ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 383
гр.Плевен, 02.03.2020 год.
Административен съд - гр.Плевен, VІI-ми
състав, в закрито съдебно заседание на втори март две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Венелин Николаев
като разгледа докладваното от съдията Николаев адм. дело
№ 205/2020 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба и уточнение към нея от С.Т. *** против писмо изх.№ВСС-12441/06.12.2019г. на ИД Главен секретар на ВСС, с което според Т. е отказан достъп до обществена информация по негово заявление рег.№67/27.11.2019г.
В жалбата се иска се отмяна на отказа.
След като се запозна с доказателствата по делото и съобрази закона, съдът счита жалбата на С.Т. за процесуално недопустима, по следните съображения:
Със Заявление рег.№67/27.11.2019г. в Регистъра за достъп до обществена информация на ВСС Т. е поискал информация относно „Кога последно СТМ са издавали документ за годност: АР на ВСС Б.М., АР на ИВВС АР на АССГ, АР на АС Плевен, АР на ВАС, АР на ВКС АР на ПРБ и бившия АР на КПКОНПИ П. Г.“.
С писмо изх.№ВСС-12441/06.12.2019г. на Главен секретар на ВСС е отговорено на С.Т., че последният неведнъж е информиран, че съгласно чл.287 от КТ всички работници и служители подлежат на задължителни периодични медицински прегледи за сметка на работодателя, като условията за извършване на прегледите съобразно характера на работата, условията на труда и възрастта на работниците и служителите са определени в Наредба №3 от 28.02.1987г., като работодателят е лицето, което преценява колко и какви профилактични прегледи да проведе, като преглед на психичното здраве не е включен в задължителните такива по наредбата. Посочено е още, че СМТ не извършва периодични медицински прегледи, правомощията на СМТ са да извършва оценка на риска за здравето и безопасността на труда съгласно чл.16 от ЗЗБУТ и чл.11 от Наредба №5/1999г. за реда, начина и периодичността за извършване на оценка на риска. Т. е информиран също, че СМТ изготвя анализ и обща оценка и определя допустимостта на риска с разработване на комплексни мероприятия за предотвратяване и ограничаване на риска при необходимост.
Именно това писмо е предмет на настоящето съдебно производство.
Механизмът за достъп до обществена информация не
е средство за комуникация между заявителя и органа по зададени му от заявителя
въпроси, а способ за предоставяне на вече създадена и съхранявана у органа
обществена информация по смисъла на чл.2 ал.1 от
ЗДОИ. Видно от писмото е, че Т. многократно е искал подобна
информация и многократно му е отговаряно.
Нормите на ЗДОИ сочат, че за да се осигури достъп до обществена информация е необходимо тя фактически да съществува, като е материализирана върху обичайните за целта носители - хартиен такъв, снимков или филмов материал и др. подобни и да е налична при сезирания административен орган. Достъп до искана обществена информация не може да бъде предоставен, ако задълженият субект обективно не разполага с нея. Когато исканата информация не е налична при органа, той не е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и уведомлението, че не разполага с информацията не носи белезите на административен акт и не подлежи на съдебен контрол. На съдебен контрол за законосъобразност в производството, развиващо се на основание чл.40 от ЗДОИ във вр. чл. 145 и сл. от АПК, подлежи решението за предоставяне на достъп до обществена информация, постановено на основание чл. 34 във вр. чл. 28, ал.2 от ЗДОИ, както и отказът за предоставяне на обществена информация, издаден на правно основание чл. 38 от ЗДОИ. Разпоредбата на чл. 37, ал.1 от ЗДОИ императивно регламентира основанията за отказ – всички те се отнасят за информация, която е налична, но която не може да бъде предоставена, тъй като попада във визираните в разпоредбата хипотези. В конкретния случай не е налице изричен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, а уведомително писмо, с което Т. е уведомен за реда за извършване на профилактични прегледи и за чия сметка се извършва това, респ. че задълженият субект не разполага с исканата информация. Липсата на изричен отказ означава липса на подлежащ на оспорване акт, т. е. липса на предмет на твърдяното право на оспорване. Липсата на подлежащ на оспорване акт е абсолютна процесуална пречка за допустимост на съдебното производство и основание за неговото прекратяване. С оглед на това подадената жалба е процесуално недопустима поради липса на годен предмет за обжалване и на основание чл.159, т.1 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане.
Дори да се приеме, че оспореното писмо представлява акт, подлежащ на обжалване по реда на АПК, то жалбата е недопустима на друго основание. Същата е просрочена. Писмо изх.№ВСС-12441/06.12.2019г. е изпратено до С.Т. по електронен път на 06.02.2019г. и е получено на същата дата в 09:56 часа (л.3 от делото). Жалбата е подадена на 06.02.2020г. в 23:57 часа на електронната поща на ВСС. Доколкото в оспореното писмо не е указан срок за обжалване, то приложима е нормата на чл.140 ал.1 от АПК и срокът за подаване на жалба е двумесечен. Този срок е до 06.12.2019г. (понеделник, работен ден). Жалбата на Т. е подадена на 06.02.2020г., но същата е просрочена според часът на подаване – 23:57 часа и съобразно разпоредбата на чл.62 ал.1 от ГПК, съгласно която последният ден от срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, но ако трябва да се извърши действие или да се направи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време. Т.е. в случая срокът за подаване на жалба е изтекъл на 06.02.2020г. в 17.00часа. Ето защо жалбата срещу процесното писмо е и просрочена.
На следващо място с определение №307/17.02.2020г. на основание чл.151, т.3 от АПК съдът е оставил без движение подадената от С.Т. *** против писмо изх.№ВСС-12441/06.12.2019г. на ИД Главен секретар на ВСС. С определението съдът е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе 10лв. ДТ и в срока да представи вносната бележка по делото. Съдът е указал и последиците от неизпълнение на указанията. Съобщението до С.Т. е връчено на К. Т. – майка на жалбоподателя на 18.02.2020г., но в указания срок, изтекъл на 25.02.2020г. и понастоящем указанията на съда не са изпълнени, т.к. липсват депозирани книжа по делото за внесена ДТ. Горното налага процедиране по реда на чл.158, ал.3 от АПК. Жалбата ще се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство ще се прекрати.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Т. *** против писмо
изх.№ВСС-12441/06.12.2019г. на ИД Главен
секретар на ВСС.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №205 по описа за
2020 г. на Административен съд-Плевен.
Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред
Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок
от получаване на съобщението.
Препис от определението да се изпрати на страните.
С Ъ Д И Я: /п/