Решение по дело №1198/2022 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 676/13.11.2023г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1198 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Свиком“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, п.к. 4400, ул. ул. „11-ти август“, № 2-партер, представлявано заедно от Д.Е.В.и К.Д.М. срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001322000160-091-001/02.08.2022 г., издаден от Т.П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Т.А.-В. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 553 от 07.11.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ /ОДОП/ - Пловдив.

Ревизионният акт е оспорен като неправилен, необоснован и постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че ревизиращият екип бил нарушил основни принципи на ДОПК, а именно този на обективността и този на право на защита. Твърди се, че при връчване на ревизионния доклад, към същия не били изпратени и описаните доказателства. В жалбата са релевирани твърдения и, че всички твърдения на проверяващия екип за липса на доставки били неправилни и необосновани, тъй като жалбоподателят бил представил документи – договори и протоколи за всички фактури към РА.

В съдебно заседание и с представени писмени бележки, процесуалният представител на дружеството адвокат Ш. поддържа жалбата и излага становище за незаконосъобразност на ревизионния акт, по което претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът - Директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрисконсулт К. и П., излага становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № № Р-16001322000160-020-001 / 12.01.2022 г., издадена на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Предметът и периодът на ревизията обхваща задължения за Корпоративен данък за данъчен период  01.01.2019 г. -  31.12.2019 г. и Данък върху добавената стойност за данъчен период 01.12.2017 г. -  31.03.2021 г. Определен е срок за изпълнение до три месеца от връчване на ревизията и е определен ревизиращ екип Р.Б.М. - Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Б.П.Т. - Главен инспектор по приходите. Заповедта е изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-16001322000160-020-002 / 14.04.2022  г., с която срокът на ревизията е удължен до 26.05.2022 г. Впоследствие със ЗИЗВР № Р-16001322000160-020-003 / 16.05.2022 г. като ръководител на ревизията е определена Т. В. А.-В. - Главен инспектор по приходите. В допълнение със ЗИЗВР № Р-16001322000160-020-004 / 23.05.2022 г. срокът на ревизията е удължен до 24.06.2022 г.

За резултатите от ревизията и в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001322000160-092-001 / 01.07.2022 г. като липсват данни дружеството да е подало възражение срещу РД, на основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК.

Констатациите в РД са дали основание на ревизиращите да издадат процесния Ревизионен акт № Р-16001322000160-091-001 / 02.08.2022 г., издаден от Т. ВА. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Т. В. А.-В. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията.

В ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване. Ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателя за спорните периоди, като е изложил подробно съображенията, мотивирали фактическите и правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД мотиви, предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК, представляват мотиви и на РА. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика, обективирана в множество решения на ВАС. В РД са изложени подробни мотиви на ревизиращите органи, обосноваващи изводите им относно установяването на задължения по ЗДДС.

Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 120 ДОПК.

На 02.09.2022 г., в регламентирания по чл. 152, ал. 1 ДОПК срок, до Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е подадена жалба, вх. № 17409/02.09.2022 г., чрез НАП – офис Пазарджик и вх. № 7000-8194#1/8092 на НАП - Пловдив, с която „Свиком“ АД оспорва Ревизионен акт № Р-16001322000160-091-001 / 02.08.2022 г., с който за дружеството са установени задължения за корпоративен данък за 2019г. в размер на 85 968,36 лв. и лихви за просрочие на основание чл.175 от ДОПК и чл.1 от ЗЛДТДПДВ за периода 01.07.2020 г. – 02.08.2022 г. в размер на 18 221,97 лв., както и за данък върху добавената стойност по ЗДДС по данъчни периоди от 09.2019 г. до 03.2021 г. в общ размер на 76195,83 лв. главница и допълнително начислена лихва 19338,48 лв., като незаконосъобразен.

С Решение № 553 от 07.11.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, ревизионният акт е потвърден за непризнат данъчен кредит в размер на 76 196,03 лв. с прилежащи лихви 19 338,48 лв. и за определен корпоративен данък в размер на 25 666,67 лв. и прилежащи лихви в размер на 18221,97 лв.

Задълженията по потвърдения ревизионния акт касаят фактури издадени от две лица – от „РЕН ВИ КОНСУЛТ“ ЕООД (Фактура № ********** от 24.09.2019 г. с данъчна основа в размер на 166 666,70 лева и ДДС в размер на 33 333,33 лева. Предмет на сделката е „Обслужване на двигател JGS 420 GS 35000 h и ел.генератор 1,5 мегавата“ и фактура № ********** от 01.10.2019 г, с данъчна основа в размер на 120 000 лева и ДДС в размер на 24 000 лева. Предмет на сделката е „Предмет и ремонт на ел.централа“) и от „МУЛТИ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД. Процесните фактури с издател „МУЛТИ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД са както следва:

	№ по		Период		№ ма документ		Дата на издаване		Предмет на доставка		ДО	ДДС		Сч. сметка
	1		2020.02		13		24.2.2020		УСЛУГА		870	174		602
	2		2020.03		18		30.3.2020		УСЛУГА		100	20		602
	з		2020.03		16		16.3.2020		УСЛУГА		330	66		602
	4		2020.03		17		23.3.2020		УСЛУГА		266	53,2		602
	5		2020.03		14		2.3.2020		УСЛУГА		270	54		602
	6		2020.03		15		9.3.2020		УСЛУГА		295	59		602
	7		2020.04		22		13.4.2020		УСЛУГА		763	152,6		602
	о		2020.04		20		6.4.2020		УСЛУГА		505	101		602
	9		2020.04		26		28.4.2020		УСЛУГА		665	133		602
	10		2020.04		23		21.4.2020		УСЛУГА		405	81		602
	11		2020.05		27		5.5.2020		УСЛУГА		796	159,2		602
	12		2020.05		28		12.5.2020		УСЛУГА		788	157,6		602
	13		2020..05		31		26.5.2020		УСЛУГА		912	182,4		602
	14		202005		29		19.5.2020		УСЛУГА		855,5	171,1		602
15		2020.06		351 9.6.2020				Материали- ел.материали, монтаж и демонтаж		1385		277	601
16		2020.06		36		16 6.2020		Материали- материали и услуги		1319		263,8	601
17		2020.06		33		2.6.2020		Материали- ел.материали и услуги		1623		324,6	601
18		2020.08		40		30.6.2020		УСЛУГА		390		78	602
19		2020.08		39		26.6.2020		УСЛУГА		1595		319	602
20		2020.08		44		6.7.2020		УСЛУГА		120		24	602
21		2020.08		42		14.7 2020		УСЛУГА		1390		278	602
22		2020.08		46		24.8.2020		УСЛУГА		540		108	602
23		2020.09		47		31.8.2020		УСЛУГА		430		86	602
24		2020.09		51		14.9.2020		Материали- почиставане, монтаж и демонтаж		290		58	602
25		2020.09		49		7.9.2020		УСЛУГА		365		73	602
26		2020.09		48		1.9.2020		Материали - доставка и монтаж на балон за ел.централа, демонтаж и монтаж		67678		13535,6	601
27		2020.09		54		27.9.2020		УСЛУГА		410		82	602
28		2020.09		53		21.9.2020		Материали-ел.материали и услуги		370		74	602
29		2020.10		56		12.10.2020		УСЛУГА		810		162	602
30		2020.10		58		26.10.2020		Материали- услуга ремонт		130		26	601
31		2020.11		60		2.11.2020		Консумативи- материали и услуги		237		47,4	601
32		2020.11		67		30.11.2020		Консумативи- материали и услуги		470		94 ------------	601 ------------
33		2020.11		66		23.11.2020		УСЛУГА		450		90	602
34		2020.11		62		10.11.2020		УСЛУГА		60		12	602
35		2020.11		63		16.11.2020		Консумативи- материали и услуги		218		43,6	601
36		2020.12		72		21.12.2020		УСЛУГА		226		45,2	602
37		2020.12		70		7.12.2020		УСЛУГА		286		57,2	602
38		2020.12		73		29.12.2020		УСЛУГА		120		24	602
39		2020.12		71		14.12.2020		Материали-ел.материали и услуги		307		61,4	602
40		2021.01		78		25.1.2021		УСЛУГА		660		132	602
41		2021.01		77		18.1.2021		УСЛУГА		280		56	602
42		2021.02		85		22.2.2021		УСЛУГА		536		107,2	602
43		2021.02		80		1.2.2021		УСЛУГА		504		100,8	602
44		2021.02		82		152.2021		УСЛУГА		480		96	602
45		2021.02		81		8.2.2021		УСЛУГА		730		146	602
46		2021.03		86		1.3.2021		биогаз-материали и услуги Централа		614		122,8	602
47		2021.03		90		15.3.2021		Биогаз		280		56	602
								централа-материали и услуги
48		2021.03		89		8.3.2021		Консумативи		570		114	602
49		2021.03		91		22.3.2021		Материали-ел. материали и услуги		620		124	602

 

Решение № 553 от 07.11.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-Пловдив е връчено на жалбоподателя на 21.11.2022 г., видно от известие за доставка на л. 34 и л. 487 от делото.

В законоустановения срок, с жалба вх. № 9600-313/06.12.2022 г., изпратена чрез лицензиран пощенски куриер на 05.12.2022 г. (л. 475 от делото) „Свиком“ АД е подало жалба срещу Ревизионен акт № - Р-16001322000160-091-001/02.08.2022  г.

Във връзка с основанията за издаване на РА и извършените насрещни проверки на лицата от „РЕН ВИ КОНСУЛТ“ ЕООД и „МУЛТИ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, при които не са представени изисканите документи от страна на НАП, както и с оглед  релевираните основания за незаконосъобразност на РА от страна на жалбоподателя, в рамките на съдебното производство са изискани документи доказващи процесните доставки, респ. извършване на услуги от страна на двете лица. В тази връзка до същите са изпратени няколкократни искания за предоставяне на информация по реда на чл. 192 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Лицата са предупредени за отговорността по чл. 192, ал. 3 от ГПК. Въпреки това по делото не са представени данни от лицата обосноваващи процесните доставки, респ. услуги.

За изясняване на фактическата обстановка по делото и по искане на жалбоподателя е назначена съдебно-счетоводна експертиза.

Съгласно допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и изслушаното заключение на вещото лице, което заключение съдът възприема като обективно, мотивирано и компетентно изготвено и в тази връзка го кредитира напълно, се установи, че данъчният орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит по следните 2 фактури, издадени от „РЕН ВИ КОНСУЛТ“ ЕООД:

• № ********** от 24.09.2019 г. с данъчна основа в размер на 166 666,70 лева и ДДС в размер на 33 333,33 лева. Предмет на сделката е „Обслужване на двигател JGS 420 GS 35000 h и ел.генератор 1,5 мегавата".

• № ********** от 01.10.2019 г. с данъчна основа в размер на 120 000 лева и ДДС в размер на 24 000 лева. Предмет на сделката е „Предмет и ремонт на ел.централа".

Вещото лице е констатирало, че в счетоводните регистри на дружеството-жалбоподател са взети следните идентични счетоводни операции на съответните дати - 24.09.2019 г. и на 01.10.2019 г.:

-  по сч. сметки 602 „Разходи за външни услуги“ и по счетоводна сметка 401 „Доставчици“ за отразяване на разхода за фактурираната услуга и за отразяване на възникналия разчет с доставчика „РЕН ВИ КОНСУЛТ" ЕООД;

-  по сч. сметка 453/7 за възникналия разчет по ДДС.

След връщане на преведените суми от доставчика на дружеството- жалбоподател, по данни на счетоводната кантора, са взети счетоводни операции за закриване на разчета с доставчика по счетоводна сметка 401 Доставчици", анал. партида „РЕН ВИ КОНСУЛТ“ ЕООД.       

При извършената проверка вещото лице е установило, че електроцентралата с нейните агрегати - двигатели, генератори и други, е функционирала през 2019 г. и произвежданата от нея ел. енергия е изкупувана по силата на действащите договор.

Във връзка с извършените услуги, за които са издадени по-голяма част от процесните фактури от „МУЛТИ КОНСТРУКШЪН" ЕООД, в счетоводните регистри на дружеството-жалбоподател са взети счетоводни операции за отразяване на разходите като разходи за външни услуги по счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги в съответствие с нормативните изисквания“. Вещото лице е отбелязало, че услугите са изцяло по поддръжката и текущи ремонти на ел. оборудването и ел. инсталациите на производствените сгради на дружеството. В самите фактури подробно са описани различните услуги, които са извършени, и в повечето случаи помещението, в което са извършени.

Според констатациите на вещото лице обаче, от дружеството-жалбоподател не са представени други вътрешноведомствени документи, касаещи извършените услуги.

От „МУЛТИ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД също не са представени до момента на представяне на заключението на вещото лице копия на издадените фактури, така и други съставени документи.

С оглед горните и при анализа на данните, отразени в процесните фактури, вещото лице е установило, че нито една от тях не касае покупка на стоки, които да са били предмет на следваща продажба. В част от фактурите са включени и посочени материали или агрегати, които са вложени при извършените услуги по ремонт и поддръжка. За счетоводно отразяване на вложените материали или подменени агрегати са взети счетоводни операции по счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“.

Вещото лице в тази връзка е посочило, че съгласно събраните по делото данни, всички фискални бонове, приложени към процесните фактури, издадени от „МУЛТИ КОНСТРУШЪН“ ЕООД с получател „Свиком“ АД, са включени в подадената в НАП информация от фискалното устройство с № 4405129, регистрирано от „МУЛТИ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД.

Допълнителни данни във връзка с предоставените услуги предоставени от „МУЛТИ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД обаче не са представени.

Съгласно събраните по делото данни от проверки в ТД на НАП за декларираните от „МУЛТИ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД в дневниците за продажби по ЗДДС данъчни фактури за периода м. февруари 2020 г. до м. март 2021 г., вещото лице е установило, че процесните фактури са отразени в съответните за периода дневници за продажби. Изключение са фактурите:

-  №********** от 05.05.2020 г. с данъчна основа 796,00 лева и ДДС 159,20 лв.

-  №********** от 26.06.2020 г. с данъчна основа 1595,00 лева и ДДС 319,00 лева. Тази фактура не е декларирана в дневника за продажби на „МУЛТИ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, но в този дневник е декларирана данъчна фактура № ********** от 26.06.2020 г. с данъчна основа 1595,00 лева и ДДС 319,00 лева. Предвид това вещото лице е посочило, че е възможно в дневника за продажби на „МУЛТИ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД да е допусната техническа грешка при изписване на номера на фактурата.

От страна на жалбоподателя не са заявявани други доказателствени искания, посредством които да бъдат оборени констатациите на ревизиращия екип.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. Съдът, въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.

По делото са представени заповедите за възлагане на ревизията и процесният ревизионният акт на хартиен носител, заверени от страната, како и на електронен носител, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, като според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис.  Според чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕУУ доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги води електронен регистър (база данни), в който публикува удостоверенията,  които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения.

В случая от направената служебна справка на представените документи на електронен носител и в публичния регистър на електронните подписи е видно, че лицата са имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на съответния документ и изброените ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА и решение на директора на ОДОП Пловдив са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени. Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му.

Въз основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на процесуалните разпоредби при издаването му.

При издаването на ревизионния акт не са нарушени и материалните разпоредби.

Предмет на дейност на „Свиком“ АД по данни от ТРРЮЛНЦ е производство, селекция, изкупуване и търговия с животни, търговия със селскостопанска продукция и всякаква друга дейност, свързана с горната дейност на дружеството, услугите и изделията, предлагани от него, както и всяка друга дейност, незабранена от закона.

Процесните фактури по оспорената част от РА, касаят получени доставки и услуги от „Свиком“ АД за периода 09.2019 г., 10.2019 г. с доставчик „Рен ВИ Консулт“ ЕООД и 02.2020 г. – 03.2021 г. с доставчик „Мулти Конструкшън“ ЕООД.

Ревизията по ЗДДС обхваща данъчни периоди от 01.12.2017 г. до 31.03.2021 г. На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на доставчици на стоки и услуги за ревизирания период: „РЕН ВИ КОНСУЛТ“ ЕООД, „МУЛТИ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, „НИКЕЯ ГРУП ИНВЕСТ“ ЕООД и ППЗК „ТОПОЛОВСКИ ПРОХОД“.

В хода на ревизията по електронен път от „СВИКОМ“ АД са изискани всички първични и вторични счетоводни документи за ревизирания период, счетоводни регистри, хронологична и аналитична отчетност на сметки, главни книги и оборотни ведомости, касови и банкови документи, транспортни документи, инвентаризационни описи, писмени обяснения относно дейността на дружеството за ревизирания период, за място на предаване на стоките/ приемане на свършената работа, вид обем и описание на свършените работи, конкретни лица предали и приели фактурираните стоки и услуги. Изискани са договори, сключени с доставчици и клиенти, документи за извършено разплащане между участниците в сделките, документи за транспорт на стоките, място на товарене и на разтоварване на стоките, счетоводни справки за взетите счетоводни операции във връзка с получените фактури, извършени плащания и др.

В отговор от РЛ по електронен път на 23.02.2022 г. са представени първични документи и счетоводни регистри.

След извършен преглед на събраните в хода на ревизията документи, представената търговска и счетоводна документация от ревизираното дружество, документи, събрани при извършени насрещни проверки на преки доставчици на стоки и услуги за ревизирания период, както и присъединените по реда *** ДОПК документи, информация и данни, органите по приходите са направили изводи, че част от фактурите, по които се претендира данъчен кредит, представляват документи, в които посочените данни не съответстват на обективната действителност, тъй като същите не отразяват реално извършени доставки на стоки (части за ел. инсталации, материали, консумативи) и на услуги (електромонтажни услуги, профилактика и ремонт на ел. централа, обслужване *** двигател JGS420GS 35000h и ел. генератор 1.5 мегавата), поради което на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС са отказали на РЛ правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от следните преки доставчици („РЕН ВИ КОНСУЛТ“ ЕООД и „МУЛТИ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД):

• „РЕН ВИ КОНСУЛТ“ ЕООД с ЕИК ********* - отказан ДДС в общ размер *** 57 333,33 лв. за данъчни периоди м. 09 и м. 10.2019 г. по 2 бр. фактури:

-Фактура № **********/24.09.2019 г. с дан. основа 166 666,67 лв. и ДДС 33 333,33 лв., с предмет на доставката обслужване на двигател JGS420GS 35000h и ел. генератор 1.5 мегавата. По данни от представени банкови извлечения от РЛ е установено, че на 24.09.2019 г. от банкова сметка на „СВИКОМ“ АД в „Българо- Американска Кредитна Банка“ АД е ***реден превод в размер на 200 000,00 лв. в полза на „РЕН ВИ КОНСУЛТ“ ЕООД с основание за извършеното плащане: „Ф- ра 175/24.09.2019 г.“. На 25.09.2019 г. сума в размер на 200 000,00 лв. е преведена от „РЕН ВИ КОНСУЛТ“ ЕООД по банкова сметка на „СВИКОМ“ АД в „Интернешънъл Асет Банк“ АД с основание за плащането: „Анулиране на Ф-ра № 175/24.09.2019 г“.

-Фактура № **********/01.10.2019 г. с дан. основа 120 000,00 лв. и ДДС 24 000,00 лв., с предмет на доставката профилактика и ремонт на ел. централа. По данни от представени банкови извлечения от РЛ е установено, че на 01.10.2019 г. от банкова сметка на „СВИКОМ“ АД в „Българо-Американска Кредитна Банка“ АД е нареден превод в размер на 144 000,00 лв. в полза на „РЕН ВИ КОНСУЛТ“ ЕООД с основание за извършеното плащане: „Ф-ра 176/01.10.2019 г.“. На същата дата 01.10.2019 г. сумата от 144 000,00 лв. е преведена от „РЕН ВИ КОНСУЛТ“ ЕООД по банкова сметка на „СВИКОМ“ АД в „ОББ“ АД с основание за плащането: „Анулиране на Ф-ра 176/01.10.2019 г.“.

От жалбоподателя не са представени съпътстващи документи към посочените фактури - сключени договори и споразумения с доставчика, подписани приемо-предавателни протоколи, количествено-стойностни сметки, транспортни документи и обяснения, от които да са видни данни за лицата, извършили предаването и приемането на фактурираните ремонти и дейности, както и данни за вида и количеството на вложените материали и консумативи при ремонтите, за МПС транспортирало стоки/материали, вложени при ремонта на ел. централа, данни за лицата, извършили ремонтните дейности, както и конкретни доказателства и писмени обяснения, относно начина на приемане на извършените ремонтни дейности, използваните материали, технически съоръжения и др.

Такива доказателства не са представени и в хода на съдебното производство. Жалбоподателят не е представил договори за доставка или с предмет услуга във връзка с посочените фактури. Направено е искане единствено за снабдяването с документи по реда на чл. 192 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК от посоченото лице „РЕН ВИ КОНСУЛТ“ ЕООД. Въпреки многократното администриране на молбите по чл. 192 от лицето и изискване на тези данни от контрагента, такива не са представени.

Същевременно от страна на жалбоподателя не са ангажирани други искания за събиране на доказателства, които да обосновават  направените доставки и предоставени услуги от „РЕН ВИ КОНСУЛТ“ ЕООД.

• „МУЛТИ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД с ЕИК ********* - отказан ДДС в общ размер на 18 862,70 лв. за данъчни периоди от 01.02.2020 г. до 31.03.2021 г. по 49 бр. фактури описани подробно по -горе, с предмет на доставката: електро-монтажни услуги, части за ел. инсталации, материали и консумативи.

Констатира се, че към фактурите са приложени фискални бонове за извършените плащания в брой, с изключение на фактури № **********/24.02.2020 г., № **********/02.03.2020 г. и № **********/01.09.2020 г. платени по банков път.

Съобразно констатациите на ревизиращите органи в хода на ревизията не са представени съпътстващи документи за посочените фактури - сключени договори и споразумения с доставчика за извършени ремонтни дейности и ел. услуги, приемо-предавателни протоколи за закупените стоки/материали и приети ел. ремонтни дейности и услуги, количествено- стойностни сметки, транспортни документи и обяснения, от които да са видни данни за лицата, извършили предаването и приемането на фактурираните електро-монтажни услуги, части за ел. инсталации, материали и консумативи, както и данни за вида и количеството на вложените материали и консумативи при изпълнение на електро-монтажни услуги, за МПС транспортирало фактурираните стоки/материали, данни за лицата, извършили електро-монтажни услуги, както и конкретни доказателства и писмени обяснения, относно начина на доставяне и приемане на фактурираните материали и консумативи и извършените услуги.

Такива доказателства не са представени и в хода на съдебното производство. Жалбоподателят не е представил договори за доставка или с предмет услуга във връзка с посочените 49 бр. фактури. Направено е искане единствено за снабдяването с документи по реда на чл. 192 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК от посоченото лице „МУЛТИ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД. Въпреки многократното администриране на молбите по чл. 192 от лицето и изискване на тези данни от контрагента, такива не са представени. 

Същевременно от страна на жалбоподателя не са ангажирани други искания за събиране на доказателства, които да обосновават  направените доставки и предоставени услуги от „МУЛТИ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД.

Установява се също, че в хода на ревизията са извършени насрещни проверки на преките доставчици „РЕН ВИ КОНСУЛТ“ ЕООД и „МУЛТИ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, в хода на които от същите не са представени исканите от тях документи и доказателства.

При извършени служебни проверки в регистрите на НАП органите по приходите са установили, че в подадените от „СВИКОМ“ АД дневници за покупки и в подадените от „РЕН ВИ КОНСУЛТ“ ЕООД дневници за продажби за данъчни периоди м.09, м. 10.2019 г. и следващите данъчни периоди 02-2020 г. – 03.2021 г., е констатирана липсата на издадени и декларирани кредитни известия към фактури № **********/24.09.2019 г. и № **********/01.10.2019 г. Същевременно в подадените от „РЕН ВИ КОНСУЛТ“ ЕООД дневници за продажби за данъчни периоди м.09 и м. 10.2019 г. тези две фактури са отразени с нулеви стойности, без вписани данни за клиент с валиден идентификационен номер по ЗДДС. Констатирано е, че в подадените от „МУЛТИ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД дневници за продажби и СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди са отразени издадените фактури с получател „СВИКОМ“ АД с изключение на фактури № **********/05.05.2020 г., № **********/26.06.2020 г. и № **********/12.10.2020 г., които не са отразени в дневниците за продажби на доставчика.

При служебна проверка е установено също, че доставчиците „РЕН ВИ КОНСУЛТ“ ЕООД и „МУЛТИ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД са дерегистрирани по реда на чл. 176 от ЗДДС след периода на издаване на фактурите към РЛ и имат непогасени публични задължения в големи размери, в т.ч. и ДДС.

С оглед липсата на представени доказателства за реалното извършване на услугите и доставки по процесните фактури, от страна на проверяващите органи е събрана информация по служебен път касаеща обезпечеността с персонал на контрагентите „РЕН ВИ КОНСУЛТ“ ЕООД и „МУЛТИ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД. Установено е, че „РЕН ВИ КОНСУЛТ“ ЕООД към датите на издаване на фактурите има назначени по трудови правоотношения 4 бр. служители - 1 бр. ел. монтьор по изграждане, поддържане и ремонт на електропроводни линии и мрежи, 2 бр. работници строителство и 1 бр. технически секретар, а в „МУЛТИ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД по трудови правоотношения са назначени 1 бр. юрисконсулт, 2 бр. работник строителна изолация и 1 бр. електротехник поддръжка на сгради. Не са подавани справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на физически лица през съответните календарни години, през които са издавани фактурите.

Наличието на горните обстоятелства и факти, разгледани от органа по приходите в тяхната съвкупност, са дали основание да бъде формирано заключението, че изследваните фактури, издадени от „РЕН ВИ КОНСУЛТ“ ЕООД и „МУЛТИ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД не документират реално осъществени доставки на стоки/материали по смисъла на чл. 6, ал. 1, респ. доставка на услуги по чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което отразеният в тях косвен данък се явява неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 от същия закон. В тази връзка на „СВИКОМ“ АД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 76 196,03 лв. по фактурите, издадени от посочените преки доставчици, за което са начислени и прилежащи лихви в размер на 19 338,48 лв.

Предвид горните, следва да се има предвид, че съгласно чл. 8 от ЗДДС услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Доставка на услуга по смисъла на ЗДДС е всяко извършване на услуга. Съгласно разпоредбата на чл. 12 от ППЗДДС, услугата се счита за извършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея, съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Т.е. във всички случаи при преценка за това дали доставката на услуга, по която е ползван данъчен кредит, е реално извършена, свършената работа следва да има някакво конкретно измерение, конкретни параметри, по които тя да може да се оцени. Задължително трябва да се установи също, че възложената работа/дейност като съвкупност от фактически действия и последици от тях, действително е извършена, т.е. резултатът е възникнал. При преценка на предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит задължително се изяснява от кого е извършена възложената работа, с какви трудови ресурси и материално - технически средства. От това следва и преценка дали реално е извършена услуга, респ. доставка.

Предвид гореизложеното, не може да се приеме, че в настоящия случай са налице такива доказателства, от които да се установи извършването на фактурираните дейности, свързани с обслужване на двигател JGS420GS 35000h и ел. генератор 1.5 мегавата, профилактика и ремонт на ел. централа, електро- монтажни услуги.

Доказателствата за реалното осъществяване на доставка на услуга могат да се разделят на такива, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката и такива, сочещи прякото ѝ реализиране. В тази връзка следва да се посочи, че ако има сключени договори между страните (въпреки че такива не са представени както от РЛ, така и от доставчиците нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното), те сами по себе си ще са доказателство за възникналото облигационно отношение между страните, които са ги сключили, но наличието на договори не доказва изпълнението по тях. В този смисъл, всеки писмен договор следва да бъде разглеждан като документ, удостоверяващ уговореното между страните. За да се приеме, че един договор е действителен, е необходимо не само да се установи сключване на договор и извършване на плащане, каквото няма доказано по двете фактури, издадени от „РЕН ВИ КОНСУЛТ“ ЕООД, предвид връщането на платените по банков път суми от доставчика поради анулиране на фактурите, а трябва да са налице документи, материализиращи резултатите от извършените услуги, както и документи, удостоверяващи приемането им.

В хода на извършеното ревизионно производство за доставките на услуги свързани с обслужване на двигател и ел. генератор, профилактика и ремонт на ел. централа, електро-монтажни услуги, фактурирани на РЛ от „РЕН ВИ КОНСУЛТ“ ЕООД и „МУЛТИ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, от ревизираното лице не са представени съставени актове или приемо-предавателни протоколи, подписани от изпълнители горецитираните дружества, с които би следвало да се отчитат действително извършените електро-монтажни услуги и дейности по ремонт на ел. централа. Подписването на такива протоколи е необходимо за контрол на извършената услуга и за разплащането с наетото за изпълнител дружество. За всеки вид ремонтна дейност са необходими материали, механизация и труд.

В този контекст настоящият състав намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че тъй като между дружествата (жалбоподател и двамата преки доставчика) имало трайни търговски отношения, това не налагало сключването на договори и издаване на приемо-предавателни протоколи. От една страна същите са необходими с оглед установява реалното договаряне на доставка или услуга, както и на нейното изпълнение и от друга страна за обосноваване и реално доказателство на извършения разход. Не на последно място гарантират и правата на лицата в облигационната сделка по последващи претенции. В този смисъл невъзможността да бъдат представени такива доказателства както в административното, така и в съдебното производство и липсата на ангажирани други доказателства и доказателствени искания, които да докажат реалното предоставяне на услуги води до извод на липса на обоснованост на реална доставка на услуга.

 В този контекст и липсата на кадрови потенциал, необходим за извършване на ремонтни дейности и електро-монтажни услуги предопределя невъзможността, както за възникване на данъчно събитие, така и за определяне датата на възникването му по процесните фактури.

Тези факти потвърждават извода на ревизиращите, че сделките са оформяни само документално, без да е налице фактическо приемане-предаване и реално осъществяване на доставка на ремонтни дейности и услуги от издателите на оспорените фактури „РЕН ВИ КОНСУЛТ“ ЕООД и „МУЛТИ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД.

Приетото по делото заключение на вещото лице не променя по никакъв начин установеното от органите по приходите, доколкото в същата изрично отново е посочено, че липсват доказателства за сключените сделки и приемането на резултатите от изпълнението им. Предвид това и начинът на осчетоводяване на сделките и получените и/или издадени фактури, както и издаването на фискални бонове към фактурите също не доказва реално изпълнение.

В допълнение, представените от жалбоподателя фактури с приложен фискален бон, издадени от „МУЛТИ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, не следва да се приемат като доказателства, удостоверяващи реално предаване на фактурираните части за ел. инсталации, материали и консумативи на РЛ, защото в тях няма данни за обекти, за МПС и други идентифициращи данни, от които да се установят складове и търговски обекти, от които материалите са отделени и предадени, както и индивидуализирането им по друг начин - наличие на превозни документи, от които да се установи, че процесиите материали/стоки са натоварени на конкретно МПС. Следва да се отбележи, че от страна както на прекия доставчик, така и от жалбоподателя, не са представени и доказателства за извършен транспорт на фактурираните материали/стоки до негов обект.

Предвид това и съгласно разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. С тази разпоредба законодателят е регламентирал като основно условие за наличието на право на данъчен кредит фактът на реално извършени доставки и възникване на данъчното събитие. ЗДДС регламентира изискване, според което това право е неразделно свързано с „получени стоки и услуги по облагаеми доставки”.

Според чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът му е доставил или предстои да му достави.

Тълкуването на посочените норми налага извода, че реалното извършване на облагаема доставка е задължително условие и абсолютна предпоставка за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит. При липсата на тази предпоставка, съобразно изложените по – горе мотиви касателно процесните фактури издадени от „РЕН ВИ КОНСУЛТ“ ЕООД и „МУЛТИ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, данъкът е начислен без основание или неправомерно, което осъществява хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Поради това и правилно органите по приходите не са признали право на данъчен кредит на жалбоподателя  в размер на 76 196,03 лв. за данъчни периоди 01.09.2019 г. – 31.10.2019 г. и за 01.02.2020 г. – 31.03.2021 г. по цитираните по-горе фактури.

За изчерпателност следва да се посочи, че само по себе си посочването на ДДС във фактура, без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за получателя. В този смисъл е и практиката на Съда на европейския съюз в Люксембург в Решение от 13 декември 1989 г., „Genius Holding BV” срещу „Staatssecretaris van Financiën” (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. „Schmeink & Cofreth AG & Co. KG” срещу „Finanzamt Borken” и Manfred Strobel срещу „Finanzamt Esslingen” (C - 454/98).

По отношение на начисления корпоративен данък по ЗКПО се констатира следното: Ревизията в тази част е относно правилното прилагане на ЗКПО за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г., като касае задълженията по ЗКПО определени в резултат на:

- извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за отчетната 2019 г. в размер на 286 666,67 лв. по реда на чл. 26, ал. 2 от ЗКПО;

- непризнато право на преотстъпване на корпоративен данък в размер на 60 301,69 лв. по реда на чл. 189б от ЗКПО за 2019 г.

1. По отношение на извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 26, ал. 2 от ЗКПО в размер на 286 666,67 лв. се констатира, че сумата представлява отчетен през 2019 г. от „СВИКОМ“ АД разход по фактури, издадени от „РЕН ВИ КОНСУЛТ“ ЕООД, както следва:

- по фактура № **********/24.09.2019 г. с данъчна основа 166 666,67 лв. и ДДС 33 333,33 лв., платена по банков път на 24.09.2019 г. Предмет на доставка - „обслужване на двигател JGS 420 GS 35 000 h и ел. генератор 1,5 мегавата“;

- по фактура № **********/01.10.2019 г. с данъчна основа 120 000,00 лв. и ДДС 24 000,00 лв., платена по банков път на 01.10.2019 г. Предмет на доставка - „профилактика и ремонт на ел. централа“.

Данъчната основа по фактурите в размер на 286 666,67 лв. (166 666,67 лв. + 120 000,00 лв.) е осчетоводена по дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги“.

Ревизиращият екип е констатирал, че процесните фактури не отразяват реално осъществени доставки, като отчетените разходи не са документално доказани и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е увеличен счетоводният финансов резултат със сумата 286 666,67 лв.

В хода на ревизията е установено, че „РЕН ВИ КОНСУЛТ“ ЕООД е върнало на „СВИКОМ“ АД платените по фактура № **********/24.09.2019 г. и фактура № **********/01.10.2019 г. суми, в т.ч. на 25.09.2019 г. 200 000,00 лв. с основание „Анулиране на фактура № 175/24.09.2019 г.“ и на 01.10.2019 г. 144 000,00 лв. с основание „Анулиране на фактура“ № 176/01.10.2019 г.“. В дневниците за продажби на доставчика „РЕН ВИ КОНСУЛТ“ ЕООД двете фактури са отразени с нулева стойност, като не е посочен контрагент.

Съобразно изложените по – горе съображения, обаче не може да се признае, че по двете фактури издадени от „РЕН ВИ КОНСУЛТ“ ЕООД е осъществен действителен разход по повод действителна облагаема доставка.

За целите на ЗКПО доказването на реалността на сделките е от съществено значение, тъй като само при действително осъществени такива, могат да се признаят разходи за дейността при получателя по фактурите. Само наличието на фактури не може да бъде основание за признаване на разходите по тях, след като действителното извършване на същите не е установено по безспорен начин. Изискванията за документална обоснованост в ЗКПО са регламентирани в разпоредбите на ал. 1 - 6 на чл. 10 от същия закон, като в случая не се установява такава. В допълнение, с чл. 9 от ЗСч (в сила от 01.01.2016 г.) е регламентирано, че не се допуска отчитане на стопански операции в извънсчетоводни книги или регистри и счетоводно отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки, несъществуващи разходи, както и задължения с неточно определен предмет, извършено с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп.

В този смисъл, по аргумент от чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е регламентирано, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Данъчното третиране на разходите по реда на ЗКПО е в зависимост от документалното им доказване и с оглед необходимостта от извършването им за реализиране на целите и предмета на дейност на предприятието. За да бъде признат счетоводен разход за данъчни цели, ЗКПО поставя допълнителни изисквания като: извършването му да е пряко свързано и да обслужва стопанската дейност на данъчно задълженото лице; да е налице съпоставимост на приходи и разходи; разходът да е пряко относим към отчетния период, за които е намален финансовия резултат; разходът да не представлява „скрито разпределение на печалбата“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО; разходът да не е отчетен при хипотезите за отклонение от данъчно облагане по реда на раздел IV от Глава първа на закона.

Освен това, констатациите, че спорните услуги не са били реално извършени, предпоставя и наличието на хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО - за отклонение от данъчно облагане се смята и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени. Следователно, може да се приеме, че процесните разходи не са доказани да са били действително извършени във връзка с дейността на РЛ и с тях се цели увеличение на общите разходи и съответно намаляване на отчетените печалби от тази дейност.

По горните съображения и, предвид събраните в хода на ревизията доказателства, както и направените констатации в РД/РА, процесните разходи правилно не са признати за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, респ. е доначислен корпоративен данък за 2019 г.

2. С ревизията е начислен и корпоративен данък и по отношение на непризнатото право на преотстъпване на корпоративен данък в размер на 60 301,69 лв. по реда на чл. 1896 от ЗКПО за 2019 г.

За да достигнат до този резултат, ревизиращите органи са установили, че с ГДД по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2019 г. „СВИКОМ“ АД е подало и Приложение № 1 за ползване на данъчни облекчения под формата на преотстъпване на корпоративен данък или чрез признаване за данъчни цели на счетоводни разходи за дарения или стипендии, в което е декларирало преотстъпен данък на основание чл. 189б от ЗКПО - Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани в размер на 60 301,69 лв., с който е намален полагащият се корпоративен данък в размер на 100 502,82 лв. Предмет на обжалване е непризнатото преотстъпване на корпоративен данък за 2019 г. по реда на чл. 189б от ЗКПО поради неизпълнение на изискването на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО.

В общата част на РД към обжалвания РА е записано, че извършваната от „СВИКОМ“ АД дейност за ревизирания период е „отглеждане на свине и производство на ел. енергия. Дружеството стопанисва свинекомплекс, находящ се в землището на с. Априлци, общ. Пазарджик, където е разположена и биоелектроцентрала за производство на ток“. В мотивната част на РД са визирани нормите на чл. 189б, ал. 2, т. 4 от ЗКПО и § 75, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 104/08.12.2020 г.), като е установено, че през 2019 г., 2020 г. и 2021 г., не са закупени нови сгради или земеделска техника, за да се изпълни условието на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО и дружеството да се възползва от правото на преотстъпване на КД за извършваната дейност като земеделски производител. Като доказателство за инвестиране на преотстъпеният данък, от „СВИКОМ“ АД е посочено, че през 2020 г. са закупени свине - майки на стойност 57 274,72 лв., отразени по дебита на сметка 311 „Млади животни“.

Тези констатации не се оспорени или оборени нито в хода на административното, нито на съдебното производство.

В този смисъл следва да се посочи, че преотстъпване на корпоративен данък е правото на данъчно задължено лице да не внася в държавния бюджет определените по реда на този закон суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице и се разходват за цели, определени със закон (чл. 166 от ЗКПО).

Преотстъпване на корпоративен данък е правото на данъчно задължено лице да не внася в държавния бюджет определените по реда на този закон суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице и се разходват за цели, определени със закон (чл. 166 от ЗКПО).

На основание чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО, корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. С ал. 2, на чл. 189б от ЗКПО са регламентирани специфичните условия за преотстъпване на данък, които следва да са изпълнени кумулативно. Съгласно чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция и придобити.

Съгласно § 75, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 104/08.12.2020 г.), преотстъпеният данък за 2019 г. и 2020 г. във връзка с чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО дейност, в срок до края на втората година, следваща годината, за която се ползва преотстъпването. В хода на процесната ревизия е установено, че през 2020 г. и 2021 г., не са закупени нови сгради и/или земеделска техника за да се изпълни условието на чл.189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО и дружеството да се възползва от правото на преотстъпване на КД за извършваната дейност като земеделски производител.

Доказателства опровергаващи констатации за закупени нови сгради и/или земеделска техника през 2020 г. или 2021 г., за да се изпълни условието на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО не са представени в хода на съдебното производство. В този смисъл видно от текста на самата норма, преотстъпеният данък е следвало да се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, а не както е посочено от „СВИКОМ“ АД пред ревизиращите, че същите били ползвани за закупуване на свине – майки на стойност 57 274,72 лв. през 2020 г., отразени по дебита на сметка 311 „Млади животни“.

Съгласно чл. 173, ал. 1 от ЗКПО, когато не са изпълнени изискванията на тази глава за използване (разходване) на преотстъпен корпоративен данък, последният се дължи в пълния му размер по общия ред на закона за годината, за която е възникнал.

Предвид горните и събраните по преписката доказателства, следва да се посочи, че правилно ревизиращите органи са установили, че не следва да бъде непризнато право на преотстъпване на корпоративен данък в размер на 60 301,69 лв.

Не на последно място следва изрично да бъде посочено, че с Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив по отношение на начисления корпоративен данък изрично е посочено, че са възприети изцяло констатациите на ревизиращите органи, като РА не е отменян в никоя негова част, което следва както от мотивите, така и от диспозитива на решението. Въпреки това в таблицата с отразен размер на корпоративния данък е посочен такъв в размер на „25 666,67“ лева, а не на 85 968,36 лв. така, както е посочен в РА. В този смисъл се установява, че на л. 60 от делото е наличен лист с изчисление на дължимата лихва в размер на 18221,97 лв. спрямо главница именно от 85 968,36 лв., което като размер на главницата и лихвата отговаря както на установеното с РА (л. 53 гръб), така и на установеното като лихва с Решение № 553/07.11.2022 г. (л. 46).  Предвид това се констатира, че в Решение № 553/07.11.2022 г. е допусната техническа грешка в цифровото посочване на корпоративния данък на „25 666,67“  вместо на 85 968,36 лв., което обаче не променя размера на дължимия корпоративен данък, доколкото предмет на оспорване пред Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е бил целият РА, който е потвърден изцяло и като такъв е предмет на оспорване по съдебен ред.

В горния смисъл се установява, че с Решение № 553/07.11.2022 г. е потвърден изцяло процесния РА по отношение на непризнат данъчен кредит и на начислен корпоративен данък.

По всички гореизложени съображения жалбата на „Свиком“ АД се явява неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 161, ал. 1 изречение второ от ДОПК, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 12 758,99 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пазарджик,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „Свиком“ АД, ЕИК ********* срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001322000160-091-001/02.08.2022 г., издаден от Т.П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Т.А.-В. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 553 от 07.11.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив.

ОСЪЖДА „Свиком“ АД, ЕИК ********* да заплати на Национална агенция по приходите сумата в размер на 12 758,99 лв. разноски по делото.  

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                             

СЪДИЯ: (П)