Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
2 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Постъпила е жалба от длъжника по ИЗП. Д.№*0342 по описа на ЧСИ Д. К., рег. №728, с район на действие района на ВТОС, против ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 02.05.2012 година, с което ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатския хонорар, поради неговата прекомерност. Моли обжалваното постановление да бъде отменено и да бъде редуциран адвокатския хонорар до минималния размер, предвиден в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изложени са доводи и съображения за направеното искане. Не е постъпило възражение в срока по чл.436, ал.3 от ГПК от взискателя по изпълнително дело. ЧСИ излага в писмените си обяснения доводи и съображения за неоснователност и недоказаност на жалбата и като такава следва да бъде оставена без уважение. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата и становището на ЧСИ и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за процесуално допустима и неоснователна. Относно процесуалната допустимост на жалбата. Подадена е от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.436, ал.1 от ГПК и против действие на ЧСИ, подлежащо на обжалване. Атакуваният акте от категорията действия, подлежащи на обжалване от длъжника по изпълнението. Аргумент чл.435, ал.2, предложение последно от ГПК. Относно основателността на жалбата. Жалбата е неоснователна. Крайният извод на ЧСИ, че „няма основание за уважаване на направеното искане за намаляване на адвокатския хонорар поради неговата прекомерност”, е законосъобразен. Мотивите на ЧСИ за да откаже да намали размера на дължимите разноски за адвокатското възнаграждение са приложение на § 2 от ДР на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият състав не възприема това становище. При направено искане по реда и на основание чл.78, ал.5 от ГПК, решаващият орган - съдебен изпълнител или съд, следва съобразявайки се, както с минималния размер, предвиден в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така и с конкретната фактическа и правна сложност на делото, да направи извод налице ли е „прекомерност” по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК. Всеки решаващ съд е овластен да извърши тази преценка по вътрешно убеждение, съобразявайки се с посочените критерии и преди всичко с факта дали е налице „прекомерност”. Това е основният критерий, визиран с посочената правна норма, който трябва да обоснове намаляване на размера. Извършвайки посочената дейност настоящият състав счита, че не е налице прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК. С оглед на изложеното не следва да се намалява размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение, крайният извод на ЧСИ и на съда е един и същ, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед разпоредбата на чл.437, ал.4, изречение второ от ГПК решението не подлежи на обжалване. Водим от горното и по реда на чл.437 от ГПК окръжният съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА, подадена против ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 02.05.2012 година, постановенопо ИЗП.Д.№*0342 по описа на ЧИС Дияна Колева, рег. №728, с район на действие района на ВТОС, с което ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатския хонорар поради неговата прекомерност, като НЕОСНОВАТЕЛНА. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ____________ЧЛЕНОВЕ: 1._________________ 2._________________ |