Р Е Ш Е Н И Е
№
04.12.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№3072/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.45, ал.1 и по чл. 52, ал.1, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от Х.М.И.
И А.Т.И., и двамата чрез адв. И.Т.- ВтАК, против Т.С. Т, с която се твърди, че ответникът е
осъден, с въз основа на сключено споразумение по НОХД№ 25/2017г. на ПлРС, за престъпление по чл.339, ал.1 и чл.131, ал.1, т.12,
вр. чл. 130, ал.1 от НК, а именно- на дата
26.05.2015г, отв. Т., държейки без специално
разрешение, преправен на огнестрелно оръжие, по смисъла на БОБВВПИ, газов
пистолет, по хулигански подбуди и в присъствието на много хора, е прострелял
първия ищец Х.М.И., с четири проектила, като му е
причинил четири леки телесни повреди, с разстройство на здравето; нанесъл му е
и юмручен удар в областта на главата. Твърди се, че се е наложило спешна
оперативна интервенция, болнично и домашно лечение. Твърди се, че първия ищец е
бил призован за о.с.з. по НОХД № 25/2017г. на ПлРС,
за 28.02.2017г, за което е упълномощил адв. Т., на
когото е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. Посочва се
обаче, че в с.з., съдът е заявил, че между прокурора и защитника на подсъдимия,
е постигнато споразумение, което е одобрено от съда, в същото с.з. Посочва се,
че ищецът И., не е могъл да се конституира като граждански ищец. Твърди се, че
в резултат на престъпното деяние, ищецът Хр. И., е претърпял силна уплаха и
стрес, както и болки и страдания от нанесените му увреждания- 4 огнестрелни
наранявания и юмручен удар в областта на главата. Посочва се, че заедно с
неимуществените вреди, ищецът е претърпял и имуществени такива, изразяващо се в
разликата между получаваното преди увреждането възнаграждение и обезщетението
за временна нетрудоспособност, за периода 26.05.2015-15.09.2015г, в размер на
450лв., както и разходи за медикаменти.
Твърди се също, че втория ищец- А.Т.И.,
като пряк свидетел на инцидента, е изпаднала в силна уплаха и стрес, които са
предизвикали краткотраен припадък и продължително нервно- психическо
разстройство. Посочва се, че ищцата И. също е претърпяла имуществени вреди-
изразяващи си в разликата между получаваното преди увреждането възнаграждение и
обезщетението за временна нетрудоспособност, за периода 26.05.2015-11.05.2016г.
и както и разходи за медикаменти.
В заключение, моли съдът да осъди
ответника, да заплати на първия ищец Х.И., обезщетение за имуществени вреди, в
общ размер на 1250лв., от които: сумата от 450лв.-като разликата между
получаваното преди увреждането възнаграждение и обезщетението за временна
нетрудоспособност, за периода 26.05.2015-15.09.2015г.; сумата от 300лв- разходи
за адвокатско възнаграждение, в хода на образуваното досъдебно производство;
сумата от 500лв.- разходи за адвокатско възнаграждение по НОХД№25/2017г. на ПлРС, приключило със споразумение. В уточняваща молба се
посочва, че за разликата до първоначалният предявен размер на иска от 1300лв.,
оттегля същия. Претендираното от ищеца Х.И.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки
и страдания, в резултат на нанесен юмручен удар в областта на главата и 4
огнестрелни рани, е в размер на 4500лв.- от които за всяка от огнестрелната
рана- по 1000лв. и за удара в областта на главата- 500лв.
Моли съдът, да осъди ответника,
да заплати на втория ищец А.И., обезщетение за имуществени вреди, както следва:
сумата от 100лв.-съставляваща разликата между получаваното преди увреждането
възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност, за периода
26.05.2015-11.05.2016г., и сумата от 100лв. разходи за медикаменти.
В срока за отговор по реда на
чл.133 от ГПК, ответникът Т.С. Т, изразява становище за частична основателност
на предявените искове. Не се спори факта, че влязлата в сила присъда на
наказателния съд, към която следва да се приравни и споразумението по чл. 383, ал.1 от НПК, е задължителна за
гражданския съд относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и вина на дееца. По отношение на
претенцията на ищеца Х.И., за заплащане на имуществени вреди, изразяващи се в
заплатен адвокатски хонорар, искът се оспорва като неоснователен, тъй като в
съдебна фаза защита не е осъществена . Оспорва се искът за неимуществени вреди
по размер. По отношение на претенцията на ищцата А.И., за заплащане на
обезщетение за причинени имуществен вреди, изразяващи се в заплащане на
медикаменти за лечение, се посочва, че
искът е неоснователен, тъй като не са ангажирани никакви доказателства за
наличие на заболяване, а също и за
неговото лечение. По отношение на претенцията й за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, се оспорва искът по размер, като се посочва
,че е завишен .
С оглед на заявените в ИМ
фактически твърдения, съдът, в определение № 2735/10.07.2017г., е приел, че е
сезиран с иск с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на ищеца Х.М.И.,
на сумата от 1250лв.-в общ сбор, съставляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, в резултат на деликт, ведно със
законната лихва, върху тази сума, считано от датата на увреждането-
26.05.2015г, до окончателното й изплащане, и иск с правно основание чл. 52,
ал.1, вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата
от 4500лв.-общо, обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, върху тази сума, считано от датата на увреждането- 26.05.2015г,
до окончателното й изплащане.
Приел е също, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на ищеца А.Т.И., на сумата от 200лв.-в
общ сбор, съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат
на деликт, ведно със законната лихва, върху тази
сума, считано от датата на увреждането- 26.05.2015г, до окончателното й
изплащане, и иск с правно основание чл. 52, ал.1, вр.
чл. 45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1000лв обезщетение за причинени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, върху тази сума, считано от датата на
увреждането- 26.05.2015г, до окончателното й изплащане.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание
събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
С
определение № 2735/10.07.2017г., с
което е изготвен проекто- доклад по делото, съдът е прекратил
частично, на основание чл.232 от ГПК,
производството по делото, по предявеният от Х.М.И., против Т.С.Т., иск с правно
основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди, в резултат на деликт, за разликата
над сумата от 1250лв. до първоначално предявената претенция от 1300лв., поради
оттегляне на иска, в тази му част. Определението е влязло в сила.
По
делото, в с.з. на 07.11.2017г, ищцата А.И., прави отказ от предявеният иск правно основание чл.
45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на ищеца А.Т.И., на сумата от 200лв- в общ сбор,
съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на деликт, ведно със законната лихва, върху тази сума, считано
от датата на увреждането- 26.05.2015г, до окончателното й изплащане. Следва
производството по делото да бъде прекратено в тази му част, на основание чл.
233 от ГПК.
По
делото се установява също, видно от приложеното НОХД№25/2017г. по описа на ПлРС, че въз основа на споразумение по реда на чл. 384,
ал.1 от НК, одобрено от съда, отв. Т.С. Т, е признат за виновен, за
това, че на 26.05.2015г, в гр. Плевен, държал огнестрелно оръжие- пистолет
марка ZORAKI, модел 2918В, по смисъла на чл.
4, ал.2, т.3 от ЗОБВВПИ, без да има за това надлежно разрешение- престъпление
по чл. 339, ал.1 от НК. Отв. Т. е признат за виновен
и за това, че на същата дата, по хулигански подбуди, е причинил лека телесна
повреда на ищеца Х.М.И., изразяваща се в разстройство на здравето, временно и
неопасно за живота-престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр.
чл. 130, ал.1 от НК. Делото е прекратено с определение, влязло в сила на
28.02.2017г.
По исковете с правно основание
чл. 52, ал.1 вр. чл. 45,ал.1 от ЗЗД.
По делото, е изслушана СМЕ, от
заключението по която се установява, следното: на посочената дата-26.05.2015г,
ищецът Х.И., е бил прострелян неколкократно с газово-
сигнален пистолет, преправен да стреля с гумени проектили,
при което са причинени рана в лявата челно-теменна област на главата, рана в
долната трета на гърдите в дясно, рана на корема в обраста на лявото подребрие и рана на пети пръст на дясната ръка. Посочва се,
че пострадалият е приет в болница, изписан на 01.06.2015г., в добро общо
състояние; извършена е операция, изразяваща се в опресняване ръбовете на раните
и отстраняване на чуждо тяло /проектил/. Посочено е,
че до 31.07.2015г., ЛКК е издавала на И. болнични листове за временна
нетрудоспособност, поради инфекция на две от раните, довело до по- бавното им
зарастване, както и поради „естеството на трудовата му дейност” и субективни
оплаквания-„температура, главоболи и световъртеж”. ВЛ е посочило, че нито една
от раните не е проникнала в черепната, гръдната или коремната област и не е
причинила реална опасност за живота на пострадалия. ВЛ е посочило също, че в
резултат на причинените рани, ищецът Хр. И., е търпял физически болки и
страдания, които условно могат да се разделят на средни- през първите три
седмици и слаби- през следващите ок. два месеца. След изписването от болница,
лечението при подобни диагнози, се състои в смяна на превръзки и прием на
антибиотици. ВЛ е посочило също, че по
настоящето дело липсват данни за това какви медикаменти са предписвани на
ищеца, и за колко време.
ВЛ Д. е посочило също, че по
делото няма данни- от каквито и да е медицински документи- амбулаторни листи,
рецепти др., които да установят посещения при психиатър, медицински психолог,
или дори от личен лекар, за наличие на нервно- психическо разстройство на
личността като реактивна психоза, невроза или друго, изискващо специално
лечение състояние. В заключение, ВЛ е посочил, че поради тези причини, не може
да се приеме, че е налице такова разстройство. Посочва също, че е нормално
човек, при подобен инцидент, да преживее в известна степен уплаха и стрес,
които обикновено са краткотрайни и не
изискват лечение. ВЛ е посочило също, че посочените в представената по делото епикриза от 27.07.2016г, издадена от частна кардиологична
клиника- в гр. Плевен, диагнози, нямат отношение към травмите от инцидента. По
отношение на втория ищец- А.И.- очевидец на инцидента, ВЛ Д. посочва, че е
нормално човек, когато пострада негов близък, и той стане очевидец на това, да
изживее уплаха и стрес, и да получи някакво нервно или стресово разстройство на
личността, изискващо съответно медикаментозно лечение и временна
нетрудоспособност. ВЛ обаче посочва, че по делото няма представени никакви
медицински документи, установяващи нервно- психическо разстройство, изискващо
специално лечение. ВЛ не е установило наличие и на твърдения болничен лист, за
временна нетрудоспособност за 14 дни, издаден на името на ищцата А. И., и въз
основана който да може да бъде обсъдена поставената диагноза, дали има връзка с
изживеният психически стрес на 26.05.2015г.
В о.с.з. на 25.09.2017г., ВЛ Д.
посочва, че в случая на ищеца Х.И., е налице по-продължителен период на
оздравяване, поради наличие на инфекциозни усложнения, които са в причинно-
следствена връзка с уврежданията. ВЛ посочва също, че не е извършил личен
преглед на ищеца, тъй като към днешна дата са налице само белези, които са
безспорни. ВЛ посочва, че не отрича наличието на стрес у ищеца И., но този
изживян стрес, не е довел до състояние, изискващо специално лечение, или да се
е отразило по някакъв начин на физическото му здраве. ВЛ уточнява, че липсата
на медицинска документация от психиатър и психиатрични диагнози, означава, че
този стрес е бил краткотраен и не се е нуждаел от специално лечение и
хоспитализация. По отношение на ищцата А.И., ВЛ посочва, че липсват каквито и
да е медицински документи, които да касаят нейното състояние. ВЛ подчертава, че
не изключва наличието на стрес, тъй като същата е била очевидец, но този стрес
не е довел до същество разстройство на здравето.
По делото, като свидетел е
разпитана вИ.- дъщеря на ищците, от показанията на
която се установява следното: свидетелката посочва, че процесната
дата- 25.06.2015г, е била в дома си, заедно с майка си и леля си, който се
намира на първия етаж на жилищния блок 422, на ок. 10-
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл.300
от ГПК, влязлата в сила присъда /към което следва да се приравни и
определението на съда, с което се одобрява споразумение за прекратяване на
наказателното производство–чл.383, ал.1 от НК/ на наказателният съд, е
задължителна за гражданският съд, който разглежда гражданските последиците от
деянието, относно това, извършено ли е деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Отговорността на ответника за вреди, произтича от общата
норма на чл.45 от ЗЗД, да не се вреди другиму, и обхваща фактическият състав,
посочен от съда в проекто- доклада – деяние /действие
или бездействие/, противоправност, вина, резултат и
причинно- следствена връзка между деянието и резултата. В случая, с оглед
нормата на чл.300 от ГПК, и съобразно събраните по делото доказателства,
безспорно се установи наличието на описаният фактически състав, който следва да
ангажира отговорността на делинквента за вреди.
Безспорно по делото се установява, настъпването на вредоносния резултат- лека
телесна повреда на ищеца Х.М.И., изразяваща се в рана в лявата челно-теменна
област на главата, рана в долната трета на гърдите в дясно, рана на корема в
обраста на лявото подребрие и рана на пети пръст на
дясната ръка. Причинената лека телесна повреда, е довела до причиняване на разстройство
на здравето, временно и неопасно за живота, което е съпроводено с болки и
страдания, характеризирани и условно разделени от ВЛ Д. Д. като средни- през
първите три седмици и слаби- през следващите ок. два месеца. Безспорно по
делото е установено, че е налице по-
продължителен оздравителен процес за ищеца И., поради настъпили инфекциозни
усложнения, които са в причинно- следствена връзка с уврежданията. Поради тези
усложнения, ищецът И. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, до края
на м. юли.2015г. установява се също- от показанията на св. вИ.,
че същият е бил стресиран, станал е
раздразнителен, нервен. В тази връзка е и заключението на ВЛ Д. по СМЕ, който
посочва, че е нормално човек, при подобен инцидент, да преживее в известна
степен уплаха и стрес, които обикновено са
краткотрайни и не изискват лечение. По делото обаче не се събраха
никакви доказателства, от страна на ищеца Х.И., които да установяват наличие на
нервно- психическо разстройство, настъпило в резултат на инцидента, което е
отразено и в заключението по СМЕ. В
същата, както бе посочено по- горе, ВЛ е достигнало до извода, че с оглед липсата
на каквато и да е медицинска документация в тази насока, в т.ч. и рецепти за
изписани медикаменти, следва да се приеме, че не е налице такова разстройство. С
оглед на това, съдът приема, че ищецът И. е преживял краткотраен стрес, който
не е довел до усложнения от психически и/или нервно-психически характер,
изискващи специално лечение.
По делото не се събраха и
доказателства относно твърденията в ИЧМ, за нанесен юмручен удар в областта
на главата, на ищеца И., от страна на отв. Т., за който удар се претендира обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на 500лв. По делото категорично се установиха
нанасянето на 4 рани, описани по – горе, в резултат на изстрели от преправен
газов пистолет, причинили лека телесна повреда. Доказателства- гласни, чрез
разпит на свидетели, или писмени, по делото не бяха събрани. Наличието на юмручен
удар в областта на главата не е бил изследван
и в СМЕ, като въпроси в тази насока не са поставяни от ищеца.
Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
постановява обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определено
от съда по справедливост. Преценката за справедливост е винаги свързана с
определени, конкретно съществуващи обстоятелства. В този случай, обезщетението
следва да бъде съразмерно с действителният размер на претърпените вреди, който
съответно се обуславя от вида, тежестта, характера, продължителността и
интензитета на конкретната вреда. Към тези конкретни обстоятелства следва да
бъде отчетена и съответната икономическа обстановка в страната. На основание гореизложеното,
съдът намира, че в полза на ищеца Х.И., следва да бъде присъдено обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в размер на 4000лв.-по 1000лв за всяка от
огнестрелните рани, което съдът намира за справедливо и адекватно. По делото се
събраха доказателства, че на И. са причинени 4 рани- лявата челно-теменна
област на главата, рана в долната трета на гърдите в дясно, рана на корема в
обраста на лявото подребрие и рана на пети пръст на
дясната ръка, от преправен газов пистолет. Установи се също, постаралия е
търпял средни по интензитет болки и страдания, за период от през първите три
седмици и слаби- през следващите ок. два месеца. Същият е бил в отпуск поради
временна нетрудоспособност за период от два месеца, въз основа на болнични листове,
издавани от ЛКК. Установи се също, че възстановителният период на ищеца Христов
е по- дълъг от обичайния, поради инфекция, която е в пряка причинно- следствена
връзка с нараняванията. Действително, по делото не се установи ищеца Христов, в
резултат на инцидента и нараняванията, да е имал нервно-психическо
разстройство, или друго такова, налагащо специално лечение. Следва да се
отбележи, че съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения, ищецът
Хр. И., претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в резултат
на болките и страданията, стреса и уплаха от самите рани, като твърденията за
наличие на нервно- психическо разстройство касаят изпадането му в продължителен
болничен поради временна нетрудоспособност. Видно от заключението по МСЕ,
болничните листове от ЛКК, са издавани на ищеца, поради установено възпаление на две от раните, и
поради субективно оплаквания- болка в главата, световъртеж, като наличие на
нервно- психическо разстройство не е посочено като причина за издаване на
болничен лист.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявеният от ищеца Х.И., против отв.
Т.Т., иск за заплащане на обезщетени за причинени неимуществени вреди,
е основателен до размера на сумата от 4000лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането- 26.05.2015г., като за разликата до пълния
предявен размер на иска от 4500лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
По отношение на ищцата А.И., се
установява безспорно, че същата е била очевидец на станалия на 25.05.2015г., инцидент,
и е преживяла стрес и уплаха от видяното. В тази насока са показанията на св. вИ., която посочва,
че при видяното, майка й е припаднала, а след това се е сринала психически. По
делото обаче не се събраха каквито и да е доказателства, които да касаят
нейното състояние. В тази връзка, ВЛ Д. Д. подчертава, че не изключва наличието
на стрес, тъй като И. е била очевидец, но този стрес не е довел до същество
разстройство на здравето. Няма данни и за предписани медикаменти, които да
са приемани от нея. В тази връзка, съдът не кредитира показанията
на св. В. И., която посочва, че майка й е приемала лекарства, изписани от личен
лекар, по зелена рецепта, тъй като същите не се подкрепят от събраните по
делото доказателства. Не се установяват и твърденията на ищцата А.И., че след
инцидента е била в отпуск поради временна нетрудоспособност, респ.- поради
каква причина, тъй като по делото няма
никакви доказателства в тази насока. Данни за това, че ищцата А. И. е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност- без посочване на причината за това, се съдържат в
заключението по СИЕ, но същото не е прието в тази му част и не следва да бъде
обсъждано. Съобразно твърденията в исковата молба, ищцата А.И., е обосновала
своята претенция за неимуществени вреди, като резултат от преживеният стрес и
уплаха от възприетите пряко огнестрелни рани и от настъпилото в резултат на
това временно нервно- психическо разстройство. Както бе посочено по- горе, по
делото безспорно се установи, че ищцата И. е очевидец на инцидента и пряко е възприела случилото се с
нейния съпруг- ищеца Х.И.. В резултат на това, съдът приема, че същата е
преживяла стрес и уплаха, нормални за всеки човек, в подобна ситуация. Категорични
в тази насока бяха показанията на св. вИ.. По делото
обаче не се събраха никакви доказателства, за наличието на нервно- психическо
разстройство, което да е настъпило в резултат на преживеният стрес, не се
представиха никакви писмени доказателства
в тази насока вкл. и рецепта от личен лекар.
