РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Шумен, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20253600500410 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №333 от 28.04.2025г. по гр.д.№2263/2024г. по описа на ШРС, Районен съд
- гр.Шумен е уважил частично предявените установителни искове по чл.422, ал.1 от ГПК от
"ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК *********, срещу О. Т. Н., ЕГН **********, като е
признал за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7106,52 лева,
представляващо задължение на заемател за връщане на отпусната парична сума по Договор
за потребителски кредит № FL1209587 от 03.08.2021 г., сключен между страните, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 09.10.2023 г., за което вземане е издадена заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №1000/11.10.2023 г. и
изпълнителен лист №790/11.10.2023 г. по ч. гр. дело № 2250/2023 г. по описа на Районен съд
– Шумен, като отхвърлил предявения иск за признаване за установено съществуването на
вземането за останалата част от главницата - за разликата над 7106,52 лв. до 9773,71 лева.
Отхвърлил е предявените искове за сумата от 549,05 лв., представляващо задължение за
плащане на договорна лихва за периода от 03.01.2023 г. до 10.08.2023 г., 352,71 лв.,
представляващо задължение за плащане на мораторна лихва, за периода 03.01.2023 г. –
24.09.2023 г., 93,50 лв., представляващо задължение за плащане на дължими такси, както и
за сумата 144 лева, представляващо задължение за плащане на обезщетение за уведомяване
за периода от 28.07.2023 г. до 24.09.2023 г.. На ищцовата страна са присъдени деловодни
разноски в размер на 1062,56 лева за исковото производство, и 802,58 лева за заповедното.
1
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението
на районния съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове, като посочва доводи за
неправилност и незаконосъобразност, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което
да уважи изцяло претенциите му. Претендира присъждане на деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК *********, срещу О. Т. Н., ЕГН
**********.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
По силата на Договор за потребителски кредит № FL1209587 от 03.08.2021 г., сключен
между „Юробанк България” АД и ответника Н., на последния бил предоставен кредит в
размер на 11152 лева за текущи нужди. Сумата по договора за потребителски кредит била
усвоена изцяло на 03.08.2021 г., и следвало да бъде върната на 96 равни месечни вноски в
размер на 163,72 лева, включващи лихва и главница, при срок за погасяване - последната
падежна дата, посочена в погасителния план, неразделна част от договора - до 03.08.2029 г.
съгласно чл. 7 от договора. Между страните била договорена падежна дата 3-то число на
месеца, а ако падежът на погасителната вноска съвпаднел с неприсъствен ден, тя следвало да
бъде направена в последния работен ден преди падежа съгласно чл. 7 и чл. 8 от договора. В
чл. 3 от сключения договор бил договорен лихвен процент, който през първите 12 месеца,
бил формиран при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент, в размер на 8.450 %, а
от тринадесетият месец на договора до крайния срок за издължаване на кредита,
кредитополучателя дължал на банката променлива годишна лихва в размер на сбора от
Референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка, като е посочено, че за
референтен лихвен процент ще се ползва индексът ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за
необезпечени кредити, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, съгласно
чл. 3, ал. 2 и следващите. Или от тринадесетия месец до крайния срок за издължаване на
кредита към фиксирана договорна надбавка се прибавял Референтен лихвен процент, която
подлежала на актуализация на тримесечна база, при условията на чл. 3, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал.
5 и ал. 6 от договора.. В разпоредбата на чл. 5 от сключения договор за потребителски
кредит са предвидени в тежест на кредитополучателя такса за разглеждане на искане за
кредит в размер на 300 лв. и месечна такса за обслужване на разплащателна сметка,
разкрита по потребителския кредит в размер на 3.50 лв. В чл. 9 от договора за
2
потребителски кредит е предвидено обезщетение за просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита за времето на забава върху
просрочените суми, в размер на законната лихва за забава.
Според чл. 14 от процесния договор при непогасяване в уговорения срок на една или
повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло и частично
предсрочно изискуем, а съгласно договореното в чл. 19 от процесния договор, всички
уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма
и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с
обратна разписка или с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща достигнат до
адресите на страните, посочени в договора.
След усвояването на кредита, кредитополучателят платил следните суми, както
следва: на 04.08.2021 г. – 1 442.88 лв. /остатък от усвоен кредит/, на 30.08.2021 г. – 167.00
лв., на 01.10.2021 г. – 165.00 лв., на 03.11.2021 г. – 175.00 лв., 03.12.2021 г. – 165.00 лв.,
05.01.2022 г. – 165.67 лв., 25.03.2022 г. – 331.33 лв., 16.08.2022 г. – 740.62 лв., 15.11.2022 г. –
292.15 лв. и на 30.01.2023 г. – 399.55 лв., или всичко в общ размер на 4045,48 лв.
Поради неизпълнение на договорните условия, а именно преустановяване
плащанията на месечна вноска с падеж 03.01.2023 г. по кредита, „Юробанк България” АД
обявила кредита за предсрочно изискуем без да се прекратява действието на договора на
основание чл. 14 от договора във връзка с чл. 60 ЗКИ, като за това обстоятелство ответникът
бил уведомен с покана чрез ЧСИ Д. З. с peг. № ..., с район на действие ОС -Шумен,
съдържаща изявление, че от датата на получаване на писмото от страна на ответника –
кредитополучател кредита се счита за предсрочно изискуем. Поканата за предсрочна
изискуемост била връчена на ответника – чрез майка му А. Й. Й. на 10.08.2023 г. на
посочения в договора адрес, а именно в с...., обл. ..., ул. „....“ № ... със задължение да я
предаде на ответника, за което била съставена разписка. По този начин кредитополучателят
бил уведомен, че кредита е обявен за изцяло предсрочно изискуем, като длъжникът бил
поканен в 7-дневен срок да погаси изцяло задълженията си по кредита, но изпълнение не
последвало. Било инициирано производство по чл. 417 от ГПК, като във връзка с
депозираното от банката заявление било образувано ЧГД № 2250/2023 г. по описа на ШРС.
По същото в полза на „Юробанк България” АД били издадени Заповед за изпълнение №
1000/11.10.2023г. и изпълнителен лист № 790 от 11.10.2023 г. за 9773.71 лева,
представляващи главницата по Договор за потребителски кредит № FL1209587 от 03.08.2021
г.; 549.06 лв. - възнаградителна лихва за периода 03.01.2023 г. до 10.08.2023 г.; 352.71 лв. -
мораторна лихва за периода 03.01.202 3 г. до 24.09.2023 г.; 95.50 лв. - такси и 144.00 лв.
обезщетение за уведомяване за периода от 28.07.2023 г. до 24.09.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.10.2023 г. до окончателното погасяване на
задължението и направените по заповедното производство разноски. Тъй като ответникът не
е бил намерен на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е
станало по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата
на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен
3
ред.
В изготвената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице е посочило, че с платените от длъжника суми били погасени общо 16 бр.
погасителни вноски, от които 1 378.29 лева - главница, 1101.67 лева - лихви, застраховки – 1
152.00 лева и такси – 413.00 лева. От изготвената в първоинстанционното производство
съдебно-графична експертиза се установява, че шрифтът в процесния договор, ведно с
условия към него, предоставени на вещото лице е както следва: текста, с който е отпечатан
представения Договор за потребителски кредит № FL1209587 от 03.08.2021 г. /с малки
изключения/ е изпълнен с безсерифен шрифт „Times new roman“, с големина на символите
11.8 пункта, а изключенията са както следва: текстът на реквизита „Кредитополучател/и“,
находящ се на долната част на всяка една от страниците на договора и методологията, е
изпълнен със серифен шрифт “Саllibri”, с големина на символите 11.5 пункта; текстът „Име,
Фамилия“, находящ се в областта на кръглия отпечатък от печат на последната страница на
договора, е изпълнен със серифен шрифт „Times new roman“, с големина на символите 7.8
пункта; целия текст, с който е отпечатан представения „Погасителен план по кредит”, е
изпълнен със серифен шрифт „Times new roman“, с големина на символите 11.5 пункта.
С атакуваното решение, съдът е приел че е нарушена нормата на чл.10, ал.1 ЗПК,
според която договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра
– по един за всяка от страните по договора, съответно договора за кредит за недействителен
на основание чл.22 ЗПК, и на основание чл.23 ЗПК се дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, и не се дължи лихва или други разходи по кредита.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: На
първо место е необходимо да се отбележи, че въведеното с приемането на чл.7, ал.3 ГПК,
задължение съдът служебно да следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, касае неравноправни клаузи в такъв договор по смисъла на чл.143, ал.1 и ал.2,
т.1 - 20 ЗЗП. Независимо от горното, както бе прието и в Тълкувателно решение № 1 от
27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите
на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата
страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства. В мотивите към горното решение е прието, че: "С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК
/ДВ бр. 100/2019 се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за
нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за
неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство.
При установяването на такава клауза, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът отказва
издаването на заповед за изпълнение. По отношение на останалите сделки, задължението на
съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския
4
процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си
взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната
балансираност...... Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на
договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната
да се позове на нея не е обвързано със срок. ". В горния смисъл и Решение № 50206 от
25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о., и др. Според дадените разяснения с ТР
№ 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва служебна
проверка за правилното приложение на императивни правни норми. Нормите на ЗЗП,
уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договори, както
и нормите на ЗПК, касаещи формата, действителността на договора за кредит, и
последиците от установяване на недействителността му, са именно от такъв характер -
императивни.
Валидността на облигационното правоотношение е обусловена от императивните
изисквания на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит, съобразно
която - договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. Както бе посочено по - горе, от изготвената в
първоинстанционното производство съдебно - техническа експертиза се установява, че за
текстовете в процесния договор и погасителен план са използвани различни по вид, формат
и размер шрифт, някои от които по - малки от 12. С определение на Съда на Европейските
общности/шести състав/ от 14.04.2021 г. по дело С-535/2020 е дадено тълкуване по следните
въпроси: 1. Следва ли чл. 22, пар. 1 от Директива № 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета да се тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка, с
която се цели транспонирането на тази директива във вътрешното право, да налага на
кредитните институции непредвидени в директивата задължения, отнасящи се до
представянето на всички елементи на договора за кредит в еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12? 2. Следва ли член 10, пар. 2 и съображение 31 от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че
елементите на договора за кредит – неговите условия, идентификационните данни на
кредитополучателя/чл. 10, пар. 2, б. "б" от директивата/ и условията на застраховката /чл. 10,
пар. 2, б. "о" от директивата/, трябва да са представени в еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, за да отговарят на изискването, предвидено в тези разпоредби,
за посочването им по ясен начин? С определението е дадено следното тълкуване: Член 10,
параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04.2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална
правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
5
Съобразно чл.22 от ЗПК - Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. С приетата СТЕ е установено, че елементите на процесния договор не са с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, поради което и предвид
нарушението на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, договора е недействителен. В чл.23 от
ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ето защо предявения установителен иск е неоснователен по отношение
на търсените от ищеца суми извън получената чиста заемна сума, от която следва да се
приспаднат и платените вноски като погасена главница.
Предвид изложеното, съдът намира за правилно първоинстанционното решение в
атакуваната му част, поради което и следва да бъде потвърдено в тази част.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №333 от 28.04.2025г. по гр.д.№2263/2024г. по описа на
Районен съд - гр.Шумен, САМО В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от
"ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК *********, срещу О. Т. Н. с ЕГН **********,
обективно съединени искови претенции по чл.422, ал.1 вр. чл.415,ал.1, т.2 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца главница в
размера над 7106,52 лв. до 9773,71 лева, сумата от 549,05 лв., представляващо задължение
за плащане на договорна лихва за периода от 03.01.2023 г. до 10.08.2023 г., сумата от 352,71
лв., представляващо задължение за плащане на мораторна лихва, за периода 03.01.2023 г. –
24.09.2023 г., сумата от 93,50 лв., представляващо задължение за плащане на дължими такси,
и сумата от 144 лева, представляващо задължение за плащане на обезщетение за
уведомяване за периода от 28.07.2023 г. до 24.09.2023 г., всички по Договор за
потребителски кредит № FL1209587 от 03.08.2021 г., сключен между страните, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 09.10.2023 г., за което вземане е издадена заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №1000/11.10.2023 г. и
изпълнителен лист №790/11.10.2023 г. по ч. гр. дело № 2250/2023 г. по описа на Районен съд
– Шумен.
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7