно съединените
искове и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение
не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11246 от 11.06.2024г., постановено по
гр.д. № 36705/2023г., по описа на СРС, ГО, 87 състав.
ОСЪЖДА „СТРОЙРЕНТ“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ № 273 да заплати на
„СТАРТИНГ ПОЙНТ“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 251 Е, Бизнес сграда Ринг
Тауър, ет. 1, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 400
/четиристотин/ лева – съдебни разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8