Решение по дело №367/2019 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

.../03.12.2019 г.

                                     

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско  отделение, 14-ти състав, в  открито съдебно заседание, проведено на  15.10.2019  година, в състав:

 

                                      Районен съдия:  Даниела Павлова

 

 

 

 при участието на секретаря К.Иванова  като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 367 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

   Производството пред РС Варна е образувано по молба с която са предявени  три  кумулативно и субективно съединени осъдителни иска с пр.осн.чл.49, вр.чл.45 и чл.86 ЗЗД  от  Г.М.М.  с  ЕГН ********** *** за осъждане на  Община Варна с искане:

   1/ Община Варна  да заплати на ищцата Г.М.М.  сумата 5000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди,  изразяващи се в причинени страдания, чувство на малоценност, огорчение, отчаяние, загуба на доверие в институциите, нежелание да посещава социални програми-обучителни, съгласно интересите й и такива с цел подпомагане на социалното й общуване и контакти от страх да не пострада и да е приведена в безпомощно състояние, следствие неосигуряването на ищцата на 22.10.2018г. на специализиран транспорт, в качеството й на лице с увреждане от местоположение ул. „С. Богориди" № 3 до домашния й адрес в жк. „Вл. Варненчик", въпреки своевременно направената заявка;

   2/ иск за осъждане на Община Варна да заплати на ищцата Г.М.М.  сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за  неимуществени вреди, изразяващи се в причинени  болки и страдания, вследствие травматичното увреждане - изкълчване на глезенна става, причинени от инцидент станал на 22.10.2018 год. от падане на тротоара в гр. Варна, ул."Ст. Караджа" пред търговски обект „Office1Superstore", вследствие  бездействието на Община Варна за обезопасяване, ремонт, поддръжка на тротоара, в нарушение на задълженията му, като собственик на общински улици и пътища и лице, стопанисващо общинските пътища и улици и осигуряване на достъпна среда за хората с увреждания

    3/ иск за осъждане на Община Варна да заплати на ищцата Г.М.М.  сумата  25 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за закупуване на лекарства, необходими  за лечение на  глезенна става, травмирана при  инцидент  на 22.10.2018 год. - падане на тротоара в гр. Варна, ул."Ст. Караджа" пред търговски обект „Office1Superstore", вследствие  бездействието на Община Варна - за обезопасяване, ремонт, поддръжка на тротоара, в нарушение на задълженията му, като собственик на общински улици и пътища и лице, стопанисващо общинските пътища и улици и осигуряване на достъпна среда за хората с увреждания.

  Ищцата моли ответникът да й заплати обезщетение за забава върху главниците от датата на увреждането 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски за  производство. 

  Твърденията в молбата от които ищцата черпи права са,  че на посочената дата 22.10.2018 г. в гр.Варна, на ул.Стефан Караджа, пред търговски обект „Office1Superstore“ в резултат на падане тя е  получила описаните увреждания. 