На основание гореизложеното, и
нормата на чл. 52 от ЗДД, установяващ справедливостта като критерии при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът намира, че следва да
бъде присъдено обезщетение в размер на 600лв, като за разликата до пълният
предявен размерна иска от 1000лв., същият следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл.
45,ал.1 от ЗЗД.
По делото, е изслушана СИЕ, от
заключението по която се установява следното: ищецът Х.И. е получавал
обезщетение поради временна нетрудоспособност, за периода 25.05.2015-15.09.2015г., в размер на
1435,21лв., като размерът на разликата между получаваното трудово възнаграждение
и обезщетение, за посоченият период, е в размер на 127,37лв. По делото, от
страна на ищеца, няма направено изменение на иска в тази му част-
Видно от приложеното по
настоящето дело НОХД№25/2017г. на ПлРС и
ДП№1701/2016г. по описа на РП- Плевен, се установява следното: в кориците на
ДП№1701/2016г. по описа на РП- Плевен, е приложено пълномощно от 20.08.2015г.
–л. 186, с което пострадалия Х.И., е
упълномощил адв. И. Т.- ВтАК-в
качеството на повереник, в рамките на досъдебното
производство, както и в последващото съдебно
производство пред първа инстанция. Уговорено е възнаграждение в размер на
500лв., от които сумата от 100лв.- платима в брой- и отразено в самия договор
за правна помощ, а остатъкът от 400лв- преди датата на първо с.з. По делото, от
страна на ищеца И., няма представени доказателства, че остатъкът от 400лв., е
заплатен на адв. Т., в уговореният за това срок. ТР№6/2012г.
на ВКС, т. 1 постановява, че се присъждат само действително направените
разноски; в случая, че се уговаря заплащане в брой- отразеното в договора за
правна защита и съдействие плащане на адв.
възнаграждение, има характер на разписка. В случая, плащането на част от
уговореното адв. възнаграждение, е отложено, за един
по- късен момент, като няма представени доказателства, за действителното
плащане на сумата от 400лв.
Видно от приложеното
НОХД№25/2017г, л. 60, е представено пълномощно и договор за правна защитна и
съдействие, на адв. Т., упълномощен от ищеца Х.И., за
представителство и защита като частен обвинител и граждански ищец, от
27.02.2015г. По НОХД№25/2017г. обаче, пострадалия Х.И., не е конституиран като
частен обвинител и граждански ищец, не е взел участие в производството в такова
качество, въпреки направените искания в тази насока. Доколкото разглеждането на
делото обаче е било насрочено по общия ред, и с оглед датата на сключване на
договора за правна защитна и съдействие-27.02.2015- датата преди с.з. на
28.02.2015г., съдът намира, че отв. Т. Т., е станал
причина за направата на тези разноски, същите имат качеството на имуществени
вреди, в резултат на извършеното престъпление, и сумата от 500лв, следва да
бъде присъдена в пълен размер, доколкото е отразено в договора плащане в брой.
На основание гореизложеното, съдът намира
,че предявеният иск за заплащане на
имуществени вреди, е основателен до размер на сумата от 727,37лв.-общо, като за
разликата до пълният предявен размер от
1250лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Следва
върху сумите, да бъде присъдена и законна лихва, както следва- върху разликата
между получаваното ТВ и обезщетение за временна неработоспособност- от датата
на увреждането-26.05.2015г, а върху направените разноски- заплатено адв.- възнаграждение- от датата на сторването им.
Следва ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца Х.И. сумата от 785,50лв., съобразно уважената част от
исковете. По делото, от страна на ищеца Хл. И., има
пълно внасяне на държавна такса, която,
съобразно нормата на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПк,
не се дължи. Поради това, внесената от ищеца И. сума- 210лв.- държавна такса,
следва да бъде заплатена от страна на ответник изцяло, като съдът е изчислил
разноските, изразяващи се в заплатено адв.
възнаграждение, съобразно уважената част от вземането.
В полза на ищцата А. И. следва се
присъди сумата от 30лв.- разноски, изразяваща се във внесена държавна такса по
делото.
Следва ищецът Хр. И., да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 53,35 лв., разноски, съобразно на отхвърлената част от иска .
Следва ищеца А.И., да бъде
осъдена да заплати на ответника сумата от 150лв. разноски, съобразно на
отхвърлената част от искове; следва да се отбележи, че на основание чл. 78,
ал.4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото .
Следва отв. Т. Т. да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС сумата от 270лв. разноски по делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл. 233 от ГПК, ПРЕКРАТЯВА ЧАСТИЧНО производството по делото, по
предявеният от А.Т.И., ЕГН **********, против отв. Т.С.Т.,
ЕГН **********, иск правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане
на сумата от 200лв. -в общ сбор, съставляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, в резултат на деликт, ведно със
законната лихва, върху тази сума, считано от датата на увреждането-
26.05.2015г, до окончателното й изплащане, поради направен ОТКАЗ от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.52, ал.1, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД, Т.С.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Х.М.И., ЕГН **********,***,
сумата от 4000лв. съставляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на извършено
престъпление по чл.
131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 от НК, за което има влязло в сила споразумение по НОХД № 25/23017г. по описа на ПлРС, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането-26.май.2015г., до окончателното й изплащане, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер
от 4500лв., ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, Т.С.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Х.М.И., ЕГН **********,***,
сумата от 127,37лв- обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляваща
разлика между получаваното от ищеца трудово възнаграждение и обезщетение за
временна нетрудоспособност, за периода 25.05.2015-15.09.2015г., ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането-26.май.2015г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, Т.С.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Х.М.И., ЕГН **********,***, сумата от 100лв.– обезщетение за претърпени имуществени вреди , изразяващи се
в направени разноски- заплатено адв. възнаграждение
по ДП №1701/2016г. по описа на РП- Плевен, ведно със законната лихва, считано
от 20.08.2015г.., до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, Т.С.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Х.М.И., ЕГН **********,***, сумата от 500лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се
в направени разноски- заплатено адв.
възнаграждение по НОХД№25/2017г./, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2015г..,
до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.52, ал.1, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД, Т.С.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА А.Т.И., ЕГН **********,***,
сумата от 600лв.- съставляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на деликт, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането-26.май.2015г., до окончателното й изплащане, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер
от 1000лв.., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Т.С.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Х.М.И., ЕГН **********,***, сумата от 785,50лв.- разноски
по делото, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Т.С.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА А.Т.И., ЕГН **********,***,
сумата от 30лв.- разноски по делото,
съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Х.М.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Т.С.Т., ЕГН **********,***, сумата от 53,35 лв. –разноски, съобразно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК, А.Т.И., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Т.С.Т., ЕГН **********,***,
сумата от 150лв. –разноски, съобразно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, Т.С.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от 270лв.- деловодни разноски.
Решението, в частта му, с която е прекратено частично
производството по делото има характер на определение и може да бъде обжалвано с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред ПлОС.
В останалата си част, РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: