Присъда по дело №6865/2010 на Районен съд - Варна

                                              М  О  Т  И  В  И

към присъда по НОХД N 6865 по описа за 2010 год. на Варненски районен съд – ДВАДЕСЕТ И ОСМИ наказателен състав.

        По отношение на подс. Х.Я.Н. от Варненска районна прокуратура е възведено обвинение по чл. 183 ал.1 от НК.

        В с.з. ВРП поддържа обвинението , като пледира за наказание лишаване от свобода към средния размер. Подс.Н. не положил каквито и да било усилия да си намери работа. Нямал заболяване, което да му попречи за това. Недостойно и непростимо било един родител да не издържа собственото си дете.

        Подс. Н. признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, но твърди, че не изпълнявал задължението си, т.к. нямал доходи. Давал пари на сина си за рождения му ден и за първия учебен ден. При дадената му последна дума  заявява, че нямал възможност да плаща.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

С решение на ВРС по гр. дело №43 от 25.05.1999 г., бил прекратен брака между Х.Я.Н. и Р.С. Н. От брака си, двамата имали син - С.Х.Н..***/1999 г. по описа на ВРС, XVI състав, влязло в сила на 22.06.1999 г., Н. бил осъден да заплаща на сина си издръжка в размер на 35.00 лева. През 2009 г. С.Х.Н., със съгласието на своята майка и законен представител - Р.С.У., завел дело за увеличаване размера на издръжката от 35.00 лева на 200.00 лева. С Решение № 489 от 17.02.2010 г., влязло в законна сила от 05.03.2010 г., по гр.дело № 12956/2009, ВРС изменил размера на издръжката, която Н. дължал на сина си от 35.00 лева на 100.00 лева, като присъдил увеличения размер на издръжката да се дължи от деня на предявяване на иска - 26.11.2009 г.

Н. ***. Също в гр. Варна живеели и бившата му съпруга и сина му, поради което, издръжката се дължала като парично задължение в гр. Варна. До месец ноември 2008 г., Н. я плащал редовно. От месец декември  2008  г.,  в  гр.  Варна,  той преустановил плащанията, въпреки че синът му не бил навършил 18 години и бил редовен ученик.

Предвид горното, през периода 01.12.2008 г. до 01.10.2010 г., в гр. Варна, Х.Я.Н. съзнателно не заплащал издръжка на сина си, като за целия период сумата възлизала на 1 325, 00 лева, представляващи 23 месечни вноски.

Х.Я.Н. бил осъждан по НОХД №1544/2009 по описа на ВОС, с влязла в сила присъда от 27.01.2010 г., за престъпление по чл.257, ал.1, вр. чл.255, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 1 година и 11 месеца, чието изтърпяване било отложено с 4-годишен изпитателен срок и глоба в размер на 3 000.00 лева.

Същият бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание - глоба в размер на 500.00 лева, с влязло в сила на 11.11.2003 г., решение по НОХД № 2230/2003 по описа на ВРС, за престъпление по чл.343Б, ал.1 от НК.

Х.Я.Н. не бил регистриран в никоя трудова борса. Не търсил работа, т.к. считал че няма да си намеи поради описаните осъждания.  Живеел без лични доходи, със свой приятел във вилата на последния.  Имал връзка с друга жена, която имала своя фирма, но било за кратко  към настоящия момент връзката била прекратена.  През м. януари 2010 г. работил при ЕТ, но за това не получил трудово възнаграждение.

Гореописаната фактическа обстановка се установява и потвърждава по безспорен и категоричен начин от доказателствата, събрани по реда на НПК: от писмените доказателства, вкл. решения по гр.дело, от приложените входа на съдебното следствие наказателно постановление и справка за влизането му в сила, справка за съдимост и др., както и от показанията на св. Р.У. и Ст. Н., които са добросъвестни и логични поради което и са кредитирани изцяло.

Доказателствата не са противоречиви и очертават една и съща фактическа обстановка. Обясненията на подс. Н. са искрени и кореспондират с горните доказателства,  поради което също следва да се кредитират като достоверни.

Експертното заключение е обективно и компетентно дадено, но същото не е приобщено към доказателствата по делото, т.к. според съда и становищата на страните, това не е наложително за установяване на размера на дължимата издръжка. Извод за последното може да бъде направен чрез прилагане на проста математика – умножение на дължимия брой издръжки по размера на всяка една от тях, за което не са необходими специални знания.

Видно от свидетелските показания и съдебните решения, не са били платени 15 месечни издръжки по 35 лв. за месеците ХІІ.2008 г.,  за цялата 2009 г.,  и за месеците януари и февруари 2010 г., което възлиза за 525 лв. Не са били платени и осем месечни издръжки по 100 лв. за месеците март до октомври 2010 г. вкл., възлизащи на 800 лв. Или общо дължимият размер за издръжка на детето С.Н. възлиза на 1325 лв.

Фактическата обстановка не се оспорва от страните. Между тях спорен е факта дали Н. е имал обективна възможност или не да плаща издръжката на детето си.

Предвид изложеното, съдът намира от правна страна, че Х.Я.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.183 ал.1 от НК, като в периода от 01.12.2008 г. до 01.10.2010 г. /включително/, в гр. Варна, след като е осъден с решение по гр. дело № 43/1999 г. по описа на ВРС, XVI състав, влязло в сила на 22.06.1999 г., изменено с решение по гр. дело № 12956/2009 г. по описа на ВРС, XVI състав, влязло в сила на 05.03.2010 г. относно увеличаване на издръжката от 35.00 /тридесет и пет/ лева на 100.00 /сто/ лева да издържа свой низходящ -С.Х.Н., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски – 23 месечни вноски, на стойност 1 325.00 /хиляда триста двадесет и пет лева/.

Съдът не споделя становището на защитата, че деянието не е съзнателно извършено, т.к. подс. Н. нямал доходи и не можел да плаща издръжката. Основателно е твърдението на прокуратурата, че  подс.Н. не е страдал от заболяване, което да го възпрепятства да си намери работа.  Като не е предприел необходимите мерки за да си намери работа и да  осигури издръжка на детето си,   подс.Н. сам се е поставил в положението да не може да изпълни законовото си задължение и  в този смисъл, извършеното от него неплащане на издръжка следва да се счита съзнателно.  Не са били налице каквито  да било обективни пречки , които да са възпрепятствали Н. да си потърси работа  и единствената причина е било неговото собствено нежелание. Търсенето на законни доходи е било изцяло във възможностите на подс. Н., но той не го е сторил. Именно поради това, че Н. не е предприел мерки да си намери работа, след като това е било в неговите възможности,  неплащането на издръжка е съзнателно извършено. Изцяло в този смисъл е и съдебната практика. Обратното схващане би означавало толериране на безотговорното отношение към издръжката и отглеждането на децата и би противоречало напълно на духа на нормата на чл.183 НК, която има за цел защита интересите на издържания и в частност на детето.

Съдът не констатира каквито и да било обстоятелства, които да изключват вината или отговорността на подс. Н..

Горният извод не се променя и от факта, че подс. Н. е давал на два пъти пари на сина си – за рождения му ден и за първия учебен ден. Направата на подаръци по тези така важни за едно дете поводи, ако не дължима,  е поне обичайна и не може да измести по какъвто и да било начин задължението за  осигуряване на издръжка на детето.

При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, тежестта на извършеното престъпление, обществената опасност на дееца и неговите личностови характеристики, с цел максимално гарантиране постигането на предвидените от закона цели на наказанието.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита липсата на постоянни трудови доходи и направените в хода на наказателното производство самопризнания.

Като отегчаващи отговорността обстоятелство съдът отчита предходната съдимост на лицето.

Предвид горното, като взе предвид причините за извършване на престъплението, а именно неосъзнаване на необходимостта от работа чрез която да осигурява издръжка на сина си, съдът намери, че наказанието което би било съответно на тежестта на престъплението и на характеристичните данни за дееца, следва да е по вид “Пробация”. По същите причини съдът намира, че следва да бъде включена пробационната мярка по т.6  - “Безвъзмезден труд в полза на държавата”, която да бъде за срок от една година с максималния размер на допустимите 320 часа. За постигане на превъзпитателната, предупредителната и възпираща цели на наказанието е необходимо и достатъчно първите две задължителни мерки по чл.42 а ал.2 – “Регистрация по настоящ адрес” и “Периодични срещи с пробационен служител” да са за срок от 1 г. и 6 месеца, като е достатъчно периодичността на срещите по т.1 да е два пъти седмично.

Като призна подс. Н. за виновен, съдът му възложи направените по делото разноски.

По горните съображения, съдът постанови присъдата си.

                               СЪДИЯ: