РЕШЕНИЕ
№133/24.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. Девня
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на тридесети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра
Василева, като разгледа докладваното НАХД
№ 81/2019 г. по описа на РС -
Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е
образувано по жалба от "Кандекс” ЕООД гр. Варна, ЕИК *********,
представлявано от Управителя А.М. Д. против Наказателно постановление № 347,
издадено на 19.02.2019 г. от Директора на Териториална дирекция Северна морска
в Агенция „Митници“, с което на въззивника за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1
от Закон за митниците /ЗМ/, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от
ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 2 139, 29 лева,
представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.
Въззивникът
моли да бъде отменено изцяло издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила. В с.з. участва чрез надлежно упълномощени процесуални
представители – адвокати, които поддържат жалбата и искането за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Представят писмени бележки, в които
доразвиват доводите си за неправилност на становището на митническите власти,
респ. за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Защитата
релевира доводи за допуснати нарушения от страна на митническите власти на
процедурата за извършване на последваща проверка на сертификата за произход,
представен от въззивника при осъществения от него внос на стоки от Индия.
Твърди, че наказателното постановление е издадено при съществени процесуални
нарушения, довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Счита, че АУМН е съставен в нарушение на
императивната разпоредба на чл. 34 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ - след изтичане на преклузивните срокове за неговото
съставяне.
Административно
– наказващия орган, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че
издаденото наказателно постановление е законосъобразно и правилно, а
извършеното нарушение – митническа измама доказано по безспорен начин, поради
което моли същото да бъде потвърдено.
Контролиращата
страна – ДРП, редовно призовани не изпращат представител, не ангажират
становище по постъпилата жалба.
Съдът, след
преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № ЗМ-2000-633/32-279053/09.10.2017 г.
Началникът на Митница Варна /сега ТД Северна морска/ възложил извършването на
проверка в рамките на последващия контрол на основание чл. 84а ал. 1 от Закона
за митниците на дружеството – въззивник „Кандекс“ЕООД обхващаща периода от
08.10.2014 г. до 08.10.2017 г. В хода на проверката проверяващият екип в състав
митническите служители - свидетелите Ж.Д.С. и В.Й. С.идентифицирал риск от
неправилно прилагане на разпоредбите за преференциален произход от Камбоджа,
Виетнам и Индия за стоки с описание „Ръчни палетни колички“ /РПК/ с тарифен код
**********, за които се дължи антидъмпингово мито за стоки с произход от
Китайската народна република в размер на 4%. Събраната в хода на проверката
информация довела до съмнение относно декларирания от дружеството произход на
стоките по 16 бр. митнически декларации, сред които МРН
17В0002002Н0060737/23.05.2017 с приложен Сертификат за произход Формуляр А №
Е148870095/27.05.2017 г. регистрирана за режим допускане за свободно обръщение
1 бр. стока – РПК 180 бр., за която е деклариран преференциален произход от
Индия и е посочено условие на доставка FОВ – Мумбай и е ползвана тарифна
преференция, за която дължимите мита са в размер на 0%.
Проверката на печатите, положени в кл. 11 на
сертификатите установила съответствие с образеца на печата за заверка на
доказателствата за произход формуляр А за Индия, публикувани в Системата за
управление на спесимените.
След преглед на наличните документи в архива на
„КАНДЕКС“ ЕООД и откритата информация в интернет, не възникнали съмнения
относно достоверността и автентичността на приложените към митнически
декларации сертификати.
Въпреки това, предвид разпоредбите на чл. 110 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година
за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически
кодекс на Съюза, във връзка с чл. 64 параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013
проверяващия екип намерил за необходимо предприемането на проверка на описания
по-горе сертификат по линия на международното сътрудничество.
С писмо рег. № 32-358622/19.12.2017 г. до дирекция
„Тарифна политика“ към Централно митническо управление проверяващият екип
поискал да бъде извършена проверка относно достоверността и автентичността на
представените документи за преференциален произход от Индия по процесната митническа декларация.
Получения отговор № 32- 297942/15.10.2018 г. от
Агенция за инспекция на износа – Мумбай, Министерство на търговията и
индустрията, Правителство на Индия потвърдило автентичността на процесния
сертификат за произход. В същото писмо било отразено, че сертификата е издаден
на базата на декларация от износителя, но в процеса на последващата проверка
дружеството износител не било оказало съдействие и произходът на стоките не
можел да бъде потвърден.
