Решение по дело №202/2020 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 223
Дата: 2 ноември 2020 г.
Съдия: Бистра Радкова Бойн
Дело: 20207270700202
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№ ...........

град Шумен, 02.11.2020г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

   Шуменският административен съд в публичното заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в следния състав:

                                                                                   Председател: Росица Цветкова             

                                                                                           Членове: Христинка Димитрова  

                                                                                                           Бистра Бойн                              

 

при участието на секретаря С.Атанасова

и с участие на прокурор Я.Николова от ШОП

като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД №202 по описа на 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производство по чл.63 ал.1 предл. второ от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК), образувано въз основа на касационна жалба от К.Г.П. с ЕГН: ********** *** срещу Решение №353/11.08.2020г., постановено по ВАНД №1206/2020г. по описа на Районен съд гр.Шумен. В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, поради противоречие с материалноправни и процесуални норми. Сочи се, че при издаването на АУАН и в НП административно-наказващия орган е допуснал съществени нарушения, като е наложил санкция за нарушение, за което вече е било налице осъждане по НАХД № 398/2019г. на РС Провадия. Като не е съобразил този факт, въззивният съд е постановил решение, което е незаконосъобразно, поради което се отправя искане за обезсилване на атакуваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменено Наказателно постановление №20-0869-000504/18.03.2020г. на Началник група към ОДМВР-гр.Шумен, сектор Пътна Полиция Шумен. В открито съдебно заседание за жалбоподателят се явява Адв.П.от АК гр.Варна, редовно упълномощен, който поддържа жалбата.

            За ответникът по касация ОД на МВР-гр.Шумен, редовно призован, не се явява упълномощен процесуален представител.

            Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима и неоснователна, като постановеното решение е правилно. 

            Съдът, като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл.211 ал.1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, а разгледана по същество за неоснователна, поради следните съображения:

                Предмет на касационното обжалване е Наказателно постановление №20-0869-000504/18.03.2020г. на Началник група към ОДМВР-гр.Шумен, сектор Пътна Полиция Шумен, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

            От приетите по делото доказателства, съдът установил от фактическата страна на спора, че на 13.10.2019г. в 07.14ч. от стационарна преносима система за контрол на скоростта „MULTA  RADAR SD 580 № 00209D32D447 било установено, че К.Г.П. управлявал с превишена скорост на път I-2 км. 112+737 в посока гр.Варна, лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № В 7750 СК, собственост на трето лице, който бил със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП. От извършената справка станало ясно, че на 05.10.2018г. чрез електронния портал на МВР бил регистриран договор за продажба на МПС и на 07.12.2018г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП регистрацията на МПС била прекратена. По отношение на нарушението бил съставен АУАН сер. АA с бл. № 266091/16.12.2019г. на жалбоподателя в негово отсъствие, поради неявяване при получена покана, удостоверено с подписи на свидетели. Актът бил връчен на 02.01.2020г. чрез ОД МВР гр. Варна, като бил подписан от жалбоподателя без възражения. Писмени такива не постъпили и в законовия тридневен срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

           Въз основа на Постановление от 11.03.2020г., на прокурор от РП-гр.Шумен, с което било отказано да се образува досъдебно производство по преписка №717/2020г. и АУАН било издадено процесното НП №20-0869-000504/18.03.2020г. на Началник група към ОДМВР-гр.Шумен, сектор Пътна Полиция Шумен, с което за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, описано като управление на моторно пътно превозно средство/МПС/, което не е регистрирано по надлежния ред, на водача на основание чл.175 ал.3 пр.1  от ЗДвП  е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. При така установеното деяние от фактическа страна, съдът е формирал правен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на НП, водещи до неговата отмяна и доказаност на нарушението от обективна и субективна страна.

            В пределите на касационната проверка по чл.218 ал.2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.

           Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. С оглед приобщените по делото доказателства, представляващи част от преписка с номер 869р-6023/18.10.2019г. на сектор ПП и преписка на РП № 717/2020г., образувана за престъпление по чл.345 ал.2, във връзка с ал.1 от НК, АУАН и НП, както и след анализ на събраните писмени доказателства, касационната инстанция приема, че релевираното административно нарушение е извършено виновно от касационния жалбоподател и правилно квалифицирано като нарушение по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Налице са обективните и субективни признаци на деянието- нарушителят е водач на автомобил със служебно прекратена регистрация, респ. на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Последното обстоятелство е безспорно доказано от данните, съдържащи се в справка на стр.74 по въззивното дело, представляваща извлечение от автоматизираната информационна система на КАТ с посочен рег.№ 15362 на Договор за продажба с нотариална заверка на подписите от 05.10.2018г. и ДКН на автомобил, а и този факт не се оспорва от нарушителя. По делото е  установено, че регистрацията на процесния автомобил– собственост на трето лице- П.П., е прекратена служебно на 07.12.2018г.,  във връзка с промяна на собствеността на МПС. Според разпоредбата  на чл.143 ал.15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.18б т.10 относно прекратяване регистрацията на моторни превозни средства, съдържаща се в Наредба №I-45, издадена на основание нормата на чл.140 ал.2 от ЗДвП, съгласно която редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС се определя с Наредба на Министъра на вътрешните работи.

         В настоящия казус автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред и в законоустановения срок от собственика му, след изтичането на който е настъпила законовата последица на служебно прекратяване на регистрацията. Жалбоподателят П., като водач на автомобила е знаел за това обстоятелство, понеже видно от даденото от собственика Пенев сведение в хода на проверката на 07.11.2019г., при предаването на ключовете и документите на колата, му било обяснено, че същата няма застраховка гражданска отговорност и е спряна служебно от движение.

          Изложените възражения в жалбата за допуснато от въззивната инстанция нарушение на правилото non bis in idem, съдът намира същите за ирелевантни в настоящия казус, понеже липсва наложено наказание на жалбоподателя по наказателно-правен ред за същото административно нарушение. В хода на първоинстанционното производство към жалбата срещу НП е приложено копие от диспозитив на Решение на РС Провадия №125 от 2019г., постановено по НАХД №398 по описа на съда за 2019г., от което е видно, че действително жалбоподателя в качеството на обвиняем е признат за виновен в това, че на 13.10.2019г./датата и на настоящото нарушение/, на автомагистрала „Хемус“ в посока гр.Варна, на пътен възел „Невша“, управлявал процесното МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради което на осн.чл.345 ал.2, вр. с ал.1, вр с чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв. Към решението липсват приложени мотиви.

          Съдът установи, след справка в сайта на РС Провадия на съдебното решение в неговата цялост, че престъплението е било установено във връзка с претърпяно пътно-транспортно произшествие от водача К.П.,  осъществено в 08:10мин или около час след нарушението, за което е съставено оспореното НП по настоящото дело и в района на друго населено място- Община Провадия, където е било проведено досъдебното производство и съответно по правилата на местната подсъдност по отношение на деянието се е произнесъл РС Провадия.  В настоящия случай не е налице хипотезата на повторно наказателно преследване за едно и също деяние, понеже на една дата, жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна две нарушения на закона, изразяващи се в управление на МПС без надлежна регистрация, за второто от които му е наложено наказание по реда на НК, а за първото е било отказано образуването на досъдебно производство, съответно е било наложено административно наказание по ЗАНН с процесното НП.  Поради което направените аргументи за недопустимост на двойно наложено наказание са напълно неотносими към делото.

         Касационният съдебен състав приема, че НП е издадено от компетентен органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

       По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното касационната  жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.

            Водим от горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2  от АПК, Шуменският административен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

           ОСТАВЯ  в сила решение № 353 от 11.08.2020г., постановено по ВАНД № 1206/2020г. по описа на Районен съд- гр.Шумен.    

 

           Решението е окончателно.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................          ЧЛЕНОВЕ:1. .......................  

 

                                                                                                    2. ......................

 

 

     ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 02.11.2020 г.