Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, ………..2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на двадесет и първи май
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Добринка
Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 362 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл.197 ал.2 и сл. ДОПК.
Образувано
е по жалба на К.П.М., ЕГН ********** ***, адрес за призоваване – гр.Шумен, ул.***-
адв.Д.С. против Решение № 287/02.10.19г. на директора на ТД на НАП - Варна, с
което частично е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх.№ С190003-022-0079086/03.09.19г.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано, постановено в
противоречие на съдебната практика. Твърди, че давността не е спирана, а
предвиденият в чл.171 ал.1 ДОПК срок е изтекъл- петгодишна погасителна давност
за вземания по Декларации изх.№ 0300209115880822/23.04.2010г., №
030021001728054/13.04.2011г. и № 030021202360208/21.04.2012г. Твърди, че не са
установени юридически факти, а органът без да сочи за кои периоди от време и на
кое от предвидените в чл.172 ал.1 ДОПК основания се позовава на спиране на
давността. Няма в решението доказателства за връчване на документи, а и такива
не са отразени в системата на НАП. Давността не е била и прекъсвана с извършени
действия по обезпечение и запори в петгодишния срок. Относно твърдението в
решението, че е изпратено съобщение за доброволно изпълнение № 4528-000001 от
23.05.2014г. няма доказателства това съобщение да е връчено, нито да са
предприемани действия за връчване чрез прилагане към досието по реда на чл.32 ДОПК. Няма безспорни доказателства и че давността е прекъсвана. Наложените
обезпечителни мерки с Постановление № С190003-022-0079086/03.09.19г. са за
изтекли по давност вземания, за които е направил възражение за изтекла
погасителна давност. Моли да бъде отменено обжалваното решението, с което
частично е потвърдено Постановление № С190003-022-0079086/03.09.19г. за
налагане на обезпечителни мерки. Моли да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата-
директор на ТД на НАП- гр. Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
П , поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Моли
в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от доказателствата
по делото решението е връчено на 10.10.2019г., а жалбата е подадена по пощата
на 15.10.2019г. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано
лице-адресат на акта и при наличие на интерес от обжалване, поради което е
допустима.
Обжалва
се Решение № 287/02.10.19г. на директора на ТД на НАП - Варна, с което частично
е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190003-022-0079086/03.09.19г.,
с което е наложен запор върху вземане от трето задължено лице- работодател „Еуровет
България“ЕООД за сумата от 7183.90лв.
От
постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С190003-022-0079086/03.09.19г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна се
установява, че след като е взел предвид, че ще се
затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изп.д.№ **********/2014г.
в размер на 7183.90лв., в това число главница от 3058.98лв. и лихви в размер на
4124.92лв., на основание чл.200 и чл.202 ДОПК вр. чл.195 ал.1- 3 ДОПК
публичният изпълнител е наложил запор върху
вземане от трето задължено лице- работодател „Еуровет България“ЕООД за сумата
от 7183.90лв. Със запорно съобщение е уведомено третото лице- работодател „Еуровет
България“ЕООД за наложения запор.
Съгласно справка за
общите задължения на жалбоподателя към 02.10.2019г. актуалните към тази дата са
в общ размер на 7210.68лв., от които главници- 4124.92лв. и лихви- 3085.76лв., и
са установени с декларации обр. 6 № 030020915880822/23.04.2010 г. –ДОО,
ЗО и УПФ за период от 01.01.09 г. – 31.12.09 г., № 030021001728054/13.04.2011г. - ДОО, ЗО и УПФ за период от
01.01.2010 г. – 31.12.10 г. и № 030021202360208/21.04.12 г. - ДОО, ЗО и УПФ за период от
01.01.2011 г. – 31.12.2011 г.; НП № 16-229308/29.11.2016г.,
НП № 16-232687/13.12.2016г., НП № 17-237413/05.01.2017г., НП № 17-275804/10.07.2017г.
и изпълнителен лист по НОХД № 2536/2013г. на ВРС.
Във връзка с образувано в ТД на НАП-Варна изпълнително дело № 4528/2014 г.
срещу жалбоподателя е издадено Съобщение за доброволно изпълнение на основание
чл.221 от ДОПК с изх. № 4528-000001/23.05.2014 г., за което по делото не са налице
доказателства да е връчено на длъжника.
С Разпореждане за присъединяване изх. № 4528-000002/04.12.2014 г.
публичният изпълнител е допуснал присъединяване в изпълнителното производство
на вземания за ЗО, УПФ, ДОО по декларации обр.6 № 030020915880822/23.04.2010
г., №
030021001728054/13.04.2011 г. и №030021202360208/21.04.2012 г. в размер на
главница 3299.92лв. и лихви- 1450.83лв.
С Разпореждания за присъединяване изх. № С170003-105-0246651/23.10.2017 г.,
изх. № С170003-105-0153743/28.07.2017 г. и изх. №
С180003-105-0041891/14.02.2018 г. публичният изпълнител е допуснал
присъединяване в изпълнителното производство на вземания по наказателно
постановление № 17-275804/10.07.2017 г., съответно по НП №
16-229308/29.11.2016г. и НП № 16-232687/13.12.2016г., както и по наказателно постановление
№ 17-237413/05.01.17 г.
С разпореждане за частично прекратяване
изх.№ С180003-035-0190280/26.01.2018г. публичният изпълнител е прекратил
производството по изпълнителното дело в частта за следните изпълнителни титули-
фиш от 13.05.2013г.
От жалба с вх.№
42944/23.09.2019г. се установява, че недоволен от издадения акт, жалбоподателят
го е обжалвал пред Директора на ТД на НАП-Варна като се е позовал на изтекла
погасителна давност на данъчни задължения с периоди 2009г., 2010г. и 2011г.,
както и изпълнителен лист, издаден от ВРС, тъй като до налагане на запора
спрямо него не са били предприемани изпълнителни действия, които да са основание
за спиране или прекъсване на давностните срокове по чл.172 ДОПК.
От решение №
287/02.10.19г. на директора на ТД на НАП-Варна се установява, че е оставена без
уважение жалбата на М. против постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх. № С190003-022-0079086/03.09.19г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП-Варна в частта, в която е наложен запор относно публичните вземания по
декларациите обр.6 и описаните НП, а е отменил постановлението в частта, с която
е наложен запор относно публичното вземане в размер на 41.17лв. към 02.10.19г.
по ИЛ по НОХД №2536/2013г. на ВРС. Приел е в мотивите си, че задълженията по
декларациите обр.6 са присъединени към изпълнителното производство с
разпореждане № 4528-000002 от
04.12.2014г., с което действие се прекъсва давността и започва да тече нов
давностен срок, а с постановлението за налагане на обезпечителни мерки от
03.09.2019г. се спира давността и към момента не е изтекла.
При
така установената фактическа обстановка, Варненският административен съд приема
за установено от правна страна следното:
Жалба
е подадена в срока по чл. 197 ал.2 ДОПК от надлежна страна и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна.
В случая с постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190003-022-0079086/03.09.19г.
публичният изпълнител при ТД на НАП-Варна като е взел предвид, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по
изп.д.№ **********/2014г. в размер на 7183.90лв., в това число главница от
3058.98лв. и лихви в размер на 4124.92лв., на основание чл.200 и чл.202 ДОПК
вр. чл.195 ал.1- 3 ДОПК е наложил запор върху вземане от трето задължено лице-
работодател „Еуровет България“ЕООД за сумата от 7183.90лв.
Съгласно чл.195, ал.1 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и
изискуеми публични вземания. Съгласно чл.195, ал.2 от ДОПК
обезпечение се извършва, когато без него ще се затрудни или ще бъде невъзможно
събирането на публичното задължение, като обезпечението се налага по реда на
чл.195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалва по реда на чл.197 ДОПК. Съгласно чл.195,
ал.7 от ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата
или общините, установени или установяеми по реда на ал.5. Обезпечителни мерки
се налагат с мотивирано постановление от публичния изпълнител. Обезпечителната мярка следва да съответства на задължението, което
обезпечава.
Съдът, с оглед
задължението си за служебна проверка на законосъобразността на оспорения акт по
чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали
при издаването на постановлението на публичния изпълнител за налагане на
обезпечителни мерки и на решението, с което се потвърждава наложената
обезпечителна мярка са спазени всички изисквания за законосъобразност -
наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните
правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта
на закона.
В случая обжалваното
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки е издадено от
компетентен орган - публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. Варна, съгласно
правомощията му по чл. 167 от ДОПК; в
предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена
форма и формално съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити.
Обжалваното решение на директора на ТД на НАП - Варна е валидно и допустимо.
Същото е издадено от компетентен орган – директора на ТД на НАП – Варна и в срока по чл.197, ал.1 от ДОПК.
С постановлението на
публичния изпълнител е наложена обезпечителна мярка - запор върху вземане от
трето задължено лице- работодател за сумата от 7183.90лв.,
в това число главница от 3058.98лв. и лихви в размер на 4124.92лв.
Съгласно
чл.197 ал.3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121 ал.1 и
чл.195 ал.5. Законът поставя отмяната на наложена обезпечителна мярка в
зависимост от наличието на предвидените в ал. 3 на чл. 197 ДОПК
абсолютни условия. Разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК обаче поставя
изисквания за допускане на обезпечението наличието на обстоятелства, свързани с
невъзможност или затруднение за събирането на публичното задължение.
Обезпечителната мярка, представляваща едновременно защитата и санкцията, в
които се състои обезпечението на конкретно вземане следва да съответства на
вземането на държавата. При определяне на обезпечителна мярка следва да се
вземе предвид, както обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и
интересите на длъжника, като мярката не следва прекомерно да го обременява.
Това изискване произтича пряко и представлява проявна форма на един от
основните принципи в административното производство- принципа на съразмерност
по чл. 6 от АПК,
приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР на ДОПК. Принципът на
съразмерност изисква упражняване от страна на административния орган на
възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по- голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават
задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са
по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.
Разпоредбата на ал. 5 на чл. 6 от АПК задължава административните
органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди,
явно несъизмерими с преследваната цел.
В тежест на
административния орган е да установи всички фактически основания за
необходимостта от налагане на обезпечителната мярка. Същата за всеки конкретен
случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона
цел. Изводът, че съществува възможност събирането на публичните задължения да
бъде невъзможно или значително трудно следва да е мотивиран и обоснован.
Постановлението за налагане на обезпечителната мярка следва да отговаря на
изискванията визирани в чл.196 ал.1 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.196,
ал.1, т.3 от ДОПК, в постановлението следва да бъдат посочени фактическите и
правните основания за издаването му. Необходимостта от налагане на мерките
следва да е обоснована от органа съобразно преследваната от закона цел. В
обжалваното постановление липсват мотиви за налагане на обезпечителната мярка.
Както бе посочено,
обезпечителни мерки се налагат когато без обезпечението ще бъде невъзможно или
ще се затрудни събирането на публичното задължение. Обезпечение следва да се
прилага само при констатирана и обоснована опасност, че събирането на
публичното задължение ще бъде невъзможно или ще се затрудни. Размерът на
задължението може да бъде такава индиция за затруднено събиране на задължението,
но следва да се извърши и преценка и на имущественото състояние на длъжника.
Обезпечителната нужда не може да се определи само от размера на задълженията, а
следва да се извърши преценка и на възможността задължението в този размер да
се изпълни с разполагаемото имущество, като по делото липсват данни да е извършвана
такава преценка.
Липсата на мотиви относно необходимостта за налагане на мярката съставлява
нарушение на изискването на чл. 195 ал.2 ДОПК и лишава съда от възможност да
установи дали актът е в съответствие с целта на закона. Това нарушение е
особено съществено и е основание постановлението за налагане на обезпечителните
мерки да бъде отменено като незаконосъобразно.
Целта на обезпечението
е да се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на публичните задължения ще бъде невъзможно или
значително трудно. В обжалваното постановление не са посочени конкретни или
каквито и да било обстоятелства, които да обосновават необходимост от налагане
на обезпечение. Изпълнителните основания, вземанията по
които се обезпечават с наложената принудителна мярка не са и посочени
/индивидуализирани в постановлението. Обезпечителната мярка следва да
съответства на задължението, което обезпечава. В случая жалбоподателят твърди,
че вземанията по декларациите обр.6 са погасени по давност.
Както е посочил и директорът на ТД на НАП в обжалваното решение, по
отношение на давността за посочените данъчни задължения по декларациите обр.6
приложим е редът по чл.171 и сл. ДОПК. Съгласно чл.171 ал.1 ДОПК публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В случая
жалбоподателят твърди, че този 5-годишен давностен срок е изтекъл до датата на
издаване на постановлението за налагане на обезпечителните мерки, като
давността не е прекъсвана или спирана на никое от основанията по чл.172 ДОПК.
За вземанията по декларации обр. 6 № 030020915880822/23.04.2010 г.
–ДОО, ЗО и УПФ за период от 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г., № 030021001728054/13.04.2011 г. - ДОО, ЗО и УПФ за период от
01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. и № 030021202360208/21.04.2012 г. - ДОО, ЗО и УПФ за период от
01.01.2011 г. – 31.12.2011 г., давността започва да тече от
01.01.11г., съответно 01.01.12г. и 01.01.13г. и 5-годишния давностен срок по чл.171
ал.1 ДОПК изтича на 01.01.16г., съответно на 01.01.17г. и 01.01.18г. Давността
не е била спирана или прекъсвана на някое от основанията по чл.172 ДОПК.
Административният орган се позовава на спиране на давността с извършено
действие- присъединяването им за събиране в изпълнителното производство с
разпореждане изх.№ 4528-000002/04.12.14 г. Присъединяването на публично вземане
към вече образувано изпълнително дело е равнозначно на образуване на
изпълнително дело по отношение на това вземане. Съгласно тълкувателно решение №
7/15.04.21г. по т.д. № 8/19г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС действията на
публичния изпълнител по образуване на изпълнително дело, съответно по
присъединяване на публично вземане за събиране към вече образувано изпълнително
производство не представляват действия на принудително изпълнение и не
прекъсват давността. Съобщението по чл.221 ДОПК също не прекъсва давността,
съгласно същото тълкувателно решение.
Предвид горното давността по чл.171 ал.1 ДОПК е била изтекла към датата на издаване
на постановлението за налагане на обезпечителни мерки и предвид възражението на
жалбоподателя за давност е следвало да бъде отчетено това обстоятелство при
определяне размера на обезпеченото задължение. Принудително събиране на
вземания не може да бъде извършено по отношение на погасени по давност вземания,
а същите се отписват служебно, съгласно чл.173 ДОПК.
В този смисъл наложеното
обезпечение пряко рефлектира върху интересите на длъжника и противоречи на
преследваната с обезпечението цел. Целта на обезпечението е да се предотврати
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на публичните задължения ще бъде невъзможно или значително трудно. В
обжалваното постановление не са посочени конкретни или каквито и да било
обстоятелства, които да обосновават необходимост от налагане на обезпечение
върху имущество на длъжника.
С
оглед липсата на мотиви за налагане на обезпечителни мерки, съдът намира, че в
случая не е доказана обезпечителна нужда, а наложената мярка противоречи както
на принципа на съразмерност по чл.6 АПК, така и с преследваната от закона цел.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че Решение №
287/02.10.19г. на директора на ТД на НАП – Варна в частта, с която е потвърдено
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190003-022-0079086/03.09.19г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна, следва да се отмени, като на основание чл.197 ал.3 ДОПК следва да се отмени
и наложената обезпечителна мярка.
Предвид
изхода на спора и направеното искане на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 800лв., от които 790лв. адвокатско
възнаграждение и 10лв.- държавна такса.
С
оглед на гореизложеното и на основание чл.197 ал.3 ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 287/02.10.19г. на директора на ТД на НАП – Варна в частта, с която е
потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190003-022-0079086/03.09.19г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна, с което на К.П.М. са наложени обезпечителни мерки-запор
върху вземане от трето задължено лице- работодател „Еуровет България“ЕООД и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
наложените с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№ С190003-022-0079086/03.09.19г., издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП- Варна на К.П.М. обезпечителни мерки-запор върху
вземане от трето задължено лице- работодател „Еуровет България“ЕООД.
ОСЪЖДА
ТД на НАП-Варна да заплати на К.П.М., ЕГН ********** *** сумата от 800лв.,
представляваща направените по делото разноски.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: