О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч, ..............2019 г.
Окръжен съд - Ловеч гражданско отделение в закрито
съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Дойнова ч.гр.дело
№ 649 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 от ГПК.
Образувано по повод подадена
частна жалба от „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.България № 49, бл.53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Г.С.Г.
срещу Разпореждане №3627 от 16.10.2019г. по ч.гр.д. №1818 по описа за 2019г. на
Районен съд-Ловеч, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в частта за вземане в размер на 248.34 лева за
закупен пакет допълнителни услуги. Жалбоподателят е навел подробни доводи
относно неправилните изводи на заповедния съд, като е посочил, че не е в
неговите правомощия да се произнася по валидността на сделката и в тази насока
се позовава на действието на Директива 2008/48, Директива 2009/22 и решение С-618/СЕС.
Твърди, че следва да се има предвид практиката на СЕС, която съобразява
принципа за състезателност в процеса, като например с Решения СЕС С-472/11 и
СЕС С-243/08 се приема, че ако съдът служебно установи основания за нищожност,
следва да даде възможност на страните да вземат становище по нея, след като
потребителят бъде уведомен може да се откаже от защитата, в случай, че националното право го допуска. Сочи, че в рамките на заповедното
производство, с оглед на целената с него бързина и опростеност, липсва процесуална
възможност за провеждане на този квази-процес относно
процеса. Твърди, че правната уредба регламентираща заповедното производство
създава достатъчни гаранции за правото на защита на длъжника, които са достъпни
за всички субекти, още повече че формулярът се връчва на длъжника едновременно
със заповедта, ведно с указанията за попълването му. Сочи, че следва да бъдат
съобразени и настъпилите след Решение С-618/10 на СЕС законодателни промени в
ГПК, с които се създават допълнителни гаранции срещу неприсъственото
стабилизиране на заповедта за изпълнение.
Допълнително в условията на
евентуалност, излага съображения за неправилно формирани мотиви на съда за
нищожност на сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, поради заобикаляне на
чл.10а, ал.2 от ЗПК. Сочи, че както Договорът, така и Споразумението за
предоставяне на допълнителен пакет от
услуги и Общите условия са подписани на всяка страница от длъжника по процесния
договор, от което е видно, че той е запознат със съдържанието на всеки един от
тези документи. Сключването на Споразумението е по избор на потребителя и
зависи единствено от неговата воля, като тези услуги не са свързани с дейността
по кредитиране, а с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско
положение. Счита, че не се касае за неравноправна клауза и не е налице
противоречие на закона и добрите нрави, както е приел съдът, защото
споразумението се сключва само по желание на клиента и цената на Пакета за
допълнителни услуги е определена за конкретния случай в съответствие с неговите
особености. Жалбоподателят се позовава и на т.14 от ДР на ЗЗП и на нормата на
чл.9, ал.1 от ЗПК относно възможността на кредитора за предоставяне на
допълнителни услуги по повод договора за потребителски кредит.
Моли да бъде отменен съдебния акт
в обжалваната му част и да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение
за отхвърленото вземане на „Профи Кредит България”ЕООД.
Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 от ГПК, от
заявител, срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението в обжалваната
част, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Производството по ч.гр.д.№1818 по описа за 2019г. на Районен
съд - Ловеч е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 от ГПК подадено
от „Профи Кредит България”ЕООД,
ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.България № 49,
бл.53Е, вх.В за издаване на заповед
за изпълнение срещу длъжника Е.М.М., ЕГН
********** *** за парично вземане в размер на
сумата 308.15 лева – главница, 34.55
лева – договорно възнаграждение; 248.34 лева – възнаграждение за закупен допълнителен
пакет от услуги; законната лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 25.00 лева
държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане №3627
от 16.10.2019г. постановено по ч.гр.д.№1818 по описа за 2019г. Районен съд - Ловеч
е уважил заявлението, като разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за
посочените суми за главница, договорено възнаграждение, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението /26.09.2019г./ до датата на
окончателното изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 43.49
лева, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от заявлението. Заповедният съд е отхвърлил заявлението относно
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, която уговорка приел,
че е в нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК и се явява нищожна, както и че е в
противоречие с добрите нрави.
Настоящата инстанция след като се запозна с данните по
делото констатира, че в т.12 - обстоятелствата, от които произтича вземането,
се сочи Договор
за потребителски кредит №**********,
който е подписан при Общите условия, които са неразделна част от договора. Сключено е и Допълнително споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на което длъжникът дължи
възнаграждение, което става изискуемо с подписването му. От страна на Е.М.М. не
са изпълнени поетите задължения, направила е само 2 погасителни вноски, след
което е изпаднала в забава.
При така заявените обстоятелства за
заповедния съд не е било ясно как са индивидуализирани претенциите за: какъв е
размерът на отпуснатия кредит, какъв е размерът на договорената като общо
задължение сума и как е формирана, какъв е размерът на договорената лихва за
ползване на кредита, както и да се посочи годишния процент на разходите по
кредита.
С допълнителна молба заявителят „Профи Кредит България”ЕООД е уточнила размера на паричното
вземане.
Въз основа на така постъпилата
молба Районен съд – Ловеч е приел, че указанията по нередовност на заявлението
са изпълнени, но счита, че искането в частта
относно претендираното възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги е
в противоречие със закона и с добрите
нрави.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК
съдът извършва проверката дали искането не е в противоречие със закона или с
добрите нрави, като правилно заповедния съд е приел, че заявеното парично
вземане, представляващо възнаграждение за закупен допълнителния пакет услуги в
размер на 248.34 лева, е в нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която уговорка се
явява нищожна и противоречаща на императивна правна норма. Допълнителните
услуги са част от договорното правоотношение между страните. В случая е
безспорно, че допълнителната услуга е предоставена във връзка и единствено, и
само заради сключения договор, тя е свързана с усвояването и управлението на
кредита и не е от категорията на такси и комисионни, регламентирани с нормата
на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Изложените от жалбоподателят доводи, че длъжникът е
подписал договора при свобода на договарянето и при личната си преценка да
поеме задължението, не могат да бъдат споделени от съда, тъй като се касае до
заобикаляне на закона по смисъла на чл.33 от ЗКП. На основание чл. 21, ал.1 от ЗПК не следва да се зачете действието на договора в тази му част. Така
договореното възнаграждение съпоставено с останалите поети задължения по
основния договор за кредит, надхвърлят законоопределения
лимит, въведен с чл.19, ал.4 от ЗПК. Претендираното възнаграждение
в размер на 248.34 лева, за което се
твърди, че е за предоставени услуги, в смисъл на дейности, които ще се
извършват по повод договора за кредит, които по-скоро са фактически, а не
правни, са и в противоречие с добрите нрави, тъй като размерът му от 372.51 лева /посочен с допълнителната
молба/ е почти равен на главницата по отпуснатия кредит - в размер на 400.00
лева. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, като правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона.
При
гореизложеното настоящия състав счита, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, в частта, с която е отхвърлена претенцията на
заявителя е правилно, при което обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено.
Водим от
горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №3627 от 16.10.2019г. постановено по ч.гр.д.
№1818 по описа за 2019г. на Районен съд-Ловеч, с което е отхвърлено заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в частта за вземане в
размер на 248.34 лева за закупен пакет допълнителни услуги.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: