Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …...../…………………, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на трети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА
МАНАСИЕВА, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 5604 по описа
за 2019год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „М Г.“ ЕООД ***, подадена чрез
управителя Мирослав Мариянов Ганев, против НП №
476325-F515860/12.11.2019год. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна
в ЦУ на НАП, с което на търговеца е наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 700лв. на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС за нарушаване нормата на чл. 33, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006год. на МФ.
В жалбата си въззивникът не
оспорва фактическите констатации изложени в НП, но твърди, че последното е
незаконосъобразно, тъй като случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
и АНО следвало само да го предупреди. Моли НП да бъде отменено на това
основание, а в условията на алтернативност моли да бъде намален размера на наложеното наказание до
минималния предвиден в закона.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивното дружество поддържа жалбата и завява, че не оспорва
фактическата обстановка. Във фазата по същество моли жалбата да бъде уважена
като изразява становище, че нарушението е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество пледира за
потвърждаване на НП като счита, че нарушението е безспорно и категорично
доказано.
ВРП, редовно уведомена за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След преценка на доказателствата
по делото съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване, от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално
допустима.
На 09.10.2019год. около
16:52часа, св. К. и неин колега, и двамата инспектори по приходите, извършили проверка в търговски обект –
ресторант, находящ се в гр.Варна, ул. „П.Яворов” №20 и стопанисван от
въззивното дружество. В хода на проверката проверяващите установили, че в
обекта има въведено в експлоатация фискално устройство – „Датекс”, което
разполагало с функциите „служебно изведени“
и „служебно въведени“ суми. Изведен бил междинен финансов отчет от
устройството, а сервитьорката в обекта Камелия Маргаритова съставила и опис на
наличните пари в касата. При съпоставка между фактическата касовата наличност и
тази отразена на фискалното устройство проверяващите установили положителна
разлика в размер на 43.30лв. Според отразяванията на касовия апарат следвало в
касата да има като налично сума в размер на 121.70лв., а в случая фактическата
наличност била в размер на 165лв. За констатираната разлика сервитьорката дала
обяснения, че се дължи на забравен надник и бакшиши.
Констатациите от проверката били
обективирани в КП № 0353255.
На 13.10.2019год. св. К.
съставила срещу въззивното дружество АУАН № F515860, в който било посочено, че
същото е нарушило разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006год. на МФ.
Актът бил предявен и връчен на
управителя на въззивното дружество,който го подписал без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу
акта не било подадено писмено
възражение.
На 12.11.2019год., въз основа на
акта, началника на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП издал атакуваното НП
като е възприел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е, че
въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006год. на МФ, но нарушението не води до неотразяване на приходи и на
основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 700лв.
Като свидетели в хода на
съдебното следствие показания са дали Д.К. (актосъставител)
и И.К. (свидетеля по акта). В показанията си пред съда св.К. възпроизвежда
възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната
конкретика. Св. К. заявява, че не е извършвал проверка на въззивното дружество
и е свидетел само на съставяне на акта. Сочи че АУАН е бил съставен в ТД на НАП
Варна в присъствието на представляващия дружеството.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени Протокол за извършена проверка № 0353255/09.10.2019год.,
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018год. на ИД на НАП, дневен финансов отчет от
09.10.2019год. изведен към момента на проверката, касов бон от същата дата,
както и опис на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства,
както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност
не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
АУАН и НП
са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в
акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен
описват нарушението за което повдигнато обвинение от обективна страна, посочени
са нарушената законова норма, както и обстоятелствата при които е било
извършено нарушението в това число дата на неговото извършване -
09.10.202019год., както и място на извършване. Посочена е нарушената законова
норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение,
посочени са и доказателствата върху които се гради обвинението. Допуснати
съществени нарушения на процес. правила в досъдебната фаза на адм.наказателното производство съдът не констатира.
При това положение следва да се приеме безспорно, че е извършено
нарушението така, както е описана в АУАН и в НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006год.
за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства извън случаите на продажби/сторно
операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. От
представените като писмени доказателства по делото и от събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства, чрез разпита на св. К. се
установява по безспорен начин, че е била налице разлика
между установената фактическата наличност в размер на 165лв. и
разчетената фискална наличност от фискалното устройство – 121.70лв. като
разликата е в размер на 43.40лв., (положителна), която сума не е била отразена
във фискалното устройство като „служебно въведени суми”. С други думи,
намерената парична сума в касата е в повече от отчетената от фискалното
устройство, а видно от приложения при проверката дневен финансов отчет на
фискалното устройство от деня на проверката 09.10.2019г., то
разполага с операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, но наличните
суми не са били въведени служебно през деня, нито са били отчетени като
извършени продажби с издаването на фискален касов бон.
От текста на НП е видно, че административно наказващият орган е
приел, че е извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год.
на МФ. От анализа на посочената правна норма се установява, че жалбоподателят
действително е допуснал нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006
год. на МФ, като в разрез със задължението си е пропуснал да отрази промяна на касовата
наличност (въвеждане на пари в касата) на ФУ, която е следвало да се регистрира
във ФУ чрез операцията „служебно въведени“ суми.
В случая
АНО правилно е отчел, че нерегистрираната сума не е резултат от реализирани и
нерегистрирани сделки, доколкото доказателства за това не са били налице. В
хода на проверката сервитьорката е дала обяснения, че разликата се дължи на
забравен надник и бакшиши, съответно нарушението не е
свързано с неотразяването на приходи, поради което и дадената от АНО правна
квалификация на деянието като такова по чл. 185, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДДС е правилна.
Жалбата се
явява основателна единствено досежно размера на наложеното наказание.
Съгласно
разпоредбите на чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС,
във връзка с чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, за допуснато
такова нарушение търговецът са наказва с имуществена санкция в размер от
500лв. до 2000лв.
Според
настоящия съд, в конкретния случай, наложеното наказание не е
съответно на извършеното нарушение. В НП не са посочени никакви
отегчаващи отговорността обстоятелства, такива не са ангажирани и по преписката
и в с.з., поради което не е ясно защо е следвало да се наложи наказание в
размер над минималния – 700 лева. Това наказание настоящият състав намира за
несправедливо по размер, тъй като не съответства на тежестта на
извършеното нарушение. Целта на наказанието е да въздейства поправително,
възпитателно и възпиращо и поради липсата на каквито и да било доказателства за
допускани други нарушения на данъчното законодателство, за които дружеството да
е било санкционирано по административен ред съдът счете, че в случая и
минимално предвиденото в закона наказание - имуществена санкция от 500лв.
(която не е незначителна) би постигнало целите на индивидуалната и генералната
превенция предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН, поради което и
прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание
имуществена санкция на 500лв.
Що се
касае до изложеното в жалбата становище за маловажност на нарушението по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, то не се споделя от съда доколкото данни които да сочат, че
процесното неизпълнение на задължението регламентирано с нормата на чл. 33 от
Наредбата притежава значително по-ниска обществена опасност от обичайните
случаи на подобни нарушения. Напротив случаят е типичен. В тази връзка факта,
че нарушението не води до неотразяване на приходи няма как сам по себе си да
обуслови извод за маловажност защото именно този факт е предпоставка за
налагане на санкция по по-леко наказуемия състав на чл. 185, ал.1 от ЗДДС, а не
по основния на чл. 185, ал.2 от същия закон. От друга страна обстоятелственото,
че нарушението е първо също само по себе си не води да извод за по-ниска степен
на обществена опасност на деянието от обичайните такива. То може да бъде взето
предвид при преценката по чл.27, ал.2 от ЗАНН досежно размера на наказанието. И
най-накрая нарушението по чл.33 от наредбата за отбелязване на всяка промяна в
касовата наличност съществено уврежда обществените отношения, регулирани от
данъчните закони и насочени към формирането и несмущаването разходване на
държавния бюджет, което е взето предвид и от законодателя с оглед фиксирания
минимум на наказанието и то в не малък размер, поради което и за да бъде
приложена нормата на чл.28 от ЗАНН за конкретното нарушение следва да са налице
някакви изключителни обстоятелства отличаващи го от всички останали нарушения
от този род, а такива по делото не са установени.
Предвид на
всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие
с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процес.
недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното
наказание имуществена санкция от 700лв. на 500лв.
Водим от
горното Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 476325-F515860/12.11.2019год.
на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, с което на „М Г.”
ЕООД ЕИК ********* е наложено адм. наказание
имуществена санкция в размер на 700лв. на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС за нарушаване нормата на чл. 33, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006год. на МФ като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание на 500лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и
мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
.