Предвид това българските митнически власти приели, че
сертификат за произход Формуляр № Е148870095/27.03.2017 г. не може да бъде
приет за целите на преференциалното третиране на стоките /писмо рег. индекс
32-302034/18.10.2018 г. на Директора на Дирекция „Митническа дейност и
методология при ЦМУ до Началника на Митница Варна /сега ТД Северна морска/. С
оглед на това и счели, че регистрираните за режим допускане за свободно
обръщение стоки с описание в кл. 31 „Ръчни палетни колички“ по митническа
декларация с № 17ВС002002Н0060737/23.05.2017 г. подлежат на плащане на мито по
отношение на трети страни в размер на 4%, съгласно декларирания за тях код по
ТАРИК **********.
Избегнатите държавни вземания по тази митническа
декларация били изчислени в общ размер на: 2139,2 29 лева, от които мито –
1782, 74 лев и ДДС – 356, 55 лева.
Въз основа на установените в хода на проверката
обстоятелствата бил достигнат извод за осъществено от въззивника митническо
нарушение, покриващо признаците на състава по чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ. Прието
било, че с действията си при деклариране на 23.05.2017 г. в МП Варна-Запад
ВС002002 получателят на стоките „Кандекс”ЕООД гр. Варна не е спазил
разпоредбите на чл. 64 параграф 3, във връзка с чл. 56 параграф 2, буква д) от
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.201З г.
за създаване на Митнически кодекс на Съюза, като по този начин е избегнало
заплащането на част от дължимите публични държавни вземания в общ размер на
2 139, 29 лева.
На 12.12.2018 г. бил съставен акт за установяване на
митническо нарушение /АУМН/, с който против въззивника било възведено обвинение
за извършена митническа измама. Акта бил съставен в присъствието на надлежен
представител на дружеството – нарушител и му бил връчен и подписан от него в
деня на съставянето му. В законоустановения срок, пред административно
наказващия орган не постъпило възражение срещу съставения акт, поради което наказващият орган, след запознаване с преписката издал
процесното наказателно постановление, като приел за правилни и доказани
направените с АУМН констатации.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на гласните и писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното следствие и писмените доказателства, приложени към административно –
наказателната преписка и тези
представени от страните в хода на съдебното следствие, които са
безпротиворечиви и анализирани в своята съвкупност не налагат различни
фактически изводи. Въззивникът не оспорва описаната в АУМН и НП фактология,
като не приема направените въз основа на нея правни изводи от митническите
власти.
При така
установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността
му, съдът приема от правна страна следното:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез правния си интерес лице,
поради което е приета от
съда като допустима.
Относно компетентния орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган по смисъла на чл. 231 от Закона за митниците – Директора на ТД Северна
морска в Агенция „Митници“, овластен с това правомощие от Директора на Агенция
„Митници” със Заповед № ЗАМ-43/32-8734/07.01.2019 г.
Относно процесуалната
законосъобразност на обжалвания административен акт:
На първо място съдът ще отбележи, че намира известна
основателност във възражението на въззивника досежно допуснати нарушения на
процесуалните правила визирани в ЗАНН. Същите касаят описанието на нарушението
в АУМН и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Описанието на
нарушението вменено във вина на въззивника с АУМН не покрива в пълна степен
състава на нарушението, визирано в нормата на чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за
митниците. Посочено е само, че по митническа декларация с МРН №
17ВС002002Н0060737/23.05.2017 г. въззивното дружество е избегнало заплащането
на част от дължимите публични държавни вземания в общ размер на 2 139, 29
лева. В същото време следва да се подчертае, че описанието на нарушението в
достатъчна степен индивидуализира обвинението, така че правото на защита на
въззивника не е било засегнато – същият е имал възможност да разбере, че му се
възвежда обвинение за митническа измама, изразяваща се в избягване на частично
заплащане на държавни вземания в конкретно посочен размер. В АУМН фигурират
останалите задължителни реквизити съгласно чл. 42 от ЗАНН – дата и
местоизвършване на нарушението, обстоятелствата при които е било извършено,
точната законова разпоредба, която е била нарушена. В наказателното
постановление административното обвинение вече е прецизирано, като не се
констатират нарушения на процесуалните правила, касаещи неговото издаване.
Същото съдържа всички необходими реквизити, като нарушението е описано ясно,
точно, конкретно и пълно. Изчерпателно са изброени обективните признаци на
твърдяното нарушение, конкретно е визирано в какво се изразява неправомерното
поведение на нарушителя /неправилно деклариране/, довело до настъпване на
съставомерния резултат – избягване на част от дължимите митни сборове и други
държавни вземания. С оглед на това и съдът приема, че нарушението, допуснато
при съставянето на АУМН не е съществено и не опорочава издаденото впоследствие
наказателно постановление до степен, изискваща неговата отмяна само на това
основание.
Доколкото се касае за
нарушение, извършено от юридическо лице, то въпросът за вината е ирелевантен. Както е известно административно –
наказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна. Тя се налага на
корпоративни по своята същност правни субекти за неправомерни техни действия,
насочени към неизпълнение на задължения към държавата.
Досежно възражението за нарушаване на сроковете по чл.
34 от ЗАНН:
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН актът за
установяване на митническо нарушение следва да бъде издаден в 3-месечен срок от
откриването на нарушителя или до изтичането на 2-годишния срок от извършване на
нарушението. Цитираната разпоредба предвижда 2 хипотези, при които не следва да
се образува административно-наказателно производство, а ако такова е
образувано, то същото следва да се прекрати, тъй като се касае за преклузивни
срокове. Тези две хипотези са следните: 1. Нарушителят е открит /известен е/ и
не е съставен акт в течение на 3 месеца от установяването му; 2. Изтекли са 2
години от извършване на нарушението. Двете хипотези са посочени алтернативно в
закона, т. е. достатъчно е едната от тях да е налице, за да се преклудира
възможността за образуване, респ. продължаване на административно-наказателно
производство. Когато са налице предпоставките за прилагане на 3-месечния срок
от узнаване на нарушителя, се изключва прилагането на 2-годишния срок от
извършване на нарушението. По смисъла на ЗАНН, откриване на нарушителя означава
установяване на ФЛ /ЮЛ/ - автор на деянието, осъществяващо състав на
административно нарушение. В настоящия случай българските митнически власти са
установили, че има извършено митническо нарушение и кой е неговия автор от
отговора на компетентните индийски органи, постъпил в Агенция „Митници“ на
15.10.2018 г. Най – ранната дата, на която
проверяващите митнически служители в Митница Варна /сега ТД Северна
морска/ са узнали за това е 18.10.2018 г., когато е постъпило писмото на
Директора на Дирекция „Митническа дейност и методология“. Имайки предвид, че
системата на митническите органи е единна и централизирана, съдът приема, че
датата, на която нарушителя е станал известен на митническите власти е
15.10.2018 г. /В същия смисъл е и цитираната в писмените бележки на защитата
съдебна практика на Административен съд – София/. Към датата на деклариране на
внасяните стоки все още не е било известно, че „Кандекс“ЕООД е автор на
извършено митническо нарушение. 3-месечният срок, визиран в разпоредбата на чл.
34 ал. 1 от ЗАНН за съставяне на акта за митническо нарушение е започнал да
тече не от датата на декларирането, а от 18.10.2018 г. – момента на
установяване на нарушението и неговия автор. Актът за установяване на
митническо нарушение е съставен 12.12.2018 г., т.е. в рамките на тримесечния
срок от откриване на нарушителя.
С оглед на това и съдът приема за неоснователни
възраженията на въззивника, направени в тази връзка.
Други процесуални нарушения съдът не констатира при
извършената служебна проверка на процедурата по издаване на обжалвания акт.
Относно материално-правната законосъобразност и
обоснованост на обжалваното наказателно постановление:
Между страните липсва спор по фактите.
Спорът е правен и се изразява в това следва ли да се признае, че „Кандекс“ЕООД
има право да ползва преференциална ставка за мито на база сертификат за
произход форма А № EI 48870095/27.03.2017 г. във
връзка с вноса по МРН № 17ВС002002Н0060737/23.05.2017 г.
В случая като доказателство за
удостоверяване на произхода на процесните стокии е представен сертификат за
произход форма А, издаден в Индия. В правомощията на митническите органи е при
съмнение да извършат проверка на този документ, включително и по линията на
международното сътрудничество, което те са и сторили.
Редът за извършване на последващата проверка на сертификатите за произход, формуляр А е нормативно
разписан в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември
2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Съюза.
Съгласно чл. 110 параграф 1 от Регламент 2015/2447 на Комисията, последващите проверки на сертификатите за произход форма
А и декларациите върху фактура се извършват чрез случаен подбор или когато
митническите учреждения на държавите-членки имат основателни причини да се
съмняват в автентичността на тези документи, в статута на продукти с произход
на въпросните продукти или в изпълнението на другите изисквания на настоящия подраздел, подраздели 3—9
от настоящия раздел и дял II, глава 1,
раздел 2, подраздели 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446.
Параграф 2 на цитираната правна норма задължава митническите
органи когато отправят искане за последваща проверка да върнат сертификата за произход, формуляр А,
и фактурата, ако същата е била представена, декларацията върху фактура, или
копие от тези документи, на компетентните правителствени органи в държавата
бенефициер износител, като при необходимост посочват причините за запитването и
да изпратят в подкрепа на искането за проверка всички документи и всяка
информация, от които може да се направи заключение, че представена в доказателството
за произход информация е невярна.
Такава второ съобщение /искане/ българските митнически
власти не са извършили, въпреки незадоволителния отговор на компетентните
индийски органи.
По делото не е доказано по никакъв начин, че процесния
сертификат представен от въззивника при декларирането на стоките пред
митническите власти е с невярно съдържание. Липсата на съдействие от страна на
износителя не води до еднозначното заключение, че произходът на стоката не е
доказан, поради което същите не подлежат на преференциално /нулево/ обмитяване.
Това би могло да доведе само до съмнение за действителния произход на стоката,
което следва да бъде проверено по съответния правно регламентиран ред, който в
случая не е спазен. При така получения от индийските
власти отговор митническите органи са
разполагали с възможността и са били длъжни да изпратят второ съобщение, като
изискат допълнителна проверка, но не и да ангажират отговорността на въззивника
за неправилно деклариран преференциален код.
Поради изложените съображения, съдът достига до
извода, че констатацията на митническите власти за извършено от негова страна
нарушение по чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците е неправилна и
необоснована. Доколкото не е налице невярно деклариране на произхода на
внасяните стоки пред митническите власти, то закономерно следва извода, че
вносителят не е осъществил състава на митническа измама.
С оглед на това и съдът намира издаденото
наказателно постановление, с което въззивникът е бил санкциониран за нарушение,
което не е извършил за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради
което и същото следва да бъде изцяло отменено.
По делото се представят доказателства за сторени от въззивника разноски за
адвокатски хонорар. Както е прието в Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. по ТД
№2/2014г. по описа на ВКС Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа
и Втора колегия на ВАС, законодателят не предвижда ред за присъждане на
разноски в производствата по ЗАНН. Това не е предвидено и в НПК, субсидиарно
приложим на основание чл. 84 от ЗАНН.
Съгласно Тълкувателно решение №2/03.06.2009 г. по тълкувателно дело
№7/2008г. на ВАС: 1) В производството пред районния съд
по обжалване на наказателни постановления по ЗАНН не се заплаща държавна такса.
2) И
при подаване на касационна жалба пред административния съд срещу решение на
районния съд не се дължи държавна
такса. 3) В производството пред
районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при
субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е
отменено, не се присъждат разноски
в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в
наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата. 4) В случаите когато наказателното постановление бъде потвърдено, не се присъждат разноски и в
полза на административно – наказващия орган; същите се поемат от бюджета
на съответното ведомство. В
обобщение, Върховните административни съдии са постановили, че: „Съдилищата не присъждат разноски в
производствата по административно -наказателни дела.”.
По гореизложените мотиви и съображения, на основание
чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 347,
издадено на 19.02.2019 г. от Директора на Териториална дирекция Северна морска
в Агенция „Митници“, с което на "Кандекс” ЕООД гр. Варна, ЕИК *********,
представлявано от Управителя А. М.Д.за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закон
за митниците /ЗМ/, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от ЗМ е
наложена имуществена санкция в размер на 2 139, 29 лева, представляваща
100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: