Р Е Ш Е Н И Е
№ …39….
гр. Кубрат, 01.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КУБРАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на десети юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: ДИАНА ПЕТРОВА- ЕНЕВА
при секретаря П. Петрова в присъствието на прокурора ................., като разгледа докладваното от съдията АНД № 133 по описа за 2019 г. , за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е въззивна жалба от С.И.П. ***, ЕГН **********, против Наказателно постановление № 209-02-225/ 05.06.2019 г. на Началника на РУ МВР – гр. Кубрат, упълномощен със Заповед № 8121з-493/ 01.09.2014 г., с което му е наложено наказание глоба в размер на 50 лв., на основание чл.80, т. 5 от Закон за българските лични документи за извършено нарушение по чл. 6 от същия.
Недоволен от същото, в жалбата сочи, че издаденото срещу него наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като не е извършил нарушението, за което е съставен срещу него АУАН, оспорвайки фактите описани в обстоятелствената му част.
Въззиваемата страна – РУ МВР – Кубрат, не ангажира становище в защита законосъобразността на обжалваното НП и по възраженията и доводите на жалбоподателя.
Кубратският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съобразявайки ги с доводите на жалбоподателя, намира за установено от фактическа страна следното: На 25.05.2019 г. в 02.55 часа в град Кубрат по улица „Н.Й.Вапцаров“ до кафе – аперитив „Фреш“, при извършена полицейска проверка, лицето - жалбоподателят, не представил български личен документ, с който да удостовери своята самоличност.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на актосъставителя К.С. и на свидетеля, присъствал при установяване на нарушението, Н.С., се установява, че действително на посочената дата - 25 май 2019 г., около 02.50 часа, в длъжностното си качество на полицаи от състава на РУ, са били изпратени от дежурния пред заведение „Фреш“ в гр. Кубрат, по сигнал за сбиване на лица. При пристигането си намерили три лица през заведението, видимо употребили алкохол, които обяснили, че проблемът е решен - имало леко спречкване между едно от лицата, и друго, което си тръгнало. Поискали лични карти на лицата, двама от тях представили, а третия, който приемат за пряк участник в скандала, не представил лична карта. Поради това счели за необходимо да го отведат в районното управление, за да установят самоличността му. Според показанията на св. Кр. С. той им казал имената си, но не и единния си граждански номер, а според показанията на св. Н. С. едното от присъстващите там лица потвърдило самоличността на жалбоподателя, но другия присъстващ там нищо не казал и затова се наложило да го отведат в полицейското управление за установяване на самоличността му. В сградата на районното управление снели обяснения от лицето, чрез справка установили самоличността му и след това първият от тях, при свидетелство на втория, съставил срещу него АУАН по чл. 80, т.5 от ЗБЛД, за това че при извършване на полицейска проверка лицето не представи български личен документ, с който да удостовери своята самоличност. Лицето обяснило, че си е забравило портфейла и документите в къщи, поради което написало, че няма възражения по така съставена глоба, разписало се и получило препис на акта.
В последствие на 05.06.2019 г. началника на РУ МВР – Кубрат е издал атакуваното наказателно постановление, с което като възпроизвел обстоятелствената част на докладвания му за произнасяне АУАН, наложил на Ст. П. административно наказание глоба, която определил в размер на 50 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства - свидетелските показания на св. С. и С..
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване административен акт, жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съгласно дадените от закона правомощия при наличие на жалба, съдът следва да извърши цялостна проверка на обжалваното постановление, относно неговата законосъобразност.
Обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като в него не са посочени всички правнорелевантни обстоятелства, при което е извършено нарушението, в противоречие с императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. При произнасянето си по докладвания му АУАН, административнонаказващият орган е разполагал с възможността да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, и да прецени събраните доказателства, в съответствие с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, но вместо това се е задоволил да възпроизведе обстоятелствената част на страдащия от същия недостатък – чл. 42, т.4 ЗАНН, АУАН.
В случая не се установява по несъмнен начин жалбоподателят да е извършил нарушение на задължение по чл. 6 ЗБЛД - Гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.
Въпреки задължението на гражданите на РБ по чл. 6 ЗБЛД да удостоверят своята самоличност, това може да стане и по други начини, посочени в чл. 70, ал. 2 ЗМВР - сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни, а не само чрез представяне на лична карта или друг документ.
По-важното в случая е, че съгласно чл. 70, ал. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да установяват самоличността на гражданите – физически лица, само в строго определени случаи, както следва:
1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред;
2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство;
3. при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната;
4. на контролен пункт, организиран от полицейските органи;
5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон.
Нито съставения срещу жалбоподателя АУАН, нито издаденото въз основа на него НП, съдържат факти и обстоятелства, от които да се направи обоснован извод за това, че актосъставителя – ст. полицай ППД Кр. С., е предприел действия по установяване самоличността на жалбоподателя С.П., тъй като той е лице, за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред, или че налице някой от останалите хипотези, а липсата на такива данни прави невъзможно за съда да прецени доколко е законно отправеното към него разпореждане за удостоверяване на самоличността му, чрез представяне на документ за самоличност. Обратно на това, не от съдържанието на процесните АУАН и издадено въз основа на него НП, а от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства се установи, че въпреки постъпилия от непосочено лице сигнал за „сбиване на лица“ пред заведение „Фреш“, явилите се патрулиращи полицаи не са установили наличие на „сбиване“, следи от побой, конфликт и пр., съставляващи нарушение на обществения ред, предвид часа – след 02.00 ч., през нощта, а са установили присъствие пред заведението на три лица, употребили, според тях видимо, алкохол, т. е. констатираната от патрула обстановка не попада в нито един от предвидените с разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗМВР случаи. Патрулът не е установил наличие на „сбиване“ или „побой“, което от своя страна води и до липса на „служебно задължение“ за полицаите да извършат проверка на самоличността на жалбоподателя, на изпълнението на което С.П. да е попречил. На липсата на задължение за проверка на самоличността на нарушител, корелативна е и липсата на задължение от страна на лицето да приеме като задължителна отдадена заповед за легитимирането му. В т.см. са и разясненията, изложени в Решение № 6676 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12059/2014 г., V о., които съдът, в настоящия си състав, споделя.
Липсата на необходимото съдържание на АУАН и на издаденото въз основа на него НП, т.е. не посочването на факти и обстоятелства, обосноваващи изводи, на първо място, за възникнало служебно задължение в тежест на патрулиращите полицаи да извършат проверка за установяване самоличността на нарушител; и, на второ място, корелативно на него задължение в тежест на жалбоподателя да участва в процедура по установяване на самоличността му, съставляват процесуални нарушения на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4, респ. по отношение на обжалваното НП - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, и несъмнено нарушават правото на защита на жалбоподателя.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 209-02-225/ 05.06.2019 г. на Началника на РУ МВР – гр. Кубрат, упълномощен със Заповед № 8121з-493/ 01.09.2014 г., с което на С.И.П. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 (петдесет) лв., на основание чл.80, т. 5 от Закон за българските лични документи, за извършено нарушение по чл. 6 от същия, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – Разград в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: /п/ - Д.Петрова-Енева