  Ищцата е самотен родител на малолетно дете и е с диагностицирано трайно увреждане, което обуславя качеството й на правоимащо лице, което да ползва специализиран транспорт на територията на община Варна, тъй като има проблеми в опорно-двигателния апарат, които трайно затрудняват самостоятелното й придвижване. Постоянният адрес на М. ***. Варненчик, бл. 10, вх.6, ет.2, ап.7. На 18.10.2018г. същата е подала заявка по телефона за използване на посочената социална услуга на 22.10.2018г. до оправомощеното лице по смисъла на Правилата за извършване на специализиран транспорт на лица с увреждания и лица с намалена подвижност на територията на община Варна, утвърдени от Коста Базитов, зам. Кмет на община Варна, а именно диспечер от Звено"Обслужване на хора с увреждания" към общинско предприятие „Градски транспорт" ЕАД. Заявеният маршрут на услугата от начална до крайна точка се обхваща от обекти на територията на общината, които отговарят на условията, визирани в чл.2, ал.1, т.2, т.З и т.5, вр. чл.20, чл.23 от правилата. В разрез с чл.2, ал.1 от правилата, че специализираният транспорт е предназначен да подпомага придвижването на посочените лица до обществени и образователни институции, както и такива с цел организиране на личното време с цел преодоляване на социална изолация и постигане на социално включване ответната страна не е изпълнила това свое задължение и не е осигурила посочената социална услуга на правоимащо лице. От изложеното в исковата молба е видно че ищцата е заявила желание да ползва социална услуга именно до такъв обект, посещение на обучителен център. С противоправното си бездействие ответната страна не е изпълнила свое вменено задължение и е нарушила разпоредбите на чл.5, ал.2, ал.З от ЗИХУ, съгласно които органите на местното самоуправление в сътрудничество с национално представителните организации на и за хората с увреждания провеждат политика за интегриране на хората с увреждания към обществото съобразно своите правомощия като приемат нормативни актове, стратегии, програми, стандарти и други документи. Общински съвет-Варна е разработил стратегия в за развитие на социалните услуги, като приоритет са заявени целеви групи-т.4 лица с увреждания. В т.5.1 от същата на Община Варна е вменена отговорност за изпълнение на целите на същатаи следва да разработи годишни планове за действие. Именно тя е доставчик на социалните услуги и следва да развива интегрирани политики за хората с увреждания. Налице е и Проект „ Интегриран градски транспорт"-Варна. Проектът е част от оперативна програма" регионално развитие" 2007-201З г., статус на проекта-приключил към 09.07.29016г. Част от проекта е реализиране на мерки за подобряване на достъпността в т.ч. и за хора, с увреждания, използващи мобилен транспорт чрез закупени микробуси, с осигурени условия за хора с нарушена подвижност. Съгласно чл.37 от ЗИХУ ответната страна е длъжна да осигури условия за интеграция на хората с увреждания чрез:

1. предоставяне на специализирана информация за използване на услуги, маршрути, архитектурно-транспортни и други облекчения в места за обществено ползване, предназначени за отдих и култура;

2. подкрепа за развитие на таланта и насърчаване творческите изяви на хората с увреждания. Неосигурявайки и своевременно специализиран транспорт за участие в дейности за насърчаване на тяхната социализация община Варна е нарушила разпоредбите на горепосочената норма и тези на чл.38, т.4 от Закон за интеграцията на хората с увреждания.

 Съгласно чл.1, ал.2, т.1, ал.З от ЗСП правото на гражданите от социални услуги следва да се извършва без да бъде накърнявано човешкото им достойнство. С поведението си ответната страна противоправно е игнорирала ищцата и я е поставила в състояние на безпомощност и тревожност от факта че няма осигурена възможност за безопасно и своевремнно връщане до дома й след социалното мероприятие. Изявлението на служителя, че не може да й бъде осигурена услугата след края на занятието, тъй като има приоритетни за обслужване лица и тя следва да изчака още два часа за да бъде откарана в режим на евентуалност до крайната точка на направената заявка са пробудили у ищцата чувство на пренебрежение. Нормативно регламентирано в чл.4, ал.З, вр. чл.18 от ЗСП е задължението за предоставяне на социални услуги в областта на социалното подпомагане от органите на местното самоуправление да създават условия и съдействат за реализирането на програми и проекти в тази област. Видно от разпоредбата на чл.18а, ал.1 от ЗСП Кметът на общината управлява социалните услуги на територията на съответната община, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности и отговаря за спазването на критериите и стандартите за предоставяне на социални услуги. С неизпълнение на вменени задължения в цитираните   разпоредби ответната страна е причинила на ищцата неимуществени вреди,  изразяващи се в чувство на малоценност, загуба на доверие в институциите, отчаяние, безпомощност, безнадеждност. В следствие на тези емоции е настъпила трайна увреда в емоционалното й състояние, тя загубила желание да излиза от дома си и да осъществява социални контакти и да предприема действия по посещение извъ дома си на социални дейности. Затворила се е в себе си, станала  потисната и тъжна. Често се будела нощем и плачела. Зачестили проблеми свързани с главоболие, нервност и загуба на апетит.

    След като не й е осигурен специализиран транспорт от Общината,  ищцата  била  принудена да се придвижи до най-близката спирка на обществения транспорт, а именно: сп. „Фестивален комплекс" в посока кв. „ Вл. Варненечик". Движейки се от ул. Богориди" № 3 в посока  на спирката  се наложило да пресече на определеното за целта място ул. „Ст. Караджа" в района пред търговското помещение на „Office 1 Superstore" на пл. „Екзарх Йосиф„ № 5. Опитвайки се да се качи на тротоара, за да не върви по пътното платно паднала на земята, Бордюрът там не бил скосен и не отговарял на изискванията за достъпна среда. Ищцата не успяла да го преодолее и паднала, повличайки със себе си и своята придружителка. Изпитала силна болка в долната част на левия крак. Не била в състояние да се изправи и се наложило случаен минувач да й помогне. Почувствала се изключително засрамена, унизена и безпомощна. Още при падането си изпитала голямо неудобство, защото то се случило пред много непознати хора. С помощта на служителката, която й е оказвала съдействие по маршрута от мястото, където се провеждали занятията до автобусната спирка успяла да се движи по тротоара. Същият бил с неравности, които изключително затруднявали движенията й. Спънала се в изкривена и разклатена плочка и болката в глезена се засилила. С едва преодолими страдания от болка, срам и яд от безпомощното си състояние се прибрала до дома си. Разплакала се при въпросите на малкото си дете, което я видяло в това състояние и се притеснило много от това, какво й се е случило. Следващите няколко дни болката не отшумяла. Движенията й били   невъзможни. Тъй като положението не се подобрило се наложило да прибегне до услугите на лекар. На 29.10.2018г. е направен обстоен преглед със снета анамнеза. Констатирана е контузия -изкълчване на глезенната става. С оглед обективното й състояние - болезнени движения в ставата, оток на летарния малеол на левия глезен й е предписано медикаментозно лечение с препарат. Следствие на предписаната терапия за покой и поради общото й състояние-силно затруднени движения, поради факта, че не била в състояние сама да се обслужва и да полага необходимите грижи за малолетния си се наложило да се моли за помощ от близки и познати, които да й окажат съдействие. Това изключително уронило човешкото й достойнство. Причинило й безпокойство и постоянно плачела. Нарушен бил сънят й от преживяната уплаха и неспиращата болка, която не стихвала в продължение на повече от двадесет дни. През доста дълъг период от време при ходене изпитвала болки. Две-три нощи след инцидента не можела да заспи, а когато заспивала сънувала кошмари. През деня настроението й се променяло често, като без причина се натъжавала и плачела. Страхът и стресът, че при следващото й излизане не се знае какво може да се случи я принудило да се затвори в себе си и да се изолира от околните. Социалните й контакти съвсем се прекъснали. С неизпълнение на задължението си за изграждане, ремонт и поддръжка на тротоара в участъка, в който се е случил инцидента ищцата е получила увреждания, които са й причинили болка, контузия и уплаха. Задължение на ответната страна да полага грижа за общинската пътна мрежа. Тротоарът в посочения участък, ведно с изградения бордюр приежава качеството на такъв съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП и е публична общинска собственост. Като част от пътното  платно, съобразно § 1, т. 2 от ДР на ЗП, а съгласно чл. 30, ал.4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на тротоарите в границите на урбанизираните територии се организира от съответната община. В чл.32 е регламентирано задължението на органите на местното самоуправление да организират устройството и изграждането на урбанизирани територии за населението, включително за хората с увреждания, при условия и по ред, определени в Закона за устройство на територията. Съобразно чл. 48, т.2, б."б" ППЗП вменява в задължение на съответните общини организирането на дейностите по поддържане на тротоарите в градовете. Съгласно §7, ал.1, т.4 от ЗМСМА общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване имат характера на публична общинска собственост и се стопанисват от общината. Общината като собственик на вещта, от която са причинени вредите носи отговорност да поддържа тротоара и пътното платно в изправност, обезопасяване и сигнализация за неравности. Поради бездействието на ответника същият носи отговорност за получените  вреди, като ищцата не е допринесла с поведението си за тяхното настъпване. 

     В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответникът. Оспорва предявените искове като неоснователни и по размер. Счита, че от доказателствата по делото не се установява наличието на  пряка причинна връзка с увреждането, а същото се дължи на поведението и невниманието на ищцата.   Моли за отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. 

    В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат молбата и отговора.

   Съдът, като прецени по реда на чл.235 от ГПК  събраните в производството и относими към разрешаване на спора доказателства, във връзка със становищата  и възраженията  на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

    От представените писмени доказателства - актуална справка за пенсионер към 01.01.2019 г., издадена от НОИ, експертно решение № 0666 от 035/06.03.2017 г. на ТЕЛК за общи болести към МБАЛ „Св.Анна“-Варна се установява, че ищцата Г.М.М.  е лице с увреждания и 100 % трудова неработоспособност с чужда помощ. Същата има диагностицирани заболявания квадрипареза и спастична церебрална парализа.

     От амбулаторен лист за преглед на пациент № 008793/29.10.2018 г.  се установяват твърденията за получени травматични увреждания от падане на 22.10.2018 г. в град Варна, на  ул."Ст. Караджа", пред търговски обект "Office1 Superstore", представляващи затруднени движения, оток на латералния малеол на левия глезен, болезнени движения в ставата, настъпили от падане на 22.10.2018 год. при опит да премине от едната до другата страна на пътното платно.

     От амбулаторен лист за преглед на пациент № 002625/30.05.2019 г. се установява, че преди около 6 месеца пациентката Г.М. имала травма на лява глезенна става. От около месец започнала болка в областта на същата става, има изменения на долните крайници в резултат на основното заболяване ДЦП. Описано е обективно състояние: оток и палп. болезненост в областта на лява гл.става. Ставата е в пронотация. Движенията са ограничени.  Терапия с медикаменти. 

     Ищцата е подала сигнал за отношението към хората с увреждания  по ел.поща до изп.директор на „Градски транспорт“ и до началник Приемна на МС. 

     В отговор на нейна жалба до Община Варна, тя е уведомена с рег.№ СД18001479ВН­_002ВН/23.01.2019 г., че диспечерът не е в състояние да изпълни всички заявки от предходните дни поради намален автомобилен парк на 10.12.2018 г., тъй като от наличните шест микробуса три са аварирали и влезли за ремонт, и след подреждане на заявките по приоритет част от тях  са отказани. 

    От събраните в производството гласни доказателства  се установява, че свидетелката Дамянова,  която е  без родство с ищцата е очевидец на случилото се и лично й е помогнала след инцидента на 22.10.2018 г. Тогава свидетелката е работела  в „Дружеството за хора с увреждания“, което се намира в гр. Варна, ул. „Стефан Богориди“ №3. На 22.10.2018 год. двете били на  обучителен курс. На отиване Г. била транспортирана  със специализирания транспорт, но в последствие й било отказано прибиране до дома. Тя се обадила  по телефона на диспечера, който бил доста груб и казал, че няма да я прибере и да намира начин да се прибира. Телефона е  052/500 652 и е на диспечера за транспорта за хора с увреждания и със специални нужди. Свидетелката чула  разговора,  диспечерът бил  доста груб и й казал: „Няма да дойдат да те вземат! Търси си варианти!“ след което  затворил. Г. била  притеснена, защото й е трудно се придвижва и разчитала на този  транспорт. Тя живее в кв. Владиславово и трябвало да се придвижи от клуба до автобусната спирка,  която се намира до Фестивалния комплекс. Тръгнали заедно и до магазин „Office one“,  който е на около 500 м. от клуба след като пресекли кръговото кръстовище  на „Шишковата градинка“ на пешеходната пътека, при опит да се качат на тротоара  двете паднали. Там тротоара е по-висок и не е скосен. Очилата на свидетелката се счупили, а ищцата получила наранявания  по коленете и  на глезена.  Един мъж от магазина им помогнал да станат след което те продължили полека-лека. Г. имала  кръв на крака и  коленете й посинели веднага.  Почувствала се унизена. През следващите дни двете се чували  по телефона и ищцата  споделяла,  че има болки и че те продължават и до днес. Това й се отразило емоционално, била  обидена от тази  ситуация, от отношението на  служителите в „Градски транспорт“. След инцидента Г. не разчита на специализирания транспорт, не излиза често и  търси някой да я придружава.  След инцидента не посещава  курсовете, както преди, била записана на  счетоводен курс за придобиване на квалификация, който се провеждал три пъти в седмицата,  но след инцидента тя не е посещавала заниманията  известно време. След  инцидента ходили на преглед при  лекар и той казал, че ищцата има сериозна травма на коленете,  изписал й медикаменти.   

      Ищцата  е изслушана в съдебно заседание по реда на чл.8 ГПК  и разказва, че е дала заявка на специалния  телефон на „Градски транспорт“. Диспечерите обикновено се държат грубо за което е подавала  сигнал  до МС и казвали: „Ами няма да те  запиша! Няма да ти запиша заявката! Коя си ти? Аз съм човека, който решава, какво да се случи!“.

     При така установеното от фактическа страна съдът извежда  следните правни изводи:

    Предявеният иск за ангажиране отговорността на ответника Община Варна е такъв с пр.осн.чл.49 ЗЗД.

    Непозволеното увреждане съставлява сложен юридически факт, чиито елементи следва да са налице в  кумулативност и това са:  деяние, изразяващо се в действие или бездействие, неговата противоправност, настъпила  вреда и причинна връзка между деянието и вредата, вредата да е причинена при или по повод на изпълнението на работата, възложена от ответника, както и вина на извършителя, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. За да може да бъде реализирана отговорността на възложителя е необходимо вредите да са причинени виновно от лицето, на когото е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата.

    Съгласно  действащите  към датата на увреждането на ищцата подзаконови нормативни актове, а именно  Наредба   № 4 от 01.07.2009 г. на МРРБ за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания и Наредба на Община Варна за изграждане на общодостъпна среда, приета от ОбС Варна на 05.02.2003 г., ответникът Община Варна има вменено задължение да проектира, изпълни и поддържа достъпна среда за населението на територията на общината, включително и за хората с увреждания. От събраните в производството доказателства се установи по безспорен начин, че такова изпълнение на конкретните задължения на общината на мястото на което е настъпил вредоносния резултат за ищцата при опит да се качи от  пътното платно на тротоара след като е пресякла кръговото кръстовище на „Шишкова градинка“ и ул.“Стефан Караджа“, до магазин „Office1 Superstore“ на обозначеното за това място -  на пешеходната пътека.

     От същите се установи, че за ищцата са настъпили преки вреди, изразяващи се в увреждане на нейното  физическо и психическо здраве и същите са причинени пряко от бездействието на ответника, след като същият не е изпълнил  предписани му  нормативно задължения да извърши определени действия, а именно да  проектира, изпълни и поддържа достъпна среда за населението на територията на общината, включително и за хората с увреждания.  Установи се, че ищцата е трудно подвижна поради заболяване,  има 100 % неработоспособност  с чужда помощ. На посоченото място на инцидента няма изградена  архитектурна среда, която да е  съобразена със специфичните  изисквания за придвижване на хора с увреждания – не е изградено скосяване и плавно преминаване от едно на друго ниво на терена  между пътното платно и тротоара, като последният е доста по-висок  от пътното платно и именно при опит да се качи на тротоара, ищцата е паднала и е получила нараняванията. На мястото на инцидента има  разлика в нивото на платното и тротоара и не са спазени елементите за преодоляване на различни нива в урбанизираната територия – скосове,  рампи и др., а качването и слизането от и на тротоара  от лица със затруднено движение е трудно, дори  опасно  за тяхното здраве.  Не са спазени изискванията на  Наредба № 4 за  обозначения и сигнализация, позволяващи на хора с увреждания  да се ориентират  за височината на терена  по маршрута и конкретно на тротоара. Липсва  изграден маршрут за придвижване на хора с увреждания до автобусната спирка, която се намира до „Фестивален и конгресен център“.

       С оглед изложеното съдът намира за доказани  елементите от състава на непозволеното увреждане, водещи до извод за основателност на молбата за ангажиране  отговорността на Община Варна за обезщетяване на пострадалото лице за  преките вреди от незаконосъобразно бездействие на нейни органи, изразяващи се в търпени от ищцата Г.М. телесни болки и душевни страдания вследствие на травматичното увреждане - изкълчване на глезенната става, получени вследствие на  падане  на 22.10.2018 год.  на тротоара в гр. Варна, ул."Ст. Караджа",  пред търговски обект  "Office1 Superstore", в резултат на бездействието на Община Варна за обезопасяване, ремонт, поддръжка на тротоара, в нарушение на задълженията  като собственик на общинските пътища и улици и осигуряване на достъпна среда за хората с увреждания.

       Съдът, след като съобрази тежестта на претърпените болки и страдания от ищцата, която е пострадало лице,  вида и характера на увреждането, намира, че същата е претърпяла болки и страдания в изключително висока степен, които продължават и към момента. Следва да се отчете факта, че след инцидента  М.  е започнала  да  изпитва страх и притеснения да излиза сама, прекъснала за определен период от време посещенията на организирани обучителни курсове за квалификация на хора с увреждания. При определяне на дължимото  обезщетението по справедливост с оглед  разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съобразно обичайната съдебна практика, съдът взема предвид степента в която е засегнато физическото и психическото здраве на ищцата  предвид нейното  общо състояние. В конкретния случай ищцата Г.М.  е на 36 г. и има 100 % т.н.р  с чужда помощ. Трудно подвижна е  поради   вродено  заболяване „детска церебрална парализа. спастична квадрипареза - тежка ст.частична атрофия на зр.нерви на двете очи. дивергентен алтерниращ страбизъм на двете очи“. По тази причина получените от падането наранявания са тежки за пострадалата,  травматичните увреждания именно на долните крайници са довели до усложнение на общото й състояние.  Пострадалата  е самотен родител, който се грижи за малолетното си дете с помощта на нейната майка. Емоционалният дискомфорт и  притесненията, които е  преживяла ищцата  от увреждането са в много висока степен, тъй като същите са свързани освен със  силни физически болки, така и с чувство за обида, с усещането за малоценност и невъзможност да извършва жизнено необходими ежедневни дейности като придвижване, поддържане на хигиена, да полага грижи за малолетното си дете. Силната степен на емоционалния дискомфорт  и  притесненията на ищцата произтичат и от обстоятелството, че грижите за  нея и за детето й  изцяло  са били  поети  от нейната майка.

     Съдът след като съобрази тежестта на уврежданията на ищцата Г.М., претърпените от нея болки и страдания,  вида и характера на увреждането и отражението върху физическото и психическото й здраве, определя по справедливост  размера на обезщетението за  неимуществени вреди в размер на 5000 лева, поради което предявеният иск  за заплащане на обезщетение  е  основателен и  следва да се уважи.

    По отношение на предявения първи иск за  обезщетение за неимуществени вреди,  изразяващи се в причинени страдания, чувство на малоценност, огорчение, отчаяние, загуба на доверие в институциите, нежелание да посещава социални програми-обучителни, съгласно интересите й и такива с цел подпомагане на социалното й общуване и контакти от страх да не пострада и да е приведена в безпомощно състояние, следствие неосигуряването на ищцата на 22.10.2018г. на специализиран транспорт, в качеството й на лице с увреждане от местоположение ул. „С. Богориди" № 3 до домашния й адрес в жк. „Вл. Варненчик", въпреки своевременно направената заявка с цена на иска  5000 лева, съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства не се установи елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно   настъпилата вреда да е в пряка причинна връзка с поведението на ответника като възложител на работа и неизпълнение на негови конкретни задължения, които да произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата. От изложеното следва, че  молбата в тази част е неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли.

    По отношение на предявения трети  иск за  обезщетение за имуществени вреди в размер на 25.00 лева за разходи за  закупуване на лекарства за  лечението на  глезенната става, травмирана вследствие на падане  на  22.10.2018 год.  в гр. Варна, ул."Ст. Караджа" пред търговски обект" Office1 Superstore", съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства тази искова претенция остана недоказана по размер, доколкото не са ангажирани доказателства за заплащане на сумата в размер на  25 лева за закупуване на предписаните на ищцата медикаменти  с рецепта, приложена на лист 51 от делото. Молбата и в тази част следва да се отхвърли. 

      Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което обезщетението за неимуществени и имуществени вреди се дължи от  датата на увреждането – 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. 

 

        По въпроса за разноските:

        На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът Община Варна следва да заплати в полза на бюджета, по сметка на РС Варна дължимата държавна такса за производството в размер на 200 лева.

 

         Мотивиран от изложеното,  съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

        ОСЪЖДА  Община Варна да заплати на  Г.М.М. с ЕГН ********** сумата 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от  травматично увреждане - изкълчване на глезенна става, получено  от падане  на 22.10.2018 год.  на  тротоар в гр. Варна, ул."Ст. Караджа", пред търговски обект  „Office1Superstore", настъпили от  бездействието на Община Варна и неизпълнение на задължения за обезопасяване, ремонт и поддръжка на тротоара и осигуряване на достъпна среда за хора с увреждания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 49 и  чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

 

       ОТХВЪРЛЯ иска на Г.М.М. с ЕГН ********** ***  за заплащане на  сумата 5000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди,  изразяващи се в причинени страдания, чувство на малоценност, огорчение, отчаяние, загуба на доверие в институциите, нежелание на ищцата да посещава социални обучителни програми и такива за  подпомагане на социалното й общуване и контакти от страх да не пострада и да е приведена в безпомощно състояние, настъпили в резултат на неосигуряването на специализиран транспорт на 22.10.2018 г. на лице с увреждания по направление  ул. „Ст.Богориди" № 3 до дома на М. *** въпреки  направена заявка на диспечер в „Градски транспорт“ ЕАД на 18.10.2018 г. ведно със законната лихва от датата на увреждането 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 49 и  чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

 

       ОТХВЪРЛЯ иска на Г.М.М. с ЕГН ********** ***  за заплащане на   сумата  25 лева, претендирана като обезщетение за  имуществени вреди за закупуване на лекарства за  лечение на травма на глезенна става, получена от  падане на  22.10.2018 год.  на тротоара в гр. Варна, ул."Ст. Караджа", пред търговски обект „Office1Superstore", настъпила в резултат на  бездействието на Община Варна и неизпълнение на задължения за обезопасяване, ремонт и поддръжка на тротоара и осигуряване на достъпна среда за хора с увреждания, ведно със законната лихва от датата на увреждането 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 49  и  чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

 

        ОСЪЖДА  Община Варна да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Варна държавна такса за производството в размер на 200 /двеста/ лева,, на осн.чл.78, ал.6, вр.чл.77 ГПК.

 

 

        Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред  ВОС в двуседмичен  срок от съобщението до страните за обявяването му.

 

 

 

                  Районен съдия: